петък, 31 юли 2009 г.

Криза или упадък в българския туризъм?

„Има спад в цял свят, не може да бъдем изолирани от световната икономика, то се отразява и на нас.” Това заяви Благой Рагин, председател на Българската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите, в интервю за предаването на "Нова телевизия" "Здравей, България!"

Всъщност не е точно така. В Турция примерно планират ръст от 5% на туризма тази година. Кризата води до свиване на потреблението, но не и до прекратяването му. С правилната рекламна стратегия, подобряване на обслужването и условията за почивка (все неща, за които не се изискват особено големи инвестиции, а основно желание), могат да се привлекат туристите, които до момента избираха по-екзотични и скъпи дестинации, а сега не могат да си ги позволят.

България има шансът да се превърне в златната алтернатива. А няма по-добра реклама за страната от един доволен турист. Разликата между България и Турция обаче е, че там наистина знаят какво е туризъм и как да правят бизнес от него, докато у нас се възприемаме като даденост и не се полагат каквито и да било усилия, за да се развива.

През първия месец на активния летен сезон - юни, пътуванията на българи към Гърция и Турция се увеличиха на фона на общия спад. Това бе отчетено от Националния статистически институт (НСИ).

През юни спрямо година по-рано към Гърция е имало 184 хил. посещения от българи, което е ръст от 5.7%. В Турция пък те са били над 112 хил., което е с 6.2 на сто повече спрямо 2008 г.

вторник, 28 юли 2009 г.

Протокол на Комисията, назначена със заповед на ректора за вътрешна проверка по случая с гл.ас. Петкан Илиев

Ако си направите труда да прочетете целя протокол ще стигнете до заключението на самата комисия, цитирам:

От така извършената цялостна проверка на трудовата дейност на гл.ас. Петкан Илиев и на студентския статус на посочените от МВР 10 студенти на УНСС, Комисията не констатира факти или допуснати нарушения на законовата и вътрешноуниверситетската нормативна уредба, говорещи за осъществявана корупционна дейност. Но в същото време комисията счита, че тази проверка не е достатъчна, за да се установи дали има и други участници в схемата.

Като се има пред вид, че Комисията не разполага с механизми, права и възможности за друг вид проверки, тя не е в състояние да даде отговор на основния въпрос:

• Сам ли е действал гл.ас. Петкан Илиев или има организирана схема с други участници в УНСС за реализация на корупционната схема, за която съобщиха представители на МВР?

Комисията счита, че отговор на този въпрос могат да дадат единствено предприетите действия от страна на МВР и прокуратурата, на които ще бъде оказано пълно съдействие от университетските власти за установяване на истината.

Всъщност какво излиза, според комисията на УНСС няма данни за корупционна дейност, а веднага след това се казва дефакто, че Петка Илиев е реализирал корупционна схема (като пише, че нейната работа не е достатъчна, за да бъдат разкрити други участници). С други думи, хем не открива доказателства, хем го признава за виновен. Това не оставя ли у Вас лек привкус на предварително разпоредена оценка на комисията, която тя просто трябва да донагласи?

Ако трябва да сме точни, ректорът Борислав Борисов призна преподавателя си за виновен още преди да назначи самата комисия. Странно какво ли кара ректорът да бърза толкова да принесе „жертвено агне” и да приключи случая?

Пълен текст на протокола от работата на комисията

понеделник, 27 юли 2009 г.

Петкан Илиев, осъден без присъда

Нашумелият случай от миналата седмица на разкрита организирана група за купуване на изпити в УНСС, започва да става все по странен. Случаят е скандален сам по себе си заради това, че основния обвинен е икономическият експерт Петкан Илиев, който също така има и редица публикации срещу корупцията и скритата икономика.

Всъщност какво знаем за случая? Отговорът е прост – почти нищо. Всичко, което се изписа и каза през последните дни бе плод единствено на догадки и предположения. Бързата реакция на ректора на УНСС – Борислав Борисов, е наистина похвална. Но все пак и леко странна.

Без дори да е ясно виновен ли е Илиев или не и в какво точно е обвинен, Борисов вече произнесе присъда и няколко кратно заяви, че дори и законът да оправдае Илиев, той ще го помоли да напусне. С други думи ректорът на УНСС не вярва явно на правотата на българското законодателство.

Нека да разгледаме поведението на Борислав Борисов. Първо, той заяви, че Петкан Илиев е действал сам. Официалния пресрилийс на МВР гласи ... „разкриха и неутрализираха престъпна група, занимаваща се с купуване на изпити, семестриални заверки срещу заплащане и явяване на кандидат-студентски изпити в УНСС от лица-дубльори на кандидат-студентите”. С други думи явно става въпрос за група, а каква е тогава тази група от един човек? Отделно, как сам един преподавател ще може да „продава оценки” за изпити при други преподаватели? След като МВР обявиха, че са разследвали случая повече от година, явно няма как това да е ставало на база на лични услуги (както твърди Борисов). Все пак съгласете се, една услуга, втора услуга, трета услуга, ама в един момент вече става неудобно с тези услуги.

Всъщност, ако Борисов е прав, че Илиев е действал сам, това означава, че 1300 служители на УНСС могат да бъдат потенциални организатори на корупционни практики. С други думи, университетът явно е създал добри условия, всеки недоволен от заплатата си служител, да припечелва по нещо и отстрани.

Днес в интервю пред БТВ Борисов заяви, че е имало слухове за корумпирани преподаватели, на които той не обръщал внимание, защото ги определял като част от „студентския фолклор”. Да поясним, че тези слухове идват от анкетите, които се попълват от самите студенти, за оценка на работата на преподавателите, специалностите и университета. Е, явно за г-н Борисов мнението на няколко хиляди студенти е важно единствено и само ако то е положително. В анкетата, която попълват студентите има следните въпроси „Знаете ли за случаи на корупция? и За кои преподаватели знаете?”.

След като явно (за самия ректор) това не е добър начин за борба с корупцията, кой тогава е добрият такъв? Всъщност, по какъв начин се бори един университет с корупционните практики? Информирани ли са студентите как трябва да постъпят, ако техен преподавател им поиска пари или услуга, за да си вземат изпит? По какъв начин студент може да подаде сигнал за наличие на такива практики?

Още нещо странно-интересно. Ставаше въпрос, че другият задържан по случая е, така да се каже, рекрутирал кандидат-студенти от Благоевград. Днес Борисов заяви, че е бил представен (в следствие вътрешната проверка в УНСС разпоредена от ректора) на МВР списък от заподозрени студенти, които (я каква изненада) „едно 90% са от Благоевград”. Много интересно съвпадение.

Още интересни факти

Преди време предаването Господари на ефира излъчи уличаващ материал как студент, член на студентски съвет, взима подкуп, за да настани по нелегален начин хора в студентските общежития (а те дори и не бяха студенти). След като цялата страна видя записа, г-н Борисов заяви пред камерите на предаването, че ще се запознае със случая и ако има подобно нещо съответния студент ще бъде отстранен. Няколко дни по-късно Борисов заяви (забележете) по телефона, че тези доказателства не показват нищо и съответния студент се размина без дори така нареченото мъмрене. Днес обаче няма как да направим аналогия с този случай, защото г-н Борисов е приел, че неговия преподавател е виновен и то, без да е доказано все още каквото и да било.

Всъщност от всичко казано до тук, не започва ли да Ви се струва, че май за г-н Борисов проблемът е приключен още преди реално да има изложени истински факти? Това бързане не Ви ли навежда на мисълта, че май някой го е страх да не се повдигне публично покривалото, защото картинката под него може и да е много - грозна?

Малцина сигурно си спомнят доста циничните думи написани лично от г-н Борислав Борисов в статия от вестник „24 часа” през 2005 година, която бе в отговор на публикувано изследване на Коалиция 2000 и Витоша Рисърч за корупцията във висшето образование. Така, че тук изниква дилемата, дали това прибързано поведение на ректора изразява нетърпимост към корупцията или нетърпимост към тези, които говорят открито за нея?

Органите на Министерството на вътрешните работи не веднъж са правили ШУМНИ и безрезултатни акции. Само да припомним случая от преди няколко месеца, когато ДАНС нахлу ШУМНО в дома на кмета на село Рибново – Ахмед Башев. Натовари го ШУМНО по „бели гащи” в колата и го доведе в София. Тук отново ШУМНО проведе разпити и го пусна. До ден днешен на г-н Башев не е повдигано обвинение в каквото и да било. Целия този ШУМ се оказа едно излишно фиаско. Ако и този път МВР каже простичко по български: „Оппа, объркахме се” тогава какво следва?

Имаше един израз: лошият журналист борави с въображението си, а добрият фактите. Същото важи и за ректорите на университети. След всичко написано до тук, не се ли прокрадва нотка на съмнение у Вас? Заключенията в анализа са също толкова правилни, колкото и тези на г-н Борисов. Защо ли? Просто, защото са догадки. Докато съответните органи не покажат реално факти, които да доказват вината на Петкан Илиев, всичко казано по случая ще бъде спекулация. Ако г-н Илиев е виновен то той трябва да си понесе наказанието, но ако не е, по какъв начин ректорът Борисов ще възстанови репутацията му? Все пак не беше ли по-логично той да защити (или най-малкото да изчака изясняването на случая) преподавателя, на когото му разписва заплатата всеки месец. Дали е морално, един ректор на уважаван университет, да взима решения касаещи съдбата на неговите преподаватели, на базата на догадки и спекулации, оставям сами да прецените.

вторник, 21 юли 2009 г.

Кандидат-студентите - златна мина за учителите

Кандидат-студентските мъки са в разгара си. Всяка година хиляди зрелостници се явяват на заветните изпити в университетите. Проблемите на родното образование обаче не са един или два.

Публична тайна е огромната пропаст между знанията, с които учениците излизат от средните училища и тези, които са необходими, за да влязат във висшите. Най-честият и популярен начин, за да се запълни тази пропаст (, на която явно самото министерството не обръща внимание) е чрез частни уроци. Цената им обаче варира между 1000 лева, 2000 лева, 3000 лева (в някой случаи и много-повече) в зависимост от това, с какъв предмет се подготвя да кандидатства съответния ученик. По-голямата част от специалностите в университетите изискват полагането не само на един, а и на втори изпит по друг предмет. Така родителите трябва да отделят за подготовката на детето си около 3000-4000 лева. Парадоксалното е, че с разпространението на корупцията във висшите учебни заведения, за тази сума биха приели кандидат-студент и по втория начин. Всъщност оказва се, че той май е за предпочитане. Така или иначе тези пари трябва да бъдат дадени, така ефектът ще бъде сигурен и ще се спестят екскурзиите из страната. Определението на тази система е – „благоприятна среда за развиване на корупция”.

Другият недостатък е, че учениците отиват най-често на частни уроци при самите учители, които им преподават. (Не е необходимо да бъдат провеждани емпирични изследвания, за да се установи това. Всеки, който иска да го провери, просто може да застане пред някой университет по време на кандидат-студентски изпит и да разпита самите родители.) Това от своя страна създава конфликт на интереси. Самият учител вече няма интерес в час да преподава всички знания на учениците. Финансово по–изгодно децата да си платят допълнително на ръка, за да си свърши работата, за която му плаща държавата.

А най-интересното е, че тези доходи на учителите не се декларират и на тях не се плаща данък. Всеки кандидат-студент може да Ви каже, че един учител често подготвя между 5 и 10 ученика. Сметките ги оставям на Вас.

Тук идва и другият въпрос, морално ли е самите университети да провеждат кандидат -студентски курсове? А колко от учениците на тези курсове са били приети с високи оценки? Все пак от бизнес гледна точка, не е говори добре, ако някой преминал курса не получи висока оценка, нали.

понеделник, 20 юли 2009 г.

Бюджет 2009 изчислен до 5 юли

Още в първите месеци на годината, когато икономическата криза вече беше влязла в страната и се настаняваше удобно, поведението на кабинета Станишев бе меко казано странно. Все пак то бе странно и през последните 4 години, когато за спрените Еврофондове премиерът се похвали, че е постигнал успех и повече от половин година отричаше кризата. На фона на нарастваща безработица, правителството харчеше с големи шепи натрупания излишък от 2008 година. Всъщност ако си спомняте добре през последното тримесечие на 2008 г. и първото на 2009 г. всички дупки в бюджетите се запълваха с думите: Парите ще дойдат от излишъка. Внезапно този излишък просто се изпари.

Бюджет 2009 бе изготвен така, че страната да отбележи икономически ръст с 4%, кабинетът Станишев не спираше да обяснява, че всичко е много точно изчислено и всяка дума срещу бюджета е инсинуация целяща да дискредитира страната. Само след първите 4 месеца, рейтинговата агенция Фич прогнозира свиване на БВП на България през 2009 г. с 7%. Няколко месеца по късно МВФ също се присъедини към тази мрачна прогноза.

Те знаят, че си отиват – едва ли има по–точна фраза, която можеше да опише огромния бюджетен дефицит, който упорито трупаше БСП. С бюджетни средства се финансираха инфраструктурни проекти, чието изискване беше да бъдат завършени преди изборите, раздаваха се сгради, лицензи и какво ли още не. Днес резултатът вече е ясен - само за юни дефицитът в бюджета е 381 млн. лв., а за първата половина на годината държавата е на плюс от едва 173 млн. лв. - сума, в пъти по-малка от ДДС-то, което чака за връщане. И всичко това на фона на предупрежденията, че финансовата стабилност на България в икономическата криза минава през поддържане поне на балансиран бюджет.

На фона на тези данни защо БСП отхвърляха договаряне на кредитна линия с МВФ? Просто е. За да получи дадена страна пари от фонда, тя трябва да изпълнява неговите изисквания, а в случая те са за намаляване на бюджетните разходи. В България преди избори? Абсурд. Сега прогнозата на институцията, която бе обявена само преди дни (за свиване на БВП на България със 7%) звучи не само реално, но и занижено.

Днес вече едва ли има човек, който да не направи простото заключение, че явно Бюджет 2009 е бил изчислен не до 31 декември, а до 5 юли. Всъщност ако трябва да сме честни, страшното те първа предстои.

вторник, 14 юли 2009 г.

Прогноза за скритата икономика в страната: 2010 г. = 2002 г.

В условията на глобална рецесия и традиционно високи корупционни нива в българската икономика, съществуващата реална опасност много голяма част от направените през последните години инвестиции за превенцията й да се окажат непродуктивни и да доведат до по-бързо и по-дълбоко свиване на икономическия растеж и до мултиплициране на ефектите от икономическата криза в България, започва да става факт.

Индексът на скритата икономика бележи умерен спад през 2008 г. В сравнение с първото изчисляване на индекса през 2002 г. той е с 40 % по-нисък. Спадът се дължи на намаляването на скритата икономика във всички наблюдавани нейни проявления – укриването на труд, обороти и данъци. Това сочат данните на Центъра за изследване на демокрацията.

За жалост финансовата криза пресече изсветляването на икономиката още в самото начало. Приемането на плоския 10%-тов данък даде добър старт фирмите да започнат да излизат на светло. Нуждата от финанси и затегнатото кредитиране ще принудят в края на тази и през следващата година, бизнеса отново да излезе извън счетоводните закони. През 2010 година не само фирми, които са били в сивия сектор преди отново ще се върнат към познатите им практики, но и такива, които никога не са практикували укриване на данъци, обороти и труд, ще започнат да го правят. През следващата година нивата на скритата икономика ще се върнат към тези от 2002 г.

Дали в тази прогноза има логика може всеки сам да се увери като помисли дали ако има собствен бизнес би го оставил да фалира или ще се опита да се задържи над повърхността с всички позволени и не позволени средства.

Първите проявления започнаха днес, след като Върховният административен съд (ВАС) потвърди санкцията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за картел между 14 застрахователни компании, съобщиха от КЗК. За подобно споразомение се разследват и банките.

Анализът изразява личното мнение на автора, като то не е обвързано с това на Центъра за изследване на демокрацията
.

петък, 10 юли 2009 г.

... И следващото изтеглено число от МВФ е (-7%)

Един от ключовете на успеха в бизнеса е правилната прогноза за това какво се очаква да се случи в дългосрочен и краткосрочен план. От гледна точка на икономиката на една страна, както и в глобален мащаб, прогнозите са от още по-жизнено важно значение, тъй като върху тях се градят политики и се приемат закони.

Вчера Международният валутен фонд изказа поредната си негативна прогноза за развитието на българската икономика. Според него в края на годината икономиката ни ще се свие със 7%. Сама по себе си тази прогноза дава повод не за безпокойство, а за истинска паника. Всъщност само преди 3 месеца МВФ прогнозира, че спадът ще е 3,5%, а месец след това коригира прогнозата си на (-2%). Всичко това хвърля сянка на съмнение относно качеството и прецизността на прогнозите изказвани от институцията.

ВСЕ ПАК КОЛКО ТОЧНА Е ЕДНА ПРОГНОЗА, КОЯТО СЕ ИЗМЕНЯ ДРАСТИЧНО ПРЕЗ НЯКОЛКО СЕДМИЦИ?

Едва ли специалистите от МВФ обаче осъзнават, че в тази тежка за глобалната икономика ситуация, не е много удачно да играят ролята на „лъжливото овчарче”. Естествено, ако през годината прогнозираш пет или десет различни числа, на базата на теорията на вероятностите, шансът едно от тях да е правилното е се увеличава.

Все пак да не забравяме и, че само преди 2 месеца МВФ допусна груби грешки в изказвани от тях прогнози за редица държави в Източна Европа. За България, съотношението между валутен резерв и обема задължения, които трябва да се покрият тази година, бе коригирано от 188% на 132%. Дали отново МВФ не е допуснало грешка в изчисленията си?

събота, 4 юли 2009 г.

Какво забравихме да попитаме политиците

Преди изборите утре, станахме свидетели на всички познати и не познати средства, които може и не може да използва политическият маркетинг: черен ПР, политически франчайз, неясно финансиране, „купуване на гласове” (във всичките му възможни форми), манипулиране на изборното законодателство и така нататък, та чак до директно сплашване на избирателите. В цялата тази манипулационна вихрушка някак си на никой не му остана време да зададе най-простия въпрос на света – „Защо?”

Защо толкова много политически сили ще се борят със зъби и нокти за властта утре?

Наистина смисъла на всяка партия е да стигне до властта, но ако има най-подходящо време тя да бъде в опозиция, то това са следващите 4 години. Новите управляващи имат реалните шансове да натрупат повече негативи, от която и да било друга политическа сила стояла на чело на страната. И това няма да зависи особено много от качествата им, а от тежките и политически непопулярни решения, които ще трябва да бъдат взети. Лесно е да си премиер, когато чуждите инвестиции растат, БВП се покачва всяка година и то само, защото страната се е присъединила към Европейския съюз (заслугата, за което не е само на БСП, а на всички правителства). Е, когато разполагаш с толкова пари, как да не увеличиш пенсията на избирателите си? Трудно обаче това ще бъде направено в годините на икономически спад водещ до отрицателен прираст на БВП и увеличаваща се безработица.

Практически новият управител ще поеме фирма, която върви стремително към предизвестен фалит. Да си в опозиция точно следващите 4 години ще бъде стратегически най-удобно за всяка политическа сила. Няма да носи отговорност, няма да трупа негативи от задължителните непопулярни действия и винаги ще има за какво да критикува правителството.

Тогава, защо е цялата тази еуфория?

Отговорът на този въпрос можем да открием в последния антикорупционен анализа на Центъра за изследване на демокрацията: Престъпление без наказание: противодействие на корупцията и организираната престъпност в България

петък, 3 юли 2009 г.

Избори 2009: Прогнози

2 дни преди изборите за Народно събрание, всички водещи социологически агенции представиха данни от последните си проучвания проведени в края на предизборните кампании. Ето кой какво очаква да се случи на 5 юли:

четвъртък, 2 юли 2009 г.

Избори 2009: Да се посмеем заедно

Едва ли би могло да има адекватен коментар на този контраст, но нека поне се позабавляваме заедно.


Шансовете на Лидер да поднесе изненада на 5 юли нарастват

С наближаването на деня на вота очакваната избирателна активност нараства. Това регистрира в последното си зиследване агенция Скан. На изборите преди четири години пред урните са застанали 54,3% от пълнолетното население на страната. Очакванията за 5 юли са тази активност да се повиши до 61%, като има реални шансове дори да бъде надхвърлена. Заявки за по-високата политическа ангажираност на гражданите на страната, бяха дадени на изборите за Европейски парламент проведени само преди 3 седмици. Тогава пред урните застанаха с една трета повече гласоподаватели от тези през 2007-ма година.

Броени дни преди изборите, изследването не регистрира съществена промяна в нагласите на избирателите към политическите сили. Запазва се възможността в парламента да влязат 8 политически сили, които имайки предвид различията по между си, трудно биха съставили стабилна коалиция. Получените данни подкрепят тезата, лансирана от лидера на ДПС, за експертен кабинет, в който политическата отговорност ще бъде размита.

Силният икономически екип съставен от ГЕРБ и преките срещи на Бойко Борисов с избирателите, донесе позитиви на партията и тя отново увеличи преднината си пред своя пряк опонент – БСП. Към момента на изследването Движението за права и свободи, остава трета политическа сила, като се очаква на изборите да вземе максимума от своите гласове, които обикновено получава. Резултатът за ДПС има големи шансове и да се увеличи, поради станалия характерен за партията изборен туризъм на граждани живеещи основно в Турция, но прибиращи се, за да подкрепят партията на всички избори. Атака и Синята коалиция ще предложат оспорвана надпревара в деня на вота. С увеличаване на избирателната активност Синята коалиция има потенциал да расте, докато привържениците на Атака са сравнително хомогенен електорат, който би нараснал с много по-малък обем.

Основната причина за високият резултат постигнат от НДСВ на изборите за Европейски парламент, бе в основната си част от привнесен мажоритарен елемент с кандидатурата на Меглена Кунева. На парламентарните избори партията, може също да се похвали със силни мажоритарни кандидатури като тези на Минчо Спасов, Даниел Вълчев, Пламен Константинов и др. Те обаче едва ли ще успеят да й генерират резултата, който получи преди 3 седмици. Към края на предизборните кампании, партията е на ръба на 4 процентовата бариера. В деня на вота обаче отново ще видим силната мажоритарна подкрепа, която ще им осигури място в следващият парламент и може да доведе изборния резултат до 6 %.

Графика 1. Електорални нагласи сред определилите за кого да гласуват (%)

Говорейки за изненади на изборите през тази година, Лидер се очаква да поднесе най-голямата. Партията е успяла да намери печелившата формула от коалиция с Новото време, чиито лидер се ползва с голяма популярност и доверие сред гражданите и корпоративен вот на основната част от работещите в предприятията на Христо Ковачки. Очакваната сложна политическа картина вечерта на 5 юли, дават реална възможност на младата партия не само да влезе в управлението на страната, но и да играе решаваща роля за сформирането на стабилно правителство.

Увеличената избирателна активност оказва негативно влияние на РЗС и тя не успява да запази дела на своите поддръжници. Това основно се дължи на скандалите около неясното финансиране на партията, обвиненията към лидера й Яне Янев в упражняване на политически франчайз и вече не толкова широкото рекламно присъствие. Всичко това поставя под въпрос влизането на политическата сила в следващия парламент.

Метод на регистрацция на данните: Персонално стандартизирано телефонно интервю
Обхват: Национално
Тип на изследването: Представително за пълнолетното население на страната
Обем на изпълнената извадка: N=995 респонденти
Продължителност на проведено интервю: 10 минути
Полева работа: 26 – 30 юни 2009 година