15 февруари 2009 г.

Иновационен профил на българските предприятия - Клъстер анализ

Състоянието на иновационното развитие на страната зависи от различни икономически фактори на микро и макро ниво. За очертаването на една по-пълна и ясна картина на българския иновационен потенциал, използваните по-горе стандартни статистически и емпирични индикатори и аналитични техники са в значителна степен ограничаващи, тъй като разглеждат изолираното влияние на отделни фактори. Класификацията на елементите на една съвкупност въз основа на множество признаци би имало по-голямо познавателно значение. Ето защо, за целите на анализа е подходящо прилагането на обобщаващи многомерни статистически методи като клъстер-анализа.

При осъществяването на клъстерния анализ се наложи една част от използваните дотук променливи да бъдат заменени, водещи до по-ясни резултати при обработка по конкретната процедура. Тази част от отпадналите променливи се измерва по скали, които не са подходящи за използвания анализ и има опасност да доведат до неадекватни оценки. Подбраните за клъстер анализа променливи - фактори са следните:

- Предоставяне на пазара на иновационни продукти или процеси;
- Израз на иновационната дейност на фирмите;
- Годишни разходи за капиталови инвестиции на фирмата за 2006 г.;
- Размер на разходите за иновационна дейност - % от оборота;
- Финансиране на иновационната дейност на фирмите;
- Държавна подкрепа в развитието на иновационната дейност сред фирмите;
- Основен пазар на фирмите;
- Големина на фирмите по брой заети лица;
- Основен сектор на дейност на фирмите.

Поради нехомогенността на наблюдаваните променливи се наложи предварително да бъде определен очаквания брой на клъстерите. Поради факта, че иновациите в страната са в начален стадий на своето развитие, не се наблюдава точно определен ред, по който да протичат процесите водещи до тяхното създаване. Разнообразието на начините и редствата за извършване на иновационна дейност ни дават правото да приемем хипотезата, че без предварително ограничение на клъстерните групи биха се образували голям брой клъстери, които ще бъдат изпълнени с малък на брой фирми, а ниските бази биха попречили на достоверността на анализа. Прието бе решение техният брой да бъде 6, тъй като от направени преди това опити за оценка бе установено, че този брой позволява анализът да се разгърне най-пълно и да предостави точни и адекватни данни. По-високият брой на очакваните групи дава възможност заложените в анализа фактори да изявят в по-голяма степен своето разнообразие.

Реализираният клъстер анализ включи 89 от изследваните фирми в страната. Той раздели наблюдаваната съвкупност в три основни групи. Въпреки не големия брой на представените иновативни продукти и процеси през изминалата година, иновационната дейност на фирите се развива във всеки от обособените клъстери. Най-големият клъстер е 2-рият. Той групира в себе си преобладаващата част от използваните в анализа фирми. Развиваната иновационна дейност в него е насочена основно към НИРД предоставена от други фирми. Това подкрепя изказаната по-горе теза, че основната част от фирмите в страната развиващи иновационна дейност реално използват вече наложени нововъведения, за да подобрят ефективността на своята работа, а не създават или възнамеряват да създадат на по-късен етап свои иновативни продукти. Размерът на разходите за иновационно развитие сред тези фирми е между 6% и 10% от техния оборот. Тази група изразява спецификата на основната част от фирмите в страната и се подчинява на тезата, че иновационната активност е зависима пряко от размера на фирмата. Организациите попаднали тук финансират сами своята иновационна дейност. Основният сектор на дейност на тези фирми е предимно производството и разпространение, а основен пазар - националния.

Вторият ясно изразен клъстер е 3-тият. В него са съсредоточени по-малък брой фирми. Организациите попаднали тук не се отличават съществено от основната група фирми попаднали във 2-я клъстер. Спецификата на тази група се крие във високите обеми инвестиции в иновационна дейност. Преобладаващата част от фирмите тук са декларирали, че изразходват в развитието на иновационна си дейност над 40% от своя оборот. Въпреки по-малкия брой на фирмите тук, тази група може да се определи като по-високо иновативна в сравнение с останалите.

Третият ясно изразен клъстер е 5-тият. Той се състои основно от малки фирми с размер между 11 и 50 заети, които са ориентирани към регионалните пазари. Тази група се откроява от 2-рия и 3-тия клъстер с инвестицията, която прави в обучение на персонала свързан конкретно с иновациите. Определящ фактор за това е, че тези фирми са съсредоточени предимно в туристическия сектор и високото качество на персонала, с който работят генерира по-високи приходи.

Като основен акцент във всички клъстери може да се отбележи ниската държавна подкрепа. Фирмите получили активна помощ от държавата при разработване на своите иновации са под 6%. Единствено в 4-тия клъстер се откроява намесата на държавата, но поради малката бройка на фирмите попаднали в този клъстер, интерпретацията на данните е твърде рискована. Преобладаващата част от обособените групи посочват, че развиваната от тях иновационна дейност е насочена към придобиването на машини и оборудване, свързани с разработката на нови пазарно ориентирани продукти както и НИРД предоставена от друга фирма. Това показва, че нивото на разработване и внедряване на иновативни продукти и процеси от страна на българските предприятия е все още в начален стадий на развитие и може да се нарастване в следващите няколко години.

В останалите 3-ри клъстера се разпределят твърде малък брой фирми, което е израз на началния стадии на развитие на иновационната система на страната. Въпреки ниският дял на попадналите в анализа фирми, както и нехомогенната им структура, предоставените от този метод данни потвърждават редица изводи и заключения направени както в този така и в предходния доклад Иновации.бг.


Пълен текст на доклада Иновации.бг 2007: Българската иновационна система в Европейския съюз

Няма коментари:

Публикуване на коментар