неделя, 18 юли 2010 г.

Познавате ли Стоян?

Стоян е българин. От Своге. Като в рекламата на шоколада. Също като него, той притежава мургав оттенък на кожата. Стоян е на 40 години и живее в дома на родителите си, които са пенсионери. Той невинаги е живял с тях, само през по-голямата част от живота си.


Според данните българските мъже напускат дома на родителите си на "преклонната" възраст от 31 години и половина. Жените у нас, както и в целия ЕС се оказват доста по-самостоятелни и се отделят малко след 27 години.

Завършва техникума в града и отива в казарма. След като се уволнява се жени за Мима. Сервитьорка в кварталната кръчма. С нея имат дълга връзка - още от ученическите години. Докато той е в казармата, тя изгражда такава и с още няколко негови приятели, но само той й предлага брак.
Живеят в къщата на родителите на Стоян. Още докато са на по 20 години той, 18 години - тя, сами стават родители. Стоян работи в местната фабрика. Системно закъснява за работа, защото осъмва с жена си до зори в кръчмата. Детето расте с бабите и дядовците.
Зората на демокрацията. Свобода. На прага на новото хилядолетие разказите на неговите приятели за несметните богатства, които се трупат в столицата и животът в "хай-лайф" средите замайват главата му. Стоян се чувства подтиснат. Чувства, че жена му и детето му го задържат. Лишават го от възможността да бъде богат. Стоян често е казвал в кръчмата, че Мима е съсипала живота му. Ако не е тя, той сега щял да се вози в луксозна кола с няколко от момичетата, намиращи се на последните страници на спортните вестници.
В кръчмата Стоян се чувства силен. Тя е неговата трибуна. Сутрин, когато алкохолът отслаби действието си, Стоян просто изсумтява до Мима в леглото, обува скъсаните си чорапи и отива отново във фабриката.
Една сутрин Стоян - вместо във фабриката, отива на гарата и се качва на влака за София. Така и не събира кураж да каже на жена си. Тя ще разбере, когато не се прибере. Стоян не иска жена и дете с него, за да не му попречат да вкуси от всички блага на истинския живот. Този на "белите хора".
Българите са най-недоволни и нещастни в Европа

Стоян започва работа като хамалин. Свобода. Не работи всеки ден - само когато се налага. Няма го досадното ставане рано, а парите - повече от тези във фабриката. Сбъдва се и мечтата му да не плаща данъци. Във фабриката, иска-не иска, му ги удържаха от заплатата. Данъкът за Стоян е нещо като легална форма на рекет от страна на държавата. Той не разбира защо да й дава парите, които е изработил. Не се интересува от обществото, а от себе си. Стоян дори фалшифицира документите си, за да бъде инвалид пред закона и да получава помощи. Той е и социално слаб. Повече пари. Житейският му принцип е: "Моето си е мое, чуждото - общо".

Българите са с нагласата, че трябва да се грижат предимно за себе си и най-близките си, и са силно привързани към традициите и към своята сигурност.


Гърбината на Стоян е здрава и той мъкне. Мъкне шкафове, мъкне гардероби, мъкне бюра. Той мъкне.


-Как си Стояне?
-Ами мъкнем я някакси.


Докато върши това обаче, проверява и тук-таме дали собствениците не са забравили нещо ценно в мебелите. Не обича да се надява на бакшиш за добре свършена работа, защото той самият никога не би дал повече пари, отколкото струва. Даже и те са много. Такива хора за него са будали, а той не е такъв. Веднъж Стоян намери така сто лева. Е, колкото и да му се искаше, невинаги намираше пари, но винаги прибираше това, което намери - стара риза, чифт изтъркани обувки, джобно фенерче и т.н. Може да ги продаде и да вземе някой лев, който умело да похарчи за бутилка ракия. Кръчмата за Стоян си остава сакрално място. Той изпива всичките си изкарани пари. Това е сладостта на живота му.

91% от анкетираните българи пият алкохол, което ги нарежда сред най-редовните пиячи в ЕС .

Колкото и добри пари да изкарва като хамалин, Стоян завижда. Завижда на строителите, защото изкарват повече от него. Така след няколко години на мъкнене той взема решението, че трябва да бъде строител.
Започва като общ работник. Сега пак мъкне, но кофи с цимент. Отвреме-навреме се представя и за майстор. Взима скъпо. Неговият труд не е евтин. Колко му е да залепи едни плочки в нечия баня. За Стоян няма нещо, което да не може да направи. Той разбира от всичко и е компетентен по всякакви въпроси. Не му трябва образование или опит. То тия неща са губене на време. Жена му не му липсва. Сега изкарва достатъчно, за да посещава от време на време бардака по-надолу по улицата. Чувства се цар.
Веднъж в кръчмата Стоян се запозна с един таксиджия и съвестта му отново го загризва. Той изкарва повече от него. Направиш някоя друга шашма на километража, качиш някого от гарата, който не познава града и го разведеш на парадна обиколка из столицата, без той да знае. Нямаш шеф на главата си, работиш, когато искаш, а и си сам. Значи няма кой да те следи дали и какво отчиташ.
Като сложиш и че има един, който продава крадена нафта на половин цена... плюсове след плюсове. Стоян отново започва да мисли как да прекрои бъдещето си. Строителството му се вижда вече неблагодарна и тежка работа и новото му амплоа го обзема с все сила.
Разбира се, стремежът на Стоян към бързото и лесно забогатяване го отвежда и до казиното. Ден и нощ върти геврека, а когато почива, е в игралната зала. Ту на рулетката, ту на картите, но неизменно с чашката. Когато печели, изхарчва всичко по жени, защото Стоян чака голямата печалба. Тази, завършваща в милиони. На фона на нея всички печалби са дребни и не си заслужават внимание.

По-голямата част от българите определят сегашното положение в страната като непоносимо.

Стоян живее бедно - според него. Не е доволен от нищо, което заработва. Той смята, че всички политици са крадци и измамници и трябва да бъдат в затвора. Но иска да е на тяхно място. Оооо, колко много иска. Само да е там, ще граби с пълни шепи от кацата с меда. Според него богатите хора някой ги е направил такива - и то по нечестен начин. То не може ей-така просто някой да се издигне с работа. Та нали той самият толкова години работи и все си е беден.
Не може някой да кара по-хубава кола от него и да няма някаква шашма. Всеки, който познава, е по-богат и живее по-добре от него. Стоян е най-беден сред бедните. Проблемите на Стоян също винаги са най-важни. Иначе той се чувства дискриминиран. Стоян вярва в глобалния заговор срещу българите. Целият свят е срещу българина и иска да затрие нацията ни от лицето на земята, като не ни дава пари и ни държи бедни, за да умираме в мизерия.

В България е най-ниско доверието към политиците, полицията, съдебната власт и демокрацията като цяло, сравнено с останалите държави на Стария континент. По тези показатели преди българите се нареждат до представителите на Полша, Португалия и Унгария.

Стоян има и радости. За него България е на три морета. Най-старата европейска държава, а футболният ни отбор - четвърти в света. Е, нищо че тези неща вече са попили праха на световната история. За него те са живи. Разбира се, Стоян не признава постиженията на никой българин, който се опитва да запише името си в съвременната история, докато някой друг не го признае. Ами ако не е прав и му се присмеят? Той не обича да е глупав, а и не смята себе си за такъв.
Докато води новия си живот на таксиметров шофьор, Стоян забелязва трескавото притичване на хора от банка в банка. Почесва се по главата и започва да разпитва клиентите си каква е тази суматоха. Попада на един строителен предприемач, който му обяснява, че сега банките раздават "бали" с пари, за да си купиш апартамент.
Най-хубавото в това било, че лихвите щели да падат все повече и повече, а цените на квадратните метри на апартаментите ще растат ли растат. Теглиш кредит, купуваш днес на 1000 евро квадрата, а утре го продаваш на 1700 евро. Купуваш после два апартамента и т.н. Туй англичани, руснаци, германци, всички все у нас къщи искат.
А той даже сега завършва блок, който вече бил разпродаден още на зелено, та бил почнал нови три, за да насмогне на клиентите. Тъй като сега още копаел основите на единия, щял евтино да му го даде - по 900 евро квадрата, че иначе като го завърши след половин година вече цената щяла да е двойна.
Калкулаторът в главата на Стоян не може вече да събере нулите на несметното богатство, което ще има - и то само след броени месеци. Ето тогава ще се завърне отново в родния си град като бизнесмен и всички да го уважават. Но ще отиде само за малко. Колкото да му завидят. Стоян е вече софиянец и не ходи току-така в провинцията.
След като оставя клиента си, Стоян веднага свива към първия банков салон. Разучава набързо какви са изискванията, за да му бъде отпуснат кредит. Но не отговаря точно. Доходите му не са декларирани, а и няма нищо на свое име, за да обезпечи заема. Да не говорим, че се води и инвалид и социално слаб, за да взима помощи от държавата.
Стоян обаче не овесва нос. Отива на мястото, където знае, че винаги ще му помогнат с добри съвети - кръчмата. Намира хора, които да фалшифицират документите му, така че доходите му да бъдат достатъчно високи. Плаща по сто лева на двама съратници по професия и чашка, за да му станат поръчители, като обещава, че и той ще им върне услугата като дойде времето и хоп ето го отново зад бюрото на служителката в банката.
Получава кредита, дава парите на строителя и чака. Върти геврека и мечтае как утре ще препродаде апартамента за 3-4, даже 5 пъти по-висока цена. Дори подпитва и клиентите, които кара, не искат ли да си купят, а на други им обяснява авторитетно какви балъци са, че не са направили като него.
Идва кризата. Дупката на неговите мечти се е превръща в гьол. Строителният предприемач изчезва и не отговаря на телефона си, а гратисният период по кредита му изтича и той трябва сега да плаща лихвата му. На всичкото отгоре и бизнесът замира и изкарва по два-три пъти по-малко отпреди.
Стоян няма нищо. Връща се безславно в родната си къща, за да се скрие от лошите бирници на банката. Безработен е. В бюрото по труда му предлагат да го включат в курсове по английски език и компютърна грамотност, за да му повишат професионалните умения. Така по лесно щял да си намери работа. Стоян отказва. Че той езиците ги знае - "съм таймс уин, съм таймс люн", а компютърът за него е за забавление за деца. Няма време да се занимава с глупости.
От бюрото му предлагат работа в един магазин. Това имат за неговата квалификация. Стоян им отказва. Според него за 300 лева не си заслужава дори да стане от леглото, пък камо ли да виси по 8 часа зад щанд.
Прекарва времето си пред телевизора - гледа Биг Брадър Фемили. Много му е интересно и се смее на глас на това колко са глупави българите, а вечер бурно го дискутира в кръчмата с приятели, докато пие поредната ракия, за която е взел пари от родителите си пенсионери. И Мима е там. Всеки я пошляпва по задника, когато се навежда да му остави поръчката на масата. Окото му не трепва. За него истината е на дъното на чашата.
Стоян е българин. От Своге. Като в рекламата на шоколада. Също като него, той притежава мургав отенък на кожата. Стоян е на 40 години.

* Всяка прилика и разлика с действителни лица и събития е напълно случайна.

30 коментара:

  1. Дълго и интересно, четох го с интерес. За съжаление голяма част от българите отговарят на профила на Стоян.
    Много ми е интересно обаче, ще има ли профил не на Стоян, а на тоз над него - на бялата якичка. На всички чиновници, които не си мърдат пръста, ако не го намажеш.
    Много ще се радвам да прочета и такъв анализ.

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен19 юли 2010 г., 3:39

    Тъжно и вярно и вярно и вярно .....

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен19 юли 2010 г., 3:55

    Ще ми се да намразя автора на текста. Ще ми се и да възнегодувам, срещу глупостите, които е написал. Ще ми се да се обадя на полицията да го издири и съда да го накаже за това, че уронва престижа на думата "Българин".
    Ще ми се, но не мога.
    Защото всяка дума е вярна.
    За съжаление.

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен19 юли 2010 г., 4:30

    През цялото време си представях един персонаж от последния Биг Брадър.......Павлин май се казваше.

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен19 юли 2010 г., 4:47

    Ловеца на врабчета е прав, трябват повече профили, но ме съмнява, че ще се различават само по пол, име, години, професия или занимание. Ако не разбирате за какво става дума, огледайте се , ще боли

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен19 юли 2010 г., 5:12

    Приятелю, направил си разрез на обществото ни,с една "тъпа" история почувствах явната горчилка, която ни залива. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен19 юли 2010 г., 5:46

    Майка ми имаше една поговорка и тя важи за целия ни народ - Те го плюят, то си мисли че дъжд вали! -

    ОтговорИзтриване
  8. Когато Стоян прочете това, ще си каже "Верно бе мамка му, всички са като тоя в тая държава." След това ще пусне един коментар да се възмути. Но и за миг няма да повярва че и той е Стоян, макар и мъничко.

    ОтговорИзтриване
  9. Анонимен19 юли 2010 г., 7:19

    Браво Христо. Харесва ми статията.
    Но не всеки българин е такъв. Не всички сме от Своге ;).
    Иначе ми се случи да чуя следната история. Мъж от Трънско село си намира работа (като общ работник) и съселяните му завиждат за това. Когато им казва, че взима по 15лв. на ден, те му отговарят, че за толкова не биха станали от леглото, па камо ли да работят?!

    Митьо

    ОтговорИзтриване
  10. Ако това е най- големия проблем на Българина, на Стоян щяха да му носят ракията в леглото.

    ОтговорИзтриване
  11. Да, не всички сме такива, но всички познаваме поне по един Стоян. Всички сме се сблъсквал с него. На улицата, на стълбите, в магазина къде ли не.

    Стоян е от всякъде и от никъде. Не го заключвайте в гр. Своге, защото той ще ви изненада от гр. Русе например.

    Не можем да променим Стоян, но можем да не му отстъпваме мястото си в обществото. :)

    ОтговорИзтриване
  12. Благодаря за четивото. А с последното, че не бива да му отстъпваме мястото си в обществото, съм съгласна не на 100, а на 1000%.
    Аман от прекалена и криворазбрана толерантност.

    ОтговорИзтриване
  13. Да, никак не е лошо. Но липсва оптимизма за утрешния ден - нещо в стил "Работници с червени потници копаеха канал..."
    Шегувам се, естествено. Много е добре даже.

    ОтговорИзтриване
  14. И да е вярно, не е всичко...

    ОтговорИзтриване
  15. Не съм съгласен. Авторът се опитва да ни пробута покрай сухото и суровото. Но не става. Първо - не вярвам да е стигнал Алеко Константинов, който по повод на българските политици е казал чрез устата на бай Ганя: "...всичките са маскари...". Ама всичките. И аз съм съгласен - корумпирани са и са мошеници и боклуци. Второ - да, всеки, който кара по-хубава кола от моята, си го е позволил чрез шашма! Всеки, който кара кола за 100 000 евро и е на 22 години, пиклите, които се возят на джипове, а не могат да си сложат едно червило като хората. Всеки богат е подъл далавераджия и това е факт. И трето - голяма част от въздействието на тази инсинуация се уби от липсата на пунктуация... И то елементарна пунктуация.

    ОтговорИзтриване
  16. Анонимен20 юли 2010 г., 2:36

    Ще Ви помоля да направите подробен ПРОФИЛ и на

    БЪЛГАРСКИЯТ ЧИНОВНИК , такъв какъвто ние ,хората ходещи по институции го познаваме!

    Защо само на такива обикновенни хора се правят профили,а не и на онези , които ама съвсем честно ,наистина честно са натрупали милиони и т.н.

    Очаквам с нетърпение И ТАКИВА ПРОФИЛИ !!!

    ОтговорИзтриване
  17. Понякога се плаша, че се превръщам в една от тия...нали ги знаете - баналните, еднотипни, средностатистически герои от тия разкази/предавания. И после трудно заспивам. Гризе ме съвестта, когато си позволя да принизя себе си до омразен образ. И така де...няма идеални хора, остават обаче усилията да не приличаме на ония, които предизвикват подигравки.

    ОтговорИзтриване
  18. Текстът не само е забавен и добре написан, но и е верен.
    Проблемът на Стоян не се състои в това че е прост, лъжец на дребно, безскрупулен селски тарикат и мръсник, колкото в непобедимото му самочувствие и наглост. Стоян никога няма да ви пита дали искате да му оставите мястото си в обществото, защото българското общество - това е той, елитът - това пак е той, а интелектуалците са малцинство и му лазят в краката. Парламентът, правителството и всички висши служби в тази страна са запълнени изцяло от извисили се Стоенчовци.
    Туй то... Ние хубаво се смеем, ама и Стоян ни се смее още по-хубаво.

    ОтговорИзтриване
  19. Анонимен21 юли 2010 г., 0:33

    Много добре написано, просто и директно, без отежняващи емоционални отклонения и ненужен патос. Много тънко си уловил и предал аспектите от личността на Стоян, той чак ми стана симпатичен :-)

    ОтговорИзтриване
  20. Анонимен23 юли 2010 г., 9:11

    Стоян е и расист. Смята, че циганите живеят по-богато от него и че всъщност те са тези, които го ограбват и правят живота му мизерия.

    ОтговорИзтриване
  21. Този Стоян е ясен, а другия Стоян, който става сутрин и отива да работи своята работа, гледа как да я върши възможно най-добре. Не спи през нощта за да открие начин как утре да има още повече работа, да плаща данъци и да бъде все по-компетентен.
    Този Стоян кой ще го опише и кога?
    Та дано първия Стоян да има някакъв житейски пример по който да тича, да живее със семейството си и да работи ЛЮБИМАТА си работа, всеки ден по-добре и да се чувства щастлив заедно с близките си.

    ОтговорИзтриване
  22. Въпреки, че и аз се казвам Стоян, поздравявам автора за абсолютно точното описание на средностатистическия българин.

    ОтговорИзтриване
  23. Не разбрах, автора на публикацията асоциира ли се със Стоян или ние не сме от тия?

    ОтговорИзтриване
  24. Не ни е гот да четем за Стоян, защото, щом имаме компютър не сме като него и съдбата му ни е чужда. Не го разбираме и ни е неприятен, мръсен, гнусен. Но Стоян го има. Навсякъде. Лошото е, че много често важни решения зависят от Стоян, но той вече носи костюм, докопал се е до депутатската банка, има голяма мебелна фирма или управлява медия.

    Да, Христо, правописните и понктуационните грешки дразнят.. оправи ги, моля

    ОтговорИзтриване
  25. Напомняш ми на Елин Пелин :) Страхотно си го написал!

    ОтговорИзтриване
  26. Анонимен31 юли 2010 г., 7:44

    Изключителен текст! България наистина не се състои само от Стояновци, но Стоян е нейната диагноза за липсата на морални ориентири и ценности или, което е все същото, за липса на общество.

    ОтговорИзтриване
  27. Селският манталитет ни залива. Стоян отдавна завършва университет, работи зад бюро с компютър и завижда на всичките си колеги

    ОтговорИзтриване