понеделник, 16 февруари 2009 г.

Апокалипсис сега


Печалбите винаги са свързани с поемане на определена степен на риск, но алчността води до поемане на необмислени рискове. Българските предприемачи бяха дълго време ухажвани от банките и убеждавани, че имат нужда от пари, които са лесни и много бързо ще ги изплатят. Като всеки бизнес те изпускаха да споменат за рисковете от това, което се случва в момента. Също така не беше и споменавано от къде идват тези пари. По същото това време в САЩ банките вече бяха започнали да жънат негативите от подобна политика, но това някак си беше игнорирано от предприемачите. Да не говорим за усилията, които се хвърлиха в Българя да се убедят гражданите и бизнеса, че това си е вътрешен проблем на САЩ и до нас няма да стигне. Никой не обърна внимание, че икономиката вече се е глобализирала и няма как, когато двигателят се разваля колата да продължава да върви със същата скорост, защото гумите са й здрави.

Банките в България са предприели политика, която може да ги вкара в “черната дупка” на собствената им алчност. Лошото е че набутваха кредити в цялата икономика и ще повлекат и нея. Сега се “надцакват” с лихвите по депозитите, защото им трябват “свежите пари”, за да погасяват собствените си заеми и да гарантират стабилността си. Кредитите, които се раздават са доста малка част от активите, с които разполагат. Въпреки реакцията на държавата в лицето на БНБ, кредитните лихви не помръднаха, а даже и се увеличиха.

Вдигайки лихвите по депозитите се вдигат и лихвите по кредитите. В един момент обаче ще се окаже, че прекалено голяма част няма да бъдат в състояние да си плащат вноските поради рязко нарасналите лихвите (според последните данни на БНБ делът на лошите кредити се увеличава непрекъснато и до края на годината се очаква да надскочи критичните 5%). Рязкото редуциране на паричния поток към банките ще ги изправи пред фалит. Не се лъжете от това, че депозитите са гарантирани. Достатъчно е само 2 или 3 банки да фалират и сумата, която обезпечава депозитите ще изчезне. Хората ще се уплашат и ще започнат масово да теглят парите си. Крахът на икономиката тогава ще е пълен.

Разбира се всичко е въпрос просто на време. Някои анализатори предричаха края на кризата още миналото лято (българското правителство все още даже отрича да има криза в страната). После стана есента, зимата, пролетта, а сега се говори за втората половина на 2009-та година. Истината е, че никой не знае кога ще бъде края. Така и никой не знае дали предприетите мерки срещу кризата ще имат положителен или отрицателен ефект.

Две неща обаче са абсолютно сигурни:

1) Държавата не трябва да регулира банките, за да запази свободната пазарна икономика;

2) От друга страна банките доказаха, че не могат да съществуват без да бъдат контролирани и предпазвани от самите тях.

Какво да правим сега? Единственото, което можем да направим е да преживеем кризата, за да си извадим собствените изводи от нея. Хубавото на подобни кризи е, че отрезвяват и карат тези, които ги преживеят, при поемане на риск да се замислят за реалния растеж в бъдеще, а не за постигнатите в миналото успехи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар