20 октомври 2010 г.

Апокалипсис (за)сега (на пазара)

Не, в следващите редове не става дума за брилянтния филм на Франсис Форд Копула. За съжаление не става дума и за нищо брилянтно, а за началото на края. Всичко започна от няколко невинно проведени разговора в тристранния съвет за сътрудничество по повод така дълго стартираната, рестартирана и в крайна сметка винаги отлагана пенсионна реформа. Тя трябваше да продължи с вдигане на годините на стажа и годините за пенсиониране от началото на 2011 г. Последваха седмици на лутане как това да не стане, не ясни обещания, говорене без цифри, увеличаване на данъците, което пък не е точно увеличаване, а възстановяване и т.н. Толкова много обрати в сюжетната линия не бяхме виждали от времето, когато латиноамериканските сериали се бяха настанили трайно в ежедневието ни. Всеки нов ден прилича точно на излязъл от там. Изпълнен с драматизъм, напрежение и съдбоносни събития. Развръзката обаче вече е близо, а финалът няма да е романтичен или щастлив. Ще бъде просто един край, защото всички участници в сериала ще останат на улицата.

За да се намерят пари за ранно пенсиониращите се бе прието решение за национализиране на пенсионните фондове. Средствата по личните партиди на работниците от първа и втора категория труд в професионалните фондове ще се прехвърлят в общ фонд към Националния осигурителен институт. Също като при обявеното увеличаване на осигуровките с 3 пр.п., така и тук тази идея не стъпи на направен анализ за това по какъв начин ще бъде осъществена и най-важното как тя ще повлияе върху макроикономическата стабилност на страната.

Целта на частните пенсионни фондове е да инвестират индивидуално натрупваните вноски на осигуряващите се в тях в различни финансови инструменти като по този начин след навършените години за пенсия, осигуряващите се в тях, да получат повече средства. Частните пенсионни фондове съществуват от 10 години в България и те все още не са достигнали пълен икономически цикъл, в който да се осигуряват лицата включени в тях, за да им бъде изплащана пенсия от техните каси. Това от своя страна означава, че към конкретния момент те реално не разполагат с налични свободни пари, защото постъпленията се инвестират във финансови инструменти с дългосрочни хоризонти.

В сайта на комисията по финансов надзор (КФН) са публикувани общите портфейли, в които са инвестирали пенсионните фондове. Данните за професионалните пенсионни фондове, които ще бъдат национализирани, са от края на юни тази година. Към тази дата сумата в тях е на стойност 447,9 млн. лв.

Разпределение общия инвестиционен портфейл на професионално осигурителните фондове, юни 2010 г.
Източник: КФН

По данни Асоциацията на пенсионните дружества към края на третото тримесечие на тази година, общата сума в професионалните фондове е нараснала до 500 млн. лв. Прехвърлянето на активите няма да представлява особен проблем, тъй като това може да стане с проста смяна на собствеността. Ако активите първо се осребрят и след това наличните пари се прелеят в новия национален фонд това, би означавало, че ще се наблюдава масова разпродажба на БФБ. Ако приемем, че разпределението на портфейла се е запазило същото и към днешна дата, това би означавало, че разпродажбата ще е на стойност 140 млн. лв. Преди две седмици масовата разпродажба на акции на Мостстрой АД понижи цената им с над 90% само за първия един час от търговията. Тогава обаче този спад бе регистриран поради обявения официално фалит на дружеството, но пък принципът на разпродаване е един и същ – продаваш всичко на всяка цена. Пенсионните фондове не правят спекулативни инвестиции, а влагата парите на осигуряващите се в тях в най-стабилните и перспективни компании, които се търгуват на родния пазар. Това означава, че подобен ход би унищожил изкуствено най-печелившите бизнеси в страната. Така може да се стигне до фалити на големи компании, по-малко приходи в хазната и увеличение на безработицата.

Изчисляваните 140 млн. лв. обаче са на база моментните цени на акциите, което означава, че след масовата разпродажба и обезценката им, реално извлечените от борсата пари ще са в най-добрият случай с 50% по – малко. Така реално осигуряващите се ще загубят голяма част от спестяваните от тях пари.

Масовата разпродажба ще унищожи и възможността да се реализират допълнителни приходи в хазната от приватизацията на държавните енергийни компании през борсата, която бе записана по-рано през годината като антикризисна мярка. Според разчетите от нея се очакваха допълнителни постъпления от 250 млн. лв. в бюджета. Едва ли би имало инвеститор, който да иска да си купи бизнес през БФБ при положение, че във всеки един момент правителството може да доведе до рязка обезценка неговите вложения.

Ако само се прехвърли собствеността на акциите, това отново ще доведе до въпроса откъде ще дойдат парите, за да се изплащат пенсиите. Депозираните средства, които по използваната сметка са около 100 млн. лв., трябва да бъдат развалени, което означава, по-ниска постигната доходност поради предсрочното им теглене. Ако се запазят направените инвестиции в този вид, то това би означавало, че постъпленията от вноските на сега осигуряващите ще се пренасочат за изплащане на пенсии и реално гражданите ще внасят пари, без да се, знае откъде ще им бъдат изплащани техните пенсии, когато те самите се пенсионират.

За финал трябва да се отбележат и няколко други неща:

- Капиталовият пазар е силно подвластен на настроенията на участниците в него. Спекулативното заиграване с него в публичното пространство, може да доведе до масови разпродажби дори и в крайна сметка фондовете да не бъдат национализирани или да не се разпродават активи. Той калкулира в себе си както бъдещите печалби в добрите за икономиката години, така и негативните очаквания.

- САЩ и Англия пуснаха „печатарските машини”, за да налеят допълнително пари в икономиките си и така да осигурят ликвидност и да преминат възможно най-леко през кризата като омекотят нейните ефекти върху гражданите си. С национализацията на пенсионните фондове, ние на практика ще изтеглим пари от икономиката. Правителствата в Европа, начело с Германия и Европейската централна банка подкрепят идеята за строга фискална политика. Ние планираме раздути бюджети и дефицити при все по-силно падащи приходи. С други думи, ако развитите икономики ни показват два пътя, по които да вървим ние избираме третия. А дали сме по-развити и напреднали от тях?

- Всички необходими пари лесно могат да бъдат взети от Международния валутен фонд, но в замяна на това той ще иска истински реформи, а истината е, че готовност и консенсус за това явно няма. Експериментаторскоро говорене и лутането между различни решения омаловажава всички предимства, които има страната, прави я несигурна за инвестиции и високо рискова поради непрогнозируемите икономически условия. На този фон през следващата година намесата на МВФ може да бъде жизнено необходима, не толкова поради нуждата от финансиране, а поради нуждата на стабилност и доверие.

17 октомври 2010 г.

Казусът СУ

След като, за да се справи страната с кризисните условия, в които попадна, бе необходимо да се съкратят разходите й, се орязаха и държавните субсидии за университетите. Това неименуемо наложи висшите учебни заведения да оптимизират разходите си и откри пред тях възможност да започнат самостоятелно да се реформират, за да станат по-гъвкави и независими. Но не всички реагираха с такава приемственост и готовност да дадат своя принос за по-безболезнено преминаване на страната през икономическата криза.

СУ се ползва с привилегията да получава най-голямото парче от държавната пица, предназначена за висшето образование и в същото време е и най-активно протестиращият университет срещу орязаните субсидии. През последните месеци университетът съсредоточи целия си ресурс да крои планове по какъв начин да изнуди държавата не само да не му орязва субсидиите, но и да му даде повече пари. Така започнаха протестните демонстрации на неуважение към институциите, държавата и разпоредбите. Осъзнавайки, че ръководството на университета само не може да постигне целите си, то започна да настройва и студентите срещу държавата като им прехвърли всички негативи.

Спря топлата вода в общежитията, защото няма пари да я плати и посочи държавата като виновник за това. Така прати студентите на „баня” при министър Игнатов. Странно защо обаче нито един студент не потърси обяснение от самия университет, защото студентите плащат наемите си на него, а не на държавата. Реши да съкрати учебната година и посочи пак държавата като виновник, а на студентите това се оказа от „изключителна” важност не защото няма да получат качествени знания, а защото няма да могат да отидат на бригада в чужбина. Сега СУ подготвя поредния протест. Ако студентите са така наречените деца на университета, то с всичко това той демонстрира тотална незаинтересованост към тях. Представете си, че ви намалят заплатата, защото е криза и приходите на вашата фирма рязко са намалели. Бихте ли оставили вашето дете да гладува като му кажете „Нямам достатъчно пари и за това няма да ядеш. Ето там е човекът, който ми намали заплатата отиди и му се оплачи на него.” или бихте помислили как да съкратите разходите си или да увеличите приходите си, за да го предпазите?

За цялото това време обаче ръководството на университета не помисли дори и за миг как да се справи с конкретната ситуация. Не изготви план за съкращение на разходите си, не предложи никакво преструктуриране, всъщност не направи абсолютно нищо. Не е тайна за никого, че СУ разполага с много и скъпо струващи активи, чиито капацитет не използва максимално добре, защото няма ресурс, а може би и желание за това. Всички сгради, които пустеят струват на университета пари за издръжката им. Варианти пред университета има: Може да съкрати приема на студенти, да съкрати персонал, да оптимизира разходите си за администрация и издръжка, да продаде или отдаде под наем недвижима собственост, от която реално няма съществена нужда, да потърси други начини да се финансира и т.н. Всичко това обаче ще коства усилия на ръководството и изграждане на стратегия за реформа и преструктуриране. Вместо да поправи каруцата обаче то избра да вика неволята.

Ако разгледате интернет страницата на СУ, ще откриете сред всички специалности, които се преподават и „стопанско управление”. Обучаващите се в тази специалност получават подготовка по принципите, техниките, структурите и механизмите на корпоративното, функционалното управление и управлението на конкретен бизнес в различните организации. На 1 ноември ръководството и преподавателите на университета, ще изнесат най-важната лекция на своите студенти – как да управляват фирмата, която утре ще поемат, ако приходите й рязко спаднат. Просто трябва да пратят целият си персонал при клиентите, които са намалили поръчките и да ги заплашват и протестират докато не ги възобновят отново.

Какво направиха другите? Първата реакция на ректорът на УНСС Борислав Борисов бе да поиска от държавата да въведе платено обучение и така да компенсира намалените средства. С други думи, потърси начин да се справи със ситуацията. И го получи. Други университети като Тахническия например, са развили през годините успешно сътрудничество с бизнеса като така използват по-ефективно оборудването, което притежават, за да внесат повече средства в касата си. По-голямата част от останалите университети също съкратиха разходите си, за персонал и издръжка. Коректно ли е тогава поведението на ръководството на СУ спрямо останалите университети, за които държавата полага много по-малко грижи и те получават много по-малко по размер средства от нея спрямо СУ?

Протестите на СУ показват в колко голяма степен е зависим университетът от държавата. Така зад официалните тоги на ръководството му прозира грозната истина, че освен да повтаря „Софийският университет е най-старият в страната.” не е направил почти нищо, за да бъде той самостоятелен. Естествено, че историята е повод за гордост и уважение, но тя не означава, че бъдещето ти се полага по право.

Ако държавата изпълни исканията на СУ ще накаже университетите, които са спазили приетите от нея разпоредби и ще възнагради тези, които са бездействали и не са ги спазили. А защо тогава да се спазват разпоредби? И още нещо, ако един университет диктува съдбата на всички останали, то тогава каква е функцията на Министерство на образованието, младежта и науката?

12 октомври 2010 г.

Ако нямаш път, построй си мост (до печалбата)

Ако някога сте се занимавали с борсова търговия, то определено трябва да сте забелязали, че когато една новина за борсово представена компания стигне до медиите то тя вече е почти изцяло консумирана от пазара. Защо? Да приемем, че сте институционален инвеститор, пенсионен или взаимен фонд или хеджфонд (каквито все още няма представени в България) или друг, ще имате на разположение активи оразмерени в милиони за инвестиране. Боравейки с подобни суми едва ли бихте очаквали да научавате информация за компаниите, в които сте вложили активите, от медиите. Причината е проста. Когато една новина стигне до медиите, тя вече се знае от всички на пазара, а след като се знае от всички, тя вече не е новина за никого. Управлявайки големи активи можете да си позволите да наемете анализатори, които да следят всички фактори влияещи на пазара и да взимате информирани решения за бъдещето му като по този начин се стремите да научите новините преди те реално да станат такива и така да заемете инвестиционна позиция в благоприятни условия.

Като цяло борсовите играчи се разделят на два типа – инвеститори и спекуланти. Първите имат инвестиционни хоризонти от n на брой месеци и точно тези играчи бяха описани по-горе. За тях водеща не е моментната цена на акцията, а бъдещото развитие на съответната компания в техния инвестиционен хоризонт. Вторите са спекулантите. В своите борсови операции те се ръководят изцяло от цената на определена акция, без да отдават голямо значение на това, какво стои зад нея – самата фирма.

През последната година индексът отразяващ жизнената дейност на БФБ – Софикс показа, че тя е изпаднала в кома. Нито една местна или международна новина не успяха да разчупят апатията на участниците. Безспорно най-значимото борсово събитие за последните 12 месеца, което провокира живот може да се определи, че е внасянето на молбата за несъстоятелност на Мостстрой АД. Някои анализатори и конкуренти на фирмата от бранша, веднага се опитаха да обяснят, че фалитът й не е изненада и е бил очакван, но разпродажбата на следващият ден на 40% от свободно търгуваните акции на компанията при моментален спад на цената с 90%, не подкрепи тезата им. Това, заедно с недоумението как компанията е успяла да крие с месеци от контролните органи и миноритарните си акционери, тежкото финансово състояние, в което е изпаднала, предвещаваха борсата да изпадне в клинична смърт след като и последната капчица доверие се бе изпарила. Така, се генерира борсова паника сред търгуващите, която взе връх над рационалните решения.

Разпродажбите на акциите на Мостстрой АД обаче събудиха интереса на спекулантите и те се възползваха от силно обезценилите се акции. Основната част от тях побързаха да си купят от ценните книжа с нагласата, че след разпродажбата на активите и връщането на заемите на компанията, сумата, която ще остане за акционерите ще бъде по-висока от 20 стотинки на акция. По-малка част влязоха в позицията с нагласата, че пазарът винаги преиграва при възприемането от него на новини и първоначалните екстраполации на случващото се са преувеличени. Така те очакваха последваща корекция, която да им донесе бърза печалба и ... бяха възнаградени след като вчера възстановяването на цената достигна 50% от цената на затваряне в понеделник.

Всъщност случващото се с Мостстрой АД не може да се определи като убиец на доверието в БФБ, защото пазарът ясно показа, че е имал нужда от нещо подобно. Всеки лекар би Ви казал, че когато жизнените дейности на един млад организъм бавно затихват, трябва да се изпрати стресов сигнал до мозъка, който да поеме отново своята функция и да каже на сърцето отново да бие, а дробовете отново да дишат. Най-ясно и силно това става чрез болката. В нашия случай, болката за едни от рязката обезценка на активите, върна една забравена картина на БФБ – високи печалби за кратко време.

Раздвижването на спекулантите във вчерашната борсова сесия, показа, че те са започнали да се събуждат от летаргията, в която бяха изпаднали през последните 12 месеца и сега са гладни, гладни за печалби. А може ли да си мечтаем за по-добро начало на сезона за корпоративни отчети на дейността на дружествата през третото тримесечие?

Имайки предвид това, може да се очаква, че поскъпването на акциите на Мостстрой АД ще продължи и през борсовите сесии в следващите дни като този път ръстът няма да бъде с 50%, а между 5% и 10% след, което ще спре и цената ще се установи на текущите си нива. Кешираните от спекулантите печалби ще се насочат към акциите на други компании, най-вероятно от експортния сектор, който се представи изключително силно през последните три месеца и това ще се отрази положително в тримесечните им отчети за дейността. През следващите седмици Софикс ще надхвърли 400 пункта, но дали това ще бъде достатъчно, за да се зароди отново живот на БФБ или искрата ще угасне отново в oчакане на месията в лицето на чуждите инвеститори и намесата на държавата чрез приватизация на актив през борсата, предстои да разберем.

*Анализът изразява личното мнение на автора и не е препоръка за взимане на инвестиционни решения

5 октомври 2010 г.

За кого гласувахме?

В една топла юлска вечер през 2009 г., една трета от пълнолетните граждани участвали в приключилият само преди минути парламентарен вот, празнуваха. Празнуваха падането на Тристранката съставяна от партиите БСП, НДСВ и ДПС и новото начало – правилното начало. Вече нищо нямаше да спре сбъдването на хубавите думи и обещания, които бяха слушали през последните месеци. Въпреки, че икономическото торнадо на кризата вече отвяваше покрива на къщата им, те бяха щастливи. Партията, за която те бяха гласували сега обещаваше да ги преведе през пустинята от пепелта на разрушаващите се мечти, които те бяха градили през последните години. А лидерът й бе готов да раздели морето на две, за да преведе народа си до обетованата земя на неограничените възможности.

Ако всички предходни правителства се оправдаваха с лошата медийна политика, която са имали по време на управлението си и за това много малко от нещата, които са направили не са станали достояние на избирателите, то новото явно разчита предимно и основно на медийната си политика. Така всъщност не се налага да се правят много неща, но пък каквото и да се направи е отразявано, все едно посланикът на ООН за преговори с извънземните, посреща високопоставените гости.

Парадоксално, но малко хора преди изборите решиха да направят информиран избор и да прочетат предизборните платформи на партиите. Точно на това залага през последните 20 години българската политика – да говори силно, така че да не се налага някой да чете, защото написаното трудно се изтрива, а казаното лесно се забравя. Ето какво написаха управляващите си преди година и половина в своята програма:

“Намаляване на осигурителната тежест с до 5%, с цел оставяне на повече разполагаеми средства у бизнеса и работниците. Ефектът от тази мярка е незабавен и стимулира запазването и създаването на работни места.”

Уви днес, след всички специализирани акции на МВР, с които трябваше властта да се освободи от пипалата на силовите групировки, които в края на 90-те се претопиха от „борци” в добре облечени бизнесмени и замениха бухалките си с лобисти и корупция, държавата отново се управлява силово. Шепа хора изнудиха властта с протести, а не с аргументирани анализи и прогнози базиращи се на знание и логика.

Увеличението на осигуровките с 3% ще се плати от работодателите и работниците. Същите тези работници и работодатели, чиито глас никой не поиска. Правителството не само ясно обяви на бизнеса, че няма да си получи дължимите 600-те млн. лв. от изпълнени обществени поръчки, но и сега го натовари с 60% от тази допълнителна сума за осигуровки. Логично това, което може да се очаква е, че работодателите ще съкратят част от персонала си и заплащането му, за да платят допълнителните пари искани от синдикатите, за да няма РЕФОРМА. Оттук очакваната официална безработица ще скочи до 12%. Другият път за работодателите е просто да минат в сивия сектор (тези, които още не са там) и да не отчитат сумите, които плащат на работниците си, от което приходите в хазната ще се свият рязко и ефектът от този ход не само, че ще е нулев, но и отрицателен.

За по-малко от седмица правителството се превърна в куче, което лае, но не хапе, а кредитът на доверие, който му бе гласуван от народът, за да изпълни реформите, се изпари.

След обявяването на вот на недоверие към правителството за здравната реформа, който смятаха да внесат БСП и ДПС, министерството остана без ръководител. Протестите на лекарите бяха осуетени с кандидатурата на новия здравен министър. Синдикатите също бяха нахранени. Но дали това ще е краят? Учените от БАН и образователните институции също искат по-сочно парче от постната пица и сега знаят как да го получат. А как ли ще им бъде отговорено, защо други получават това, което искат, а те не. Дали синдикатите или образованието са по-важни? Знанието може да е сила, но явно бледнее пред физическата такава. Първото нещо, което трябва да реши едно развиващо се общество е дали ще приоритизира знанието или силата.

Призивите на управляващата партия преди година и половина бяха - никакви коалициии самостоятелно управление. Правителството трябва да дадава решения на проблемите, а не да показва, че явно сме избягали от една тристранка, за да дадем властта на друга тристранка. Защото, когато днес министър Младенов постави подписа си под насилственото увеличение на осигуровките тези 60%, които на 5-ти юли миналата година излязоха и гласуваха, ще си зададат въпросът: „Аз за синдикат или за партия гласувах?”. И ще потърсят отговор.