17 октомври 2010 г.

Казусът СУ

След като, за да се справи страната с кризисните условия, в които попадна, бе необходимо да се съкратят разходите й, се орязаха и държавните субсидии за университетите. Това неименуемо наложи висшите учебни заведения да оптимизират разходите си и откри пред тях възможност да започнат самостоятелно да се реформират, за да станат по-гъвкави и независими. Но не всички реагираха с такава приемственост и готовност да дадат своя принос за по-безболезнено преминаване на страната през икономическата криза.

СУ се ползва с привилегията да получава най-голямото парче от държавната пица, предназначена за висшето образование и в същото време е и най-активно протестиращият университет срещу орязаните субсидии. През последните месеци университетът съсредоточи целия си ресурс да крои планове по какъв начин да изнуди държавата не само да не му орязва субсидиите, но и да му даде повече пари. Така започнаха протестните демонстрации на неуважение към институциите, държавата и разпоредбите. Осъзнавайки, че ръководството на университета само не може да постигне целите си, то започна да настройва и студентите срещу държавата като им прехвърли всички негативи.

Спря топлата вода в общежитията, защото няма пари да я плати и посочи държавата като виновник за това. Така прати студентите на „баня” при министър Игнатов. Странно защо обаче нито един студент не потърси обяснение от самия университет, защото студентите плащат наемите си на него, а не на държавата. Реши да съкрати учебната година и посочи пак държавата като виновник, а на студентите това се оказа от „изключителна” важност не защото няма да получат качествени знания, а защото няма да могат да отидат на бригада в чужбина. Сега СУ подготвя поредния протест. Ако студентите са така наречените деца на университета, то с всичко това той демонстрира тотална незаинтересованост към тях. Представете си, че ви намалят заплатата, защото е криза и приходите на вашата фирма рязко са намалели. Бихте ли оставили вашето дете да гладува като му кажете „Нямам достатъчно пари и за това няма да ядеш. Ето там е човекът, който ми намали заплатата отиди и му се оплачи на него.” или бихте помислили как да съкратите разходите си или да увеличите приходите си, за да го предпазите?

За цялото това време обаче ръководството на университета не помисли дори и за миг как да се справи с конкретната ситуация. Не изготви план за съкращение на разходите си, не предложи никакво преструктуриране, всъщност не направи абсолютно нищо. Не е тайна за никого, че СУ разполага с много и скъпо струващи активи, чиито капацитет не използва максимално добре, защото няма ресурс, а може би и желание за това. Всички сгради, които пустеят струват на университета пари за издръжката им. Варианти пред университета има: Може да съкрати приема на студенти, да съкрати персонал, да оптимизира разходите си за администрация и издръжка, да продаде или отдаде под наем недвижима собственост, от която реално няма съществена нужда, да потърси други начини да се финансира и т.н. Всичко това обаче ще коства усилия на ръководството и изграждане на стратегия за реформа и преструктуриране. Вместо да поправи каруцата обаче то избра да вика неволята.

Ако разгледате интернет страницата на СУ, ще откриете сред всички специалности, които се преподават и „стопанско управление”. Обучаващите се в тази специалност получават подготовка по принципите, техниките, структурите и механизмите на корпоративното, функционалното управление и управлението на конкретен бизнес в различните организации. На 1 ноември ръководството и преподавателите на университета, ще изнесат най-важната лекция на своите студенти – как да управляват фирмата, която утре ще поемат, ако приходите й рязко спаднат. Просто трябва да пратят целият си персонал при клиентите, които са намалили поръчките и да ги заплашват и протестират докато не ги възобновят отново.

Какво направиха другите? Първата реакция на ректорът на УНСС Борислав Борисов бе да поиска от държавата да въведе платено обучение и така да компенсира намалените средства. С други думи, потърси начин да се справи със ситуацията. И го получи. Други университети като Тахническия например, са развили през годините успешно сътрудничество с бизнеса като така използват по-ефективно оборудването, което притежават, за да внесат повече средства в касата си. По-голямата част от останалите университети също съкратиха разходите си, за персонал и издръжка. Коректно ли е тогава поведението на ръководството на СУ спрямо останалите университети, за които държавата полага много по-малко грижи и те получават много по-малко по размер средства от нея спрямо СУ?

Протестите на СУ показват в колко голяма степен е зависим университетът от държавата. Така зад официалните тоги на ръководството му прозира грозната истина, че освен да повтаря „Софийският университет е най-старият в страната.” не е направил почти нищо, за да бъде той самостоятелен. Естествено, че историята е повод за гордост и уважение, но тя не означава, че бъдещето ти се полага по право.

Ако държавата изпълни исканията на СУ ще накаже университетите, които са спазили приетите от нея разпоредби и ще възнагради тези, които са бездействали и не са ги спазили. А защо тогава да се спазват разпоредби? И още нещо, ако един университет диктува съдбата на всички останали, то тогава каква е функцията на Министерство на образованието, младежта и науката?

3 коментара:

  1. Причината е очевидна и е същата като тази за кофти положението в здравеопазването - с управлението на универститетите (болниците) се занимават не управители, а преподаватели (лекари).

    Ректорите се избират от колегите им заради техните академични постижения, и изведнъж трябва да станат... управители и чиновници, да се занимават не с преподавателска и изследователска дейност в която са добри и което са правили цял живот, а с управление на активи и персонал - за което нямат никаква квалификация.

    Не е чудно, че ректорите на икономическите университети се справят най-добре с икономическата ситуация - все пак точно това им е специалността...

    ОтговорИзтриване
  2. Просто безплатен обяд няма,а философията на държавната ясла е погрешна. Образованието трябва да стане платено, но да се заплаща след неговото завършване когато се предполага, че младият специалист ще е платежоспособен.Както е в кръчмата, първо менюто с цените и накрая сметката.Погрешно е банките и държавата да се включват в началото, защото тогава университете няма да е заинтересован да произведат платежоспособна, търсена стока. Паралелно с това трябва да се закрие БАН и неговите институти, лаборатории и учени трябва да се влеят в научният потенциал на университетие, а държавата за започне целево да финансира университетската наука, което ще подобри и качеството на образованието.За да стартира, обаче, такава реформа трябва някакъв начален капитал. Не е редно една бедна обрулена държавичка да финансира чуждите икономики или да произвежда безработни висшисти само защото преподавателите тряба да имат работа. Когато станат финансово автономни ВУЗ ще са заинтересовани да произвеждат качествена и търсена стока и наука. Държавата може да плати разходите за образование срещу договор със нужните и специалисти, а тези в частния сектор просто ще си изтеглят заем и ще си платят. Не е нужно дори разсрочено плащане.
    При такава система болшинството от студентите ще се интересуват какво се търси от бизнеса и какви шансове имат инвестицията в точно тази професия да се изплати. За завършилите търсени професии у нас или чужбина, няма да е проблем да си платят образованието.
    За съжаление нито правителството, нито университетите нито студентите виждат изхода в този вариант, а философията на държавната ясла и андрешковщината е философия на мизерията и ниското качество.

    ОтговорИзтриване
  3. Просто безплатен обяд няма,а философията на държавната ясла е погрешна. Образованието трябва да стане платено, но да се заплаща след неговото завършване когато се предполага, че младият специалист ще е платежоспособен.Както е в кръчмата, първо менюто с цените и накрая сметката.Погрешно е банките и държавата да се включват в началото, защото тогава университете няма да е заинтересован да произведат платежоспособна, търсена стока. Паралелно с това трябва да се закрие БАН и неговите институти, лаборатории и учени трябва да се влеят в научният потенциал на университетие, а държавата за започне целево да финансира университетската наука, което ще подобри и качеството на образованието.За да стартира, обаче, такава реформа трябва някакъв начален капитал. Не е редно една бедна обрулена държавичка да финансира чуждите икономики или да произвежда безработни висшисти само защото преподавателите тряба да имат работа. Когато станат финансово автономни ВУЗ ще са заинтересовани да произвеждат качествена и търсена стока и наука. Държавата може да плати разходите за образование срещу договор със нужните и специалисти, а тези в частния сектор просто ще си изтеглят заем и ще си платят. Не е нужно дори разсрочено плащане.
    При такава система болшинството от студентите ще се интересуват какво се търси от бизнеса и какви шансове имат инвестицията в точно тази професия да се изплати. За завършилите търсени професии у нас или чужбина, няма да е проблем да си платят образованието.
    За съжаление нито правителството, нито университетите нито студентите виждат изхода в този вариант, а философията на държавната ясла и андрешковщината е философия на мизерията и ниското качество.

    ОтговорИзтриване