сряда, 30 юни 2010 г.

Сълзи от смях

Когато гледах това се просълзих от смях, но за съжаление сълзите ми не бяха предизвикани от смеха.

неделя, 27 юни 2010 г.

Широко затворени очи

Като всеки обществено ангажиран гражданин моят ден започва с преглед на печата и завършва с вечерните новини. Старая се да бъда информиран за случващото се извън собственото ми ежедневие. През последните седмици има една актуална тема, която като всеки изряден платец ме вълнува – с колко ще се увеличат разходите ми за комунални услуги след лятото. Събуждам се всяка сутрин с този въпрос и за мое много голямо съжаление вечер си лягам още по-объркан и с още повече въпроси. Но ако до преди няколко години, този ефект бе поради липсата на информация по проблема в медиите, то днес такава може да се намери в големи количества в печатните издания, интернет, по радиата и телевизиите. И все пак, колкото повече информация по темата чета, толкова повече оставам объркан.

Преди дни започнах да си мисля, че проблемът явно е в мен. Явно аз не съм достатъчно грамотен, за да разбера това, което казват компетентните лица. Направих експеримент, за да потвърдя и отворих учебника си по статистика от студентските години на произволна страница. Попаднах на глава описваща какво означава „корелационен коефицент”. Накратко, в края на текста можех вече да отговоря на всеки, който ме попита какво е значението на този термин, с едно простичко изречение: „Корелационният коефициент е мярка за връзка между две или повече променливи.”.

Е добре, след като успявам да разбера една не толкова проста материя като статистиката, защо все пак не мога да разбера защо, как и с колко ще поскъпнат битовите ми разходи?

Реших да насоча усилията си в търсене на отговор на този въпрос. Така препрочитайки отново всичко по темата, което бе изказано през последните седмици установих, че проблемът е точно в изобилието на становища, мнения (компетентни и не до там компетентни), закони, разпоредби и т.н. Всички те се меняха по-бързо от метеорологичните прогнози това лято. Но ако за капризите на времето обяснението бе изригналият на скоро вулкан, за тях нямаше логично и смислено такова. Министър Трайков изказваше едно становище, председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев друго, Министър председателят трето, бизнеса четвърто, енергоразпределителните дружества пето и т.н. Кой, кого, как и за какво проверява? Какво е открил, дали точно това е открил, а всъщност открил ли е нещо въобще? Изменението на процента на увеличение на цените ми изглеждаше толкова не логично, колкото резултатите на човек играещ за първи път дартс. Всъщност и самите медии не смогваха да следят случващото се и ако една ми обясняваше, че токът (/водата/ природният газа и аз не знам вече кое от всички, за които се говори едновременно) ще поскъпва с 10%, друга казваше с 5%, а трета с някакъв друг процент.

По времето, когато публичната информация за действията на държавата беше оскъдна бях недоволен, защото имах правото да знам как ме управляват. Днес всички говорят едновременно, а информацията е толкова много и разнообразна, че се получава своебразен информационен шум, от който отново нищо не знам. И ако трябва да употребя наученото по статистика, бих извел зависимостта, че се наблюдава високата степен на корелация между това да говориш много, а всъщност да не казваш нищо. Не знам за медиите, но на мен биха ми били много интересни резултатите от проведено експресно социологическо изследване, каква част от гражданите са разбрали с колко ще бъде увеличена цената на тока или водата им.

Колкото и да се наслаждават на политическото си говорене един през друг, властимащите изпускат една простичка подробност. Гражданите ги избират и разчитат на тях, за да решават обществените проблеми и да взимат компетентни решения, които да доведат до благополучие и просперитет на обществото. Колкото повече политиците говорят и не казват нищо, толкова повече гражданите се изморяват да ги слушат и спират да ги възприемат като можещи да решават проблемите им. А това от своя страна води до гражданско неподчинение и нарушаване на законите, защото разбрали веднъж, че неволята няма да дойде, гражданите ще започнат сами да оправят каруцата си. При това кой както може и с каквито подръчни средства разполага.

четвъртък, 24 юни 2010 г.

Да се посъветваш със страха

”Да купиш евтино и да продадеш скъпо”. Това е простичката максима залегнала в основите на търговията. Все пак колкото и елементарно да изглежда, тя винаги е обвързана с известна доза риск. При стоковите пазари, той се минимизира със сключването на предварителни договори за доставка на определени количества стоки в точно определен момент. На капиталовите, хеджирането на риска се извършва основно чрез използване на различни финансови инструменти, наричани най-общо деривати. Примери за такива са форуърдните договори, фючърсните договори, суаповете и опциите. За жалост обаче, тези инструменти все още са мит за българския капиталов пазар.

Все пак, през миналата година инвеститорите в България се сблъскаха с инструмент от този тип – варантите. Инженеринговата компания Енемона АД обяви намеренията си да емитира емисия от варанти на стойност 1 014 354,64 лева, а в началото на тази година, ръководството на Инвестор.БГ също се присъедини към тези намерения. По своята същност варантите са много близки до опциите. Законът за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) дефинира варанта като „ценна книга, която изразява правото за записване на определен брой ценни книжа по предварително определена или определяема емисионна стойност до изтичането на определен срок”.

Въпреки това, капиталовият пазар в страната оставя инвеститорите без възможности за хеджиране на поетия от тях риск. Така тези, които бяха решили да вложат свободните си средства в акции, трябваше да разчитат основно на фундаментални и технически анализи, с които да конструират максимално добре диверсифицирани портфейли, които да отговарят на риска, който са решили да поемат.

„Решили да поемат” е по принцип изключително грешно използван израз, а правилният трябва да бъде „могат да си позволят да поемат”. Все пак еуфорията през 2007 г. и 2008 г. бе толкова голяма, че никой не обръщаше внимание на правилно и грешно. Така максимата „купувам евтино и продавам скъпо” се превърна от правило в закономерност без никакъв смисъл в нея за участниците на пазара. Цената на акция Х бе евтина всеки ден, защото на следващият вече се оказваше поскъпнала. Това от своя страна се изразяваше в постигнати високи доходности от взаимните фондове и индивидуалните инвеститори. А печалбата започваше да блазни все повече и повече обикновени хора с все по-ниска и ниска финансова култура.

Капиталовият пазар обаче, както всеки друг пазар, не се подчинява на константни във времето мотиви, тласкащи го в една единствена конкретна посока (без значение нагоре или надолу). След като икономическата криза започна да се разпространява в кръвоносната система на глобалните финансови потоци, пазарът в България показа, че както може бързо да нараства, така е способен и със същата скорост да намалява. Точно в този момент пазарните участници спряха да разбират следваното от тях правило „купувам евтино и продавам скъпо” просто, защото всеки актив, който вече бяха купили се обезценяваше. Въпреки, че не виждаха смисъл в тази максима, те продължиха да се придържат към нейната логика и решиха, че след като са платили определена цена за активите си, то не е справедливо да ги продадат на по-ниска. Така дори, когато спадовете направиха, бързото възстановяване на пазара, да изглежда като сюжет от научно фантастичен филм на Стивън Спилбърг или Джери Брукхаймер, инвеститорите продължаваха да се надяват, а надеждите все повече и повече се превръщаха в илюзии.

Ето как стигаме до (вече многото) дати като 23.06.2010 г., когато оборотът на БФБ бе 203 259 лв. или колкото 3-стаен апартамент в столицата и то в не толкова приветливите локации. Една част от инвеститорите продължават да следват търговската максима без да я разбират и не са готови да продадат обезценените си вече с 70%-80% книжа, за да се включат в търговията и да вземат сами това, което искат от пазара, а очакват той сам да им го даде като възстанови нивата си от преди 3 години. (Е, нека бъдем откровени, световните капиталови пазари са показали, че винаги се възстановяват, въпрос е само на … време, а то всъщност е най-ценното предимство, което може да притежава един инвеститор.) Друга част от инвеститорите панически продадоха книжата си обезценени на 40%, 50%, 60% и вкусили веднъж горчивината на загубата, се страхуват да влязат на пазара, за да не изгубят отново.

Има само един прост термин, който може да отговори защо графиката на SOFIX прилича на (ще използвам метафора, която не е моя, но изключително много ми харесва точността й) „кардиограма на спяща зимен сън мечка” – СТРАХ. Страхът ако инвеститорите продадат сега акциите си, дали те няма отново да поскъпнат и максимата „купи евтино и продай скъпо” няма да се обърне срещу тях, а така да реализират още по-големи загуби. Страхът, дали ако сега купят акции то те няма да поемат отново по стръмния път на обезценките.

Има обаче една друга максима, която предшества тази за търговията - „страхът не е добър съветник”. Тя важи на 100% за всеки, решил да се занимава с какъвто и да било вид търговия. Но все пак, ако те е страх, че можеш да се провалиш в това, което правиш, то … ами просто никога няма да направиш нищо.

сряда, 16 юни 2010 г.

Гърция е втора по ПЧИ в България за първото тримесечие



Оповестената от БНБ статистика за преките чуждестранни инвестиции през първото тримесечие, отхвърля твърденията на много международни анализатори, че българската икономика ще пострада кризата в Гърция. Според графиката гръцкият бизнес се нарежда на второ място по дял на инвестирани средства в страната ни. На първо е Холандия, от която в икономиката на България са влезли 512 млн. евро. Според БНБ по-големите постъпления от страна на Холандия и съответно нетни плащания към Австрия и Германия се дължат основно на обичайни движения по револвиращи вътрешнофирмени кредити.

Географска структура на преките инвестиции в страната (януари - март 2010 г., в млн. евро)

Източник: БНБ

Така според статистиката на БНБ се наблюдава не изтегляне на капитали към Гърция, който да подпомагат фирмите-майки, а точно обратното. Гръцкият бизнес търси спасение от нестабилните икономически условия в страната си и се насочва към близки страни с по-перспективни очаквания за бързо възстановяване. Ако се разгледат и данните на БНБ за януари месец и януари - февруари, ясно се забелязва, че ръстът на ПЧИ от Гърция се генерира основно през месец март. Всичко това дава предпоставки за очаквано повишение през второто и третото тримесечия на средствата инвестирани от Гърция към България.

Разбира се, затрудненията на гръцкото правителство да се справи с икономическата криза, ескалираха в средата на второто тримесечие, за което все още няма изнесена официална статистика. Въпреки това, бизнесът във всяка страна, винаги предприема инвестиционните си ходове на база очакванията, които има за бъдещото развитие на икономиката й, а не постфактум след случилите се негативни събития.

неделя, 6 юни 2010 г.

Евро, евро - старата пара

Какво ще стане с Еврото?

На този въпрос има два отговора. Простият е „Ами нищо”. Вторият е малко по-сложен и започва с един друг въпрос задаван преди 12 месеца: „Какво ще стане с долара?”.

Точно преди една година високата задлъжнялост на САЩ даде повод за много въпроси около бъдещето на долара като световна валута. Тогава на срещата на Г-20 през месец май се очакваше дори да бъде приета втора световна валута, а най-спрягана бе юана. Една година по-късно, доларът е много по-силен, а мисълта за краха му днес изглежда просто ... смешна. Същата съдба очаква и Еврото. Защо ли? Ами обяснението е начинът, по който пазарите приемат новините. Първосигналната реакцията на спекулантите винаги е преувеличена. Стремежът им да предприемат няколко хода преди останалите, от които да спечелят, често екстрапулира новините до нереални последствия водени от една дума – „Ако”. Така се създава паника и сред други спекуланти, което привидно подкрепя тезите им. Тази еуфория (да спечелиш бързо и много докато другите губят) ги кара да забравят простата максима, че колкото повече пъти се среща в очакванията им думата „ако”, то толкова по-малка е вероятността те да се случат. Ябълката на раздора стана Гърция.

Ако Гърция фалира?

За да фалира Гърция, то тя първо трябва да бъде извадена от еврозоната, тъй като механизмът й на действие е взаимопомощ между страните членки. С други думи, останалите страни не биха позволили това да се случи. В противен случай се обезсмисля съществуването на еврозоната.

Ако Гърция излезе от Еврозоната?

Вариантите са два. Да напусне сама или да бъде изключена от останалите страни членки. Ако Гърция напусне сама, това означава да приеме нова валута. Технически погледната преминаването от една валута към друга е не само дълъг във времето процес, но и скъп. Ако това се случи, новата валута ще започне веднага да се обезценява, защото пазарът няма да има доверие в нея (когато Еврото бе въведено, то също първо пое в посока надолу). След като Гърция вече не е в Еврозоната, то това означава, че общата икономика ще стане по-силна и с нея и самото Евро. В следствие на това основният проблем на страната – високата задлъжнялост няма да бъде решен, а ще се задълбочи, защото стойността на дълговете й спрямо новата валута ще нарасне (най-вероятно в пъти). Така ситуацията вместо да се влоши ще стане безнадеждна и усилията на правителството да се справи с нея ще се обезсмислят, а това може да доведе само до едно – мораториум. От личен опит (на 12 април 1990 г. поради невъзможност на България да изплаща външните си дългове, Андрей Луканов налага мораториум върху плащанията) можем да кажем какви ще бъдат последствията. Около 15 години недоверие на пазарите и международна изолация на страната и ... след това втори шанс. За кредиторите й обаче това ще означава изгубени милиарди, защото няма да получат парите си обратно.

Ако пък Гърция бъде изключена от останалите страни членки, то тогава доверието между тях самите ще падне до толкова ниско ниво, че може да доведе и до саморазпадане на Евросъюза. Все пак, защо да си съюзник със страни, на които не можеш да разчиташ? От друга Германия и Франция са най-големите кредитори на Гърция и ако подкрепят подобна идея означава, че се отказват от милиарди евро (защо е описано е в предния абзац). А както много добре знае българският бизнес (след като чака вече повече от половин година държавата да се разплати с него), по време на икономическа и финансова криза е по-добре да получиш някаква част от парите си, отколкото да не получиш нищо. Все пак да не забравяме и че ниското евро всъщност е в голям плюс за икономиките от еврозоната, защото продуктите им стават по-конкурентни на пазарите, а и им се осигурява възможност да навлязат в нови пазари, на които доминира долара. Да не забравяме и че в това число влиза и Гърция, която по този начин може да спечели повече и по–бързо да изплати дълговете си. (Най-малкото става по евтина туристическа дестинация) И това се случва в ключов за възстановяването на световната икономика момент, в който Европейските икономики могат да вземат стратегическо предимство пред американската.

Ето така стигаме и до отговора ни на въпроса какво ще стане с Еврото – „Ами нищо”. След като първоначалната еуфория на пазарите премине, може да се очаква, че още в началото на есента ще се наблюдава ръст на Еврото срещу долара.