неделя, 2 май 2010 г.

Ще го вдигнат или няма да го вдигнат?

Едва ли остана вече българин, който да не заспива и да се буди с този перифразиран хамлетовски въпрос. Мисля, че няма нужда вече да се пояснява, за кое точно говорим. Наистина заслужават адмирации усилията на новите управляващи да бъдат прозрачни. Ако до сега се взимаше решение от правителството и всички трябваше да се съобразят с него без право на мнение, новата власт се опитва да обсъжда решенията си с всички страни, които те засягат (и най-вече с народа) преди да ги приеме. Това е добре, но прекаленото публично обсъждане и допитване създава впечатлението, че правителството е в задънена улица и не знае как да се справи с проблемите. Нали за това ги избрахме, да взимат експертно обосновани решения, а не такива на базата:

Питаме хората какво искат, по-високо или по-ниско ДДС? (Естествено, никой не иска да плаща повече и данъкът се намалява, държавата следва отъпканата вече от Гърция пътека и върви към фалит.) Премиерът казва „Ами, аз ви попитах и вие казахте, че искате това. Аз не съм виновен.” Но все пак малка част от народа са икономисти или финансисти, за да вземат професионално решение.

Та тук се изскача въпросът, какви трябва да бъдат качествата на управляващите. Да са послушни и изпълнителни или компетентни и професионалисти?

Историята за ставката на ДДС започна от предизборната програма на ГЕРБ за намалянето му с два процентни пункта от 2011 г. В началото на годината Борисов бе възхитен от съветите на израелския си колега Бенямин Нетаняху, който му каза: "Вместо от 2011 г. да започвате да намалявате ДДС с 2%, намалявай на 6 месеца с половин процент. Това от една страна, е много добре за чуждестранния бизнес, който ще дойде да инвестира, в същото време и плавно ще си настройваш икономиката и финансите на държавата в тази посока"

После изскочиха анекси за допълнителни 2 млрд. лева разходи в бюджета и пътят на ДДС пое нагоре. После се приеха антикризисни мерки и ДДС щеше да остане не променено. След това, се оказа, че ефектът от мерките ще закъснее във времето и в четвъртък бе обявено, че на 5-май последно ще се каже какво се прави с ДДС. В петък пък вече беше решено, че данъка ще се вдига и после ще се сваля пак. В събота пък Борисов обяви „Ще направим всичко възможно ДДС да не се вдига”.

От предприемаческа гледна точка бих предложил на популярния букмейкър „Еврофутбол”, да включи в тиража си за следващата седмица и въпросът за ДДС.

Ще вдигнат ДДС коефициент 1,75
Няма да вдигнат ДДС коефициент 3.2
Ще намалят ДДС коефициент 12

Все пак шансът да познаем какво точно ще реши правителството утре е по-лотариен и от тото 6 от 49.

Средностатистическият български избирател несъмнено вече възкликва:
„Оф, да го вдигат и да се приключва, че ми писнаха вече!”

Колкото и това двоумение на управляващите да ни дава повод да се шегуваме, всъщност положението е повече от плачевно. България е малка и развиваща се икономика. Чуждите инвестиции в нея са основен катализиращ фактор за нейното развитие и бързо излизане и възстановяване от кризата. Един от основните рискове, които разглежда всеки инвеститор решил да вложи средства в друга страна е политическата стабилност и предвидимостта на управляващите. Към конкретния момент обаче, нито едно от двете не е на лице. Премиерът и президентът се карат от месеци, за каквото се сетят. А само преди броени дни народното събрание гласуваше за импийчмънт на Георги Първанов. Предвидимостта на управляващите всъщност ... ами липсва. Първо нямаше да строят АЕЦ Белене, после ще го строят, след това няма и т.н. Дебатът около ДДС е кулминацията към момента („към момента” е важно уточнение).

Едно обаче е сигурно - ако правителството не започне в най-кратки срокове да бъде последователно в действията и изказванията си, спадът на преките чуждестранни инвестиции с цели 20 пъти на годишна база през февруари, ще ни се струва минимален в края на годината. Все пак, вие самите бихте ли инвестирали пари в страна, в която дори не можете и да предположите, утре колко скъпо може ви струва това.

Няма коментари:

Публикуване на коментар