неделя, 17 януари 2010 г.

Мобилен монопол в действие


„Двата най-големи мобилни оператора се включиха в ценовата война на пазара и ударно намалиха месечните такси за неограничени разговори.”

Не, не бързайте да се радвате, защото не става въпрос за България, а за САЩ. Мобилният пазар у нас все още не работи на този пазарен принцип. Всъщност работи повече на монополен. Дори европейските разпоредби, за задължително намаляване на цените на разговорите, не можаха да стреснат 3-те основни GSM оператори в България. Политическите лобита, които са успели да си осигурят са толкова силни, че изготвените закони за регламентиране на дейността на мобилните оператори, усложняват по всевъзможни начини получаването на лиценз и така съхраняват монопола на пазара и отблъскват новите играчи, който да осигурят реалната пазарна конкуренция.

Между временно някъде далеч на вън

Развитието на мобилните оператори доведе до сваляне на цените, до толкова, че не отдавна се появи първият безплатен такъв. (Говорите, с когото искате, без да заплащате нищо за това, но трябва да изслушате две-три минутни рекламни блокове преди това. Така вашият разговор се заплаща от фирмата поръчала конкретна реклама). За да запазят печалбите си при спадане на цените на телефонните услуги, мобилните оператори започват да предлагат все повече и разнообразни услуги на клиентите си. Не, спокойно отново не става дума за България.

У дома си е най-добре

Монополът на трите основни мобилни оператора в страната им дава възможността да не следват развитието на своите конкуренти, защото те не се движат реално на пазарен принцип. Вместо да се опитват да предлагат все по разнообразна гама от услуги и продукти на своите клиенти, те продължават да разчитат на незаконни практики: игри, рекламни кампании и т.н. Всеки от мобилните оператори е глобяван многократно за нелоялна конкуренция, не спазване на регламентирани държавни разпоредби и закони и т.н.

Нищо лично, просто бизнес

Последното, което ме удиви в наглостта на мобилните оператори в България, бе преди няколко седмици, когато мил женски глас ме събуди, за да ми обясни за новите промоции, в които мога да се включа. (Казано с други думи моят мобилен оператор провеждаше директен маркетинг). Това не ме учуди особено, защото от време на време ми пращат sms-и с които ме приканват да спечеля кола, къща, жена и какво ли още не само ако изпратя един sms.

Случайно малко след това ми се наложи да проверя сметката си и реших да се обадя на така наречения „безплатен” номер. Сещате се онзи, на който звъните, когато ви трябва информация за вашата сметка или искате да се свържете с оператор, защото имате някакъв проблем. Е и с малката подробност, че преди това трябва да изслушате новата хитова промоция. И така, случайно установих, че вече този телефон не е безплатен от почти 2 месеца.

В първия момент бях ядосан, как така моят мобилен оператор счита за нужно да ме събуди, за да ми обясни за новата си промоция, а 2 месеца не е сметнал, че трябва да ме уведоми за тази лееееееееееееееееееееееека промяна.

В следващия момент се удивих на бизнес модела им. Имаш проблем и трябва да говориш с оператор или искаш просто да си провериш сметката, трябва да си платиш за тази услуга. А уловката е, че освен че си плащаш за това, си плащаш и за да слушаш реклами. Ето това вече си е наистина иновация в бизнеса. За да чуе обикновеният потребител рекламата на определена стока, съответната компания плаща за това. При мобилните оператори в България обаче, за да чуете тяхната реклама вие си плащате за това.

Прост въпрос

Интересно, а какво ли правят институциите в страната, които трябва да защитават правата на потребителите и да предотвратяват изнудването им от монополистите на пазара?

вторник, 12 януари 2010 г.

Евровизията на евродепутатите

Днес в Европейския парламент се проведе изслушването на българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева. Оценките на евродепутатите за представянето на нашия външен министър са слаби, а първите отзиви бяха, че много въпроси са останали без отговор.

Основната цел на тези изслушвания е депутатите да проверят до колко е подготвен бъдещия еврокимисар за поста, за който кандидатства. Той трябва да покаже детайлни познания по своя ресор, както и ясна визия за неговото развитие и своята работа. Звучи добре нали? Вместо да чуят всичко това обаче, евродепутатите бяха основно заинтригувани от пикантните жълти слухове, които започнаха да се носят около Румяна Желева от няколко седмици насам. Сред най-интригуващите теми бяха мъжа на г-жа Желева и нейната фирма "Глобал консулт" ЕООД (като евродепутат тя е в конфликт на интереси с притежаването на фирми). Всичко това бе провокирано от статия публикувана във в. "Файненшъл таймс Дойчланд" (забележете) само 2 часа преди началото на изслушването. Авторът на статията (забележете) е анонимен, а статията беше (забележете отново) "услужливо" раздадена на депутатите в комисията от лидера на Зелените Даниел Кон Бендит, вдигнал открай време мерника на Желева.

В процеса на по-скоро мънкащата си и неясна защита, Желева обвини своята колежка Антония Първанова (също български евродепутат, но от НДСВ), че стои зад опита да бъде злепоставена. Тя на свой ред пък й отвърна, че защитава истината и Желева лъже, че не е била в конфликт на интереси по времето си като евродепутат, защото тогава все още била собственик на въпросната фирма.

И така нататък и така нататък, до ... ами нищо. Изслушването произведе материал, който да запълни страниците на всички жълти вестници в Европейския съюз, но не и тези на сериозните икономически издания просто, защото не се спомена нищо конкретно, за качества, знания, идеи и визия на кандидата. Не трябва ли още при самото издигане на кандидатурата за еврокомисар лицата да бъдат проверявани и ако са в нарушение на изискванията да не бъдат допускани до финалната права? Не трябва ли да има специални комисии, които да се занимават с изрядността на кандидатите, а не самите евродепутати да разнищват правотата на слухове вместо да си вършат основната работа – да проверяват професионалните качества и знания на бъдещите комисари?

Случилото се днес в Европейския парламент не ви ли напомня ежедневието на един друг парламент? Един парламент, в който циничните реплики, жълтите слухове и интригите превъзхождат в пъти извършваната от него дейност. Един парламент, чиято сграда се намира пред паметника на „Цар освободител” в град София. Е след като и евродепутатите взеха за пример нашите, сега можем да очакваме съвсем скоро да започнат да гласуват и с чужди карти.

понеделник, 11 януари 2010 г.

Криво разбраната оптимизация


Ако през 2009 година най-споменаваната дума бе „криза”, то спокойно на второ място можем да наредим думата „оптимизация”. За да могат да покриват постоянните си разходи, в условията на рязък спад в приходите, фирмите в страната започнаха да оптимизират производството си, а от там и своя персонал. Специалисти събирани и изграждани с години, останаха без работа. Кризата се оказа подходящ момент за намаляване на работни заплати и съкращаване на разходите за работниците.

От създалата се ситуация, студентите са едни от малцината, за които кризата се превърна във възможност. Как? Много просто – евтина работна ръка. За завършващите студенти, които са още в началото на своето професионално развитие, приоритет е трупането на опит, а не високото заплащане. Бизнесът използва това и си спестява парите, които ще трябва да плати за доказал се експерт, като заменя квалифицирания служител със студент. Така си спестява високата работна заплата и осигуровките върху нея. Често дори със заплатата на един квалифициран служител се на наемат двама и повече стажанти. Естествено за всеки, който се намира в началото на своето професионално развитие, това е добра възможност за старт.

Остава отворен обаче въпросът дали в ситуация на световна икономическа криза, засегнала почти всички страни, бизнесът в България е по-добре да разчита на стажанти или на експерти. И означава ли това, че когато възстановяването на световната икономика започне, ние отново няма да бъдем подготвени, за да се възползваме.

вторник, 5 януари 2010 г.

Цената на незнанието. или просто Де е България?

Може би на всеки икономически анализатор, който реши да се изказва за Българската икономика, трябва първо да му се зададе този въпрос. През изминалата 2009 година всички световни анализатори изказваха мнения за развитието на кризата в България. Голяма част от тях показваха повече незнание от колкото компетентност. Мнозина очакваха, че лева ще девалвира заедно с останалите валути и явно не знаеха, че в България има валутен борд. Почти половин година им го обяснявахме, докато накрая май го разбраха.

В началото на лятото МВФ публикува изключително не точни данни за съотношението между обема задължения, които трябва да се покрият през годината и валутния резерв за редица държави от Източна Европа. Конкретно за България поправката бе от 188% на 132%.

Вчера излезе нов анализ от компанията RGE Monitor на Нуриел Рубини, който през 2009-та се превърна в медийна звезда, защото журналистите го нарочиха за пророк на икономическата криза. Очакванията му са за спад между 1% и 2% на българския БВП тази година. Зад тази прогноза стоят голямата зависимост от износа и валутния борд, който поддържа висок курса на лева на фона на поевтиняващите валути на страните - съседки на България. Евтината валута се счита за важен фактор, увеличаващ конкурентоспособността на една икономика.

Учудващо е как, на човека „уж” предрекъл световната икономическа криза, не му е станало ясно, че в момента много валути са евтини поради кризата и това няма да е вечно така. Евтините валути в конкретния момент не увеличават конкурентоспособността, а създават условия за спекулативни печалби. Стабилните валути в момента са тези, които създават условия за развитие на бизнес в дългосрочен план.

Проблеми за България според RGE Monitor ще са още ръстът на просрочените кредити и увеличаващата се безработица. Негативно влияние може да окаже големият външен дълг на страната и повторение на газовата криза от миналата година, казват още от агенцията.

Странно е малко, как външния дълг на страната (около 20% от БВП) е толкова голям според анализаторите на Рубини, но според изискванията от Маастрихт за приемане на еврото не е (до 60% от БВП).

Ако погледнем малко по-назад в прогнозите на г-н Рубини за България ще видим, че според него, до сега трябваше да сме съсипани от валутна криза, причинена от валутния борд и дефицита по текущата сметка. Валутният борд бил пречка за приспособяването на икономиката ни и не можел да се справи с дефицита по текущата сметка. Странно, как ли страната ни не е фалирала още?

Изказването на прогнози с такова голямо значение изисква добра подготовка и прецизен анализ. Допусканите грешки създават нереални представи у редица инвеститори за икономиките на страните и могат да доведат дори и една стабилна икономика, до фалит. В нашия случай хора, които не знаят нищо за България, играят ключова роля за имиджа й навън. Жалко.

понеделник, 4 януари 2010 г.

Китай - истина или лъжа?

2009-та година мина под знака на кризата. Икономиките на страните влизаха една след друга в рецесия. Ураганът на кризата обаче се оказа просто лек повей на вятъра за икономиката на Китай, която уверено бележеше нови ръстове всяко следващо тримесечие. Анализаторите се надпреварваха да изказват прогнози, че е просто въпрос на време Китай да измести САЩ от мястото на най-голямата икономика в света. В края на 2009 година данните показаха, че тя вече е минала Япония и сега е втора по големина икономика.

Всъщност, някак си не е ли всичко прекалено цветно? Тези, които помнят времето на комунизма в България, може би си спомнят и че тогава това, което не беше изгодно на партията да се каже - просто не се казваше. Ето едно кратко филмче, което може да накара мнозина да си свалят розовите очила и да погледнат комунистическата държава от друг ъгъл.


събота, 2 януари 2010 г.

Евро надежди

В края на всяка година обичаме да правим преглед на това какво се случи през последните 12 месеца и да градим очакванията си за следващите месеци. Безспорно най-коментираната икономическа тема в България (разбира се след кризата) през 2009-та бе приемането на Еврото. Благодарение на кризата, икономическите показатели, които са критерии за влизане в „чакалнята” ERM II, влязоха в необходимите рамки. Това превърна темата за въвеждането на еврото в удобен популистки лост, който бе използван умело в предизборната надпревара. Очакванията на новото правителство са през 2010 г. страната да направи следващата крачка към приемането на общата европейска валута. Това обаче, звучи повече като думи, които народът иска да чуе, от колкото като реална прогноза.

Поради кризата България изпълни критериите от Маастрихт, но следва въпросът: А след кризата? Липсата на инвестиции и свежи пари сведоха двуцифрената инфлация в страната до дефлация. Въпрос на време е ръстът отново да се поднови, най-малкото погледната през последните 20 години, инфлацията в България е меко казано динамична. Имайки предвид случващото се в Гърция, страната ни тепърва трябва да покаже, че може да управлява стабилно икономическите си показатели. А това няма как да се случи само за една година. Според министъра на финансите Симеон Дянков, може да се влезе в механизма ERM II, ако се покаже, че управлението е прозрачно и се поканят външни наблюдатели. А дали в Гърция, управлението е било непрозрачно, за да надвиши икономическите критерии заложени в Маастрихт?

И така, без да се впускаме в дълбоки икономически анализи, ни става ясно, че приемането на България в механизма ERM II, няма да се случи през 2010 година. Все пак, Еврото отново ще остане най-коментираната икономическа тема (след кризата) и през следващите 12 месеца.