четвъртък, 26 февруари 2009 г.

Има нещо гнило в САЩ?

Кризата изкара наяве мръсните ризи на милионерите. Почтените бизнесмени се оказаха прости измамници, но на по-високо ниво. До момента са разкрити 3 от най-фрапиращите финансови измами в САЩ:

Бърнард Мейдоф, 50 млрд. за 10 години
Робърт Станфорд, 8 млрд. за 15 години
Пол Грийнууд и Стивън Уолш, 550 млн. за 13 години

Освен колосалните суми на измамите, прави впечатление и периодът, в който са съществували престъпните схеми. През тези години ескалираха няколко кризи зад океана, но въпреки това, те са разкрити чак сега. Нужна бе безпрецедентна световна финансова криза, за да излязат наяве измамите за милиарди. Всичко това говори за един изключително слаб контрол от страна на американските власти. Няма логично обяснение как престъпни схеми за милиарди долари са се развивали с години под носа им. Явно Америка е страна на възможностите не само за трудещите се, но и за престъпниците. Нищо чудно, че кризата повалила на колене световната икономика започва именно от САЩ. Дали обаче това са единствените престъпни схеми развивани там или сме свидетели само на началото? Как да сме сигурни, че наливаните трилиони долари няма да изчезнат отново в някоя схема на милионер?

вторник, 24 февруари 2009 г.

Банката винаги печели

Това правило в хазарта изглежда важи и за финансовия пазар. През последните 2 години се видя, че той е най-голямата хазартна машина. Мислихме, че го познаваме, защото има много анализи за него, но уви. Никой вече не знае какво ще е бъдещето.

В изявление от преди няколко дни Джордж Сорос отбеляза края на свободните пазари. Колкото и да не му се иска на бизнеса да повярва, той е абсолютно прав. Свободният пазар наказва безпощадно лошите ходове на инвеститорите и увенчава с печалби добре премислените инвестиции. Печалбите на едни идват от загубите на други (също като депозитите и кредитите). Всички играчи на пазара свикнаха само да печелят. Сега логично трябва и да загубят, за да се върне пазарното равновесие. Проблемът е, че никой не иска да загуби. Ето тук се намесва държавата, която налива трилиони долари, за да поддържа изкуствено печалбите.

Необмислената политика на банките и останалите финансови институции доведоха до края на пазара такъв какъвто го познаваме. Спекулациите във виртуалната икономика доведоха до надуването на балон, който бе в пъти по-голям от реалния сектор. Това накара много от прославените специалисти да забравят, че всеки виртуален актив трябва да има и своето реално обезпечение. Немислимо е актив реално струваща 5 млн. долара, да се оценява виртуално, според банките и борсата, на 50 млн. долара.

Основният признак за правотата на Джордж Сорос е идеята за създаване на „лоша банка”, която да изкупи токсичните активи на останалите. Това безпорно е най-бързият начин да се премине през кризата. Колко обаче ще бъде ефективен той е друг въпрос, защото на практика според Нуриел Рубини такива банки в момента има много. Голяма част от банковата система е напълнена до горе с токсични активи. Ако правителствата създадат такава банка и тя изкупи лошите активи от другите, това автоматично ще означава, че тези активи изобщо не са били лоши. Нали им е намерен пазар и добра цена?

Незнайно защо никой не се замисля, че трилионите наливани от правителствата по целия свят идват не от кой да е, а от самите нас – данъкоплатците. С други думи в момента ние ще трябва да платим за алчността на единици хора ръководещи големите финансови институции. Не зависимо от всичко те ще направят своите милиони, млиарди и трилиони като продадът на данъкоплатеца един голям балон пълен с въздух. Това според законодателствата по света си е чиста измама. Явно ако мошеникът е банка всичко е законно.

Ако се създаде “лоша банка” това ще постави на дневен ред въпроса по какъв начин спасените банки ще бъдат накарани да водят разумна инвестиционна политика. Нали следващият път като решат да продават балони пълни с въздух и затънат до шия в собствената си тиня, винаги ще има кой да ги спаси и да им плати печалбите. Най-разумното решение е пазарът сам да изчисти от себе си токсичните активи като премахне виновните за тяхното създаване. В противен случай, се получава следната ситуация, всички работим за благото на банките. Данъците ни вместо да отиват в икономиката на страната се наливат в банките, а останалата част от заплатите ни отива за погасяване на кредити.

неделя, 22 февруари 2009 г.

Защо не обичаме да слушаме?

На скоро попаднах на енда изключително интересна статия описваща събитията в икономиката, които се случват в момента. Това което се анализира в нея едвали е изненада за някого днес. По-интересното е обаче, че статията е била публикувана във вестник Капитал на 25 декември 2004 г. След като я прочетете мижете да видите, че тогава е била прочетена от по-малко от 200 души. Няма дори нито един коментар.

"Хроника на една предизвестена спекулация"

събота, 21 февруари 2009 г.

За мен





Интервюта

ТВ Блумбърг Банковата ваканция - заложник в ръцете на политиците

ТВ Блумбърг Сделката между Булгартабак и BAT ще даде импулс на чуждите инвеститори към България

ТВ Блумбърг Трите типа играчи на БФБ


ТВ Блумбърг Какво да правим със спестяванията си

www.fermer.bg Христо Христов: Цената на земеделската земя ще остане стабилна

ТВ Блумбърг Банковата система е стабилна и генерира интерес, както отвън, така и отвътре

Публикации от блога в медиите

Анализ: Земеделие под високо налягане
www.fermer.bg

Град в полуразпад
www.bultimes.bg
www.socbg.com

Профил на инвеститорите на БФБ 2017 г.
www.investor.bg
www.expert.bg
www.topnovini.bg
www.topnovini.bg

Какво да правя със спестяванията си?
www.investor.bg
в. Черно море
Агенция Кросс

Как Столична община възнамерява да наруши закона
Агенция Кросс

За Еврозоната без страсти
сп. Икономист
www.infostock.bg
www.krizata.info

Как да запазим стойността на спестяванията си?
www.investor.bg
www.imoti.net
www.fermer.bg
в. Труд
www.cfo.cio.bg

Истинският наказателен вот на българите предстои
в. Труд

Изводите от изборите, които пропуснахме
Агенция Кросс
Дир.бг
www.classa.bg
www.stz24.com

Какво се случи с банковата система след стрес-тестовете?
www.cfo.cio.bg

Триковете на топлофикация, с които ни рекетират
www.pik.bg

Икономическият патриотизъм ли е новият двигател на световната икономика
www.dnevnik.bg

Цената на регулациите
www.krizata.info

Родителите плащат 60 млн лв. на година за допълнителни консумативи в детските градини
Агенция Кросс

Бежанската криза е все по-близо, а решенията все по-далеч


Маргиналният президент
в. Труд

Отгатни ми изборите
в. Репортер
Дир.БГ

Нова година, стари перспективи
www.investor.bg

Мораториум върху икономиката
www.dnevnik.bg
в. #Протест

Писна ли ти?
www.dnevnik.bg

Профил на инвеститорите на БФБ
www.darikfinance.bg
www.infostock.bg
Investbook, тв. България он Ер
www.investor.bg

Избирателни теории
в. Репортер

Хронология на провалените очаквания
www.financebg.com
ДИР.БГ

Ново 10 в 6 без 10
www.investor.bg
www.financebg.com

Сей, земеделецо, днес му е времето.
www.dnevnik.bg
www.spekulanti.com

За АЕЦ-а и Блеене-то
Агенция Кросс
www.dir.bg
www.svobodnoslovo.eu

В очакване на бъдещето
www.dnevnik.bg
www.webcafe.bg

Туристическо сиво
www.dnevnik.bg
www.svobodata.com

Социолози се бият, брат
Агенция Кросс
www.pogled.info

Цени или ценности
www.dnevnik.bg

Парите са най-лесната, но не винаги разумна инвестиция за устойчива икономика
www.investor.bg

Едно напред и две назад в привличането на чужди инвестиции
www.sofiapost.net

Калинка на черни точки и правосъдие с бели петна
ДИР.БГ
Агенция Кросс
www.webcafe.bg
Grama.bg - новинарски сайт

Филмът хубав ли е или руски?
Агенция Кросс
ДИР.БГ
Свободно слово
БГ Татко

Пазарната икономика у нас все повече придобива кръчмарски вид
www.kafene.net
www.svobodata.com
www.zaratustra.eu

Банковата система остава стабилна и в началото на 2012 г.
CFO онлайн специализирано издание

Режат социални разходи заради кредитна оценка
в. Преса

На Западния фронт нищо ново*
http://www.svobodata.com

Бум, бум, бум, ще си купя пистолет - газов
www.webcafe.bg

Ничий президент
www.e-vestnik.bg

Рекета на Blizoo - Развръзката
www.poligraff.net

За всичко е виновна топката
в. Стандарт

Апокалипсис (за)сега (на пазара)
www.svobodata.com

Блажиш ли, блажиш ли дядо попе?
www.afera.bg

Август: слънце, дъжд и инфлация
www.novo10.com

За една кРиза повече
www.myvidin.com

Познавате ли Стоян?
Вестник Седем
www.bolgari.net
www.novini-te.com
www.myvidin.com
www.webcafe.bg

Култът Борисов
www.afera.bg

Ще го вдигнат или няма да го вдигнат
www.mediapool.bg
www.znam.li

Зелени по принуда
www.bluelink.net

Клиентите - основна движеща сила на всеки пазар
www.myvidin.com

Участия в конференции и семинари:

2006 г. - София, БГ сайт на 2006 г., Организатор – Българска уеб асоциация, арбитър – ПрайсуотърхаусКупър. Презентация – „е-Общество”.

2006 г. – София, Обществената подкрепа и приносът на медиите към инициативата за разделно сметосъбиране на отпадъци от опаковки, Организатор - Министерство на околната среда и водите

Участия в публикации:

2004 г., доклад „еОбщина”, съавтор

2005 г., статия „Бездомните кучета като обществен проблем” в-к Дневник, автор (09.03.2005 г.)

2005 г., статия „Заради наводненията се очаква ръст в имущественото застраховане” в-к Дневник, автор (15.11.2005 г.)

2005 г., доклад „еОбщина”, съавтор
2005 г., статия „Голямото село умножава своите жители” в-к Икономически живот, автор (07.12.2005 г.)

2005 г., статия „Защо го няма предприемаческия дух” списание Лидер, автор (09.12.2005 г.)

2006 г., статия „Предприемач още от училище” в-к Сега, автор (16.01.2006 г.)

2006 г., доклад „Тенденции на престъпността в България 2000 – 2005”, съавтор

2006 г., доклад „еБългария - 2006”, съавтор


2006 г., статия „Интернет поколението на България – по света и у нас” в-к Бъди БГ, автор (27.10.2006)

2006 г., доклад „Иновации.БГ - 2007”, съавтор

2006 г., доклад „Годишен доклад за състоянието и развитието на националната политика в областта на иновациите 2006 г.”, съавтор

2007 г., доклад „Проучване и прогнозиране на потребностите на работодателите от работна сила с определена квалификация” съавтор

2008 г., бюлетин Регионална иновационна стратегия за Югозападен район за планиране, обработка на данни

2012 г. Банковата система остава стабилна и в началото на 2012 г., CFO специализирано онлайн издание (02.04.2012 г.)

2012 г. Как иновациите променят дейността на банките, списание CIO (12.04.2012 г.)

2012 г. Корупцията - реална заплаха за всяка компания, CFO специализирано онлайн издание (03.05.2012 г.)

2012 г. Инфлация на хоризонта, CFO специализирано онлайн издание (15.05.2012 г.)

2012 г. (Без)работна сила, CFO специализирано онлайн издание (15.05.2012 г.)

2012 г. Изгубени в софтуера, списание CIO (06.06.2012 г.)


2012 г. Да се посъветваш със страха, CFO специализирано онлайн издание (21.06.2012 г.)

2012 г. Финансови иновации (част 1) – малко история, CFO специализирано онлайн издание (09.07.2012 г.)

2012 г. Финансови иновации (част 2) - същността, CFO специализирано онлайн издание (16.07.2012 г.)

2012 г. Финансовите иновации (част 3) – ефект или дефект?, CFO специализирано онлайн издание (27.07.2012 г.)

2012 г. Финансовите иновации в България (част 4) - приложение и перспективи, CFO специализирано онлайн издание (05.09.2012 г.)

2012 г. Направи ми едно пазарно проучване, моля!, Nova vizia специализирано онлайн издание (09.10.2012 г.)

2012 г. На кого възлагате пазарните си проучвания?, Nova vizia специализирано онлайн издание (17.10.2012 г.)

2013 г. Data mining - процесът на извличане на знания от данни, CFO специализирано онлайн издание (18.01.2013 г.)

2013 г. Иновациите – двигател на икономиката и износа, CFO специализирано онлайн издание (28.01.2013 г.)

2013 г, ИТ в маркетинга на финансови продукти - помощ от приятел, списание CIO (18.03.2013 г.)

2013 г. От криза в криза, CFO специализирано онлайн издание (19.06.2013 г.)

2013 г. Борсата като средство за финансиране на бизнеса, CFO специализирано онлайн издание (03.07.2013 г.)

2013 г. Какво време да очакваме според Бюджет 2014 г.?, CFO специализирано онлайн издание (24.10.2013 г.)

2014 г. Пролетен бриз на промяна, CFO специализирано онлайн издание (24.04.2014 г.)

2014 г. Третата световна валутна война премина в нова фаза, CFO специализирано онлайн издание (10.09.2014 г.)

2014 г. Трета световна валутна война (част 2) – косвени жертви, CFO специализирано онлайн издание (17.09.2014 г.)


2014 г. Предисторията на валутните войни (част 3), CFO специализирано онлайн издание (26.09.2014 г.)










Министър Орешарски смята инвестицията в България за пилеене на средства

Преди няколко седмици Българската асоциация на инвестиционните посредници (БАЛИП) изпрати до Орешарски предложения с мерки за подобряване на условията на българския капиталов пазар предвид кризата. Едно от предложенията беше да се позволи на Сребърния фонд да инвестира на българската борса, което сега му е забранено.

По този начин да се подпомогне не само борсата, а и икономиката. Защо да наливаме българските пари в чуждите борси след като доходността, която ще получат няма да бъде по различна от тази в България (,а както и сами видяхме тук тя може да бъде и много по-висока)?

Отказът това да се случи, поради опасност от конфликт на интереси и корупция е смешен. Това е просто отказ на правителството да си свърши работата и да създаде реално действащи закони срещу конфликта на интереси. Като игнорираме проблема няма как да го решим.

Инвестирането на държавния пенсионен фонд в БФБ ще доведе и до по-прозрачното му управление и няма да се покриват инвестициите зад неясни външни субекти и поредици от взаимно свързани фирми. Всички помнят колко милрд. изтекоха от България в началото на 90-те.
След срещата с инвестиционните посредници Пламен Орешарски отново отхвърли идеята да се инвестират парите в България. По думите му при сегашните условия средствата на фонда не може да се пилеят, а трябва да се влагат единствено в инвестиции с висока степен на сигурност. От тук стават ясно едно, че инвестицията на БФБ е пилеене на пари според Министъра на финансите. Интересното е обаче, че в икономиките на водещите страни са в рецесия и в много по тежко положение от тази на България. Сигурни инвестиции точно в този момент няма никъде. Сега остана да се предложи и парите на фонда да се изнесат и в едни много сигурни сметки в швейцарски банки. Толкова сигурни, че и самият народ да няма достъп до тях.

сряда, 18 февруари 2009 г.

Най-големият проблем на България е лошият човешки материал в страната

Тези думи потресоха българската общественост. Политическите опоненти на ГЕРБ побързаха остро да разкритикуват думите на кмета на София. Въпреки цялата суматоха настанала след това изказване, народът все пак го разбра така както Борисов искаше да го каже. Това ясно се вижда от данните на агенция Алфа рисърч, публикувани във в. Дневник на 18 февруари тази година. Предизборните проучвания са проведени преди посещението на Бойко Борисов в САЩ и непосредствено след това (декември 2008 – февруари 2009).

Графика 1. Електорални нагласи (%)


Избирателната активност за ГЕРБ не е помръднала. Забелязва се дори и леко увеличение с 0.1%. За жалост Бойко Борисов просто бе прав. Това са хората, които се явяват на изборите. Добрата новина е, че според графиката те намаляват. 0,6% увеличение на не гласуващите само за 2 месеца.

Въпреки всичко обаче, не е допустимо за политик стремящ се към изборна победа да се изразява по този начин. Това само показва, че в България няма истински политици, а просто хора искащи властта. Надявам се, че на г-н Борисов и на ГЕРБ им е добре известен факта, че ако спечелят изборите народът, който ще управляват ще се състои в по-голямата си част от „1 млн. цигани, 700-800 хиляди турци, 2.5 млн. пенсионери".

Моят личен съвет към следващото правителство на република България е да спре да дели и започне да събира народа.

*Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, проведено от агенция Алфа Рисърч през периода 30 януари – 13 февруари 2009 г., сред 1021 души по поръчка на вестник "Дневник".

Туризъм по време на криза


Българският туристически бранш се държи като разглезено дете, което не вижда възможностите пред себе си, а е свикнало всичко да му се поднася на готово. Оплаква се по всички медии колко лош се очаква да бъде сезонът и как отново държавата (данъкоплатецът) трябва да му помага.

На скоро стана ясно, че в Слънчев бряг се разпродават повечето хотели. Това само демонстрира единствено желание за бърза печалба и слабата воля да се развива този бранш. България има туристически обекти, за които други страни могат само да мечтаят. Страната ни предлага добър туристически продукт на относително ниски цени. Кризата води до свиване на потреблението, но не и до прекратяването му. С правилната рекламна стратегия можем да привлечем туристите, които до момента избираха по-екзотични и скъпи дестинации, а сега не могат да си ги позволят. България може да се превърне в златната алтернатива за тях. А няма по-добра реклама за страната от доволния турист.

Нека не се забравя, че кризата може да бъде фатална за едни, но и възможност за други. Турция примерно ще се възползва от нея и вече планира 5% ръст за този сезон. А ние?

понеделник, 16 февруари 2009 г.

Как се руши икономика



Строителната камара очаквано като всеки бизнес попаднал под ударите на икономическата криза, излезе и със свое искане за помощ от правителството - налагане на двегодишен мораториум върху лихвите по кредитите за хора, които са ипотекирали единственото си жилище. Предложението включва и мораториум върху отнемането на такава собственост и се лансира като мярка срещу икономическата криза.

Подобно искане е демонстрация, че строителите са си строители, а икономистите - икономисти. За да се постигне смислено искане трябва да има диалог между тях. Всеки икономист (дори било то и студент) знае много добре, че налагането от страна на държавата на мораториум върху лихвите би срутил икономиката на България. Подобен акт ще бъде нарушаване на свободната пазарнаикономика , за която се борим от 19 години. Без да има реално действаща свободна пазарна икономика никой инвеститор (дори български) не би вложил парите си в тази държава, защото няма гаранциите, че утре правителството няма да реши да му ги вземе просто така ( и това престъпление ще е законно). Нека да си припомним какво се случи на икономиката на страната когато Андрей Луканов наложи мораториум на външния дълг на България и това до какво доведе.

Колкото до строителите, още през лятото анализаторите на Икономист заговориха за балона на недвижимите имоти в България и как той е на път да се спука. Тогава същите тези строители и предприемачи излязоха публично и заявиха, че от Икономист си нямат никаква представа от пазара в България. Направиха се гръмки изказвания, че пазарът ще продължава да се увеличава, а цените ще скачат с приблизително 20% на годишна база. Тези хора бяханаляли много пари в недвижима собственост с идеята за бърза печалба от порядъка на 300 % - 400 %. Камъкът на шията им обаче беше, че тези пари не бяха техни и те трябваше да ги върнат. Ето за това тогава беше по-изгодно да си затворят очите заслучващотото се. Сега вече първите фалити в сектора са факт и ще продължат.

Подобни искания не обслужват интересите на гражданите, а на алчните спекуланти. Една от добрите страни на икономическата криза е, че тя изхвърля спекулантите от себе си, за да може икономиката отново да функционира нормално.

Апокалипсис сега


Печалбите винаги са свързани с поемане на определена степен на риск, но алчността води до поемане на необмислени рискове. Българските предприемачи бяха дълго време ухажвани от банките и убеждавани, че имат нужда от пари, които са лесни и много бързо ще ги изплатят. Като всеки бизнес те изпускаха да споменат за рисковете от това, което се случва в момента. Също така не беше и споменавано от къде идват тези пари. По същото това време в САЩ банките вече бяха започнали да жънат негативите от подобна политика, но това някак си беше игнорирано от предприемачите. Да не говорим за усилията, които се хвърлиха в Българя да се убедят гражданите и бизнеса, че това си е вътрешен проблем на САЩ и до нас няма да стигне. Никой не обърна внимание, че икономиката вече се е глобализирала и няма как, когато двигателят се разваля колата да продължава да върви със същата скорост, защото гумите са й здрави.

Банките в България са предприели политика, която може да ги вкара в “черната дупка” на собствената им алчност. Лошото е че набутваха кредити в цялата икономика и ще повлекат и нея. Сега се “надцакват” с лихвите по депозитите, защото им трябват “свежите пари”, за да погасяват собствените си заеми и да гарантират стабилността си. Кредитите, които се раздават са доста малка част от активите, с които разполагат. Въпреки реакцията на държавата в лицето на БНБ, кредитните лихви не помръднаха, а даже и се увеличиха.

Вдигайки лихвите по депозитите се вдигат и лихвите по кредитите. В един момент обаче ще се окаже, че прекалено голяма част няма да бъдат в състояние да си плащат вноските поради рязко нарасналите лихвите (според последните данни на БНБ делът на лошите кредити се увеличава непрекъснато и до края на годината се очаква да надскочи критичните 5%). Рязкото редуциране на паричния поток към банките ще ги изправи пред фалит. Не се лъжете от това, че депозитите са гарантирани. Достатъчно е само 2 или 3 банки да фалират и сумата, която обезпечава депозитите ще изчезне. Хората ще се уплашат и ще започнат масово да теглят парите си. Крахът на икономиката тогава ще е пълен.

Разбира се всичко е въпрос просто на време. Някои анализатори предричаха края на кризата още миналото лято (българското правителство все още даже отрича да има криза в страната). После стана есента, зимата, пролетта, а сега се говори за втората половина на 2009-та година. Истината е, че никой не знае кога ще бъде края. Така и никой не знае дали предприетите мерки срещу кризата ще имат положителен или отрицателен ефект.

Две неща обаче са абсолютно сигурни:

1) Държавата не трябва да регулира банките, за да запази свободната пазарна икономика;

2) От друга страна банките доказаха, че не могат да съществуват без да бъдат контролирани и предпазвани от самите тях.

Какво да правим сега? Единственото, което можем да направим е да преживеем кризата, за да си извадим собствените изводи от нея. Хубавото на подобни кризи е, че отрезвяват и карат тези, които ги преживеят, при поемане на риск да се замислят за реалния растеж в бъдеще, а не за постигнатите в миналото успехи.

неделя, 15 февруари 2009 г.

Иновационен профил на българските предприятия - Клъстер анализ

Състоянието на иновационното развитие на страната зависи от различни икономически фактори на микро и макро ниво. За очертаването на една по-пълна и ясна картина на българския иновационен потенциал, използваните по-горе стандартни статистически и емпирични индикатори и аналитични техники са в значителна степен ограничаващи, тъй като разглеждат изолираното влияние на отделни фактори. Класификацията на елементите на една съвкупност въз основа на множество признаци би имало по-голямо познавателно значение. Ето защо, за целите на анализа е подходящо прилагането на обобщаващи многомерни статистически методи като клъстер-анализа.

При осъществяването на клъстерния анализ се наложи една част от използваните дотук променливи да бъдат заменени, водещи до по-ясни резултати при обработка по конкретната процедура. Тази част от отпадналите променливи се измерва по скали, които не са подходящи за използвания анализ и има опасност да доведат до неадекватни оценки. Подбраните за клъстер анализа променливи - фактори са следните:

- Предоставяне на пазара на иновационни продукти или процеси;
- Израз на иновационната дейност на фирмите;
- Годишни разходи за капиталови инвестиции на фирмата за 2006 г.;
- Размер на разходите за иновационна дейност - % от оборота;
- Финансиране на иновационната дейност на фирмите;
- Държавна подкрепа в развитието на иновационната дейност сред фирмите;
- Основен пазар на фирмите;
- Големина на фирмите по брой заети лица;
- Основен сектор на дейност на фирмите.

Поради нехомогенността на наблюдаваните променливи се наложи предварително да бъде определен очаквания брой на клъстерите. Поради факта, че иновациите в страната са в начален стадий на своето развитие, не се наблюдава точно определен ред, по който да протичат процесите водещи до тяхното създаване. Разнообразието на начините и редствата за извършване на иновационна дейност ни дават правото да приемем хипотезата, че без предварително ограничение на клъстерните групи биха се образували голям брой клъстери, които ще бъдат изпълнени с малък на брой фирми, а ниските бази биха попречили на достоверността на анализа. Прието бе решение техният брой да бъде 6, тъй като от направени преди това опити за оценка бе установено, че този брой позволява анализът да се разгърне най-пълно и да предостави точни и адекватни данни. По-високият брой на очакваните групи дава възможност заложените в анализа фактори да изявят в по-голяма степен своето разнообразие.

Реализираният клъстер анализ включи 89 от изследваните фирми в страната. Той раздели наблюдаваната съвкупност в три основни групи. Въпреки не големия брой на представените иновативни продукти и процеси през изминалата година, иновационната дейност на фирите се развива във всеки от обособените клъстери. Най-големият клъстер е 2-рият. Той групира в себе си преобладаващата част от използваните в анализа фирми. Развиваната иновационна дейност в него е насочена основно към НИРД предоставена от други фирми. Това подкрепя изказаната по-горе теза, че основната част от фирмите в страната развиващи иновационна дейност реално използват вече наложени нововъведения, за да подобрят ефективността на своята работа, а не създават или възнамеряват да създадат на по-късен етап свои иновативни продукти. Размерът на разходите за иновационно развитие сред тези фирми е между 6% и 10% от техния оборот. Тази група изразява спецификата на основната част от фирмите в страната и се подчинява на тезата, че иновационната активност е зависима пряко от размера на фирмата. Организациите попаднали тук финансират сами своята иновационна дейност. Основният сектор на дейност на тези фирми е предимно производството и разпространение, а основен пазар - националния.

Вторият ясно изразен клъстер е 3-тият. В него са съсредоточени по-малък брой фирми. Организациите попаднали тук не се отличават съществено от основната група фирми попаднали във 2-я клъстер. Спецификата на тази група се крие във високите обеми инвестиции в иновационна дейност. Преобладаващата част от фирмите тук са декларирали, че изразходват в развитието на иновационна си дейност над 40% от своя оборот. Въпреки по-малкия брой на фирмите тук, тази група може да се определи като по-високо иновативна в сравнение с останалите.

Третият ясно изразен клъстер е 5-тият. Той се състои основно от малки фирми с размер между 11 и 50 заети, които са ориентирани към регионалните пазари. Тази група се откроява от 2-рия и 3-тия клъстер с инвестицията, която прави в обучение на персонала свързан конкретно с иновациите. Определящ фактор за това е, че тези фирми са съсредоточени предимно в туристическия сектор и високото качество на персонала, с който работят генерира по-високи приходи.

Като основен акцент във всички клъстери може да се отбележи ниската държавна подкрепа. Фирмите получили активна помощ от държавата при разработване на своите иновации са под 6%. Единствено в 4-тия клъстер се откроява намесата на държавата, но поради малката бройка на фирмите попаднали в този клъстер, интерпретацията на данните е твърде рискована. Преобладаващата част от обособените групи посочват, че развиваната от тях иновационна дейност е насочена към придобиването на машини и оборудване, свързани с разработката на нови пазарно ориентирани продукти както и НИРД предоставена от друга фирма. Това показва, че нивото на разработване и внедряване на иновативни продукти и процеси от страна на българските предприятия е все още в начален стадий на развитие и може да се нарастване в следващите няколко години.

В останалите 3-ри клъстера се разпределят твърде малък брой фирми, което е израз на началния стадии на развитие на иновационната система на страната. Въпреки ниският дял на попадналите в анализа фирми, както и нехомогенната им структура, предоставените от този метод данни потвърждават редица изводи и заключения направени както в този така и в предходния доклад Иновации.бг.


Пълен текст на доклада Иновации.бг 2007: Българската иновационна система в Европейския съюз

Иновационен профил на българските предприятия

Целта на настоящия анализ е изработване на актуална снимка на иновационната активност на българските предприятия. Основната база върху, която той стъпва са емпирични данни от проведено през месец август 2006 г. национално изследване върху над 1000 фирми от Витоша рисърч по поръчка на Европейския иновационен център към Фондация „Приложни изследвания и комуникации”. Насочеността на анализа е основно към дейността по разработване на пазарно ориентирани нововъведения от страна на фирмите и включва три типа анализи върху получените данни.

Иновационен профил

В последните няколко години българската икономика ясно показа тенденции на стабилизация и растеж. Стойностите на основни макроикономически показатели като БВП, преки чуждестранни инвестиции и валутен резерв се повишават с устойчиви темпове. Безработицата намалява, а частният сектор започна да разгръща своя потенциал. В тази ситуация ключово бъдещо предизвикателство е повишаването на конкурентоспособността на икономиката. Основен фактор в тази насока, към което е насочена и политиката на ЕС, са инвестициите в иновации.

За да се проследи развитието и иновационната структура на икономиката е необходимо да се състави иновационен профил на предприятията в страната. Съставянето му се базира основно на събрания емпиричен материал от проведеното през 2006 г. изследване на предприятията по модела на Иновационното проучване на Общността (Community Innovation Survey). В процеса на работа бяха идентифицирани няколко променливи, които позволяват прилагането на по-напреднали статистически инструменти за обработка и на база на които може да се характеризира моментното състояние и развитието на иновационните процеси в страната. Тези променливи са девет:

- Предоставяне на пазара на иновационни продукти;
- Разработка на иновационни продукти;
- Предоставяне на пазара на иновационни процеси;
- Разработка на иновационни процеси;
- Финансиране на иновационната дейност на фирмите;
- Значение на осъществените иновационни дейности за фирмата;
- Държавна подкрепа в развитието на иновационната дейност сред фирмите;
- Фактори, затрудняващи иновационната дейност на фирмите;
- Причини за липса на иновационна дейност.

Събраният емпиричен материал от проведените от изследователската агенция Витоша Рисърч по поръчка на Европейския иновационен център изследвания през 2004 г. и 2006 г., позволява да се проследи развитието на подбраните 9 показателя през изминалите 2 години.

Фирмите предоставили иновативни процеси или продукти през 2006 година са 19,2%106 от предприятията в страната. Изследването през 2004 г. разкри, че иновативните предприятия в страната предоставят на пазара предимно продуктови иновации и по- малък брой процесни. За сравнение, данните за ЕС регистрират противоположна тенденция. Преобладаващата част от европейските бизнес организации предоставят смесен тип иновации. В това отношение в България се забелязва придвижване към увеличаване на предоставените на пазара процесни иновации - 10,1% през 2004, 11,8% през 2006.

Иновационната активност на българските фирми е различна според броя на заетите в тях. В микрофирмите броят на продуктовите иновации е три пъти по-малък от този в големите, а за процесните това съотношение нараства до 1 към 4.

Графика 1. Иновационна пирамида на предприятията в страната (%)

Източник: Витоша рисърч, Фондация приложни изследвания и комуникации, 2006.

Все още българските предприятия не виждат достатъчно добри условия за разработване на иновационни продукти и процеси. Основната част от представените иновации са определени като нови единствено за самата фирма, т.е. иновационната дейност на предприятията е ориентирана към продукти, които вече съществуват на пазара. Последното е признак за подобряване на ефективността на тяхната дейност, но не и на въвеждането на уникални, нови продукти. По-малък е броят на иновациите ориентирани към вътрешния и международния пазар. Разработването на иновативните продукти и процеси в страната се осъществява основно от самите фирми. Интерес представлява фактът, че по-голямата част от фирмите с по-нисък оборот, разработват сами своите иновационни продукти и процеси, докато организациите с годишен оборот над 2 000 000 лева са ориентирани към сътрудничество с чужди партньори.

Графика 2. Иновационен радар на българските предприятия – 2006 година (%)


Друга променлива, която дава представа за иновационния профил на българските фирми е финансирането на тяхната иновационна дейност. Както самото разработване на иновациите в България е съсредоточено в отделната фирма, така и финансирането на нововъведенията се извършва предимно със собствени средства. Ето защо, като приоритетен фактор за иновационния напредък се определят сътрудничествата между местни и чуждестранни организации. Друг фактор със силно действие е стабилизиране и подобряване на връзката между наука и бизнес. Към момента близо 70% от българските иновативни фирми декларират липса на такова сътрудничество.

Приемането на България в ЕС налага европейските стандарти за качество. Това е основната причина иновативните фирми да използват своите нововъведения именно за подобряване на предлаганите от тях стоки и услуги. За изминалите 2 години стойността на този показател бележи ръст над 10 п.п.

През 2006 г. 5,7% от иновативните фирми в България са получили държавна подкрепа за осъществяваната от тях иновационна дейност. Националният иновационен фонд е подпомогнал половината от тях. Останалите фирми са получили подкрепа от различни вропейски програми като VІ-та Рамкова програма, програма “Еврика” и други. Прави впечатление, че държавната подкрепа е получена предимно от фирми, които има висок годишен оборот – над 500 000 лева. Имайки предвид факта, че над 90% от българските фирми са микро и малки, този оборот е трудно достижим за тях. Високият годишен оборот на фирмите гарантира и сигурност за осъществяване на финансираната иновационна дейност.

През 2006 г. представителите на иновативните фирми в България се обединяват около становището, че преките разходи за осъществяване на иновационна дейност са прекалено високи. За сравнение през 2004 г., факторът затруднил в най-голяма степен изработката на пазарно ориентирани нововъведения, е бил липсата на финансиране. Допълнително, фирмите определят като един от водещите фактори, оказал отрицателно влияние върху тяхната иновационна дейност, липсата на ясна държавна политика в сферата на иновациите – 31,5%.

За да се получи цялостна представа за иновационната активност на фирмите в страната, трябва да се обърне внимание и на организациите, които не извършват иновационна дейност. Те съставляват 80% от българските фирми. Основната причина, изтъквана от тях, е липсата на необходимост от пазарно ориентирани нововъведения. Според тези организации пазарните условия в страната не го изискват. Изразената в началото тенденция по-големите фирми да предлагат на пазара повече иновации от по-малките се запазва и тук. Основната част сред микрофирмите (64%) не са въвели иновативни продукти или процеси през изминалата година, а при големите фирми този дял е почти два пъти по-нисък (38,5%).

Присъединяването към ЕС и интегрирането на икономиката на България с тази на останалите членки се очаква да се превърне в катализатор за развитие на иновационната дейност на фирмите в страната. Разширяването на пазарите бързо може да разчупи капсулирания начин на създаване на пазарно ориентирани нови продукти и процеси и се очаква да доведе до повишаване на сътрудничеството между организациите и научните институти. 31% от фирмите в страната споделят, че са разработили предложените от тях на пазара иновации в сътрудничество с други организации, а съотношението между местни и чужди е почти равно.

Графика 3. Сътрудничество на фирмите при създаване на иновации (%)

Източник: Витоша рисърч, Фондация „Приложни изследвания и комуникации”, 2006.


Пълен текст на доклада Иновации.бг 2007: Българската иновационна система в Европейския съюз


Годишен доклад за състоянието и развитието на политиката в областта на иновациите

Настоящият доклад си поставя целта да анализира състоянието и развитието наполитиката на България в областта на иновациите през 2006 г. За постигането на тази цел е направен преглед на основните структурни звена на националната иновационна система и е проследено въздействието на националната иновационна политика върху тяхното функциониране и взаимодействие.

Докладът е структуриран в 10 глави, които анализират иновационната система, нормативната база за иновации, финансовите инструменти за подкрепа на иновационната активност, източниците на иновации, човешките ресурси, иновативните предприятия, международното и регионалното сътрудничество и иновационната активност в страната в сравнение със страните от ЕС. Докладът завършва с анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред националната иновационна система, на базата на който са изведени изводи и препоръки за конкретни мерки за реализиране на Националната иновационна стратегия през 2007 г. Разработен е и иновационен профил на сектор машиностроене, който е даден като приложение.



Изтеглете Годишния доклад оттук


Приложения

Предприемач още от училище?

Институциите у нас сякаш вече осъзнават грозящата ни опасност да се влеем с европейския пазар с нискоквалифицирана работна ръка и се опитват да вземат мерки.

Дирекция „Политика по отношение на предприятията" към Министерството на икономиката и енергетиката е съсредоточила усилията си в един по-специфичен дял от професионалното образование - обучение в дух на предприемачество. Целта на държавните експерти е да се анализира състоянието на образователния процес в средните професионални училища и да се набележат мерки за развитието и подпомагането на малкия и средния бизнес. С тази идея "Витоша рисърч" проведе изследване сред ученици, учители, бизнесорганизации и бизнесмени, и анализира нормативни документи, учебни планове и материали.

Данните от изследването сочат, че предприемачеството все още не е достатъчно застъпено в учебните планове на професионалните училища. Едва 7,5% от запитаните ученици в София са заявили, че изучават този предмет, а с процент повече е делът на тези извън столицата. Най-добре интегрирани в учебната програма са предмети като "География и икономика", "Основи на пазарната икономика" и "Право". Повече от 3/4 са учениците извън столицата, които изучават "География и икономика". В столичните училища се изучават "по-модерни" предмети като "Бизнес комуникации". Учениците извън столицата наблягат повече на изучаването на утвърдени и традиционни предмети, докато в София се въвеждат по-съвременни знания.

Според бизнесорганизациите "Мениджмънт на фирмата" е предметът, който допринася в най-силна степен за формирането на дух на предприемачество у учениците. Мениджърите в София обаче го поставят на трето място по значимост, като отдават по-голяма важност на "Предприемачество" и "Маркетинг". В същото време те отреждат значително по-малка роля на основния предмет, застъпен в образователната система - "География и икономика" (4,8%). Тази гледна точка се споделя и от учителите в столицата. Те определят като най-съществени "Основи на пазарната икономика" и "Мениджмънт на фирмата". Получилото се противоречие между традиционно застъпените предмети в образователната система, от една страна, и мнението на бизнеса и учителите, от друга, говорят за един вече остарял и не много-адекватен на съвременните условия учебен план.

За един бъдещ предприемач са необходими не само добри учебни програми, но и сложен комплекс от лични качества и условия. Като най-необходими бизнесмените определят професионализма, инициативността, коректността и амбициозността. Учителите пък изтъкват на първо място коректността. Разминаване в мненията се получава още между преподавателите в София, които изтъкват на второ място амбициозността, и тези извън столицата, за които най-необходимото качество след коректното поведение е професионализмът. Това несъответствие в гледните точки лесно може да се обясни с с по-голямата конкуренция в София и по-трудното "пробиване".

Учениците единодушно споделят вижданията и на бизнеса, и на преподавателите. Освен това няма почти разлика в нагласите София - провинция по отношение на намерението след завършване на образованието си да започнат свой бизнес - 72,2% срещу 68,5%.

Изследването на "Витоша рисърч" показа, че не се наблюдават големи различия в мненията на учениците, учителите и бизнес средите по отношение на възпитанието в дух на предприемачество. Но това, което е най-нужно на първо време, е осъвременяването на учебните програми по европейски стереотип.

16 януари 2006, в. Сега

Виж уеб-сайта на проекта

Най-сериозни престъпления срещу бизнеса


На 3 май 2006 г. Центърът за изследване на демокрацията представи доклада “Тенденции на престъпността в България 2000 – 2005”.
С доклада за втора поредна година Центърът представя данни за конвенционалната престъпност от алтернативен източник – изследванията на жертвите на престъпност, т.нар. виктимизационни изследвания, и ги съпоставя с данните от полицейската статистика, като същевременно се търси сравнимост с данни от други европейски страни. Данните от три виктимизационни изследвания, наречени Национални изследвания на престъпността (НИП), дават възможност да се направи анализ за периода 2000 – 2005 г. Предмет на анализ са и факторите – демографски, икономически и правни, които обуславят тенденциите в престъпността.

Проведеното изследване през 2000г. в София насочи вниманието на изследователите към един доста сериозен проблем – измамите извършвани срещу фирмата от външни лица и служители (Графика 1). Ако за 1999г. жертвите, измамени от външни за техния бизнес лица, са наброявали малко повече от 19% процента, то днес те отбелязват спад с повече от 6% (2005г. за София 13,4%, 2005г. общо за цялата страната 11,7%). Тези данни определят, предприетите през последните години мерки за справяне с проблема, като наистина ефективни. Резултат от това са многобраойните и разнообразни методи за охрана. На тази база можем да прогнозираме бъдещото запазване на тази тенденция.

Не толкова обнадеждаващ е, обаче процентът на измамени от собствените си служители фирми. При този вид престъпление не се отчита спад сред жертвите, а дори и покачване с 2% ( 1999г. в София 7.3%, а през тази 9,2% ). На базата на това не може да не се отбележи фактът, че все още не е открита ефективна система за борба със злоупотребите на служители. За това говори и повишеният процент на жертвите определящи я като имаща най-сериозни последствия за техният бизнес. През 2000г. едва 4,5% от фирмите пострадали от този вид измама през 1999г., са й отдали най-сериозно значение. В цялостен план за страната, през миналата година броят им се е покачил тройно и достига 15,2%.

Графика 1 Фирми станали жертви на измами (%)

База: за София ’00 N=532; за София '05 N=119; за страната '05 N=308

Данните изложени в Графика 2 ни разкриват, откроилата се зависимост между големината (по брой заети) на бизнес организациите и извършените измами от външни лица и служители. Тенденцията, която се определя е, че с увеличаването на размера на дадена фирма, се увеличават и измамите от нейни служители. По-малките фирми са по-често потърпевши на измами от външни за техния бизнес лица. Това може да се обясни с факта, че при не толкова големите организации, колективът се сплотява много по-лесно, а това допринася за изграждане у персонала на ценностна система защитаваща интересите на фирмата. Друга причина, обуславяща разкрилата се закономерност, може да се търси и в психологическия профил на работника. По-малобройният колектив на една организация, кара всеки от членовете му да се чувства ценен, значим и нужен за успеха на фирмата. Това от своя страна провокира у него, в много по-малка степен, желание за злоупотреба със служебното си положение. В организационните структури, наброяващи повече от петдесет човека, контролът върху служителите е много по-труден и управителите се налага да наемат хора, чиято единствена задача е да следят и контролират работата на персонала. Тези служители обаче също не са застраховани от злоупотреби.

Графика 2 Разпределение на жертвите на измама по големина на фирмата (%)

База: за страната '05 N=308

Представяне на доклад "Тенденции на престъпността в България 2000 - 2005"

На 3 май 2006 г. Центърът за изследване на демокрацията представи доклада “Тенденции на престъпността в България 2000 – 2005”.
С доклада за втора поредна година Центърът представя данни за конвенционалната престъпност от алтернативен източник – изследванията на жертвите на престъпност, т.нар. виктимизационни изследвания, и ги съпоставя с данните от полицейската статистика, като същевременно се търси сравнимост с данни от други европейски страни. Данните от три виктимизационни изследвания, наречени Национални изследвания на престъпността (НИП), дават възможност да се направи анализ за периода 2000 – 2005 г. Предмет на анализ са и факторите – демографски, икономически и правни, които обуславят тенденциите в престъпността.

Всяка година обявената война на полицията срещу престъпносттa дава все по-успeшни резултати. Така през изминалите шест години жертвите сред бизнес сектора в столицата са намалели с повече от десет процента. Това може да се определи като резултат от засиления контрол от стрвана на правителство, както и прогресивно развиващите се средства за охрана. Ефикастността на предприетите мерки личи също и национално ниво.

Графика 1 Извършени престъпления за периода 1-ви януари и 30-ти септември 2005г. (%)

База: за София ’00 N=527; за София '05 N=119; за страната '05 N=308

През 2000г. бизнес средите в столица не виждаха реално някаква промяна в случаите на престъпни деяния. На фона на представените данни в Графика 5 може смело да се заяви, че за изминалите пет години страната ни е направила голяма крачка напред в превенцията над престъпността срещу бизнес сектора. Близо 70% от фирмите в страната са зявили, че не са ставали обект на престъпни деяния през последните 2-3 години. За София те са 63 на сто от запитаните. Драстичен спад се наблюдава и сред организациите в София отговорили, че не виждат реална промяна, през последните години, в нивото на сполетели ги престъпления (38,5% през 2000г. и 20,2% за 2005г.).


Графика 2 Настъпили изменения в случаите на престъпления във фирмите през последните 2-3 години (%)



База: за София ’00 N=505; за София '05 N=119; за страната '05 N=308



“Тенденции на престъпността в България 2000 - 2005”, презентация на авторите

Съдържание на доклада

Пълен текст на доклада

Медиите за доклада

Публично заседание: Тенденции на престъпността 2000 - 2005

Защо го няма предприемаческия дух

Обучението и възпитанието в предприемачески дух е съществен компонент в цялостната политика на българското правителство за подкрепа на малкия и средния бизнес. Усилията в тази посока се осъществяват в контекста на Европейската харта за малките предприятия, в която се призовава на всички образователни нива да се преподават бизнес и предприемачество, както и да се разработват схеми за обучение на стопански ръководители. Министерството на икономиката и енергетиката инициира изследователски проект, чиято цел е да се установи равнището на образование и обучение в дух на предприемачество, както и да се изготви пакет от мерки, които да насърчат неговото бъдещо развитие. Набавянето на данни, описващи състоянието, тенденциите, проблемите и предизвикателствата в тази сфера, бе възложено на „Витоша Рисърч“. Бяха взети под внимание мненията и оценките на основните страни, имащи отношение към обучението в предприемачески дух – ученици и преподаватели в средните професионални училища, както и представители на малкия и средния бизнес в страната.


Проведеното изследване регистрира няколко основни проблеми пред развитието на обучението в дух на предприемачество в средното професионално образование в страната. На първо място се констатира известно несъответствие между съдържанието и нивото на обучението в училище и нуждите на пазара на труда. Представителите на бизнеса споделят мнението, че учениците не получават достатъчно добра подготовка по време на образователния процес в средното училище и това затруднява бързото им и пълноценно включване в икономическия живот на страната. Широко споделяна от интервюираните мениджъри е оценката, че завършилите средно образование ученици не притежават основни познания и практически умения в областта на предприемачеството и трябва да преминат период на допълнително обучение, за да могат да извършват дейността, за която са наети. Естествено в този период те не могат да се включат пълноценно в професионалната дейност на фирмата, а това ги прави по-скоро „луксозна“ и рискова, отколкото печеливша инвестиция.

Теория и практика

Друг сериозен проблем, изтъкван както от преподаватели и ученици, така и от бизнес сектора, е съотношението между теория и практика в обучението в средните професионални училища. Около една четвърт от анкетираните бизнесмени са на мнение, че учениците, завършващи средното си образование, са теоретично добре подготвени, но не могат да приложат реално своите знания в практиката. Интересът на учениците към практическото обучение също е висок – едва един от всеки 100 ученици отхвърля възможността да вземе участие в стаж или „чиракуване“. Същевременно реалното участие на учениците в практически форми на професионално обучение е ограничено. Едва един от пет интервюирани ученици е имал практика или стаж във фирми, организации или ведомства. От тук и изводът, че значително трябва да се увеличи не само делът на практически ориентираното обучение в средните професионални училища, но и ефективността на провежданите учебни практики и стажове.

Често споделяно мнение е, че учителите трябва да преподават теоретичните предмети, а бизнесмените е целесъобразно да се включат в по-голяма степен в практическото обучение. От една страна, предприемачите могат да участват като „реални обучители“ и консултанти при стажа на учениците в реалната икономическа практика, което за съжаление е доста ограничено явление в средното образование.

Липсва цялостна политика


Проведеното изследване показа и нещо друго – има европейски опит при подготовката и повишаването на квалификацията на учителите. На практика е налице превръщането им в „реални бизнесмени“, организатори на фирми, предприятия, производства и пр., което увеличава равнището на практическата им компетентност в областта на предприемачеството. Така учителите стават много по-полезни за своите ученици при подготовката за стартирането на собствен бизнес. Според представители на бизнеса обаче в страната липсва цялостна политика, която да стимулира фирмите да приемат ученици на стаж и да се ангажират по-активно с обучението в дух на предприемачество.

Двадесет и две на сто от запитаните бизнесмени твърдят, че основната причина за успеха/неуспеха на обучението в предприемачество се дължи именно на ниската мотивираност на учениците. Според тях децата, преследващи своето бъдещо професионално развитие като предприемачи, са твърде малко на брой, а по-голямата част не проявява заинтересованост към учебната дейност. Според 15,3 % от анкетираните бизнесмени причина за това е слабата подготовка и мотивация на учителите, които преподават в средните професионални училища.


Пресечната точка

Слабата информираност за съвременните методи и форми на преподаване и проверка на знанията, както и съществуващите образователни традиции и наслоени навици, водят до ограничено използване на по-модерни и нестандартни форми на обучение по икономическите предмети и предприемачество.

Посочените проблеми на обучението в предприемачество ясно показват острата нужда от изготвяне на пакет от мерки за тяхното бързо решаване. Необходима е ясна и целенасочена политика, която да удовлетворява нуждите както на бизнеса, така и на учениците и учителите в средните професионални училища. Основна цел на тази политика е да се намери пресечната точка между интереса на деловите среди, училището и учениците и да се осигури нормативна база за насърчаване на бизнеса да инвестира в образованието и конкретно в обучението по предприемачество.

09 декември 2005, списание Лидер

Пазарът на автомобили в българия


В периода 15 – 28 февруари 2006 г. агенция Витоша Рисърч проведе своето второ маркетингово проучване на пазара на автомобили в България. По метода персонално стандартизирано интервю бяха анкетирани 1000 души. Изследването е представително за населението на страната над 15-годишна възраст.

Резултатите от изследването показват, че автомобилния парк, стопанисван от българските домакинства е морално и физически остарял, неотговарящ на техническите и екологични изисквания.

През 2006г. се отчита с пет процента по-нисък е дял на домакинствата, които посочват, че не притежават автомобил. Като цяло обаче се запазва тенденцията повече от половината български домакинства да не разполагат със собствен автомобил. Данните от настоящото изследване показват, че все още в преобладаващата си част, по пътищата в страната се движат стари автомобили, почти половината, от които произведени преди повече от 16 години (Графика 1 и Графика 2 ).

Графика 1. Брой автомобили в домакинството (%)

База: Всички респонденти (N=1000)

Графика 2. Възраст на притежаваните от домакинствата автомобили (%)

База: 2004г. N=418; 2006 N=463 (Респондентите, които притежават поне един автомобил в домакинството си)
* Процентите са повече от 100, защото респондентите са давали повече от един отговор


  • Голямо е разнообразието от притежаваните марки автомобили. Въпреки все още водещите позиции и най-голямо разпространение на руските автомобили „Лада”, като цяло останалите марки превозни средства, произвеждани от източния блок, стават все по-рядко срещани по пътищата на страната.

  • Желанието и бъдещите намерения за покупка на потенциалните купувачи са насочени към така наречия среден клас автомобили. В настоящото изследване в сравнение с преди 2 години, отчитаме по-голямо разнообразие от предпочитани марки.

  • Най-перспективната от гледна точка бъдещото потребление на автомобили група - тази на младите мъже живеещи в градовете, изказва своите намерения за покупката на автомобили произведени от Фолксваген. Всеки пети мъж, спадащ към тази категория споделя, че бъдещият му автомобил ще носи тази марка. Това обаче, ще бъдат автомобили, купени на старо.
15 март, 2006

Ремонтни дейности и освежаване на дома

В периода 24 март - 4 април 2006 г. изследователската агенция Витоша Рисърч проведе изследване, насочено към проблемите, свързани с ремонтните дейности и освежаването на дома. По метода на персоналното стандартизирано интервю бяха анкетирани 981 души на възраст над 15 години. Изследването е представително за домакинствата в страната.

Данните показаха, че като цяло състоянието на жилищния фонд на страната не може да се определи като добро. Това от своя страна води и до нуждата от ремонтни действия и осъвременяване на жилищните условия. Делът на домакинствата, които са склонни да извършват по-често ремонтни дейности е все още твърде малък. Преобладаващата част от изследваните лица (38%) са правили някакъв вид ремонт в жилището си преди повече от 2 години. Близо една четвърт от респондентите обаче са ремонтирали жилището си през последната година, от които 7.6% - в последните шест месец

Графика 1 Извършен за последно ремонт (%)

База: март 2006г. N=981

25 април, 2006

еОбщество

Употребата на интернет в съвременното ни общество започва да придобива все по-големи мащаби. Доминиращата група уеб потребители у нас е предимно във възраст между 15 и 29 години. Това определя и по-ниския процент от тях заявяващи желание през настоящата година да използват интернет. Същевременно, бързото развитие на предлаганите електронни услуги и генерирания информационен поток, намалява възрастовата граница сред потребителите. Групата на възраст между 30 и 49 години е нараснала повече от 2 пъти за изминалите 12 месеца и е тази, която най-силно изразява своите намерения да се включи, през следващата година в интернет пространството. Прогнозираното увеличение на потребителите запазва и през 2006 година откроилата се тенденция във възрастта, но и ясно показва, че мрежата не представлява обект на интерес само от страна на „младите”.

Графика 1. Разпределение на използване на Интернет по възрастови групи (%)



Комуникацията е все още нaй-популярното приложение на интернет у нас. Това обуслaвя и бързото навлизане сред българските потребители на програмите за телефонни разговори през мрежата. Лесното им приложение предполага интереса към тях да нарасне още и те да достигнат до нивото на използване на традиционните програми за “чат”-комуникации. Засиления контрол срещу нарушаване на авторските права в уеб-пространството, доведе до навлизането на програмите осъществяващи P2P връзки. Примката около незаконното съдържание в интернет ще бъде затягана все по-силно в следващите години, което от своя страна тласка потребителите към търсене на алтернативни начини за набавяне на информация.

През изминалите дванадесет месеца честотата на използване на интернет е нараснала почти двойно. Увеличението на този индикатор се дължи не само на нарасналия брой потребители, но и на повишения интерес на използващите уеб пространството веднъж месечно или по-рядко. Причините обуславящи по-честото използване на мрежата се крият в непрекъснато разширяващият се обем от информация, който тя предлага на българските си потребители. Все по-голяма част от бизнес средите откриват в нея подходящо място за позициониране своята реклама и дейност. Развитието на българското уеб пространство позволява на потребителите да извършват много по-бързо и с много по-малко усилия и
средства значителна част от своите ежедневни дейности.

септември, 2006

Е-България 2006 е четвъртият годишен доклад, предлагащ цялостен анализ на развитието в областта на информационното общество в страната ни. Целите на анализа са насочени към подпомагане на процесите на изработване и изпълнение на обществени политики чрез предоставяне на редовно, сравнително и проблемно изследване на основни водещи показатели на информационното общество.

Докладът анализира технологичната осигуреност и социално-икономическата готовност на домакинствата, предприятията и обществените институции да използват новите информационни и комуникационни технологии и да трансформират чрез тях жизненото си пространство, стила и ефективността на работата, създаването на добавена стойност и предоставянето на обществени услуги. Той съдържа оценки за действията и инициативите на държавата, бизнеса и гражданското общество, както и редица идеи и препоръки за развитие на информационното общество.

еБългария 2006"

Отзиви в медиите

Какво представлява банковата ваканция


Какво се е говорило на консултативния съвет по национална сигурност на 29 юни 2014 г. вече e общо достъпно. Епичната битка за разсекретяване на стенограмата от срещата завърши положително, но нищо от очакваното, не стана ясно. Стенограмата нито даде отговори, нито провокира въпроси. Най-силната истерия около нея бе създадена от въпроса кой политик е предложил вариант за банкова ваканция. Последните 3 години самата банкова ваканция бе демонизирана от редица политици и „експерти-всичколози“. Никой от тях обаче не счете за нужно да обясни на обществото, какво представлява тя. От оповестената стенограма става ясно, че политическият разговор се е водил около два варианта – банкова ваканция и пълна подкрепа за банките.

Нека си припомним какво се случи.

В края на юни започна да се прокарва паника, чрез разпространяване на неверни слухове за състоянието на банките в страната. В рамките на броени дни цялата банкова система бе подложена на масирани тегления на депозити, което увеличи риска от недостиг на ликвидност. Според думите на тогавашния гуверньор на БНБ – Иван Искров, на прицела на криминалната атака е била държавата и нейната икономика, а всяването на паника сред вложителите в банките е било само инструмент за постигане на целта. Двата варианта на действие, които са се обсъждали от държавните представители са и единствените, с които те можеха по това време да тушират паниката сред населението и същевременно хората стоящи в основата на това криминално деяние да бъдат заловени.

В България през 1997 г. се въвежда Валутен борд. Най-общо казано той представлява орган за парична политика, при която дадена парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Много сходна система е Златният стандарт, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.

Бордът позволи България да се възстанови след една много тежка икономическа криза в края на 90-те години. Рестриктивната му политика обаче има и свои недостатъци. Той блокира изцяло функциите на БНБ да бъде кредитор от последна инстанция, с което да има възможност да стабилизира банковата система при необходимост. Този недостатък на Валутния борд се отчита дори и от неговите създатели - Международния валутен фонд (МВФ), които само преди месец препоръчаха разхлабване на политиката на борда именно в тази й част. Ето защо в създалата се паника през 2014 г. БНБ не е можела пряко да се намеси и да финансира банките в страната като по този начин успокои паниката. За това е трябвало да се търсят други решения.

Друг момент от обсъжданията при Президента е предложение, държавата да гарантира всички депозити в банките – включително и тези на суми над 196 хил. лв. Този ход също би подействал успокояващо за вложителите и те нямаше да искат веднага да получат всичките си средства на куп. За съжаление обаче, БНБ не може да предприеме подобен ход, защото ще наруши общото финансово законодателство на ЕС. Подобно решение може да бъде вземано единствено от ЕЦБ и то ще важи за всички страни членки на съюза.

Ето как политиците и БНБ стигат до двете единствени възможни решения – пълна подкрепа за системата от страна на държавата и банкова ваканция. Те избраха първото. Успяха да намерят и сложат на масата няколко милиарда лева, които се оказаха достатъчни за туширане на напрежението. До някъде този вариант криеше и рискове, ако сумите, които бяха готови да дадат не се окажеха достатъчни, за да се окаже психологически натиск и тушира паниката.

Тъй като няма как да бъде предвидено кога би утихнала паниката, сумите отпускани като държавна помощ са винаги много по-големи от изтеглените до момента средства от системата. Конкретно в нашия случай можем да прогнозираме, че необходимостта от държавен депозит в ПИБ е била значително по-малка от отпуснатите 1,2 млрд. лв. Така ПИБ можеше да приеме и сума под един милиард, като този вариант щеше да е по-лесно за тях, тъй като в подобни случи от Европейската комисия (ЕК) не изискват план за преструктуриране, какъвто бе направен и успешно изпълнен от банката. Тук трябва да отбележим, че банката възстанови предсрочно средствата на държава като изплати и лихва в размер на близо 30 млн. лв.

Банковата ваканция бе многократно заклеймявана, но тя бе и един от най-сигурните ходове, които можеше да направи правителството. Тя представлява ограничаване на оперативната дейност на всички търговски банки за определен период от време и налагане на ограничения в правото на вложителите да теглят и превеждат определена сума пари.

Такива ограничения всъщност съществуват и в момента и именно те позволяват на банковите системи по света да функционират без риск. Например в момента възможностите за теглене на суми на банкомат са в размер на 400 лева в рамките на 24 часа. Ако беше въведена банкова ваканция тази сума просто щеше да бъде намалена, но това по никакъв начин нямаше да повлияе на ежедневието на хората. Други ограничения са свързани с тегленето на големи суми в брой. Над определена сума 2000 или 3000 лева се изисква предварителна заявка от клиента или той заплаща по-висока такса.

Друго ограничение, което често не се забелязва е изискването плащания над 10 хил. лв. да се извършват задължително по банков път. На скоро стана ясно, че от началото на 2018 г. таванът за плащания в брой ще бъде намален от сегашните 10 хил. на 5 хил. лв. А през следващите години ще има още две стъпки като кешовите плащания ще бъдат ограничени съответно до 3 000 и до 1000 лв. Това предвиждат промени в Данъчно осигурителния процесуален кодекс, които бяха приети на заседанието на Министерски съвет. Целта е ограничаване на сивата икономика в страната.

Тези ограничения всъщност работят двупосочно. Те предпазват от една страна банките от лесно разпалима паника от неверни слухове и твърдения и от друга страна предпазват самите клиенти на банките. Ако им бъде открадната картата или личните данни, тези ограничения ще дадат време да бъде потърсена помощ в полицията и сметките да бъдат блокирани преди да бъдат нанесени щети на клиентите.

Банковата ваканция просто щеше да свие съществуващите ограничения, но не и да доведе до невъзможност на хората да използват собствените си средства. Разбира се, тези които са свикнали да харчат през пръсти щяха да изпитат временно неудобство. Твърденията, че банките ще затворят вратите си за своите клиенти и няма да им позволят достъп до средствата им са смехотворни, а хипотезите, че спестяванията на хората ще се изпарят са лишени от всякаква финансова грамотност. Принципът на работа на банките е прост. Те събират свободни средства от населението и бизнеса под формата на депозити и ги преразпределят към други под формата на кредити. Единственият начин средствата на клиентите да изчезнат е всички кредити да станат предсрочно изискуеми, което е много дълъг и времеемък процес. Само си представете как стотици хиляди недвижими имоти трябва да бъдат разпродадени, за да се съберат средствата.

Банковата ваканция бе успешно приложена като инструмент за туширане на напрежението и паниката само преди няколко години в Гърция и Кипър. Нищо от апокалиптичните прогнози, за това което би се случило в България, не се случи там.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.