19 септември 2010 г.

PR - от френски Public ROMations

Имайки предвид високият дял на неграмотни лица сред ромите, те едва ли са чували за професията PR. PR-ите обаче от своя страна са чували за ромите. Особено френските. Това, което през последния месец стана ясно, че те знаят за тях е, че ромите са „номадско племе”, което е асоциално в сравнение със съвременното общество, отказва да се интегрира и е източник на висока престъпност. С други думи притежава всички качества да бъде лошият герой, срещу който да се изправи френският президент Никола Саркози. Скандалът с експулсирането на ромите има два аспекта. Първият, който е водещ, е мнението на самите французи за този акт. И тук точно прозира този аморален сюжет.

Всеки PR знае, че скандалът е мощно оръжие за манипулиране на общественото мнение. Френският президент успя през първите три години от мандата си, да се забърка в редица скандали, които главоломно съсипаха рейтинга му. През октомври 2009 г. 45% от французите декларират, че са удовлетворени от политиката на Саркози. На следващият месец този дял пада на 39%. През юли 2010 г. рейтингът му достига рекордно ниските 26%. С други думи, ако серията от скандали успя да срине рейтингът на политика, то за възстановяването му е необходим нов скандал, който този път да бъде насочен в негова полза.

Ромите се оказаха удобен инструмент за отприщване на силния националистичен заряд, който носят в себе си французите. Резултатите от акцията моментално показаха увеличение на рейтинга на френския президент през август с 4 процентни пункта и одобрението към него вече е 30%. Освен подобряването на рейтинга на политика, скандалът има и друга цел, да отклони вниманието на френските граждани от по-голямата и по-болезнена за тях тема – пенсионната реформа.

Французите приемат остро всеки опит да бъдат ограничени техните права и начин на живот, ето защо и намеренията увеличението на възрастта за пенсия от 60 г. на 62 г. са посрещнати от френските синдикати със заплахи от мобилизиране на 2 млн. души в стачни действия. На 24 юни при подобна инициатива на улиците излизат 800 000 граждани, което само по себе си е илюстрация, че тези заплахи не са само думи в пространството. От друга страна реформите са необходими за Франция, за да не се срине пенсионната й система. Всичко това неминуемо щеше да се отрази още по негативно върху рейтинга на Саркози и политически да дестабилизира страната.

Допълнение на това са и наближаващите президентски избори във Франция през 2012 г. Логично след скандалите, в които се замеси през първите 3 години от управлението си, Саркози трябва да покаже много качества, за възстанови сриналото се доверие на французите, ако желае да посреща и следващите години като президент. За това обаче е необходимо време и добра политическа конюнктура, които той няма. Така всичко води до простото решение „клин клин избива” или вредите от един скандал могат да бъдат поправени само от друг скандал.

Другият аспект на казуса е международният. Този, който светът вижда. Случаят с експулсирането на ромите освети един грозен проблем, пред който лидерите на 27-те страни членки на съюза си затваряха очите – липса на активна цялостна политика по отношение на спазване на правата на малцинствата, която да бъде координирана на ниво Европейски съюз. Всъщност сякаш, за да не признаят провала си, лидерите на 27-те отделиха ромите от общото понятие „малцинства” и им определиха отделен, по-особен статут на „номадско племе”.

В очите на европейските граждани Никола Саркуои изглежда като родител, който разпалено обяснява на детето си колко вредно е тютюнопушенето и как то никога не трябва да пуши, докато държи запалена цигара в ръка. Изхождайки от вътрешния - PR фактор, е очевадно, че нарушавайки най-яростно защитаваните в световен мащаб основни човешки права, ще се произведе скандал. В същото време френският президент държи всяко действие на страната му по отношение на експулсирането на роми да бъде обгърнато с колкото се може по-голяма публичност, което остава горчивият привкус, че заплахите, яростните караници и виковете, които замениха разумният диалог в Брюксел, са умишлено търсен ефект.

Аргументите, че румънските и българските роми са източник на престъпност и френските власти връщат обратно в страните им роми, които са нарушили законите на страната, също не са издържани. Срещу никой върнатите роми не е заведено дело и не е повдигнато обвинение за конкретно престъпление, нито във Франция, нито в Румъния, нито в България.

Всъщност, вглеждайки се в размяната на остри реплики и обтегнатите нерви между Франция и Европейския парламент, може да се види единствено само дим, но не и огън. Все още не е конкретизиран къде точно е проблемът, дали е дискриминационен на етническа основа, дали е в нарушение на законите на една страна или е някъде другаде. Докато страстите не утихнат и димът не се разсее, за да се види къде и какво точно гори, всичко казано до тук ще бъде по-скоро спекулиране от колкото анализ. Развръзката на този конфликт обаче едва ли ще дойде скоро и ще се изрази в просто решение. По всичко личи, че тепърва ЕС ще започне да работи в посока на истинска интеграция и толерантност към ромите, но повече от ясно е, че това няма да стане като бъдат превръщани в PR инструменти за лични цели.

2 коментара:

  1. В началото на 60- те години "Ролинг Стоунс" успяха да ударят "Бийтълс" в земята с целенасочени, постоянни скандали. Така се сдобиха със световна слава и несметни богатсва.

    ОтговорИзтриване
  2. Коментар на Явор Алексиев http://notepicenough.wordpress.com/:

    Поздравления за изчерпателната статия!

    Съгласен съм с голяма част от заключенията, но не трябва да се пренебрегва съществуващия луфт в културните ценности и разминаването в отношението към установените обществени норми, когато става дума за роми и "редови европейци" (ако мога така да ги нарека).

    Винаги съм смятал, че един интеграционен процес трябва да черпи посока и скорост именно от групата, която иска да се интегрира. В противен случай се стига до законово облагодетелстване и привилигироване на въпросния елемент, което в най-добрия случай води до забавянето на самата интеграция.

    Не съм обстойно запознат с конкретните изисквания за постоянно пребиваване и месторабота, които са нужни, за да остане човек във Франция след третия месец, но доколкото знам не е нужно да е повдина обвинение към дадено лице, за да бъде то експулсирано, ако не ги спази. И това не се отнася само за ромите.

    Докато с въпроса не се занимае някой независим международен орган, който да разгледа истинските причини, довели до тази екстрадация, всички изказвания на Брюксел по темата звучат като зле насочена и необоснована реторика, която рядко води до конкретни действия. Според мен е изненадващо, че този въпрос се издига на толкова високо ниво именно през тази година, след като миналата експулсираните от Франция роми бяха 10 пъти повече.

    Още един път поздрави за статията, както и за целия блог и успех!"

    ОтговорИзтриване