неделя, 26 септември 2010 г.

Блажиш ли, блажиш ли дядо попе?

Казваше подигравателно преди време актьорът Христо Гърбов в рекламен клип. Фразата бързо се запомни и предизвикваше усмивка на лицата на зрителите. Днес същата фраза може да излезе от контекста на рекламата и да се каже по отношение на Българската православна църква, която с литийното си шествие създаде повече усмивки по лицата на зрителите, отколкото замислени бръчки по челата им.

По времето на предходния режим на управление, мястото на църквата в сърцата на хората бе насилствено заменено с това на ”Партията”. Тя бе завоювана и контролирана отвътре от приближени, послушни и удобни на управляващите хора. Влизането в храма ставаше скришом, за да не те видят агентите на държавна сигурност. Хората съхраняваха духовното в душите си, без да се опират на църквата.

Както всичко хубаво, така и всичко лошо все пак си имат край. Моделът на еднопартийната диктатура рухна и бе заменен с демокрацията. Църквата отново получи свободата и независимостта си, но ... не я използва по правилния начин. Хората пристъпиха към храма, вече като част от едно свободно и демократично общество, но храмът бе заключен и пуст. Вместо да ги посрещнат, божиите служители ги нямаше. Бяха в съда, за да си вземат обратно земите, които старият режим неправомерно им бе отнел. Миряните почакаха смирени отвън. Мина време, мина шум, минаха разпри и свещениците се завърнаха, но вратите останаха затворени. Хората продължаваха да надничат през стъклата на храма, а там се виждаха светите хора с кирки, лопати, мистрии как строят Духовен SPA център.

"Една църква трябва да се издържа по някакъв начин. Ние нямаме имоти и ни е много трудно. Ако имат земи, защо да не ги използват", заяви католически свещеник, който не пожела да бъде цитиран с името си.

Тези думи отразяват най-точно срастването на капитализма с църковните устои. Търсенето на повече възможности за приходи, бе заменило литургиите. Духовниците бяха запушили ушите си за живота и трудностите на миряните и изслушваха само предприемачите, а от устните им излизаха бизнес планове. И всичко това гарнирано от време на време с по някой скромен плътски скандал. Даже не подминаха и флиртуването с политиката.

Тълпата пред храма намаляваше с всеки изминал ден, а около малцината останали миряни се оформяше лъскав автопарк от черни джипове.

Тогава и последният си отиде – разочарован.

През последните 20 годините почти всяко публично събитие около църквата бе свързано с грозен скандал, а това от своя страна отблъсна хората. Храмовете се пълнят на големите християнски празници – Коледа и Великден по рутина, защото така се прави на тези празници и със същата рутина свещениците отслужват литургиите, защото така се прави. Думите за смиреност и скромност, които проповядват божите служители звучаха лицемерно на фона на лъскавите коли, с които ги виждаха хората по пътя. Все пак тук трябва да се направи и едно уточнение, че това не е за всеки. Не е трудно да се види, че църковния живот става все по непривлекателен за младите. Църквата сама по себе си не може да осигури достатъчна заетост на младите богослови и те оредяват от година на година. Така се стига до простата бизнес сметка, че задължителното вероучение в училищата всъщност ще осигури работа за няколко хиляди богослови. Ще създаде нужда от написване на нови учебници, каквито всъщност няма към момента и ... ще върне хората в храма, от което ще пораснат приходите на църквата.

Но това е грозната бизнес логика, а причините са изцяло чисти. Е поне според официалното обръщение до клира и миряните в Пловдивската епархия на Българската православна църква за участие във всенародното шествие за въвеждане на задължителното изучаване на предмета “Религия-Православие” в българските училища.

„...От началото на демократичния преход БПЦ призовава българската държава чрез нейните образователни институции да въведе предмета "Вероучение" като задължителен предмет в основния курс на българските училища. ... През същите тези години всички социологически проучвания и изследвания показват и доказват, че нещо с нашите деца не е наред.

Нараства насилието в училищата и главоломно употребата на наркотици. Увеличава се броят на отпадащите от училище. Ценностните представи на подрастващите са сериозно объркани. Представите им за добро и зло са сериозно накърнени. ...”

Всъщност, българската конституция е записано чл. 13 ал. (1) Вероизповеданията са свободни и ал.(2) Религиозните институции са отделени от държавата.

С други думи, църквата е отделена от държавата, но иска да контролира държавните действия с налагането на задължителен предмет в образованието. То от своя страна според закона за просветата чл. 5 е светско.

А липсата на избор между това дали искаш да учиш вероизповедание или не нарушава човешките права. Така че, за да се изучава вероизповедание в светските училища, не е въпрос на просто разрешение от страна на образователния министър, трябва първо да се промени конституцията.
В Гърция подобен проблем липсва, защото църквата там е под контрола на държавата. Всъщност това води и до следния въпрос, щом държавата и църквата са самостоятелни, а църквата иска да взима отношение по държавните дела, защо да не може държавата да взима отношение и по църковните?

Преди около година и половина с. Рибново се превърна в епицентър на религиозният скандал дали е позволено момичетата да ходят със забрадки на училище или не.Тогава същите тези закони работиха в полза на църквата като според тях е недопустимо в училищата да се носят символи сочещи принадлежността на децата към определена религия.

Всъщност, ако се въведе задължително вероучение в образованието, това означава, че всяка от признатите над 80 религии в България, има правото да поиска и нейното задължително изучаване иначе може да съди страната за дискриминация. Все пак религиозните институции са отделни от държавата, защо държавата приема да удовлетвори нейните искания на една определена, а не и на някоя друга?

Възпитанието в морал и ценности също не могат да бъдат добър аргумент. Ако погледнем последният доклад на международната организация Трансперанси интернешънъл, ще видим, че нивата на възприятие на корупцията в България, сравнени с тези в Румъния и Гърция (където вероучението е задължително) са едни и същи за 2009 година, а през последните 3 години в Гърция те дори нараства.С други думи, не в религията се крие разковничето за изграждането на толерантно, морално и себе уважаващо се общество.

Отново да използваме думичката „Всъщност” и да кажем, че в момента в училищата се изучава общ предмет Религия, който е избираем. А към някои енории има създадени така наречените неделни училища. Но часовете по религия се заменят с английски език, а неделните училища стоят празни.

От всичко написано до тук може да се направи простият извод, че Българската православна църква признава, че не може да „привлече” хората в храма и иска държавата да ги накара да идат насила там. Така литийното шествие е по-скоро желание на църквата отново да заеме полагащото й се място в обществото, от което тя сама абдикира през последните 20 години. Към това твърдение могат да се причислят и укорителните думи на Митрополит Григорий произнесени на по време на честването на Съединението:

"Тая сутрин ние започнахме света литургия и се черкувахме заедно с господин заместник-председателя на министерски съвет още от ранно утро, с много депутати, с областни управители, с кметове и разбира се и люде. Но къде бяхте сестри и братя? Защо всички не бяхте в църквата? Добре е да знаем, както един мой приятел казва - такива хубави празници да не ги имаме само за почивни дни, а обратно - да ги чувстваме със сърцето си, да ги чувстваме в душата си"

Всъщност, Съединението не е църковен християнски празник, за да бъдат отправяни критики за присъствие или не присъствие и в този ред на мисли, в качеството си на какъв Митрополит Григорий отправя критики?

Хубаво е все пак, че църквата отново се обръща към хората и търси диалог с тях, но е ясно, че желанието й да ги върне в храма няма да има успех, ако е породено от насилствено задължение (, защото едва ли в часовете по вероучение ще бъдат изпускани приканите, че е необходимо да се ходи на църква). Църквата трябва на първо място да търси начин да спечели отново вярата на хората , която изгуби в нея самата и в нейните устои. Да покаже, че тя може да бъде духовна опора на обществото, защото в противен случай миряни и свещениците ще продължават да се разминават като непознати в божия дом.

неделя, 19 септември 2010 г.

PR - от френски Public ROMations

Имайки предвид високият дял на неграмотни лица сред ромите, те едва ли са чували за професията PR. PR-ите обаче от своя страна са чували за ромите. Особено френските. Това, което през последния месец стана ясно, че те знаят за тях е, че ромите са „номадско племе”, което е асоциално в сравнение със съвременното общество, отказва да се интегрира и е източник на висока престъпност. С други думи притежава всички качества да бъде лошият герой, срещу който да се изправи френският президент Никола Саркози. Скандалът с експулсирането на ромите има два аспекта. Първият, който е водещ, е мнението на самите французи за този акт. И тук точно прозира този аморален сюжет.

Всеки PR знае, че скандалът е мощно оръжие за манипулиране на общественото мнение. Френският президент успя през първите три години от мандата си, да се забърка в редица скандали, които главоломно съсипаха рейтинга му. През октомври 2009 г. 45% от французите декларират, че са удовлетворени от политиката на Саркози. На следващият месец този дял пада на 39%. През юли 2010 г. рейтингът му достига рекордно ниските 26%. С други думи, ако серията от скандали успя да срине рейтингът на политика, то за възстановяването му е необходим нов скандал, който този път да бъде насочен в негова полза.

Ромите се оказаха удобен инструмент за отприщване на силния националистичен заряд, който носят в себе си французите. Резултатите от акцията моментално показаха увеличение на рейтинга на френския президент през август с 4 процентни пункта и одобрението към него вече е 30%. Освен подобряването на рейтинга на политика, скандалът има и друга цел, да отклони вниманието на френските граждани от по-голямата и по-болезнена за тях тема – пенсионната реформа.

Французите приемат остро всеки опит да бъдат ограничени техните права и начин на живот, ето защо и намеренията увеличението на възрастта за пенсия от 60 г. на 62 г. са посрещнати от френските синдикати със заплахи от мобилизиране на 2 млн. души в стачни действия. На 24 юни при подобна инициатива на улиците излизат 800 000 граждани, което само по себе си е илюстрация, че тези заплахи не са само думи в пространството. От друга страна реформите са необходими за Франция, за да не се срине пенсионната й система. Всичко това неминуемо щеше да се отрази още по негативно върху рейтинга на Саркози и политически да дестабилизира страната.

Допълнение на това са и наближаващите президентски избори във Франция през 2012 г. Логично след скандалите, в които се замеси през първите 3 години от управлението си, Саркози трябва да покаже много качества, за възстанови сриналото се доверие на французите, ако желае да посреща и следващите години като президент. За това обаче е необходимо време и добра политическа конюнктура, които той няма. Така всичко води до простото решение „клин клин избива” или вредите от един скандал могат да бъдат поправени само от друг скандал.

Другият аспект на казуса е международният. Този, който светът вижда. Случаят с експулсирането на ромите освети един грозен проблем, пред който лидерите на 27-те страни членки на съюза си затваряха очите – липса на активна цялостна политика по отношение на спазване на правата на малцинствата, която да бъде координирана на ниво Европейски съюз. Всъщност сякаш, за да не признаят провала си, лидерите на 27-те отделиха ромите от общото понятие „малцинства” и им определиха отделен, по-особен статут на „номадско племе”.

В очите на европейските граждани Никола Саркуои изглежда като родител, който разпалено обяснява на детето си колко вредно е тютюнопушенето и как то никога не трябва да пуши, докато държи запалена цигара в ръка. Изхождайки от вътрешния - PR фактор, е очевадно, че нарушавайки най-яростно защитаваните в световен мащаб основни човешки права, ще се произведе скандал. В същото време френският президент държи всяко действие на страната му по отношение на експулсирането на роми да бъде обгърнато с колкото се може по-голяма публичност, което остава горчивият привкус, че заплахите, яростните караници и виковете, които замениха разумният диалог в Брюксел, са умишлено търсен ефект.

Аргументите, че румънските и българските роми са източник на престъпност и френските власти връщат обратно в страните им роми, които са нарушили законите на страната, също не са издържани. Срещу никой върнатите роми не е заведено дело и не е повдигнато обвинение за конкретно престъпление, нито във Франция, нито в Румъния, нито в България.

Всъщност, вглеждайки се в размяната на остри реплики и обтегнатите нерви между Франция и Европейския парламент, може да се види единствено само дим, но не и огън. Все още не е конкретизиран къде точно е проблемът, дали е дискриминационен на етническа основа, дали е в нарушение на законите на една страна или е някъде другаде. Докато страстите не утихнат и димът не се разсее, за да се види къде и какво точно гори, всичко казано до тук ще бъде по-скоро спекулиране от колкото анализ. Развръзката на този конфликт обаче едва ли ще дойде скоро и ще се изрази в просто решение. По всичко личи, че тепърва ЕС ще започне да работи в посока на истинска интеграция и толерантност към ромите, но повече от ясно е, че това няма да стане като бъдат превръщани в PR инструменти за лични цели.

понеделник, 13 септември 2010 г.

Август: слънце, дъжд и инфлация

Разходите, приходите и печалбата са трите основни икономически показателя, върху които се гради поведението на една фирма. Тя произвежда блага – стоки или услуги, чрез които реализира приходи, а от тях след приспадане на разходите си формира печалба. Общите фирмени разходи са сбор от постоянните - фиксирани и променливите разходи. За бизнеса фиксираните разходи се изразяват в заплати на персонала, наеми, задължения към кредитори и т.н. Дори и при нулево производство на фирмата, тя винаги заплаща за тези разходи, ако иска да продължи да съществува на пазара. Променливите разходи от друга страна са пряко свързани с производството и обема на продукцията. Предприемачите могат да управляват променливите разходи чрез увеличаване или намаляне на общия продукт, но по този начин не могат да влияят на фиксираните производствени разходи.

Разгледано по отделно всяко домакинство може да бъде оприличено на малка бизнес структура. Това, което произвеждат членовете на домакинството е техният труд, който ги прави икономически активни на пазара на труда. Посредством своят продукт – трудът, те получават приход най-често под формата на месечна работна заплата. С тези приходи всяко домакинство трябва да покрие своите общи месечни разходи, а средствата, които остават формират неговата печалба и се използват за максимизиране на благосъстоянието му.

Структурата на общите разходите за всяко домакинство е подобна на тази фирмата. Съставните единици отново са фиксираните (тези за наем на жилище, комунални услуги, хранителни стоки от първа необходимост, здравеопазване и т.н.) и променливите разходи (тези за обзавеждане на дома, хранителни стоки, които не влизат в графата на такива от първа необходимост и т.н.).


От всички казано до тук, става ясно, че общите разходи на домакинствата са силно зависими от движението на потребителските цени. Според данните на НСИ ръстът на месечната инфлация за август е 0.1%. От началото на годината (август 2010 г. спрямо декември 2009 г.) е 2.0%, а на годишна база инфлация за месец август е 2.7%. Данните показват забавяне на индекса на потребителските цени на месечна база като месец по-рано увеличението за периода юни-юли е било с 0.4%.

Разгледан по-подробно обаче данни показват, че основното увеличение на цените се забелязва при стоките от първа необходимост:

Увеличение при хранителни продукти: брашно - с 8.7%, хляб - с 2.9%, свинско месо - с 1.5%, месо от едър рогат добитък и птиче месо - с по 0.6%, кайма - с 0.8%, риба и рибни продукти - с 0.8%, кисели млека - с 0.4%, сирене - с 2.3%, кашкавал - с 1.0%.

На графика 1 може да се види какво място заема всеки от увеличените хранителни продукти в средното месечно потребление на лице от домакинството.

Графика 1 Потребление на основни хранителни продукти средно на лице от домакинство за първото тримесечие на 2010 година
Източник: НСИ

Увеличение при нехранителни продукти: наеми за жилища - с 0.2%, газообразни горива за битови нужди - с 1.9%, хладилници и фризери – с 0.8%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 5.7%, автомобилен бензин А98Н - с 0.2%, вътрешноселищен обществен транспорт - с 0.4%, телевизионни приемници - с 0.7%, услуги, свързани с образованието, недефинирано със степен - с 0.9%, услуги за свободното време и спорта - с 0.6%.

През август са се повишили цените на лекарствата с 0.2%, както и цените на лекарските и стоматологичните услуги, съответно с 0.3 и 0.1%.

Според разпределението на структура на общите разходи на домакинствата за първото тримесечие, може да се направи изводът, че увеличението на потребителските цени на конкретните продукти, е оказало сериозна тежест върху бюджета на домакинствата.


Графика 2 Структура на общите разходи на домакинствата през първото тримесечие на 2010 г.
Източник: НСИ

Съотнасяйки тези данни към анализа, се вижда, че основното увеличение на цените е в графата на твърдите разходи на домакинствата, а намалението при променливите разходи. Това показва, че можем да очакваме увеличение на разходите на домакинствата през третото тримесечие, което ще се принесе и в следващите месеци, и ще окаже натиск върху възстановяването на цялостното вътрешно потребление.

С други думи, данните за инфлацията, индикират за по-бавно възстановяване на икономиката като то е на база увеличение на стойността на стоките, при които произведеното и търсено количество са константна във времето величина, която не е подвластна на закона за търсенето и предлагането. Това от своя страна ще доведе до "кух" ръст в икономиката, който ще бъде изразен основно в увеличена стойност, а не в повишена активност на потребителите.

Август: ниска инфлация, високи разходи

Според данните, които бяха публикувани днес от НСИ, месечната инфлация за август месец е 0.1%. От началото на годината (август 2010 г. спрямо декември 2009 г.) е 2.0%, а на годишна база инфлация за август 2010 г. спрямо август 2009 г. е 2.7%. Данните показват забавяне на индекса на потребителските цени на месечна база като месец по-рано увеличението беше 0.4%.

Изнесените от НСИ данни отчитат, че основното увеличение на цените се забелязва при стоките от първа необходимост.

Хранителни: брашно - с 8.7%, хляб - с 2.9%, свинско месо - с 1.5%, месо от едър рогат добитък и птиче месо - с по 0.6%, кайма - с 0.8%, риба и рибни продукти - с 0.8%, кисели млека - с 0.4%, сирене - с 2.3%, кашкавал - с 1.0%.

Нехранителни: наеми за жилища - с 0.2%, газообразни горива за битови нужди - с 1.9%, хладилници и фризери – с 0.8%, газ пропан-бутан за ЛТС - с 5.7%, автомобилен бензин А98Н - с 0.2%, вътрешноселищен обществен транспорт - с 0.4%, телевизионни приемници - с 0.7%, услуги, свързани с образованието, недефинирано със степен - с 0.9%, услуги за свободното време и спорта - с 0.6%.

През август са се повишили цените на лекарствата с 0.2%, както и цените на лекарските и стоматологичните услуги, съответно с 0.3 и 0.1%.

Стоките от първа необходимост, са стоките които всяко домакинство потребява и ценовата чувствителност на потребителите е най-ниска. Това показва, че можем да очакваме увеличение на разходите на домакинствата през следващите месеци, а то от своя страна ще окаже натиск върху възстановяването на вътрешното потребление. Или с други думи данните за инфлацията, индикират за по-бавно възстановяване на икономиката като то е на база увеличение на стойността на стоките, които са най-необходими, а не на цялостното потребление. Това от своя страна ще доведе до "кух" ръст в икономиката, който ще бъде изразен основно в цифрова стойност, а не в повишена активност на потребителите.

сряда, 8 септември 2010 г.

Who Wants to Be a Millionaire?*


Продължение на Едно съвършено скъпо несъвършенство


Това е оригиналното име на популярното у нас тв шоу „Стани богат”. Като цяло така изглеждат и партньорските отношения между държавата и бизнеса у нас днес – игра, в която обаче няма значение колко правилно отговаря бизнеса на въпросите, а всичко зависи дали държавата ще иска или не да му изплати спечеленото. Разплащането на държава с фирмите изпълнили обществени поръчки през 2009 г., бе замразено от правителството в опит да се намали бюджетният дефицит за предходната година на 3%, което е едно от основните изисквания за членство на страната в Еврозоната. Фирмите работещи по обществени поръчки все пак са свикнали с това държавата да разплаща задълженията си със закъснение в рамките между 1 и 3 месеца, но според новите правила държавата реши едностранно да прибави по една нула зад тези срокове.

В момента, в който икономическата криза бе стъпила с цялата си тежест на врата на бизнеса, държавата му обърна гръб. Все пак в началото на лятото правителството направи малка крачка към изплащането на задълженията си като откри финансова линия с Българската Банката за Развитие. Сумите, които бизнесът получава от бюджета чрез нея, са със 7 на сто по-малко от заявените, защото банката удържа 7 процента такса. Тази схема трябваше да даде възможност фирмите да получат след ... много месеци закъснение (Всъщност знае ли вече някой колко точно?), своите близо 600 млн. лв., които са си изработили. Цената за това обаче е да се лишат от 7 процента от тяхната стойност. За някои фирми парите от тези поръчки бяха жизнено необходими, за да избегнат фалит. Разплащателният проект трябва да приключи в края на месец септември. Алтернативата за тези фирми, които не са готови на подобна отстъпка, е да се надяват, че през „някой слънчев ден” държавата ще заплати стойността на техния труд.

Към края на месец август общата стойност на разплатените по тази линия средства е в размер на 155 млн. лв. Това прави около една четвърт от общата сума. Въпреки създалите се в началото административни пречки при обработката на исканията на фирмите, разплащателната линия, продължава да работи, но интересът е малък. Поглеждайки сухите цифри може да се направи изводът, че бизнеса явно не е в толкова плачевно състояние щом се отказва да свие със 7% приходите си, но да получи „свежи” приходи, които да му позволят да запази работните места, които е разкрил. Всъщност най-логично е да се очаква, че тези 7% ще бъдат покрити от маржът на печалба, който са заложили самите фирми при оферираните от тях цени за изпълнението на конкретните обществени поръчки. С други думи получените по тази схема на изплащане по-ниски суми, ще бъдат достатъчни, за да покрият разходите на фирмите по изпълнението на конкретните поръчки. И ЩЕ СГРЕШИМ.

Защо фирмите се отказват да получат днес свежи пари?

Финансовата и икономическа криза започна да се усеща сериозно от бизнеса още през миналата година и докато предходното правителство отричаше да има криза, а наследниците му декорираха стените на новите си кабинети, той нямаше време да вика неволята и трябваше да реагира. Да съкращава производствени мощности, да реже разходи и да освобождава персонал. Пикът на безработицата в страната бе достигнат през месец февруари (10.26%) и последва плавно намаление. Въпреки, че то се дължи основно на сезонни фактори като по-високата заетост в туризма и земеделието, реално ръстът на безработните бе овладян. Положителни сигнали за икономиката дойдоха от съживяването на износа през второто тримесечие. С други думи, проектът на държавата за разплащане с бизнеса бе прекалено закъснял и дойде в момент, в който той вече се бе научил да оперира без тези средства. Това логично води до по-високата увереност на фирмите, която им позволява да изчакат, но да не загубят тези 7% от дължимите им суми.

Ако кажем, че само това е причината за ниския интерес пак ще сгрешим.

Другата по-дълбока причина се крие в самия начин на избор на изпълнител по обществени поръчки. Когато една обществена поръчка бъде обявена, тя непременно трябва да съдържа в документацията си, ясно посочен критерий за оценка на кандидатите, които ще се явят. Основните критерии, с които работи държавата са 2: най-ниска цена и икономически най-изгодна. За проблемите, с които се сблъсква бизнеса при оценяването на обществени поръчки, можете да прочетете повече в предходната публикация: Едно съвършено скъпо несъвършенство. За спечелването на обществена поръчка, трябва да бъде намерен добър баланс между конкретните критерии.

Но това не винаги е достатъчно.


По време на икономически кризи, правителствата в свободните пазарни икономики, използват обществените поръчки като лост за подпомагане на бизнеса. Те също така са заложени в годишните планове и бюджети на държавните ведомства и остават сравнително стабилни по време, в което потреблението спада и инвестиционните разходи пресъхват. Така в конкурсните зали започват да пристъпват нови фирми, за които е по-важно да придобият опит в осъществяването на обществени поръчки. Поради това, те са склонни да извършат конкретната поръчка без начисляване на марж на печалба, а някои дори и да работят на загуба. Те разглеждат реализираните загуби и пропуснати ползи като инвестиции в бъдещето, когато с лекота ще могат да се възползват от този опит, за да достигнат по-лесно до държавните пари.

Ето защо 7-те процента, с които държавата предлага фирмите да се разделят са възпиращи. Тези, които са работили с маржове на печалба от между 5% - 10% ще трябва да касират загубата си, а тези, които не са включвали перо за печалба в общия си бюджет, губят още повече. Ако добавим към тези суми и пропуснатите ползи от тях за това време, загубите нарастват в двуцифрени проценти. Удължаването на разплащателната линия след изтичането й на 30 септември ще бъде практически извиване на ръцете на бизнеса, а абдикирането на държавата от търговските й взаимоотношения е показателно за определение на нелоялен работодател. Месечният бюлетин на Министерството на финансите показва, че държавата не се ръководи от максимата, че публичните инвестиции са най-ефикасно средство за борба срещу кризата, а използва един изначално сгрешен модел на социално подпомагане – неплащане на работещите, за да се плаща на неработещите. Крайният резултат от тази схема е увеличаване на неработещите, за сметка на работещите и завъртане на спирала от увеличаващи се разходи, при намаляващи приходи.

* Кой иска да бъде милионер?

петък, 3 септември 2010 г.

Едно съвършено скъпо несъвършенство

Член 1 от Закона за обществени поръчки (ЗОП) гласи: “Този закон определя принципите, условията и реда за възлагане на обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение.” Често обаче се получава така, че се спазват буквите, а не смисълът на написаното. Именно обществените поръчки са един от механизмите за недобросъвестни политици и бизнесмени да се облагодетелстват неправомерно от парите на данъкоплатеца. Ето защо интересът на управляващите към този закон винаги е бил голям. От приемането му на 01.10.2004 г., всяко правителство е оставило своя следа с промени в него. Плановете на настоящият кабинет също не правят изключение. През годините усилията се насочваха само в една посока – как той да бъде по-безстрастен и да предотврати така наречените поръчки писани за определен кандидат. (Най-общо казано, в изискванията на такива поръчки се залагат критерии, на които отговаря само точно определен кандидат.) Въпреки годините прекарани в размисли и пренаписвания на членовете му, законът продължава да води до лошо качество.

Когато една обществена поръчка бъде обявена, тя непременно трябва да съдържа в документацията си, ясно посочен критерии за оценка на кандидатите, които ще се явят по нея. Според чл. 37 ал. (1) от ЗОП, основните критерии, с които работи държавата са два: най-ниска цена и икономически най-изгодна оферта. При първият е ясно, че кандидатът предложил най-ниската цена печели конкурса. Този тип оферти са напълно ясни, защото държавата казва какво иска, а кандидатите предлагат по-изгодни цени.

Вторият критерий е меко казано вратичка за недобросъвестни кандидати явяващи се на конкурсите. Според текста в закона „възложителят е длъжен да определи показателите, относителната им тежест и методиката за определяне на оценката по всеки показател, която включва допустимите за него стойности в цифрово изражение и оценката му в предварително определени граници”. Акцентът винаги пада в основна степен на цената, но не задължава фирмите да извършат това, което е заложено като основен предмет на поръчката.

Нека разгледаме конкретно обявена малка обществена поръчка от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: „Провеждане на социологическо изследване за оценка на конкурентоспособността на българската икономика

Максималният брой точки, които може да получи един кандидат е 100 (или както е посочено получава 100% за обща оценка). Най-ниската цена носи на предложилият я 60 точки като по нея се равняват останалите и така те получават своите точки по този критерий. Останалите 40 точки се разпределят средно аритметично в три други критерия: метод според, който кандидатът ще изпълни техническото задание, борят на единиците, които ще бъдат изследвани и срокът за изпълнението.

За да формира цената, за която кандидатът ще изпълни поръчката, той трябва първо да е наясно какво предлага да направи. Ако предложи да изпълни всичко заложено в техническото описание на офертата, той ще получи максималният брой точки по този показател – 40. Това обаче ще доведе до по-високите му разходи и ще намали точките, които ще получи за предлаганата от него цена. С други думи, ако фирмата предложи примерно 20% по-добри условия от своите конкуренти по техническата част (,от която зависи качеството на изпълнението на поръчката) ще спечели 8 т. предимство. Така обаче ще се увеличи разходите си с 20% и ще загуби 12 точки от предлаганата от нея цена. Обратното: ако предложи с 20% с по-слаби параметри по техническото изпълнение на проекта (примерно по дълъг срок за изпълнение, минимален брой единици за изследване или не предостави някой от изискваните продукти) ще загуби 8 точки по този критерий, но ще може да предложи с 20% по-ниска цена и ще спечели 12 точки. Простата аритметика тук показва, че +12 т. – 8 т. = + 4 т. или този, който предложи най-малко от всичко ще спечели.

Според така разписаните изисквания, Министерството е готово с ясното съзнание да похарчи парите на данъкоплатеца за възможността да получи нещо, от което няма нужда и няма да реши проблемът му, но пък от друга страна всичко е законно. Образно казано, движейки се според изискванията на ЗОП, за да се стоплим през зимата, няма да си купим палто от 100 лева, а потник от 10 лева. Най-евтин е, а и все пак според буквите в закона трябва да ни е от полза – нали е и той е дреха. Но тъй като той няма да ни реши проблема, в един момент ще се принудим да си купим палто за 100 лева. Равносметката ще бъде, че накрая вместо 100 лева ще сме похарчили 110 лева. По някога май нещата са по-прости, за да бъдат осмислени от един сложен закон.