15 февруари 2009 г.

Какво представлява банковата ваканция


Какво се е говорило на консултативния съвет по национална сигурност на 29 юни 2014 г. вече e общо достъпно. Епичната битка за разсекретяване на стенограмата от срещата завърши положително, но нищо от очакваното, не стана ясно. Стенограмата нито даде отговори, нито провокира въпроси. Най-силната истерия около нея бе създадена от въпроса кой политик е предложил вариант за банкова ваканция. Последните 3 години самата банкова ваканция бе демонизирана от редица политици и „експерти-всичколози“. Никой от тях обаче не счете за нужно да обясни на обществото, какво представлява тя. От оповестената стенограма става ясно, че политическият разговор се е водил около два варианта – банкова ваканция и пълна подкрепа за банките.

Нека си припомним какво се случи.

В края на юни започна да се прокарва паника, чрез разпространяване на неверни слухове за състоянието на банките в страната. В рамките на броени дни цялата банкова система бе подложена на масирани тегления на депозити, което увеличи риска от недостиг на ликвидност. Според думите на тогавашния гуверньор на БНБ – Иван Искров, на прицела на криминалната атака е била държавата и нейната икономика, а всяването на паника сред вложителите в банките е било само инструмент за постигане на целта. Двата варианта на действие, които са се обсъждали от държавните представители са и единствените, с които те можеха по това време да тушират паниката сред населението и същевременно хората стоящи в основата на това криминално деяние да бъдат заловени.

В България през 1997 г. се въвежда Валутен борд. Най-общо казано той представлява орган за парична политика, при която дадена парична единица е обменяема при фиксиран валутен курс спрямо друга парична единица. В най-честия случай това означава, че тя е напълно обезпечена с активи в съответната твърда валута. Много сходна система е Златният стандарт, при която стойността на паричната единица е фиксирана към дадено количество злато.

Бордът позволи България да се възстанови след една много тежка икономическа криза в края на 90-те години. Рестриктивната му политика обаче има и свои недостатъци. Той блокира изцяло функциите на БНБ да бъде кредитор от последна инстанция, с което да има възможност да стабилизира банковата система при необходимост. Този недостатък на Валутния борд се отчита дори и от неговите създатели - Международния валутен фонд (МВФ), които само преди месец препоръчаха разхлабване на политиката на борда именно в тази й част. Ето защо в създалата се паника през 2014 г. БНБ не е можела пряко да се намеси и да финансира банките в страната като по този начин успокои паниката. За това е трябвало да се търсят други решения.

Друг момент от обсъжданията при Президента е предложение, държавата да гарантира всички депозити в банките – включително и тези на суми над 196 хил. лв. Този ход също би подействал успокояващо за вложителите и те нямаше да искат веднага да получат всичките си средства на куп. За съжаление обаче, БНБ не може да предприеме подобен ход, защото ще наруши общото финансово законодателство на ЕС. Подобно решение може да бъде вземано единствено от ЕЦБ и то ще важи за всички страни членки на съюза.

Ето как политиците и БНБ стигат до двете единствени възможни решения – пълна подкрепа за системата от страна на държавата и банкова ваканция. Те избраха първото. Успяха да намерят и сложат на масата няколко милиарда лева, които се оказаха достатъчни за туширане на напрежението. До някъде този вариант криеше и рискове, ако сумите, които бяха готови да дадат не се окажеха достатъчни, за да се окаже психологически натиск и тушира паниката.

Тъй като няма как да бъде предвидено кога би утихнала паниката, сумите отпускани като държавна помощ са винаги много по-големи от изтеглените до момента средства от системата. Конкретно в нашия случай можем да прогнозираме, че необходимостта от държавен депозит в ПИБ е била значително по-малка от отпуснатите 1,2 млрд. лв. Така ПИБ можеше да приеме и сума под един милиард, като този вариант щеше да е по-лесно за тях, тъй като в подобни случи от Европейската комисия (ЕК) не изискват план за преструктуриране, какъвто бе направен и успешно изпълнен от банката. Тук трябва да отбележим, че банката възстанови предсрочно средствата на държава като изплати и лихва в размер на близо 30 млн. лв.

Банковата ваканция бе многократно заклеймявана, но тя бе и един от най-сигурните ходове, които можеше да направи правителството. Тя представлява ограничаване на оперативната дейност на всички търговски банки за определен период от време и налагане на ограничения в правото на вложителите да теглят и превеждат определена сума пари.

Такива ограничения всъщност съществуват и в момента и именно те позволяват на банковите системи по света да функционират без риск. Например в момента възможностите за теглене на суми на банкомат са в размер на 400 лева в рамките на 24 часа. Ако беше въведена банкова ваканция тази сума просто щеше да бъде намалена, но това по никакъв начин нямаше да повлияе на ежедневието на хората. Други ограничения са свързани с тегленето на големи суми в брой. Над определена сума 2000 или 3000 лева се изисква предварителна заявка от клиента или той заплаща по-висока такса.

Друго ограничение, което често не се забелязва е изискването плащания над 10 хил. лв. да се извършват задължително по банков път. На скоро стана ясно, че от началото на 2018 г. таванът за плащания в брой ще бъде намален от сегашните 10 хил. на 5 хил. лв. А през следващите години ще има още две стъпки като кешовите плащания ще бъдат ограничени съответно до 3 000 и до 1000 лв. Това предвиждат промени в Данъчно осигурителния процесуален кодекс, които бяха приети на заседанието на Министерски съвет. Целта е ограничаване на сивата икономика в страната.

Тези ограничения всъщност работят двупосочно. Те предпазват от една страна банките от лесно разпалима паника от неверни слухове и твърдения и от друга страна предпазват самите клиенти на банките. Ако им бъде открадната картата или личните данни, тези ограничения ще дадат време да бъде потърсена помощ в полицията и сметките да бъдат блокирани преди да бъдат нанесени щети на клиентите.

Банковата ваканция просто щеше да свие съществуващите ограничения, но не и да доведе до невъзможност на хората да използват собствените си средства. Разбира се, тези които са свикнали да харчат през пръсти щяха да изпитат временно неудобство. Твърденията, че банките ще затворят вратите си за своите клиенти и няма да им позволят достъп до средствата им са смехотворни, а хипотезите, че спестяванията на хората ще се изпарят са лишени от всякаква финансова грамотност. Принципът на работа на банките е прост. Те събират свободни средства от населението и бизнеса под формата на депозити и ги преразпределят към други под формата на кредити. Единственият начин средствата на клиентите да изчезнат е всички кредити да станат предсрочно изискуеми, което е много дълъг и времеемък процес. Само си представете как стотици хиляди недвижими имоти трябва да бъдат разпродадени, за да се съберат средствата.

Банковата ваканция бе успешно приложена като инструмент за туширане на напрежението и паниката само преди няколко години в Гърция и Кипър. Нищо от апокалиптичните прогнози, за това което би се случило в България, не се случи там.

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.



Няма коментари:

Публикуване на коментар