неделя, 15 февруари 2009 г.

Защо го няма предприемаческия дух

Обучението и възпитанието в предприемачески дух е съществен компонент в цялостната политика на българското правителство за подкрепа на малкия и средния бизнес. Усилията в тази посока се осъществяват в контекста на Европейската харта за малките предприятия, в която се призовава на всички образователни нива да се преподават бизнес и предприемачество, както и да се разработват схеми за обучение на стопански ръководители. Министерството на икономиката и енергетиката инициира изследователски проект, чиято цел е да се установи равнището на образование и обучение в дух на предприемачество, както и да се изготви пакет от мерки, които да насърчат неговото бъдещо развитие. Набавянето на данни, описващи състоянието, тенденциите, проблемите и предизвикателствата в тази сфера, бе възложено на „Витоша Рисърч“. Бяха взети под внимание мненията и оценките на основните страни, имащи отношение към обучението в предприемачески дух – ученици и преподаватели в средните професионални училища, както и представители на малкия и средния бизнес в страната.


Проведеното изследване регистрира няколко основни проблеми пред развитието на обучението в дух на предприемачество в средното професионално образование в страната. На първо място се констатира известно несъответствие между съдържанието и нивото на обучението в училище и нуждите на пазара на труда. Представителите на бизнеса споделят мнението, че учениците не получават достатъчно добра подготовка по време на образователния процес в средното училище и това затруднява бързото им и пълноценно включване в икономическия живот на страната. Широко споделяна от интервюираните мениджъри е оценката, че завършилите средно образование ученици не притежават основни познания и практически умения в областта на предприемачеството и трябва да преминат период на допълнително обучение, за да могат да извършват дейността, за която са наети. Естествено в този период те не могат да се включат пълноценно в професионалната дейност на фирмата, а това ги прави по-скоро „луксозна“ и рискова, отколкото печеливша инвестиция.

Теория и практика

Друг сериозен проблем, изтъкван както от преподаватели и ученици, така и от бизнес сектора, е съотношението между теория и практика в обучението в средните професионални училища. Около една четвърт от анкетираните бизнесмени са на мнение, че учениците, завършващи средното си образование, са теоретично добре подготвени, но не могат да приложат реално своите знания в практиката. Интересът на учениците към практическото обучение също е висок – едва един от всеки 100 ученици отхвърля възможността да вземе участие в стаж или „чиракуване“. Същевременно реалното участие на учениците в практически форми на професионално обучение е ограничено. Едва един от пет интервюирани ученици е имал практика или стаж във фирми, организации или ведомства. От тук и изводът, че значително трябва да се увеличи не само делът на практически ориентираното обучение в средните професионални училища, но и ефективността на провежданите учебни практики и стажове.

Често споделяно мнение е, че учителите трябва да преподават теоретичните предмети, а бизнесмените е целесъобразно да се включат в по-голяма степен в практическото обучение. От една страна, предприемачите могат да участват като „реални обучители“ и консултанти при стажа на учениците в реалната икономическа практика, което за съжаление е доста ограничено явление в средното образование.

Липсва цялостна политика


Проведеното изследване показа и нещо друго – има европейски опит при подготовката и повишаването на квалификацията на учителите. На практика е налице превръщането им в „реални бизнесмени“, организатори на фирми, предприятия, производства и пр., което увеличава равнището на практическата им компетентност в областта на предприемачеството. Така учителите стават много по-полезни за своите ученици при подготовката за стартирането на собствен бизнес. Според представители на бизнеса обаче в страната липсва цялостна политика, която да стимулира фирмите да приемат ученици на стаж и да се ангажират по-активно с обучението в дух на предприемачество.

Двадесет и две на сто от запитаните бизнесмени твърдят, че основната причина за успеха/неуспеха на обучението в предприемачество се дължи именно на ниската мотивираност на учениците. Според тях децата, преследващи своето бъдещо професионално развитие като предприемачи, са твърде малко на брой, а по-голямата част не проявява заинтересованост към учебната дейност. Според 15,3 % от анкетираните бизнесмени причина за това е слабата подготовка и мотивация на учителите, които преподават в средните професионални училища.


Пресечната точка

Слабата информираност за съвременните методи и форми на преподаване и проверка на знанията, както и съществуващите образователни традиции и наслоени навици, водят до ограничено използване на по-модерни и нестандартни форми на обучение по икономическите предмети и предприемачество.

Посочените проблеми на обучението в предприемачество ясно показват острата нужда от изготвяне на пакет от мерки за тяхното бързо решаване. Необходима е ясна и целенасочена политика, която да удовлетворява нуждите както на бизнеса, така и на учениците и учителите в средните професионални училища. Основна цел на тази политика е да се намери пресечната точка между интереса на деловите среди, училището и учениците и да се осигури нормативна база за насърчаване на бизнеса да инвестира в образованието и конкретно в обучението по предприемачество.

09 декември 2005, списание Лидер

Няма коментари:

Публикуване на коментар