3 септември 2010 г.

Едно съвършено скъпо несъвършенство

Член 1 от Закона за обществени поръчки (ЗОП) гласи: “Този закон определя принципите, условията и реда за възлагане на обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение.” Често обаче се получава така, че се спазват буквите, а не смисълът на написаното. Именно обществените поръчки са един от механизмите за недобросъвестни политици и бизнесмени да се облагодетелстват неправомерно от парите на данъкоплатеца. Ето защо интересът на управляващите към този закон винаги е бил голям. От приемането му на 01.10.2004 г., всяко правителство е оставило своя следа с промени в него. Плановете на настоящият кабинет също не правят изключение. През годините усилията се насочваха само в една посока – как той да бъде по-безстрастен и да предотврати така наречените поръчки писани за определен кандидат. (Най-общо казано, в изискванията на такива поръчки се залагат критерии, на които отговаря само точно определен кандидат.) Въпреки годините прекарани в размисли и пренаписвания на членовете му, законът продължава да води до лошо качество.

Когато една обществена поръчка бъде обявена, тя непременно трябва да съдържа в документацията си, ясно посочен критерии за оценка на кандидатите, които ще се явят по нея. Според чл. 37 ал. (1) от ЗОП, основните критерии, с които работи държавата са два: най-ниска цена и икономически най-изгодна оферта. При първият е ясно, че кандидатът предложил най-ниската цена печели конкурса. Този тип оферти са напълно ясни, защото държавата казва какво иска, а кандидатите предлагат по-изгодни цени.

Вторият критерий е меко казано вратичка за недобросъвестни кандидати явяващи се на конкурсите. Според текста в закона „възложителят е длъжен да определи показателите, относителната им тежест и методиката за определяне на оценката по всеки показател, която включва допустимите за него стойности в цифрово изражение и оценката му в предварително определени граници”. Акцентът винаги пада в основна степен на цената, но не задължава фирмите да извършат това, което е заложено като основен предмет на поръчката.

Нека разгледаме конкретно обявена малка обществена поръчка от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: „Провеждане на социологическо изследване за оценка на конкурентоспособността на българската икономика

Максималният брой точки, които може да получи един кандидат е 100 (или както е посочено получава 100% за обща оценка). Най-ниската цена носи на предложилият я 60 точки като по нея се равняват останалите и така те получават своите точки по този критерий. Останалите 40 точки се разпределят средно аритметично в три други критерия: метод според, който кандидатът ще изпълни техническото задание, борят на единиците, които ще бъдат изследвани и срокът за изпълнението.

За да формира цената, за която кандидатът ще изпълни поръчката, той трябва първо да е наясно какво предлага да направи. Ако предложи да изпълни всичко заложено в техническото описание на офертата, той ще получи максималният брой точки по този показател – 40. Това обаче ще доведе до по-високите му разходи и ще намали точките, които ще получи за предлаганата от него цена. С други думи, ако фирмата предложи примерно 20% по-добри условия от своите конкуренти по техническата част (,от която зависи качеството на изпълнението на поръчката) ще спечели 8 т. предимство. Така обаче ще се увеличи разходите си с 20% и ще загуби 12 точки от предлаганата от нея цена. Обратното: ако предложи с 20% с по-слаби параметри по техническото изпълнение на проекта (примерно по дълъг срок за изпълнение, минимален брой единици за изследване или не предостави някой от изискваните продукти) ще загуби 8 точки по този критерий, но ще може да предложи с 20% по-ниска цена и ще спечели 12 точки. Простата аритметика тук показва, че +12 т. – 8 т. = + 4 т. или този, който предложи най-малко от всичко ще спечели.

Според така разписаните изисквания, Министерството е готово с ясното съзнание да похарчи парите на данъкоплатеца за възможността да получи нещо, от което няма нужда и няма да реши проблемът му, но пък от друга страна всичко е законно. Образно казано, движейки се според изискванията на ЗОП, за да се стоплим през зимата, няма да си купим палто от 100 лева, а потник от 10 лева. Най-евтин е, а и все пак според буквите в закона трябва да ни е от полза – нали е и той е дреха. Но тъй като той няма да ни реши проблема, в един момент ще се принудим да си купим палто за 100 лева. Равносметката ще бъде, че накрая вместо 100 лева ще сме похарчили 110 лева. По някога май нещата са по-прости, за да бъдат осмислени от един сложен закон.

5 коментара:

  1. абсолютно съгласен съм, че процедурите по ЗОП са много времеемки, не особено ефективни и струват допълнително пари, да не говорим за ОГРОМНАТА бумащина (1 оферта за сравнително скромна сума примерно 100 хил. може да е цял кашон хартия).

    това всички го виждат и знаят. трудното е да предложиш алтернативен, по-ефективен метод, с който да се предотврати държавните учреждения да дават поръчки с когото братовчед на шефа си поискат - не че и сега не го правят, но поне не е толкова лесно...

    ОтговорИзтриване
  2. Цялата процедура се съкращава много успешно в кръчмата. Пардон, в петзвездния ресторант. Така поне ни учи досегашната практика...

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубава статия ,но неудобна за политици и следователно - неудобна и за медийте... Заслужава да стигне до по-голям кръг от хора, те също като мен ще достигнат до идеите и изводите,които ти си вплел в смисъла на текста ... мн е добра!

    ОтговорИзтриване
  4. хехе то МИЕТ са си шампиони, отвори една случайна процедура във фонд Земеделие да видиш каква е тежестта на "цената' - цели 20-30 точки, обаче ако кандидата и друг път е оперирал със средства от фонда тежестта му е бече само 70-80 точки - така се работи. проблема е един, но никой не иска да го назове с истинското му име - умрял държавен финансов контрол. това беше целта на всички, които направиха ревизорите одитори, а сега вменяват "ревезорски" задължения на сметната плата, т.е проверки/одити на държавни предприятия. убиха контрола и сег аплачат, че процедурите били смотани и нямало предватителен та и последващ контрол.

    ОтговорИзтриване