20 октомври 2010 г.

Апокалипсис (за)сега (на пазара)

Не, в следващите редове не става дума за брилянтния филм на Франсис Форд Копула. За съжаление не става дума и за нищо брилянтно, а за началото на края. Всичко започна от няколко невинно проведени разговора в тристранния съвет за сътрудничество по повод така дълго стартираната, рестартирана и в крайна сметка винаги отлагана пенсионна реформа. Тя трябваше да продължи с вдигане на годините на стажа и годините за пенсиониране от началото на 2011 г. Последваха седмици на лутане как това да не стане, не ясни обещания, говорене без цифри, увеличаване на данъците, което пък не е точно увеличаване, а възстановяване и т.н. Толкова много обрати в сюжетната линия не бяхме виждали от времето, когато латиноамериканските сериали се бяха настанили трайно в ежедневието ни. Всеки нов ден прилича точно на излязъл от там. Изпълнен с драматизъм, напрежение и съдбоносни събития. Развръзката обаче вече е близо, а финалът няма да е романтичен или щастлив. Ще бъде просто един край, защото всички участници в сериала ще останат на улицата.

За да се намерят пари за ранно пенсиониращите се бе прието решение за национализиране на пенсионните фондове. Средствата по личните партиди на работниците от първа и втора категория труд в професионалните фондове ще се прехвърлят в общ фонд към Националния осигурителен институт. Също като при обявеното увеличаване на осигуровките с 3 пр.п., така и тук тази идея не стъпи на направен анализ за това по какъв начин ще бъде осъществена и най-важното как тя ще повлияе върху макроикономическата стабилност на страната.

Целта на частните пенсионни фондове е да инвестират индивидуално натрупваните вноски на осигуряващите се в тях в различни финансови инструменти като по този начин след навършените години за пенсия, осигуряващите се в тях, да получат повече средства. Частните пенсионни фондове съществуват от 10 години в България и те все още не са достигнали пълен икономически цикъл, в който да се осигуряват лицата включени в тях, за да им бъде изплащана пенсия от техните каси. Това от своя страна означава, че към конкретния момент те реално не разполагат с налични свободни пари, защото постъпленията се инвестират във финансови инструменти с дългосрочни хоризонти.

В сайта на комисията по финансов надзор (КФН) са публикувани общите портфейли, в които са инвестирали пенсионните фондове. Данните за професионалните пенсионни фондове, които ще бъдат национализирани, са от края на юни тази година. Към тази дата сумата в тях е на стойност 447,9 млн. лв.

Разпределение общия инвестиционен портфейл на професионално осигурителните фондове, юни 2010 г.
Източник: КФН

По данни Асоциацията на пенсионните дружества към края на третото тримесечие на тази година, общата сума в професионалните фондове е нараснала до 500 млн. лв. Прехвърлянето на активите няма да представлява особен проблем, тъй като това може да стане с проста смяна на собствеността. Ако активите първо се осребрят и след това наличните пари се прелеят в новия национален фонд това, би означавало, че ще се наблюдава масова разпродажба на БФБ. Ако приемем, че разпределението на портфейла се е запазило същото и към днешна дата, това би означавало, че разпродажбата ще е на стойност 140 млн. лв. Преди две седмици масовата разпродажба на акции на Мостстрой АД понижи цената им с над 90% само за първия един час от търговията. Тогава обаче този спад бе регистриран поради обявения официално фалит на дружеството, но пък принципът на разпродаване е един и същ – продаваш всичко на всяка цена. Пенсионните фондове не правят спекулативни инвестиции, а влагата парите на осигуряващите се в тях в най-стабилните и перспективни компании, които се търгуват на родния пазар. Това означава, че подобен ход би унищожил изкуствено най-печелившите бизнеси в страната. Така може да се стигне до фалити на големи компании, по-малко приходи в хазната и увеличение на безработицата.

Изчисляваните 140 млн. лв. обаче са на база моментните цени на акциите, което означава, че след масовата разпродажба и обезценката им, реално извлечените от борсата пари ще са в най-добрият случай с 50% по – малко. Така реално осигуряващите се ще загубят голяма част от спестяваните от тях пари.

Масовата разпродажба ще унищожи и възможността да се реализират допълнителни приходи в хазната от приватизацията на държавните енергийни компании през борсата, която бе записана по-рано през годината като антикризисна мярка. Според разчетите от нея се очакваха допълнителни постъпления от 250 млн. лв. в бюджета. Едва ли би имало инвеститор, който да иска да си купи бизнес през БФБ при положение, че във всеки един момент правителството може да доведе до рязка обезценка неговите вложения.

Ако само се прехвърли собствеността на акциите, това отново ще доведе до въпроса откъде ще дойдат парите, за да се изплащат пенсиите. Депозираните средства, които по използваната сметка са около 100 млн. лв., трябва да бъдат развалени, което означава, по-ниска постигната доходност поради предсрочното им теглене. Ако се запазят направените инвестиции в този вид, то това би означавало, че постъпленията от вноските на сега осигуряващите ще се пренасочат за изплащане на пенсии и реално гражданите ще внасят пари, без да се, знае откъде ще им бъдат изплащани техните пенсии, когато те самите се пенсионират.

За финал трябва да се отбележат и няколко други неща:

- Капиталовият пазар е силно подвластен на настроенията на участниците в него. Спекулативното заиграване с него в публичното пространство, може да доведе до масови разпродажби дори и в крайна сметка фондовете да не бъдат национализирани или да не се разпродават активи. Той калкулира в себе си както бъдещите печалби в добрите за икономиката години, така и негативните очаквания.

- САЩ и Англия пуснаха „печатарските машини”, за да налеят допълнително пари в икономиките си и така да осигурят ликвидност и да преминат възможно най-леко през кризата като омекотят нейните ефекти върху гражданите си. С национализацията на пенсионните фондове, ние на практика ще изтеглим пари от икономиката. Правителствата в Европа, начело с Германия и Европейската централна банка подкрепят идеята за строга фискална политика. Ние планираме раздути бюджети и дефицити при все по-силно падащи приходи. С други думи, ако развитите икономики ни показват два пътя, по които да вървим ние избираме третия. А дали сме по-развити и напреднали от тях?

- Всички необходими пари лесно могат да бъдат взети от Международния валутен фонд, но в замяна на това той ще иска истински реформи, а истината е, че готовност и консенсус за това явно няма. Експериментаторскоро говорене и лутането между различни решения омаловажава всички предимства, които има страната, прави я несигурна за инвестиции и високо рискова поради непрогнозируемите икономически условия. На този фон през следващата година намесата на МВФ може да бъде жизнено необходима, не толкова поради нуждата от финансиране, а поради нуждата на стабилност и доверие.

1 коментар:

  1. Анонимен14 юни 2011 г., 2:23

    Категорично не съм съгласен с идеята да се взимат пари от СБ и/или МВФ. Мотива ми е, че взелите пари от тях се предполага че са фалирали. Т.е. CDS им ще да е висок. Етикета който се лепва след такъв демарж, е бая траен. И гаден. Мисля че сегашния път е по-правилен. Загубата на репутация винаги е много по-скъпа от рестриктивните мерки.

    ОтговорИзтриване