четвъртък, 20 май 2010 г.

Култът Борисов

„Култ към личността“ е израз, утвърдил се в епохата на Студената война, благодарение на Никита Хрушчов и неговия доклад пред КПСС от 25 февруари 1956 година. Във въпросния документ съветският лидер разобличава Сталиновите престъпления спрямо народа и Партията, като го обвинява главно в това, че се е самозабравил и приживе, със средствата на властта си, се е превърнал в идол за масите, концентрирайки всички обществени структури около собственото си его. Характерно е, че изразът „култ към личността на Сталин“ не се употребява, а само „култ към личността“.

Тези изречения могат да бъдат открити в електронната енциклопедия „Уикипедия” ако се напише в полето й за търсене израза „култ към личността”. В областта на политиката, политическият култ към личността намира своята крайност в диктатурата и в това, че някой, като е направил впечатление на околните, получава власт, на която няма никакво право що се отнася до зрялост, мъдрост и знания.

Мислейки, че проявите на това явление днес са затворени на сигурно между дебелите корици на учебниците по история за 11-ти и 12-ти клас, крачим свободни по демократичните улици на страната. Странно, но все повече и повече страниците на националните ежедневници заприличват на същите тези страници от учебниците, а в текстовете преобладава едно име – Бойко Борисов. Премиерът приема толкова присърце работата си, че се отъждествява със страната. Често е чуван да казва „Няма да платя и лев...” по отношение на един или друг проблем.

Медийното му присъствие е толкова всеобхватно, че нормалните хора вече се опасяват, че ако си отворят хладилника вкъщи от там ще излезе Бойко Борисов. Животът на премиера се отразява и коментира от ранното му ставане сутрин до късно вечер. Пренасянето и адаптирането на папагала на премиера – Виктор в Министерски съвет, също не бе пропуснато да бъде превърнато в новина. За жалост образът на титан, който бе изграден около личността на Бойко Борисов, бе разрушен с контузията му по време на футболен мач. Тогава млади и стари тръпнеха в очакване да научат новини за състоянието му, а в интернет форумите можеше да се срещнат възклицания „ех, значи и той е смъртен.”. Миналата година се стигна и до там, че да му бъде анализиран мозъка, който бе публикуван в национален ежедневник. А за капак, български селяни кръстиха своята домашна ракия „Борисовка" в знак на благодарност към премиера Бойко Борисов, който спря парламентаристите да вдигат акциза върху твърдия алкохол (и това бе отразено в Reuters).

Не само в харизматизма обаче, си личат ясно полаганите основи на култа. Управлението на Бойко Борисов може да бъде описано по следната схема: всяка нова идея се лансира в обществото от министрите, ако тя не предизвика силен обществен отклик се приема, а ако народът се разбунтува, добрият „супер герой” Бойко идва, кара се на лошите министри (дори уволнява някои) и спасява слабите и беззащитни граждани. Добре известно е на всички обаче, че всяко решение в правителството се взима не от министрите, а от премиера. С други думи, Борисов реално се бори сам срещу себе си и отменя собствени решения.


Последния случай на подобна проява бе само преди 2 дни с учените от БАН. Те протестираха пред народното събрание срещу исканите от Симеон Дянков и Сергей Игнатов реформи, а лозунгите гласяха: "От дякон Игнатий до Дянков-Игнатов", Ignatov back to USSR, "Дринов откри, Дянков закри БАН" и "Извинявай, Дянков, ние не те заслужаваме". "Ние се обръщаме към министър-председателя Бойко Борисов, когото познаваме като родолюбив българин, който не е бил на процедура по промиване на мозъка отвъд океана", обяви водещият на протеста. Малко по-късно в спора се намеси премиерът и след броени минути, вече позираше прегърнат с шефа на БАН акад. Никола Съботинов.

По подобен начин се разви и сагата с ДДС. Въпреки, че финансовият министър заявяваше няколкократно, че е против увеличението на ставката, премиерът Борисов твърдо и решително заяви, че ще я вдигне, а в общественото пространство остана горчив привкус, че ролите някак си са разменени.

Този подход на управление все пак успява да поддържа високия рейтинг на премиера и да го представи в очите на гражданите като супер героят, който ще се притече на помощ, когато някой наруши техните права. Всяка такава проява обаче, подронва авторитета на министрите в кабинета и те губят своята легитимност пред обществото и опозицията. По този начин дълго чаканите реформи отново ще останат мит, защото може ли човек, който никой не уважава да реформира? Ако издигането и умишленото поддържане на личността на Бойко Борисов в култ продължи, не само реформите няма да бъдат проведени, но краят може да бъде и опустошителен за страната. Все пак съгласете се, в историята имаме добрите примери за това.

„Култът към личността придоби чудовищни размери главно поради факта, че Сталин всячески поощряваше възвеличаването на своята персона... Една от най-характерните прояви на самовъзхвала и отсъствие на елементарна скромност у Сталин бе неговата "Кратка биография", излязла през 1948 година. Тази книга е образец за обожествяването на човек, превръщането му в непогрешим мъдрец, най-велик вожд и несравним пълководец на всички времена и народи“, казва Хрушчов.

сряда, 12 май 2010 г.

+/- 8 години

Преди 8 години написах едно кратко разказче:

Сън в лятна нощ

Замисляли ли сте се какво бихте могли да направите с въображението си? За начало можете да си направите въображаем домашен любимец, както моят приятел Стоян. В момента стоя във въображаемата си кола и пътувам към него. Двамата със Стоян и неговият въображаем комшия, който пък има въображаема пушка, ще ходим на въображаем лов.

Представяте ли си, ако всичко в България беше въображаемо: въображаем президент, въображаем парламент и депутати, които въображаемо да ругаем. Щяхме да сме една въображаема страна намираща се в средата на въображението.

А какъв кеф щеше да е за въображаемите ученици да ходят на въображаемо училище? Щяха да имат въображаеми учители, които да ги изпитват въображаемо и да им пишат въображаеми оценки. Най-хубавото на този въображаем метод на преподаване е, че когато някой въображаем учител ядоса свой въображаем ученик, то ученикът би могъл да му фрасне един въображаем юмрук във въображаемата му физиономия.

Въображаемото ходене на училище няма да уморява въображаемите ученици, както до сега. Те трябваше да полагат толкова много физически усилия, за да станат рано сутринта, да се облекат, да вървят 10-15 минути пеша до училище и да се изкачат цели два етажа, за да влязат в класната си стая. Сега обаче на въображаемия ученик изобщо няма да му се налага да става толкова рано, защото въображаемото му АЗ ще ходи на училище.

Изобщо има почва за въображението на ученика. Пък и тази идея ще се понрави на въображаемите му родители, на които ще им се налага да полагат въображаеми грижи за него и да му дават въображаеми пари за закуска.

Ето, че паркирах въображаемата си кола и се насочих към въображаемата къща на въображаемия ми приятел Стоян. Това с въображението е доста интересно, не мислите ли? Но за да усетиш живота и да се почувстваш истински жив не ти е нужно въображение, а просто реален поглед върху нещата.

- Хайде ставай, ще закъснееш за училище.

Учудващо, но 8 години по-късно това звучи по-актуално от всякога с промяната само на една дума:

Замисляли ли сте се какво бихте могли да направите във виртуалното пространство? За начало можете да си направите виртуален домашен любимец, както моят приятел Стоян. В момента стоя във виртуалната си кола и пътувам към него. Двамата със Стоян и неговият виртуален комшия, който пък има виртуална пушка, ще ходим на виртуален лов.

Представяте ли си, ако всичко в България беше виртуално: виртуален президент, виртуален парламент и депутати, които виртуално да ругаем. Щяхме да сме една виртуална страна намираща се в средата на виртуалното пространство.

А какъв кеф щеше да е за виртуалните ученици да ходят на виртуално училище? Щяха да имат виртуални учители, които да ги изпитват виртуално и да им пишат виртуални оценки. Най-хубавото на този виртуален метод на преподаване е, че когато някой виртуален учител ядоса свой виртуален ученик, то ученикът би могъл да му фрасне един виртуален юмрук във виртуалната му физиономия.

Виртуалното ходене на училище няма да уморява виртуалните ученици, както до сега. Те трябваше да полагат толкова много физически усилия, за да станат рано сутринта, да се облекат, да вървят 10-15 минути пеша до училище и да се изкачат цели два етажа, за да влязат в класната си стая. Сега обаче на виртуалния ученик изобщо няма да му се налага да става толкова рано, защото виртуалното му АЗ ще ходи на училище.

Изобщо има място на хард-диска за виртуалния ученик. Пък и тази идея ще се понрави на виртуалните му родители, на които ще им се налага да полагат виртуални грижи за него и да му дават виртуални пари за закуска.

Ето, че паркирах виртуалната си кола и се насочих към виртуалната къща на виртуалния ми приятел Стоян. Това с виртуалното пространство е доста интересно, не мислите ли? Но за да усетиш живота и да се почувстваш истински жив не ти е нужно виртуално измерение, а просто реален поглед върху нещата.

Error 404: The Page Cannot Be Found

неделя, 2 май 2010 г.

Ще го вдигнат или няма да го вдигнат?

Едва ли остана вече българин, който да не заспива и да се буди с този перифразиран хамлетовски въпрос. Мисля, че няма нужда вече да се пояснява, за кое точно говорим. Наистина заслужават адмирации усилията на новите управляващи да бъдат прозрачни. Ако до сега се взимаше решение от правителството и всички трябваше да се съобразят с него без право на мнение, новата власт се опитва да обсъжда решенията си с всички страни, които те засягат (и най-вече с народа) преди да ги приеме. Това е добре, но прекаленото публично обсъждане и допитване създава впечатлението, че правителството е в задънена улица и не знае как да се справи с проблемите. Нали за това ги избрахме, да взимат експертно обосновани решения, а не такива на базата:

Питаме хората какво искат, по-високо или по-ниско ДДС? (Естествено, никой не иска да плаща повече и данъкът се намалява, държавата следва отъпканата вече от Гърция пътека и върви към фалит.) Премиерът казва „Ами, аз ви попитах и вие казахте, че искате това. Аз не съм виновен.” Но все пак малка част от народа са икономисти или финансисти, за да вземат професионално решение.

Та тук се изскача въпросът, какви трябва да бъдат качествата на управляващите. Да са послушни и изпълнителни или компетентни и професионалисти?

Историята за ставката на ДДС започна от предизборната програма на ГЕРБ за намалянето му с два процентни пункта от 2011 г. В началото на годината Борисов бе възхитен от съветите на израелския си колега Бенямин Нетаняху, който му каза: "Вместо от 2011 г. да започвате да намалявате ДДС с 2%, намалявай на 6 месеца с половин процент. Това от една страна, е много добре за чуждестранния бизнес, който ще дойде да инвестира, в същото време и плавно ще си настройваш икономиката и финансите на държавата в тази посока"

После изскочиха анекси за допълнителни 2 млрд. лева разходи в бюджета и пътят на ДДС пое нагоре. После се приеха антикризисни мерки и ДДС щеше да остане не променено. След това, се оказа, че ефектът от мерките ще закъснее във времето и в четвъртък бе обявено, че на 5-май последно ще се каже какво се прави с ДДС. В петък пък вече беше решено, че данъка ще се вдига и после ще се сваля пак. В събота пък Борисов обяви „Ще направим всичко възможно ДДС да не се вдига”.

От предприемаческа гледна точка бих предложил на популярния букмейкър „Еврофутбол”, да включи в тиража си за следващата седмица и въпросът за ДДС.

Ще вдигнат ДДС коефициент 1,75
Няма да вдигнат ДДС коефициент 3.2
Ще намалят ДДС коефициент 12

Все пак шансът да познаем какво точно ще реши правителството утре е по-лотариен и от тото 6 от 49.

Средностатистическият български избирател несъмнено вече възкликва:
„Оф, да го вдигат и да се приключва, че ми писнаха вече!”

Колкото и това двоумение на управляващите да ни дава повод да се шегуваме, всъщност положението е повече от плачевно. България е малка и развиваща се икономика. Чуждите инвестиции в нея са основен катализиращ фактор за нейното развитие и бързо излизане и възстановяване от кризата. Един от основните рискове, които разглежда всеки инвеститор решил да вложи средства в друга страна е политическата стабилност и предвидимостта на управляващите. Към конкретния момент обаче, нито едно от двете не е на лице. Премиерът и президентът се карат от месеци, за каквото се сетят. А само преди броени дни народното събрание гласуваше за импийчмънт на Георги Първанов. Предвидимостта на управляващите всъщност ... ами липсва. Първо нямаше да строят АЕЦ Белене, после ще го строят, след това няма и т.н. Дебатът около ДДС е кулминацията към момента („към момента” е важно уточнение).

Едно обаче е сигурно - ако правителството не започне в най-кратки срокове да бъде последователно в действията и изказванията си, спадът на преките чуждестранни инвестиции с цели 20 пъти на годишна база през февруари, ще ни се струва минимален в края на годината. Все пак, вие самите бихте ли инвестирали пари в страна, в която дори не можете и да предположите, утре колко скъпо може ви струва това.

събота, 1 май 2010 г.

Ами ако намалим ДДС?

От няколко седмици обществото в страна си задава само един въпрос”Ще вдигнат ли ДДС или не?”. Отговор на този въпрос до преди ден-два нямаше, а всъщност и все още няма сигурен такъв. Поради забавеното действие на приетите антикризисни мерки, премиерът Борисов е на мнение, че ДДС трябва да бъде вдигнато докато мерките започнат да дават действителни резултати и след това отново да се намали.

А всъщност дали точно увеличението ще даде най-добрите резултати?

Да погледнем от другата страна. Ами ако намалим ДДС? Така бизнесът ще има финансовата свобода да намалят цените на стоките и услугите си (въпреки че бившите финансови министри Милен Велчев и Пламен Орешарски са скептични, че това ще стане) и по този начин да стимулират потреблението на своята продукция и да увеличат приходите си. От друга страна увеличеното потребление ще стимулира вноса, от който в бюджета ще влязат допълнителни приходи от данъци.

Намалената ставка на ДДС съчетана и с повишения контрол при събираемостта му, ще доведе до изсветляване на не малка част от сивата икономика и повишение на приходите в хазната. България е на трето място в Европа по дял на сивия сектор спрямо брутния вътрешен продукт, показва проучване на AT Kearney. Според информацията за 2005 г. нелегалната икономика в страната е възлизала на 37% от БВП. В това отношение България е сред първите класацията заедно с други слаборазвити източноевропейски икономики, като Латвия (39%), Естония (38%) и Румъния (35%), сочат данните.

Ако към всичко това се прибави и бърза приватизация на държавните дялове в енергийните дружества през борсата, реално бюджетът може да излезе не на – 2 млрд., а на + 2 млрд. Всъщност настоящият момент е изключително добър за тази стъпка. Влошеното състояние на Гърция кара не малка част от инвеститорите да изтеглят милиардите евро, които са вложили там. Тези свободни средства, все пак трябва да бъдат инвестирани някъде. Имайки предвид, че инвеститорите познават добре региона и съседните икономики е твърде вероятно да потърсят място за своите средства, в съседните страни. Свалянето на ставката по ДДС, съчетано с приватизацията на атрактивни компании, биха осигурили комфорт за част от изтеглящите се от гръцката икономика милиарди евро.

Цената за това обаче ще бъде висок дефицит през третото тримесечие, който (ако всичко се направи достатъчно бързо и енергично) ще бъде възстановен през четвъртото. От друга стана, подобен ход би показал висока гъвкавост на българската икономика, което спокойно би се материализирало и в приемане на страната ни в механизма ERM II.