Спирката на Стоян

Зима е. Студена януарска сутрин. Метро като слънце. От тук, та чаааааааак до Бургас, както се шегуваше премиерът. На перона се бе събрала тълпа от трудещи се хора, които кротко чакаха мотрисата. Електронното таблото на спирката прескочи от 4 на 3 минути. Хората мълчаха. Тук-там можеше да се видят групички от по двама души, които, прозявайки се, си говорят... за времето. Бе петъкът, бележещ края на първата за годината работна седмица. Измежду равнодушните лица на хората, които чакаха прави, се прокрадваха и такива на седнали на пейките пенсионери, тръгнали незнайно накъде, една влюбена двойка, чиято страст явно не можеше да бъде охладена от минусовите зимни температури, „по-пълни“ лелички, които, стигайки от вкъщи до спирката, вече не можеха да стоят на краката си. Ето точно тук изплува червендалестото лице на Стоян с небрежно нахлупена шапка. Спомняте ли си за Стоян от Своге? Е, не е той. Този е друг. Неговата житейска съдба далеч не е наситена с толкова емоции и обрати.

Този Стоян е от София. Или поне тук е роден. Преди много, много години майка му и баща му се местят в покрайнините на столицата. По-късно изневиделица тези покрайнини се превръщат в панелен квартал с патриотичното название „Люлин“. Пренасяйки в жертва за благото на индустриализацията своята къща, те са възнаградени с „модерно“ по онова време, панелно жилище. Направо бетон.

Ето там е роден и Стоян. Това се случило в далечната вече 1979 година. Зората на демокрацията го заварва като невръстен тийнейджър и го забърква в какви ли не неприятности. Като започнеш от улични сбивания и завършиш с употреба на наркотици. Стоян никога не е усещал родителска строгост, която да му каже кое е правилно и кое не. Навлизайки в годините на прехода, животът на неговото семейство се променял. Родителите му постоянно отсъствали: ту на работа, ту на гости на свои познати, ту разделени от семейни скандали. Заети със своите проблеми, те често забравяли за Стоян. Не обръщали внимание на личността, която се изграждала в него. Стигало им, че от време на време се прибира у дома жив и здрав.

Така Стоян днес е вече женен с едно дете. Среща съпругата си на купон у един негов познат преди 5 години. Оказва се, че тя живее само няколко блока по-нататък от неговия, но кварталът му вече толкова се е разраснал, че двамата някак си винаги са се разминавали в живота. Любовта ги спохожда и докато се усетят вечерите им започват да бъдат огласяни от детски плач. Днес и двамата работят, за да отглеждат плода на своята любов. Живеят на квартира в същия квартал. Всичките им приятели са там. Чувствата им един към друг не са охладнели, но посивяващото ежедневие ги е превърнало в рутина.

Ето го тази сутрин Стоян – стои и чака поредната мотриса, която да го отведе до малкото магазинче за авточасти, в което работи. Поради буйното си минало той не успява да завърши средното си образование, а за висше дори не е имал и желание. Всъщност, той самият дори няма такива приятели. Колите са му страст от малък, но не иска да работи в сервиз, защото цял ден ръцете му ще са изцапани с масло. В магазина незнанието на клиентите може и да го изнервя понякога до крайности, но все пак го възприема като по-интелигентна работа от тази по цял ден да „лежиш под колите“.

Стоян чака кротко и чопли семки. Закуската е най-важното ядене за деня. Вярно, правеше боклук под себе си, но нали онези с кучетата оставяха домашните си любимци да се изхождат по улиците. Та в този ред на мисли, точно неговите семки ли са най-големият проблем. А дупките по улиците, а скъпото парно, а високите цени, а ниските заплати? Отделно на всичко това, той нали си плаща за билетче в градския транспорт, ами да си намерят някой да им чисти.

Изведнъж спокойствието на тълпата бе нарушено от бягащ млад мъж. Той профуча пред Стоян, като почти не събори един човек, в когото се блъсна. Стоян само го изгледа и видя как се качва по стълбите към изхода, облечен в голямо шушляково яке и черна шапка, смъкната почти до носа му. В това време създалата се суматоха сред хората вече бе насочила вниманието на тълпата към обратната посока. Стоян се изправи и изгарящ от любопитство прибра пакетчето си със семки и започна да се надига на пръсти, за да разбере какво се случва. Бутна един възрастен мъж до себе си и го попита:

- Какво става?

- Май някой е припаднал. – каза пенсионерът.

- Ама то така е в тази държава. Може ли в този студ да ни карат да чакаме. Да сложат едно парно тук, да е топло. Толкова пари окрадоха и нищо за народа.
Жената от другата страна на Стоян се намеси:

- Не, никой не е припаднал. Вижте, че на жената отсреща са й откраднали чантата. Ей това момче, което бягаше, е било.

- Ами, то така е в тази държава, престъпниците си правят каквото искат. Престъпник да си на днешно време. – каза Стоян.

Наистина само на няколко метра от тях стоеше жена на около 50 години, която привличаше погледите на всички хора на спирката. Жената се оглеждаше на всички страни и сякаш гузна и засрамена от това, което й се бе случило, избягваше прекия контакт с очите, на когото и да било. Сякаш не само не знаеше какво да направи, но и някак си се притесняваше, че бе станала обект на такова внимание и то по такъв повод. В очите й проблясваше срам. Срам, че е развалила рутинната сутрин на толкова много хора. Срам от мнението, което те ще си направят за нея. Срам, от историите, които тълпата ще разказва на своите познати за случката, в която тя ще бъде главен герой.
Сред емоционалните възклицания, които се носеха на спирката, се чу отчетливо женски глас:

- Г-жо, обадете се в полицията.

Жената тутакси започна да бърка по джобовете на палтото си, за да намери мобилния си телефон. Чутите от нея думи й вдъхна свежи сили и тя почувства съпричастност у тълпата. Почувства надмощие в ситуацията от това, че нейният проблем изведнъж е станал най-важен. Докато набираше номера на полицията, тя каза укорително:

- Ама и вие защо не го спряхте?

Упрекът й не бе насочен към някого конкретно. Той бе изречен в пространството, очаквайки тълпата да се почувства засрамена и да стане още по-съпричастна към нейния проблем. И да, ето че хората започнаха да свеждат погледи към обувките си. Не закъсня обаче отговорът на едно младо момче – студент, отиващ на лекции:

- Г-жо, Вие защо не извикахте поне?

Пострадалата жена сякаш се направи, че не чу това, което каза момчето, и остави забележката му без отговор. Докато чакаше от другата страна на линията да чуе гласа на полицая, тя продължи да упреква тихо бездействието на тълпата. Толкова тихо, че сякаш я бе страх да не я чуе някой, но все пак държеше да го каже сама на себе си. От другата страна смирено навелите глави хора вече гледаха смело изправени и се самооправдаваха по между си с думите на студента. Как да спрат крадеца, като никой не им е казал, че е крадец. А и това е работа на полицията, защо я е нямало точно сега, когато се е случил инцидентът.

В този момент Стоян почувства, че любопитството му е задоволено. Погледна към електронното табло на спирката и то прескочи от 2 на 1 минута. „Ето, след малко идва.“ – си каза той наум. След това се обърна и седна. Извади от джоба си пакетчето със семки и отново започна да „закусва“. Все пак ... това не бе неговата чанта.

За 2011 г. – с любов към икономиката (част 2)

Борса или Битпазар

Във всяка развита икономика движението на борсовите индекси обрисува пълна и точна кардиограма на нейното състояние. Лошата новина е, че в България най-старият борсов индекс SOFIX приключи дванадесетмесечният си цикъл със загуба от 15% като през по-голямата част от годината движението му отмерваше пулстът на мечка, спяща дълбок зимен сън. Добрата обаче е, че нашата икономика е все още в ранен стадий на развитие и слабо публично представена.

Изминалата година не донесе нищо позитивно на българския пазар. През 2009 г. основно препятствие пред възстановяването на цените на акциите бе ниската ликвидност. Въпреки, че и през 2010 г. оборотите в търговските сесии продължиха да бъдат кошмарно ниски, а сделките единични явления, ще е грешно да използваме ликвидността като аргумент за отчайващите резултати. Всеки проблем има своето решени, но преди това да се случи, то той трябва да бъде диагностициран като такъв. След като през 2010 г. вече знаехме, че ликвидността е проблем, то основното препятствие пред БФБ не беше той, а бавните крачки за неговото решаване. Една от предприетите мерки бе в разширяването на инструментите за търгуване. Така на 21 май бе осъществена и първата къса продажба на БФБ. Този акт обаче накара много анализатори и инвеститори да започнат задочният спор за яйцето и кокошката или с други думи, с новите инструменти (къси продажби и маржин покупки) трябва да се стимулира по-висок интерес у инвеститорите и това да генерира ръст на ликвидността, но от друга страна ако няма висока ликвидност същите инструменти са неприложими и не предизвикват интерес у никого.

Рязката обезценка на българския пазар с 80% през 2008 г., показа колко силно надценен е той, а изтриването на толкова голяма част от стойността на инвестициите, прокопа огромна пропаст от недоверие между инвеститорите и публичните дружества. Въпреки, че 2010 г. трябваше да мине под знака на ново начало в отношенията между двете страни, проблемът се задълбочи още повече като неговият пик дойде с гръмкият фалит на Мостстрой. Компанията се оказа затънала в дългове и технически в несъстоятелност месеци преди това да бъде обявено официално, а през цялото това време КФН не намираше нищо нередно в отчетите й, в които изпускаха да се споменат проблемите. Други фирми от кръга на Васил Божков (един от собствениците на Мостстрой) изневиделица се оказаха обезценени от няколко милиона на няколко хиляди и прехвърлени в „чужди“ ръце. Всичко това обаче се оказа някак си законно и институциите не направиха какъвто и да било опит да защитят правата на миноритарните акционери – тези обикновени хора, които не инвестират милиони на борсата, а управляват личните си скромни спестявания.

Липсата на справедлив регулатор още по-силно започна да изцежда и последните жизнени сили от пазара. Докато дружествата в инвестиционния сектор агонизираха (през последните 2 години 12 инвестиционни посредника се отказаха от лиценза си позволяващ им да извършват дейност) КФН реши „да извади нож на умряло куче“ като предложи двойно повишение на таксите за търговия, за да попълни дупките в приходите си, което няма как да не се пренесе и върху самите инвеститори. След сериозен дебат по темата от страна на организациите обединяващи потърпевшите дружества, увеличението се оказа по-малко.

На фона на всичко това намеренията на държавата да помогне на пазара също не прераснаха в конкретни действия. Повече от година и половина след като бе обявено намерението, за раздържавяване на част от енергийните дружества през борсата, резултатът отново е на стартова позиция. В началото това трябваше да се случи през късната есен на 2009 г., после бе включено като антикризисна мярка за справяне с дефицита през 2010 г., а към настоящият момент все още се анализира как да се случи листването на държавните дружества.

Положително може да се разглежда обаче придобиването на мажоритарния пакет на акциите на БФБ от държавата, чиято цел е по този начин да успее да намери стратегически инвеститор, който да започне да я развива. Въпреки, че към момента се наблюдава последователност в действията й, повод за повишено внимание бе даден през есента, когато правителството, в търсене на реформи в пенсионната система, обяви неочаквано желание за национализация на парите събирани от частните пенсионни фондове (една не малка част от тях са инвестирани в акции и облигации на БФБ), което щеше да доведе до моментален и стръмен спад в цените на акциите. Въпреки, че на по-късен етап правителството се отказа от тази си идея, се изпариха каквито и да било гаранции пред инвеститорите, че това няма да се повтори също толкова ненадейно и в бъдеще и да изтрие, част от стойността на техните активи.

Всички назовани до тук препятствия оказаха натиск върху цените на българския пазар и в сравнение с много други в началото на новата година той остава сериозно подценен. За да тръгне към реалната си стойност обаче, през 2011 г. всяка една от тези бариери трябва да бъде премахната, защото в противен случай българската борса рискува още дълго време да не може да се превърне в реален източник за финансиране на бизнеса, а това ще я постави в изолация от реализирането на каквито и да било инвестиционни намерения. Въпреки всички негативи, фундаментът създава положителни очаквания за позитивно развитие на индексите, които ще се характеризират с високи ръстове и спадове в положителен тренд при бавно увеличаваща се ликвидност.

И накрая май не ни остава нищо друго освен и през новата 2011 година … да се надяваме.



* Статията изразява личната гледна точка и очаквания на автора. Материалът има аналитичен характер и не представлява препоръка за вземане на инвестиционни решения.

За 2011 г. – с любов към икономиката (част 1)

Усещане за край

Ако през 2009 година най-използваната дума в публичното пространствo бе „криза“, то през 2010-та тя си намери компания, с която прерасна в най-използваното в медиите словосъчетание – „краят на кризата“. Неколкократно „краят“ бе обявяван ту от премиерът, ту от различни министри, ту от анализатори. Медийната трибуна за тях се превърна в играта, в която със затворени очи се опитваш да забодеш опашката на магарето на правилното място и ако опиташ достатъчно много пъти все в един ще успееш. Така ако всеки ден обявяваш „краят на кризата“ то няма как да не се окажеш прав, когато моментът настъпи. Това е сценарият за настоящата година.

Защо обаче висчки триумфално обявяващи края на кризата изглеждат повече на лъжливи овчарчета от колкото на опитни професионалисти? Причините са основно две и поради тях 2011 г. отново ще мине под знака на словосъчетанието „краят на кризата“.
На първо място е липсата на ясна дефиниция за това какво представлява заветната пределна точка, след която ще се оттласнем към повърхността. От страна на икономическите показатели, страната вече е излязла от рицесията като през второто и третото тримесечия БВП се е покачил съответно с 0.5% и 0.7% на база предходни тримесечие, а очакванията са положителният прираст да не се пречупи и да продължи във времето.

Инфлацията също е измерител за подобряване на благосъстоянието на икономиката. Нейният ръст, води след себе си по-високи печалби за бизнеса, който от своя страна може да преразпределят в увеличени доходи на работещите, прираст на събираните от държавата данъци и инвестиции в модернизиране и разширяване, които на по-късен етап да създадат нови работни места. След като за кратко в края на 2009 г. в стрнаната се наблюдаваше дефлация, през 2010 г. инфлацията отново започна да нараства и отначалото на годината до края на месец ноември тя е вече 4.1%.

Друг индикатор за възход в икономиакта е нивото на безработицата. През месец февруари Агенцията по заетостта отчете пиковата стойност от 10.26%. От тогава до месец октомври (от когато са и последните публикувани официални данни на Агенцията по заетостта) безработицата бележи седем месечен последователен спад до 8.92%.
Основните външно търговски партньори на България покзаха, че икономиките им се съживяват бързо от кризата и започнаха да трупат запаси. Това логично доведе до рекорден ръст на износа на страната. През периода януари - октомври 2010 г. износът на България за трети страни се е увеличил с 47% спрямо съответния период на предходната година и възлиза на 9.6 млрд. лева.

Общият доход средно на лице от домакинство през третото тримесечие на 2010 г. е 932 лв., като през цялата година демонстрира тенденции за нови ръстове (през второто тримесечие бе 906 лв., а през първото 887 лв.

Защо обаче след поредицата от добри новини все още продължаваме да бленуваме за край на кризата. Тук идва и втората причина, тази която дефинира кризата не толкова като затворено в статистически данни явление, а усещане за несигурност. Основен индикатор за това може да бъде крайното потребление, което от втората половина на 2008 г. продължава да бъде отрицателно. Към края на третото тримесечие на миналата година националната статистика регистрира годишен спад от (-6.28%). Общият разход на лице от домакинство през третото тримесечие на 2010 г. е 845 лв. И намалява спрямо същото тримесечие на 2009 г. с 5.3%. В същото време Българската народна банка отчита ръст в спестяванията на домакинствата.

Всичко това показва, че краят на кризата е изцяло зависим от завръщането на сигурността в доходите и икономическата свобода на населението. Достигането до тези индикатори е дълъг във времето процес и въпреки, че за статистиката кризата започва и свъркшва в няколко тримесечни стойности, за икономическите субекти тя продължава много по-дълго. Така през новата година, колкото и често и високо да бъде изричано словосъчетанието „краят на кризата“, то няма да бъде достатъчно, за да изплуваме на повърхността на собственото си съзнание.

За 2011 г. - с любов към политиката

Ако полемиките за ставката на ДДС, здравната, образователната и пенсионната реформи са ви накарали през 2010 г. да се отвратите от политиката, за съжаление 2011 ще бъде още по-наситена с политическо говорене. Определящи за това ще бъдат местните и президентските избори. Неминуемо устните престрелки по медиите между Георги Първанов и Бойко Борисов ще се запазят като нищо чудно премиерът отново да прибегне до харизматичната му саморазправа с голи ръце. Същото видяхме преди 2 години в навечерието на войната с боклука в столицата, когато чакаше до късно вечерта Сергей Станишев на ръкопашна разправа пред Министерски съвет. Тогава премиерът Станишев не се появи, дали обаче Георги Първанов ще бъде по смел?

Новороденото движение АБВ облече намеренията си в бяла роба и им постави ореол. Всички идеи и обещания бяха обявени в името на България, а не за политически цели. Имайки предвид дългата история на заблуди в политиката, с наближаването на изборите движението може да се прероди в партия или да подкрепи столетницата, която така или иначе е майка на много от идеолозите му, за да вземе част от пренареждащата се местна власт.

ГЕРБ назоваха предварително един от вероятните си кандидати за президент и не закъсняха атаките срещу него. Това от своя страна дава основание да се очаква, че останалите политически партии няма да избързат и ще изчакат до последния момент, за да си спестят компроматната война. Още в началото на зимните месеци определеният като „Октопод”, Алексей Петров бе пуснат под домашен арест и веднага бе обявен за кандидат за президент на РЗС. Така дали Цветанов - Петров ще бъде основният сблъсък все още остава неясно. Към всичко това трябва да добавим и любимите на примиера ходове предизвикващи медийна, а именно назоваване на много имена за кандидати за президент (вече бе спрегнато и евентуалното имена еврокомисарът Кристалина Георгиева).

На фона на изборите думите на Сергей Станишев, че през 2011 г. правителството го очаква за една озъбена опозиция, ще се окажат пророчески. През последните 20 години българската политика и кино имаха сходна съдба – пълно обезличаване провокирано от слаба актьорска игра, през която прозираше липса на какъвто и да било талант и некадърно прекърпени сценарии, чиито сюжети вълнуваха само хората, които ги бяха написали. Но ако през 2010 г. филмът Мисия Лондон даде на всички ни искрица надежда за българското кино, то през новата година слабата ролева игра на управляващи и опозиция отново ще продължи с пълна сила. Опозицията възприема за своя основна работа критика на властта във всичките й действия независимо дали те са положителни или отрицателни за страната като така иска да измести управляващите. Те от своя страна ще продължат да тълкуват всяка своя постъпка като жизнено важна за просперитета на България. Така в тази безсмислена за електората надпревара отново ще бъдем облъчвани с компромати, данни за корупция, злоупотреби, конфликти на интереси на местно, национално и европейско ниво и разбира се призракът на ДС едва ли ще подмине и тези избори.

Промените в изборния закон отново не премахнаха изборният туризъм и за пореден път автобусите с „курортисти” няма да бъдат изненада, а анти-ДПС говоренето ще бъде на висок глас в областите със смесено население особено в тези, които „пострадаха” от преразпределението на гласовете по системата ДОНТ в предходните местни избори.

Въпреки, че към началото на 2011 г. публичните спец-акции на МВР не са успели да произведат ефективна присъда за никого от задържаните, ползотворното им влияние върху рейтинга на правителството е достатъчно, за да се очаква те да се пренесат от национално на регионално ниво, за да подпомогнат властта при местния вот. Говорейки на регионално ниво, трябва да се спомене и че много от градовете посрещнаха коледните и новогодишни празници във вид на строителни площадки. Подновяването на инфраструктурата и облика на градовете са приоритетни проекти, по които се работи и в най-тежките климатични условия, за да бъдат завършени в навечерието на местния вот. Остава отворен въпросът обаче дали красивата гледка в изборния ден няма да започне да се руши постепенно още на следващият поради пребързаността в изграждането й.

Усвояването на Еврофондовете също ще е сред основните теми на политическите дебати. Въпреки заявките на управляващите за сериозен ръст в усвояването на средствата от фондовете, в бюджета за 2011 г. Министерството на финансите е заложило същата сума за съфинансиране по европейски проекти, каквато бе и за 2010 г. С други думи през новата година или ръст в обема на усвоените средства няма да има или ръстът ще бъде финансиран с увеличение на дефицита в бюджетът, който е една от най-крехките теми за дебати имайки предвид, че служи за критерий за приемането на България в еврозоната, а и е ключов за някои инвеститори. Отговор на този въпрос обаче няма да бъде даден преди края на изборите. Най-вероятният сценарий ще бъде по-високо усвояване през първата половина на годината основно по програма Регионално развитие, което през втората половина ще се забави чувствително, а прибързването може да доведе и до нови скандали и замразени програми през есента.

Не на последно място можем да предвидим и че пренареждането на кабинета Борисов ще продължи и през новата година. Само за една година, премиерът смени 3-ма министри от постовете им. Това му осигури комфортно предимство пред опозицията в борбата за народната любов, тъй като гражданите видяха в това не политическа неопитност, а желание за действие. Така можем да очакваме и нови министърски оставки и рокади. Спекулациите, които се появиха в медиите през 2010 г., че Бойко Борисов очаква изборите, за да се освободи от министър Дянков едвали ще се оправдят. Симеон Дянков е една от ключовите фигури в правителството, той е и лицето на страната пред чуждите инвеститори, сред които той явно се ползва с повече доверие от евентуалните негови заместници. Към това можем да добавим, че атаките към него са провокирани от непопулярните действия, които предприема – орязване на бюджети, а изключването му от властта ще се изтълкува от инвеститорите по-скоро като абдикиране на поставените цели за промени, от колкото като поемане на нова положителна посока на страната.

По-вероятни имена, които могат да се спрягат в медиите са министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов, който покрай полемиките за пенсионната реформа си натрупа врагове и от двете страни на барикадата, министърът на транспорта Александър Цветков, който за повече от година работабота не може да се похвали с особено много постижения, а вземането на заем от Световната банка за преструктурирането на БДЖ ще остави няколко хиляди гласоподаватели без доходи. Друго име, което може да се прокрадне в медиите е това на просветният министър Сергей Игнатов, който понесе върху себе си гневът на студенти, ректори и учени с орязването на държавното финансиране.

И за финал втори вот на недоверие към кабинета, който ще дойде отново от Коалиция за България и ДПС. Лидерът на червените вече обяви това си намерение в последното си публично изявление за 2010 г. Първият вот бе насочен към провал на правителството в сверата на здравеопазването. Имайки предвид атаките по всички политически фронтове към правителството в последните месеци на годината, можем да очакваме, че вторият може да бъде насочен към цялостен провал на правителството или ще бъде конкретизиран в ключов проблем обединяващ много потърпевши – образование и наука.

Да ние честит новият сезон на Стъклен дом.

*Статията изразява личната гледна точка и очаквания на автора.