петък, 30 април 2010 г.

Една данска водка в повече

„България, Унгария и Румъния са страните, които са най-застрашени от вероятността гръцката криза да се пренесе върху тях. Предвид сериозната ситуация бих препоръчал на инвеститорите да стоят далеч от Централна и Източна Европа засега”.

Това са думите на анализатора на Данске банк Ларс Кристенсен. А доводите му за това заключение са, че гръцкият пазар е една от най-големите дестинации за българските износители и продължителна рецесия в южната ни съседка може да забави експортния ръст на България.

За тези, които не следят икономическата ситуация на стария континенти, тези думи звучат стряскащо и почти предричат фалит на България в близко бъдеще. Всъщност срещу това заключение обаче стои нарастващият износ на страната ни през последните месеци. Въпреки, че българската и гръцката икономики са свързани по много фактори, износът на страната ни към Гърция е в размер на 9%, а преките чуждестранни инвестиции на Гърция в България през 2009 г. са 1,2% от общо 3 212.1 млн. евро. Онзи ден НСИ изнесе данни за подобряване на бизнес климата в страната с 4.4 пункта през април след лек спад през март, без промяна през февруари и около 3 пункта ръст през януари.

И наистина ли сме толкова зле колкото казва Ларс Кристенсен?

През миналата година четяхме и слушахме прогнози на различни „световни” анализатори, които говориха за девалвация на лева, което беше породено от непознаването на елементарни икономически данни за страната, като това, че в България има валутен борд и няма възможност от сриване на националната валута.

А тогава защо?

Това е въпросът, който всеки запознат с последните икономически данни за България и прочел изказването на г-н Кристенсен, би си задал. Най-простото обяснение е … за пари. Случващото се с Гърция, несъмнено води до изтегляне на голяма част чужди инвеститори от страната, а заедно с тях и милиарди евро. Определянето на рискови дестинации за инвестиране, от страна на влиятелни институции, насочва свободните пари в желаната посока. Днаске банк от няколко години много ясно дават индикации, че България не е желана посока. До този момент обаче нито една от апокалиптичните прогнози на банката не са се сбъдвали и всички са били базирани върху различни данни от официално изнесените.

Тук се отваря и етичният спор, който се разрази само преди няколко дни с американската инвестиционна банка Голдман Сакс, която бе обвинена, че е работила срещу своите клиенти и е спечелила от това. В пазарната икономика обаче, няма измислена все още институция, която да работи срещу печалбата си. По същия начин е ясно, че Данске банк едва ли би определила като атрактивна дестинация за инвестиране страни, в които самата тя няма инвестиции. От друга страна банката е и в конфликт на интереси с България поради емисията облигации, които емитира миналата година. Силната икономическа дестабилизация на страната ни предшестваща фалит, би довело до освобождаване на лева от борда и до печалба на банката от девалвацията на националната ни валута. Ето как за няколко милиона повече си струва да спекулираш със съдбата на една страна.

сряда, 21 април 2010 г.

Болен здрав носи

След като бе обявено, че една не малка част от болничните от началото на година са фалшиви и по този начин се източват неправомерно средства от здравната каса, от правителството започнаха да търсят решение, което да доведе до превенция на този проблем. Това несъмнено заслужава адмирации, тъй като до този момент отговорните органи си затваряха очите, а от здравната каса изтичаха милиони левове. Все пак, както всичко останало в нашата криво разбрана държава, решението отново се насочи в неправилна посока. Обсъжданите публично предложения се лутат между това да бъдат заплащани само първите 3 дни от болничните или пък първия ден да не бъде заплащан или пък да се плаща половината от полагаемата заплата и т.н. По този начин тези, които взимат неправомерно болнични трябва да бъдат демотивирани да продължат да го правят.

Добре, нека приемем, че една от тези мерки ще подейства. „Нарушителите” няма да имат изгода да отсъстват неправомерно. А какво се случва с наистина болните? Всъщност никой не дава отговор на този въпрос. Намаляването на законно полагаемото се заплащане на работника, когато той е болен, всъщност също ще го демотивира да ползва необходимите му дни за лекуване. Ако се наложи на служителят Х да отсъства примерно 1 седмица от работа и за нея не му бъде платено или му бъде платено изключително малко, как ще обясни на Топлофикация, ВиК, Енергийното дружество или хазяина си, че не може да си плати сметката, защото е боледувал? От друга страна, когато човек е болен, се нуждае от лекарства. Този (въобще не малък) допълнителен разход не е лукс, а необходимост. С други думи, когато някой е болен всъщност се нуждае от повече средства, за бъде отново трудоспособен, а не от по-малко.

Ако някоя от обсъжданите мерки бъде приета, това ще накара все повече хора да предпочетат да боледуват на работните си места. Имайки предвид отпадналостта им, може лесно да се предположи, че те няма да бъдат трудово ефективни, а и биха допуснали много повече пропуски в работата си. От друга страна те биха заразили и свои колеги, което ще лиши фирмата от труда не на един, а на няколко служители. Фирмата ще произвежда по-малко и по-некачествена продукция. Погледнато на макро ниво, това ще доведе до спад в икономиката, а от там и до намаление на приходите от данъци в бюджета.

Другия отрицателен ефект е, че ако сега плащащите здравни осигуровки не разбират смисъла на този акт, тъй като когато им се наложи да се опрат до здравната система те отново трябва да плащат и да се редят на опашки. Така една не малка част от изрядните данъкоплатци са готови да посетят частно болнично заведение от, колкото да ползват услугите на държавните болници, за които вече са си платили.

Тези обсъждани мерки всъщност биха имали обратен ефект. Наистина с тях ще бъде запушена пробойната в здравната каса, но ще бъде отворена много по-голяма дупка в бюджета и ще доведе до отказ от плащане на здравни вноски.

Аз лично все още не мога да проумея, защо не бъдат търсени решения, които да затегнат контрола при ползване на болнични, а не демотивация на нарушителите. Защо не бъдат увеличени глобите и санкциите за лекарите, които слагат подписите си върху фалшиви болнични листове? Защо не бъде направен регистър на злоупотребили работници, които да губят здравните си права за примерно 3 години? Все прости решения.

вторник, 20 април 2010 г.

На кой му пука?

След като Американската комисия по ценните книжа и фондовите борси обвини в петък инвестиционната банка Goldman Sachs в измама с прикриване на факти за портфейли от ипотечни книжа, които са ощетили инвеститорите с милиарди, американските пазари отбелязаха една от най-лошите си сесии за последните няколко месеца. Основният измерител на американския фондов пазар Dow Jones Industrial Average (DJIA) приключи в петък с 1.13% загуба. По-силно беше понижението при Nasdaq и S&P 500, които изгубиха съответно 1.37% и 1.61% от стойността си. Акциите на най-пострадалата от търговията Goldman Sachs паднаха с 12.8%. Лошата новина повлече и останалите банкови книжа - повече от 5 на сто беше загубата за Citigroup и Bank of America, а пазарната оценка на JP Morgan Chase падна с 4.7%.

Всичко това даде повод за опасения през почивните дни, че може би сме свидетели на започваща следваща криза на пазара. (за официално начало на настоящата световна икономическа криза се поставя фалитът на инвестиционната банка Леман Брадърс през септември 2008 г.). Докато всички очакваха новата седмица да премине под знака на червената вълна като спадовете на цените на акциите да се задълбочат, в понеделник малко след 10 часа източноамериканско време акциите на Citigroup вече бяха с над 7% нагоре, а Bank of America поскъпваше с близо процент. В края на сесията индексите завършиха с ръстове- DJIA +0.67%, a S&P 500 +0.45%. Губещи обаче оставаха JP Morgan Chase и обвинената в измама Goldman Sachs – книжата и на двете паднаха с около 0.6%.

Този развой на събитията показа, че разкритията направени от Американската комисия по ценните книжа и фондовите борси не впечатляват играчите, които са останали на пазара след изтеглянето на капитали. Сякаш новината за Goldman Sachs бе като обществена тайна, която всички знаят, но никой не произнася на глас. Така спадът от петък може да се разглежда основно като корекция на продължителното нарастване на цените през последните дни, а не на инвеститорски притеснения и разклатено доверие в пазарите. Изводът, който може да бъде направен от този развой на събитията е, че пазарът в САЩ вече е достигнал дъното си и изглежда, че няма новина, която да помрачи плавното му възстановяване.

У нас разкритията за Goldman Sachs не оказаха влияние върху търговията в понеделник, като това бе очаквано от анализаторите, поради липсата на корелация между борсите в София и Ню Йорк. SOFIX затвори при 420.42, което е спад с 0.76%, а оборотът бе малко над 800 хил. лв. По-силен интерес се наблюдаваше към "Софарма", "Монбат", "Доверие обединен холдинг" и "Евроинс".

*Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за взимане на инвестиционни решения

неделя, 18 април 2010 г.

Мобилна конкуренция

Ако сте преглеждали новия брой на в. Капитал тази седмица, най-вероятно сте попаднали на статията „Няма връзка с този мол”. На кратко, в статията се разказва за нестабилното и почти липсващо GSM покритие в новооткрития мол „Сердика” и проблемите, които създава то на посетителите му. За много от читателите, статията изглежда скучна, безинтересна и дори маловажна. Всъщност и аз самият не се вълнувам особено от това дали има обхват на GSM мрежите в мол-овете или не (може би, защото не съм толкова чест техен посетител). Това обаче, което е най-сериозният проблем тук е самата причина за липсата на покритие.

„ ... За безжичното покритие е било отправено запитване до БТК, но разговорите се забавили, казаха от мола. В същото време от "Транс телеком" са предложили да поемат и мобилната връзка, въпреки че нямат лиценз за GSM оператор. Идеята им е била да изградят мрежата и да я дадат под наем или да я продадат на трите мобилни оператора.
"Един-два месеца нямаше реакция от "Виваком"...

... След като "Транс телеком" е получил договора и за мобилната връзка, от компанията са започнали разговори със самите оператори, съобщи източник на вестника. Предложението към "М-тел", "Глобул" и "Виваком" е било компанията да изгради т.нар. разпределена антенна система и да им я отдаде срещу заплащане. Само че операторите нямат такава практика и изграждат мрежите си чрез собствени доставчици. Източникът на "Капитал" коментира, че мобилните оператори често си партнират, когато трябва да осигурят безжично покритие в нова сграда, така че да поделят инвестициите в оборудването и поддръжката. Обикновено се строи една обща или няколко отделни базови станции и се създава споменатата разпределена антенна система, която доставя сигнала в закритите площи...

... "Практиката ни е да водим директни преговори. С другите два мобилни оператора имаме предварителна уговорка за това кой коя нова сграда да поеме. След изграждането на разпределена антенна система от съответния оператор и трите оператора ползват тази система. Нямаме практика да ползваме системи, изградени от други фирми", коментираха от БТК ...”

И така, какво всъщност означава това. На мобилния пазар имаме 3 основни играчи държащи почти целия сегмент. Тези три фирми се договарят по между си, за да намалят разходите си. Всичко това е хубаво, но всъщност няма нищо общо с пазарна икономика (каквато има в страната), защото просто липсва конкуренция. След като 3-те мобилни оператора се договарят, за да си намалят разходите, май нищо не им пречи да се договарят и за да си увеличат печалбите. Всеки, който направи едно просто сравнение между предлаганите цени на услугите им ще види, че нямат почти никаква разлика. Да не говорим, че операторите все още се борят (и се опитват да заобиколят и не спазят) срещу разпоредбите на Европейската комисия да намалят цените на мобилните услуги.

Всъщност, когато имаш пазар обслужван почти изцяло от 3 фирми, които не допускат по никакъв начин външни играчи в техния бизнес просто, защото „са се договорили и нямат такава практика” си е чисто картелно споразумение и налагана монополизация на пазара. А от това страдат потребителите.

В конкретния случай с мол „Сердика”, за да бъде изградена мобилна мрежа, собствениците трябва да чакат отговор (когато и да дойде той) от някой от операторите, който пък първо да се договори с останалите. Но не може да бъде друг. Защо? Отговорът на БТК е прост: „С другите два мобилни оператора имаме предварителна уговорка за това кой коя нова сграда да поеме.”

Не мога да си спомня, но май имаше една комисия за защита на конкуренцията, която трябваше да следи за свободната конкуренция. И май е функциите й бяха жизнено необходими за регулирането на пазари с висок риск от монополизация. Също така имам спомени, че май имаше и комисия за защита на потребителите. Май, май ... само май.

Ако трябва да бъда по-образен в думите си бих сравнил мобилния пазар у нас с триглавата ламя от народните приказки. Всички виждаме три отделни глави, но всъщност тялото е едно.

сряда, 14 април 2010 г.

И какво й е лошото на кризата?

Когато се каже „криза” съзнанието на всеки прави асоциация с нещо лошо. Всъщност, ако има страна, която наистина да спечели от кризата, то това е България.

Нека да проследим развитието на икономическата криза страната. През последните години икономиката на страната, препускаше толкова бързо, че още преди кризата да достигне до нашите географски ширини, беше надвиснала съвсем реалната опасност от прегряване.

В началото, кризата покоси недвижимите имоти. Чуждестранният интерес секна и доведе до фалита на част от новоизлюпелите се предприемачи, търсещи бързи печалби с минимум влагани средства. Колкото и да не им се искаше, ралито на цените направи обратен завой. Въпреки, че и към конкретния момент цените на жилищата са все още високи, през последните две години те спаднаха с 30% и станаха малко по-реални. (Все пак не е много логично разхода на строителя да бъде около 500 евро на кв.м., а цената за потребителя да гони 2 000 евро за кв.м. и то просто, защото всеки може да намери парите от жилищен или ипотечен кредит.)

Финансовите пазари бяха повлечени не само от общата световна тенденция за ръст, но и абсорбираха голяма част от чуждите инвестиции. Това бе така, поради причината, че България е развиваща се икономика и Европейският съюз отвори пазарите си за нея. В тази ситуация, най-лесния начин за чуждите инвеститори да стъпят в страната бе фондовата борса. Така SOFIX се изстреля само за няколко години на от нива от около 500 пункта през 2004 г. на почти 2 000 пункта през 2007 г., а хора инвестираха ли инвестираха, без да се замислят как точно се движат пазарите. Нали все пак печелеха. Е, след като пазарите „рухнаха” всички започнаха да се образоват как точно функционират те, в търсене на причините довели до краха. Несъмнено кризата повиши инвестиционната култура на българина.

Също по толкова болезнен начин, масовата част от гражданите научиха и следващия си урок – „взетите на кредит пари, не са безвъзмезден подарък”. Според изследване на агенция Прагматика от началото на тази година, делът на възнамеряващите да изтеглят кредит намалява от 2,9% през февруари 2009 на 2,2% през декември 2009 г. Ако сравним 2009 година с 2007-ма примерно, можем спокойно да заключим, че българинът е станал много по-дисциплиниран във финансово отношение.

Във всяка сфера на икономиката се появиха нездравословни спекуланти, които търсеха бърза печалба, чрез манипулации и без никакъв бизнес подход. Един от най-силните е ефекти от икономическите кризи е тяхното здравословно влияние върху икономиката, защото след като се разсее барутният дим от бойното поле на него остават истинските бизнес ориентирани фирми.

Нека да не забравяме и „маминото детенце” на икономиката ни – туризма. След като през 2009 г. той отчаяно викаше неволята да го спаси и да спре отлива на туристи, най-после разбра, че единственият, който може да му помогне е той самият. Защо българите вече не посещават родното Черноморие? Отговорите на този въпрос бяха повтаряни с години, но без никой да им обърне внимание – висока цена и ниско качество. Поради кризата стаите в хотелите по нашите курорти опустяха, а много хотели дори не отвориха врати. Ето как в края на миналогодишния туристически сезон цените започнаха да падат дори с 50%. След като започна и тази година с намалени цени (с ранните записвания хората биха могли да спестят минимум 10 процента, а може да стигне и до 20 на сто), туристическият бранш вече е по–оптимистично настроен и очаква 5% ръст през тази година.

От политическа гледна точка, тежката ситуация позволи на новото правителство да се заеме с дълго отлаганите не популярни реформи в съдебната система, администрацията, здравеопазването и т.н. Дефицитът в бюджета, принуди управляващите да затегнат контрола при възлагането на обществени поръчки и събирането на данъци.

И в заключение бих искал само да попитам: И какво й е лошото на кризата?

Може би, че ще бъде прекалено кратка, за да се изпълни всичко до край.