27 юли 2010 г.

За една кРиза повече


Всяка криза, без значение от вида и размера й, е израз на нарушено доверие между две и повече лица. На свободния пазар тя се проявява, когато купувачът спре да вярва на продавача, че продаваната от него стока е на справедлива цена, а струва значително по-малко. Това действие е и с двупосочен характер. Двигател на тази вариация са очакванията, изградени в купувачите. Реално до справедлива цена никога не се стига, защото всеки участник (или множество малки групи от такива) има във всеки момент различни очаквания за стойността й. Капиталовият пазар ни позволява да наблюдаваме това в изчистен вид. От друга страна, точно на него се разви ембрионът на двете най-големи икономически и финансови кризи в човешката история (както и на много други по-малки такива).

Започвайки анализа на кризата отзад напред, може да се види, че тя не е провокирана от безразсъдните действия на инвеститорите, а от несъвършенството на инструментите, с които те изграждат своите представи и очаквания за бъдещето. Последните от своя страна пък ги провокират да вярват на продавачите на надежда и предприемат неправилни стъпки.

Определен инвеститор решава да вложи капиталите си в портфейл, включващ акции на добре подбрани компании, защото смята, че моментната им стойност е подценена и в неговия инвестиционен хоризонт те ще отбележат значителен ръст. Цената на закупените акции се покачва, поради търсената изгода от страна на продавачите. Друг инвеститор споделя очакванията на първия и прави същото. Цената отново се покачва. Повторяемостта на този процес във времето стига до дребните инвеститори, които нямат предварителни стратегии и просто следват сляпо пазара с идеята, че не може толкова много хора да грешат едновременно. Цената реализира ръст, много над очаквания от първия инвеститор.

Тук е мястото да споменем, че цената на акциите (или друг вид финансови инструменти и стоки) няма нищо общо с нейната стойност. Влагайки пари в акции човек очаква бъдеща възвръщаемост, която не само да увеличава личното му състояние, но и да го предпази от ерозиращото действие на инфлацията. С други думи, в бъдещия момент Х стойността им да бъде с Y процента по-висока от миналия момент на закупуването им Z. Така тази проста закономерност показва, че никой не купува миналото на една акция (компания), а нейното бъдеще. Когато прекалено много инвеститори очакват то да бъде розово и наддават, за да си купят място под слънцето на печалбите, положителният дисонанс в цената става прекалено голям и накрая се разбира, че слънцето не може да огрее всички. Много икономически, финансови и прочие анализатори наричат това явление с термина „балон”.

Всъщност, всичко е прост израз на несъвършените методи, с които се борави при взимане на решения. За да прецени конкретен инвеститор кои са най-подходящите акции за неговия портфейл, той ги подлага на два типа анализи. Първият е фундаментален. Накратко той включва в себе си анализирането както на отделната компания, така и на потенциала на сектора и икономиката, а също и влиянието на международното положение. Вторият е технически анализ. Той се състои от изследване динамиката на цените на пазара чрез анализ на закономерностите на изменението на три пазарни фактора: цена, обем и обемът на отворените позиции.

Несъвършенството тук може да се наблюдава във втория тип анализ. Резултатите и интерпретацията на данните в техническия анализ се извършват на базата на исторически натрупана информация. Ако обаче през последните, да кажем 5 години, секторът и компанията са се развивали добре, техническият анализ ще прогнозира, че и през 6-тата г. това ще продължи, но не и обяснението защо трябва то да продължи и не е ли време след ръста да се наблюдава забавяне и дори спад. Все пак няма показател, който да се движи само в една посока. Друг проблем при техническия анализ е обобщеността на информацията, която той изразява като статистическа средна. Например, при своето стартиране най-старият индекс на БФБ - Софикс е бил на нива от 100 пункта, а днес е около 365 пункта. Това прави ръст от 265 % или по 26,5 процентни пункта на година. Само преди малко повече от 2 години Софикс достигна до ниво от 1956 пункта или 1856% ръст или по 265 процентни пункта ръст на година. Изчислена днес, средната стойност на Софикс ще ви покаже 10 пъти по нисък ръст на година от тази преди 3 години. Средната стойност обаче ще скрие от инвеститора ръстът от 1856% и последвалият го спад от 81%, който да доведе до стойността на бенчмарка от 365 пункта.

С други думи, техническите анализи скриват пълната информация от инвеститорите, но за да не предприемат своите решения почти на сляпо, те комбинират този тип анализ с фундаменталния. Ако се разгледа обаче начинът на изготвянето му се вижда, че основни източници на информация за анализаторите са отчетите на компаниите, пазарния дял и конкурентите, макроикономическата информация, валутните курсове и всяка друга информация, която поради една или друга причина може да повлияе на възвръщаемостта от инвестицията. Всъщност всички тези данни са изготвени на база множество отделни технически анализи, но съвкупността и комбинацията им обаче не ги прави по-точни. Ако се вземе предвид, че през последните 10 години икономиките на отделните страни бяха сравнително бедни на кризи и ставаха все по-глобални и зависими една от друга, може да се обясни защо съвкупните данни за възхода на дадена акция, фирма, сектор, икономика, държава, регион или континент бяха толкова положителни и създадоха масовата заблуда, която доведе до необмислени и рискови инвестиции.

Една от най-големите заблуди, които инвеститорите обичат да използват е вълновата теория на Елиът. Казано най-общо, тя проповядва, че след пет точно определени последователни движения на пазара той обръща тренда си чрез други три точно определени последователни движения. Въпреки, че често заложените за това движение изисквания са налице, то не се случва в този описан вид. Понякога посоката е коренно различна от очакваната, а неочакваната й промяна се възприема като слаби интерпретаторски умения на инвеститорите. Всъщност, вълните на Елиът се срещат изключително рядко в техния чист вид, а точно определен начин за тяхното разпознаване няма. С други думи всеки анализатор интерпретира видяното от него по различен начин (по-често граничещ с въображение).

Но защо ли все още тази теория е жива и се прилага днес? Защо могат да се открият редица примери за нейната точност? Отговорът тук може да се открие в една друга теория - тази на самосбъдващите се прогнози. Когато инвеститорите видят зараждането на подобно движение, те предприемат точно определените и очаквани действия за неговото случване и ... „невероятно но факт, то се случва”. Ако определена рейтингова агенция, която се ползва с високото уважение на инвеститорите заяви, че дадена страна се очаква да не успее да се справи с кризата и има огромен риск от фалит, това ще доведе до паника и несигурност в инвеститорите. Преките чуждестранни инвестиции ще спрат, а тези, които вече са влезли в икономиката ще започнат рязко да се изтеглят. Пазарите ще искат по-високи лихвени нива по рисковата премия на страната и тя няма да може да се финансира от свободния пазар поради това, че ресурсът за нея ще стане прекалено скъп. Ето как една прогноза, която може изобщо да не се опира на реалността, може да оживее. На същата самосбъдваща се прогноза лежат и теории като тази на Елиът. Просто всички вярват, че ще се случи и реагират по точно определеният начин на неговото случване.

Феноменът, който от известно време се забелязва все по-отчетливо от анализаторите е, че наложилите се и утвърдили вече типове анализи изказват прогнози и изводи в зависимост от момента, в който са направени. Ако се вземат анализите от преди 3 – 4 години, вътре отчетливо се виждат прогнози за ръст и развитие. С други думи, тези анализи само затвърждават това, което е, но не могат да кажат какво ще бъде утре. Когато ситуацията е благоприятна, те предричат, че това ще е така и утре, просто, защото вчера времето е било хубаво и продължават да убеждават читателите си да инвестират в едни и същи континенти, региони, държави, икономики, сектори, фирми и акции.

Същият ефект може да се наблюдава и върху медиите. Когато отвори човек брой на някой вестник отпреди 3 г., ще прочете предсказанията, че дните ще продължават да бъдат розови, а животът безгрижен. Когато отвори последния брой на същия вестник, ще забележи, че масово на страниците му преобладават заглавия, носещи негативизъм в себе си за икономиката.

Всичко това показва необходимостта от нови методи и начини за анализи, защото икономика става все по-глобална и заплетена, а утрешната й визия няма да наподобява по никакъв начин тази от началото на миналия век (от когато, всъщност, са не малка част от методите и начините за анализирането й).

Урокът, който малко хора научиха, а още по-малко от тях разбраха, бе предаден от нобеловите лауреати по икономика Робърт Мъртън и Майрън Сколс. През 1993 г. те разработват математически модел, чрез който намират аналогични активи с различни цени, в които инвестира водения от тях хеджфонд Лонг Търм Кепитал Мениджмунт (LTCM). Продават на късо по-скъпия и купуват по-евтиния. Перфектната точност, с която работи моделът, позволява на хеджфонда да се разрасне до толкова, че първата му (и последна) грешка в прогнозите, да застраши цялата финансова индустрия. Избягвайки от очевидното, анализаторите критикуват владеещите до съвършенство научни познания създатели на модела, но не и факта, че те просто са използвали несъвършени инструменти, за да създадат нещо съвършено, че не обхватът на познаването на науката е недостатъкът, а наука сама по себе си е недостатъчна.

Преглеждайки досието Х на последната икономическа и финансова криза, обаче, можем само да въздъхнем, че истината е някъде там. А тя е простичка - ние живеем много повече в миналото отколкото в бъдещето. Градим утрешния ден с познанията от предишния, караме своята кола по магистралата на времето с 200 км. в час и гледаме единствено в огледалото за обратно виждане. Всеки път, когато катастрофираме го отдаваме на случайно действащи фактори – черна дупка на пътя. Оправяме поочуканата си броня, смело сядаме зад волана, настройваме нашето огледало за обратно виждане и рязко натискаме педала на газта към следващата криза.

3 коментара:

  1. Насим Талеб, "Черният лебед" ;-)

    ОтговорИзтриване
  2. Христо, нещата са далеч по-прости.
    Отговори си на въпроса каква е себестойността на труда и кой фалира когато тази стока се продава под нея. Когато една техническа система е в колебателен, неустойчив режим със сигурност в нея има положителна обратна връзка от изхода към входа. Дори бизнесът да се прави публично и прозрачно, движението на паричните потоци да е видимо, а счетоводните баланси да са качени в интернет, пак ще има колебания и кризи точно заради същността на самият обект наречен пазарна икономика. Освен това икономическата наука е политизирана и идеологизирана и рецептите си противоречат.
    Просто явно няма досотверен модел.
    Днес има толкова мощни компютри, че те прогнозират с дни напред времето, моделират ядрени взривове, а няма икономически модел и теория които да послужат за база на такъв математически модел, който да прогнозира кризите. Според мен глобалната икономика след разпада на тоталитарната система навлезе след първоначалната еуфория в хронична криза с временни подобрения. Лявото се срина и вече не задржа цената на труда висока, появи се един нов тоталитарен капитализъм в Китай и след разширяването на Европа трудът се обезцени значително, а конкуренцията се засили. Хората се оказаха в излишък и цената падна, което води до свиване на потреблението.
    Надника на строителните работници , доколкото знам в Обединеното кралство е вече наполовина.
    Кажи , ако производителността на труда не нараства може ли и за сметка на каво ще нараства богатството на един предприемач.
    Ако няма нарастване на общото богатство, а то не може да е безкрайно при дадени ресурси и технологии, как да расте капитала, как да има печалба за всички. И започват да се надуват балони, да се трупат фиктивни печалби без реалната икономика да произвежда повече.
    Този опит за икономическо перпетуммобиле в един момент гръмва и ето ти криза, но тя е само следствие!

    ОтговорИзтриване