29 юни 2009 г.

Въздух под налягане

Още през миналата година ФЕД започна процедура по печатане на пари, а в началото на тази година политиката бе възприета и от английската национална банка. Германският канцлер Ангела Меркел обяви тези действия като неблагоразумна финансова политика, която ще доведе до увеличаване на дисбаланса в икономиките на страните и ще задълбочи кризата. Кой обаче е прав?

За да разберем дали това лекарство е правилното, трябва първо да анализираме самата криза. Тя дойде от спукването на един финансов балон, който бе надуван прекалено дълго време. Нека проследим как се надуват подобни балони.

Имаме актив, който има своята реално обезпечена стойност. Търгувайки се на пазара в цената на този актив се преплитат бъдещите очаквания за неговата стойност. Така активът се продава и купува, не на база моментната му реална стойност, а на база очакваната му бъдеща стойност в края на периода, за който се закупува. Разликата, която се получава в цената му практически е несъществуваща сума (въздух), която трябва да бъде реализирана, но без никакви гаранции, че това ще се случи. Хипотетичните очаквания за цената на актива, могат да бъдат манипулирани основно от икономическите показатели, рейтинговите агенции и всички фактори, които са тясно свързани със сектора, в който е активът.

Така се заформя следният цикъл: очакванията са положителни, цената на актива расте, все повече хора инвестират в този актив, защото се очаква той да донесе висока печалба, цената на актива нараства нереално много и той става надценен. Балонът се издува. Професионалните и опитни инвеститори разбират това първи и започват да разпродават своите активи, които са купили още, когато цената е била сравнително реална/ниска. Така те капитализират печалбата си, но разпродаването на актива е знак за пазара, че очакванията за стойността му вече не са толкова големи/реални.

Падането на цената може да стане толкова бързо, че само една малка част от инвеститорите да успеят да реагират. Тук балонът с въздушната цена вече се спуква и активът започва да търси реалната си стойност. Еуфорията около надуването на балона заразява голяма част от хората, които имат ниска инвестиционна култура и те започват да купуват актива, когато цената му е около върха и да очакват тя да продължи нагоре. Така при падащият пазар те не могат да излязат на печалба, а паниката от обезценката ги кара да продават на загуба и така да я капитализират.

С други думи кризата се поражда от големите инвестиции в активи, цените, на които са прекалено отдалечени от реалната му стойност. Печатането на пари е всъщност единствения начин, по който да бъде запълнена разликата между реалната и очакваната (нереална) цена на актива. Или с други думи в спуканият балон се вкарва допълнително въздух/пари, за да може той да достигне по-плавно до нормалните си размери.

Въпреки това остава отворен въпросът, дали това няма да се превърне в обичайна практика, тъй като този ход противоречи на икономическата теория, че пазарите винаги се стремят към равновесие. Ако не сте инвестирали правилно, защото очакванията ви са били нереални, то би следвало да понесете загубата си от неправилните Ви действия, за да не предприемате толкова необмислени ходове в бъдеще. Но ако накрая на деня държавата ви плати изгубените средства, какво би Ви възпряло на следващия ден отново да не инвестирате парите си по същия неразумен начин?

8 юни 2009 г.

Започват нападките срещу социолозите

По традиция, след приключване на изборите започват нападките срещу социолозите. На тези избори те са основно в 2 насоки:

1) изказванията на Кольо Колев от Медиана и Юрий Асланов от Афис (член на Висшия съвет на БСП), че дистанцията между БСП и ГЕРБ се скъсява, на изборите тя ще бъде около 2%, а дори според тях е било възможно БСП да спечелят. Като социолог аз лично бях възмутен от тези изказвания (и публикувах мнението си за това още в петък на блога си), имайки в предвид, че данните на няколко агенции (Алфарисърч, Сова Харис, Маркетлинкс, Скан и Скала) сочат разлика между партиите от 7% – 10%. Реално дистанцията между двете политически сили бе 5,89 процентни пункта. Ако изключим въздействието, което оказаха изказванията на двамата социолози в последния възможен момент, разликата ще бъде в рамките на очакваната.

2) Защо социолозите не предвидиха резултата на НДСВ? Тя привлече хората, които не бяха решили до последно за кого ще гласуват. От изследвания проведени преди изборите се виждаше, че една не малка част от гласувалите за НДСВ през 2007 година, към момента на изследванията, не са определили за кого да гласуват (в статия от миналата седмица отбелязах, че това са около 300 хиляди души). Вотът за НДСВ вчера нямаше как да бъде измерен с емпирични инструменти, тъй като бе спонтанен, а изследванията са актуални за периода, в който са проведени. (ако не беше така, нямаше да има смисъл от предизборни кампании и избори). Основната водеща сила обаче бе мажоритарният елемент привнесен от Меглена Кунева. Да не забравяме, че тя спечели одобрението за евридепутат, на най-голям дял от пълнолетното население. Все пак ако политолозите бяха гледали върху всички партии, а не се бяха съсредоточили само върху някои (като очакваната голяма изненада – РЗС, скандалите около Синята коалиция и медийните битки между Бойко Борисов и Сергей Станишев), можеше да предвидят изненадата, тъй като имаше доста предпоставки за нея.

Изводът е прост – нападки винаги ще има докато се дава повод за такива.

5 юни 2009 г.

Защо социолог стана мръсна дума

По време на всички избори, най-критикувани са социолозите. Слуховете за манипулация от тяхна страна, на данните от изследваниятa им, са безброй. Разбира се не можем да сложим всички под общ знаменател. Ето какво се каза в една скромна статия от днес:

„Три дни преди европейските избори социолозите отчитат стопяване на разликата между ГЕРБ и БСП. Според Кольо Колев дори бил възможен обрат в изборния резултат.
Разликите на евроизборите между ГЕРБ и БСП ще бъдат твърде близки (от порядъка на 2%), а е възможно и БСП да бъде напред, каза социологът Кольо Колев.”

Дали г-н Колев може да обясни странното стечение на обстоятелствата, как в последния възможен момент, той поднася данни за изравняване на гласовете между ГЕРБ и БСП (и дори вероятност за изборна победа на БСП) при положение, че до момента всички агенции излязоха с разлики между двете партии от 7 % – 10 %. Агенция Алфарисърч публикува вчера данни, от които се вижда, че разликата между ГЕРБ и БСП е в рамките на 7%. Изследването е проведено в периода 1 – 3 юни 2009 г.

Всеки политически ПР и политолог знае, че при подобно изказване ефектът ще е активизиране на тази част от електората, която не смята да гласува, защото мисли, че шансовете на партията да е победител, са малки.

Статията продължава:

„Според тях (Цветозар Томов и Кольо Колев) трябвало да има дебат между Станишев и Борисов. Този, които се откаже от него, ще загуби, смятат социолозите.”

По едно много странно стечение на обстоятелствата Сергей Станишев иска точно това. От няколко дни в медиите се ширят призивите на БСП – „Изкарай Бойко на дебат”. Всъщност дебат между ГЕРБ и БСП имаше преди месец.

Остава отворен въпросът, ако на изборите не видим близките резултати, които храбро се предвиждат (в разрез с всички официално публикувани данни до този момент), ще понесе ли някой отговорност за думите си?

Лош политически материал

Изглежда само си мислих, че сайтът - http://www.boykostov.org/ не работи. Работи си, но на нов адрес вече - http://www.boykostov.info/. Странно защо ли? Не е много трудно и да предположим, че е регистриран на името на ново лице, което няма нищо общо с БСП или с която и да е друга партия.

Интересно до кога ли ще се търпят подобни действия от политическият "елит" на страната? Отговорът на този въпрос все повече клони към простото: Докато са удобни на някого.


www.boykostov.org не работи, но банерите им се множат

След като партията, за която почти никой не беше чувал – Нова зора (, която забележете е и парламентарно представена благодарение на коалиция Атака), една мръсна ПР акция срещу Бойко Борисов и Иван Костов й отредиха 3-те минути слава. Въпреки, че действията й са в явен интерес единствено на управляващата БСП, от там твърдо отричат да имат връзка с тях. Странно бе обаче как анти-сайтът Борисов и Костов, който Нова зора създаде, се оказа регистриран на името на Азер Меликов, експерт по информационни технологии в политическия кабинет на Сергей Станишев и член на борда на "Информационно обслужване".

След като от ГЕРБ поискаха проверка на финансирането на партия Нова зора, а Синята коалиция обявиха, че ще съдят БСП, прословутият сайт - http://www.boykostov.org/ бе спрян. Въпреки това обаче анти-банерите на партия Нова зора, все още се ширят в най-масово посещаваните интернет сайтове (всъщност и с най-скъпо струващи полета за реклама). Всички банери водят до следния надпис - Address Not Found. Въпреки това, самият факт, че все още ги има, дава заявка, че преди парламентарните избори сайтът може отново да заработи.

Жалката истина, която научихме от партия Нова зора е проста: в политиката в България вече няма значение дали предлагаш идеи, имаш визия и квалифицирани експерти, които да управляват страната, важното е колко пари имаш (не е важно от къде са), за да злепоставиш опонентите си (не е важно това, което казваш да е истина).

4 юни 2009 г.

Как си представят живота абитуриентите от випуск 2009

Сезонът на абитуриентските балове отмина. След като се порадваха на момента, че скъсват с детството си, дойде време за младите да поглед в бъдещето. Анкета на Human Capital с абитуриенти от випуск 2009 показва, колко неподготвени са за реалния живот и това, което ги очаква. Основната част от тях виждат себе си като мениджъри и високо платени специалисти, а заплащането за труда им трябва да започва от 1000 – 1500 лева. Никой от тях обаче не си дава ясна сметка, че за да постигнат целите си, трябва да извървят дълъг и тежък път. Опияняват се от престижа на поста и заплатата, без да се замислят, че трябва да придобият много знания и опит. А стълбата на успеха винаги започва от най-ниското стъпало и ако не са ги подготвили за това в средното образование, то реалният живот ще преобърне идеалистичните им представи за лесно и бързо постигнати върхове.

3 юни 2009 г.

Какво се случи с избирателите на НДСВ?

В сравнение с предходните парламентарни избори, днес подкрепата за НДСВ е 10 пъти по-ниска – 1,8%, което се равнява на малко повече от 50 хиляди от избирателите, които твърдо са решили да гласуват. Спрямо изборите през 2005 година, отливът на избирателите им на предстоящите, се очаква да бъде 93,6%, а спрямо изборите преди 8 години спадът е 97,6%.

Таблица 1. Сравнение между подкрепата на партиите на предходните избори за народно събрание и настоящите (%)



















39,4% от гласувалите за НДСВ на предходните парламентарни избори, днес са припознали за своя политическа сила партия ГЕРБ. В абсолютни стойности това прави 285 774 пълнолетни граждани. Едва ли е учудващо за някого, имайки в предвид, че образът на Бойко Борисов изгря по време на управлението на НДСВ през 2001-2005 година.

По-интересното, което се забелязва в тези данни е, че почти половината (43,5%) от електората на НДСВ през 2005 година, днес все още не е намерил своят политически образ. Това са общо 315 512 гласоподаватели, които, ако в оставащия месец до изборите открият подходящата алтернатива, биха могли да променят коренно изборните резултати. Към момента тези избиратели генерират 11,3% от вота на твърдо решилите да гласуват на изборите. Високият им дял е силна предпоставка за очакване появата на нова политическа сила, която да ги представлява на изборите през 2013 година.

В статията са използвани данни от проведено национално представително изследване на агенция Скан сред 1012 пълнолетни граждани.

2 юни 2009 г.

Евроизбори 2009, нагласи и тенденции

В периода 15 - 21 май, агенция Scan проведе национално представително допитване сред пълнолетното население на страната, относно нагласите за участие на предстоящите Евроизбори. Методът на регистрация на данните бе стандартизирано телефонно интервю. Обемът на изпълнената извадка е N=1012 респонденти.

Според европейско проучване от началото на годината, бе изготвена мрачна прогноза за желанието на жителите в страните членики на ЕС, да не вземат участие на предстоящите избори за европейски парламент. Изследването регистрира общата избирателна активност в съюза да бъде едва 34%. На фона на тези прогнози, в България с наближаването на изборния ден, желанието на гражданите да упражнят своя вот нараства.

Графика 1 Нагласи за участие на изборите за Европейски парламент на 7 юни
База: N = 1012

Данните от проведеното допитване сред пълнолетното население показват, че близо половината от гражданите все още се колебаят по отношение на това дали ще участват в изборите и ако участват за кого да пуснат своя глас. 38,6% от гласоподавателите вече са определили за себе си на коя партия да се доверят.

Тенденциите извеждани във всички предизборни изследвания, генерират очаквания, че избирателната активност на 7 юни ще бъде много по висока от тази на 20 май 2007 година. Тогава пред урните са застанали едва 28,6% от имащите право на глас.

Тенденцията за по-високата избирателна активност, в сравнение с предходните избори за Европарламент през 2007 г., може да бъде обяснена с комбинацията, която се получава между изборите за Европейски парламент и Народно събрание.

Към средата на месец май лидери, по отношение на подкрепата на гражданите, остават партиите ГЕРБ и БСП (Коалиция за България). Дистанцията между двете политически сили се запазва в рамките на 10%. До някъде изненадващо е представянето на Синята коалиция. След многобройни перипетии, формацията успя да се мобилизира.

Избирателната активност за партия Ред законност и справедливост (РЗС) към средата на месец май остава висока.
Графика 2 Електорални нагласи сред твърдо решилите да гласуват
База: N = 390

1 юни 2009 г.

Кога ще ги стигнем американците?

В 14 часа българско време в Ню Йорк, беше сложено началото на процес по контролиран банкрут на най-големият автомобилостроител в света по продажби, за последните 77 години – Дженерал Мотърс (General Motors - GM). Въпреки великата история на гиганта и милиардите долари приходи, които е носел на държавата, американското правителство прояви политическа воля и отряза изсъхналият клон в своята икономика.

Тук може да бъде направена интересна аналогия с колоса на родния социализъм - Кремиковци. Комбинатът също бе с дълга и славна история, но от години трупаше единствено загуби и висеше на шията на българския данъкоплатец. Странното е обаче, че нито едно от правителствата, които управляваха страната, през последното десетилетие не намери политическа воля да остави символът на предходния режим, да си отиде. Вместо това Кремиковци се поддържаше изкуствено жив на системи, с надеждата да се възкреси от пепелта.

Да се надяваме, че следващото правителство на България, ще се поучи от американските си колеги, които явно не се страхуват да бъдат реалисти и да взимат съдбоносни решения в рамките на дни и седмици.

Две мнения

Още преди управляващите официално да признаят, че страната ни вече е засегната от световната икономическа криза, експертите започнаха да дават предложения какви действия трябва да бъдат предприети, за да може да се смекчи предстоящата рецесия. Най-дискутираните бяха две: да се увеличат инвестициите в инфраструктурни проекти или да се намалят данъците. Управляващите избраха първият вариант поради:

а) така пише в учебниците, че се прави по време на криза;
б) идват избори и всеки инфраструктурен проект, в който се инвестира е добър повод за снимки и ПР, докато намалението на данъците е действие, което няма да породи много поводи за шумни медийни изяви на управляващите.

(не е много ясно кой точно е водещият мотив)

Икономистите защитиха своята теза с едно просто и много логично обяснение: Инвестициите в инфраструктурни проекти ще окажат положително влияние само на отделни сектори като строителството, а намаляването на данъците ще окаже ефект върху всички.

В статията си във в. Капитал от тази седмица, Кристалина Георгиева, която е вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка, написа следното:

„Заедно с МВФ направихме интересно изследване, което показа, че всеки долар от правителството, "изпратен" в икономиката влияе най-ефективно върху брутния вътрешен продукт, ако е инвестиран в инфраструктура. Следват социалните разходи и други трансфери, включително и помощ за малки и средни предприятия. Най-ниският мултипликатор е намаляването на данъчните ставки. Може да се получи и обратният ефект - инфраструктурните инвестиции да са по-ниско ефективни от намаляването на данъците, но това е само когато се влага в глупави проекти и когато се краде.”

Като прибавим към това големият брой инфраструктурни проекти с неясна цел, търгове и критерии за избор, скандалите за източване на еврофондовете и явните конфликти на интереси между властта и бизнеса, едва ли вече мненията, за това какви мерки да бъдат предприети за икономиката на страната, са две.