28 февруари 2011 г.

Фактори за ръст на икономиката

Докато през последните няколко години усещахме тежките удари на кризата, редица анализатори ни бясняваха за нейните положителни и оздравителни ефекти, които тя има върху икономиките на страните. На първо място, тя отсява качествения бизнес. Този със стратегически цели, този ръководен от опитни мениджъри, този, който инвестира в иновации и т.н. Спекулативните бизнес начинания на хора без опит, визия и управленска култура, достигат до своят заслужен край – фалит. Този тип бизнес организации не създават дълготрайни работни места, а действат като паразити на икономиката като взимат, част от печалбите на истинските бизнес-начинания и така възпрепядстват тяхното по-добро развитие. За жалост няма съвършенни законови механизми, които могат да отсеят истинският бизнес от спекулативният. Това е работа на самият пазар. След намесата на кризата обикновенно оцеляват – най-добрите.

Колкото и правилни да са написаните по-горе изречения, редица анализатори поставят отпушването на банковото кредитиране, в основата на икономическото възстановяване от кризата. И всъщност ... грешат.

Годините на бърз възход на икономиката на страната и възходът на глобанита пазари, предначертаваха розово бъдеще за всеки бизнес. Така в България бизнесмените започнаха да се мултиплицират по-бързо от зайци, а общото между голяма част от тях бяха ... кредитите. Ето как към визията за бизнесмен, у нас се добавиха и кредитите към различни банкови институции. Липсата на бизнесмени днес доста от анализаторите търсят в липсатана свободен достъп до кредитиране. Така те обрисуват кръговрата кредити-бизнес-икономика. Всъщност дали определянето на кредита като самоцел е ключът към възстановяване или реализирането на производство?

През цялото време на кризата банките не са преставали да кредитират. Банките отбелязали значителен ръст в обема на отпуснатите корпоративни кредити през 2010 г. са ПИБ с 460.8 млн. лв., Пиреос банк с 396.2 млн. лв. и Уникредит Булбанк с 300.1 млн. лв. Отчитайки повишените рискове за безпрепятстваното протичане на икономическите процеси, те увеличиха изикваноятата си към кредито получателите. За да защитят и гарантират парите на вложителите, те увеличиха минималният дял на самоучастие от страна на фирмите търсещи заемни средства и започнаха да отсяват предлаганите проекти на база новата икономическа реалност. Ако до преди кризата, розовото бъдеще, което предначертаваше бурното развитие на икономиката, даваше увереността за осъществяване на всички бизнес начинания, то днес те се налага да искат повече гаранции и по-голяма сигурност. Така основната причина за ниският обем на кредитите отпуснати на бизнеса бяха закономерно и лошите проекти. Тези, които не могат да докажат и убедят банкерите, в своята рентабилност и бъдеще.

И така как точно увеличаването на кредитирането би довело до съживяване на икономиката при положение, че бизнесите, които спешно се нуждаят от пари са ... задлъжнялите. Същите тези, които вече са взели големи количества кредити и имат проблем с погасяването им. Същите тези, които по време на възхода на икономиката не са съумели да натрупат резервни, с които да посрещнат бъдещото влошаване на пазарите и потреблението. Така говорейки за възстановяване на икономиката на страната от кризата, трябва да си зададем един въпрос: Кой би развивал качествен бизнес - мениджърите търсещи поредното рефинансиране на заемните средства или тези, които са управлявали инвестициите си достатъчно добре, за да не се налага днес да увеличават своята задлъжнялост или тя да бъде в минимални размери?

Ситуацията

Статистиката на БНБ за януари показа, че годината започва с намаляващи лихви за бизнеса за новоотпуснати кредити. На годишна база, най-голямо намаление се наблюдава пти кредитите до 1 лмн. лв. договорени в лева 2,86 пр. п. В основната си част това намаление се регистрира през първият месец на новата година 1,81 пр.п. С други думи, средната лихва по новоотпуснатите кредити се е запазила висока и през 2010 г. Така средната лихвата по тези кредити достига до 8,5%. Лихвите по кредитите за бизнеса в левове са най-ниски от 2007 г. насам, като се понижават до равнището си от времето на кредитния бум.

Графика 1
Според публикуваните от централната банка данни, се вижда ясният спад на средният лихвен процент по новоотпуснатите кредити. Пиковите стойност за тези в лева до 1 милион евро се достигат през първото тримесечие на 2009 г., а за кредитите в евро със същата граница, през есента на 2008 г. Въпреки това страната влезе в рецесия, която продължи до третото тримесечие на 2010 г. когато икономиката ни отчете ръст от 0,7%. Така повече от година и половина след започналото поевтиняване между бизнес кредитите, икономиката показва реалено възстановяване. Ако взаимовръзката между кредитите и възстановяването, определяше заемните средства като генератор на ръст, то резултатите щяха да бъдат налице няколко тримесечия по-рано.

Ами тогава?

Говорейки за фактори, които ще спомогнат за въстановяването на България от кризата, често се забравя, че инвестициите не се правят със социална цел – създаване на нови работни места, а с цел увеличаване на притежаваните средства, чрез максимизиране на печалбата. С други думи, след като една инвестиция бъде направена, тя трябва да се възвърне на своя собственик с по-висока стойност, от първоначалната, която е имала, когато е била направена.

Всеки инвеститор, преди да вземе каквото и да било решение за влагане на капитали, трябва да си отговори на 4 основни въпроса, ако иска инвестицията му да се възвърне с печалба. Първият въпрос е за колко време може да се лиши от конкретната сума пари, която възнамерява да инвестира. Това означава, че той трябва да прецени дали в периодът, за който ще вложи средствата си, те няма да му бъдат необходими. Точният отговор на този въпрос, ще го предпази от изпадане в ликвидна криза.

Вторият въпрос, който трябва да получи отговор е, каква ще бъде очакваната от него доходност върху сумата, която ще инвестира, за конкретният период. На база на това, инвеститорът си задава и третият вътпрос – какъв е рискът, който е готов да поеме. Свободният пазар винаги посочва по-рисковите инвестиции (например в акции) като много по – доходоносни, от други с по-нисък риск като банковите депозити.

Така стигаме до често оставащият незабележим въпрос – Какви са алтернативите? Естествено всеки инвеститор се опитва да постигне баланс между максимална възвръщаемост съчетана с максимална сигурност за съответният период. Свитото потребление на местно и международно ниво поради кризата, направи инвестициите на бизнеса в модернизиране и развитие на производствените мощности, рискови и несигурни. Така високите лихви по банковите депозити, достигнали до почти 7% по време на своя пик, привлякоха вниманието им като алтернативана инвестиция, а стабилността на банковата система на страната, накараха бизнесмените да изберат доходността от лихвите, от колкото инвестирането в несигурната среда.

От края на 2009 г. лихвените проценти по новооткритите бизнес депозити поеха на долу и постепенно паднаха до нивата си отпреди депозитната война, като се задържат устойчиви и без съществени изменения. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове през януари 2011 г. в сравнение с януари 2010 г. спада с 1,72 пр.п. до 4,55%, а по тези в евро – с 0,86 пр.п. до 3,10%.

Графика 2 Лихвени проценти и обеми по нов бизнес по депозити с договорен матуритет (в левове)
Ниската доходност, която вече получават за парите си фирмите и възстановяващото се потребление и чуждите страни, започна да ги кара да обръщат все повече внимание, към инвестирането в разширяване на бизнесите си. Ето как, всъщност не кредитите, а депозитите са тези банкови продукти, които имат силно влияние на пазара в момент на криза.

Примери от България 2010 г.

През последните няколко години, сред инвеститорите на фондовата ни борса, две публични дружества ярко заблестяха със своят добър мениджъмнт и финансови показатели. Това са производителят на акумулатори Монбат и фармацевтичният Софарма. Според проведено допитване на в. Капитал сред портфолиомениджъри, акциите на двете компании са определяни за най-перспективни на пазара. Справка във финансовите им отчети показва, че и двете компании са с нисък процент на задлъжнлост.

След като лихвените проценти по депозитите започнаха трайно да намаляват, дойде време и на първите мащабни инвестиции. През 2010 г. Монбат инвестира 4.7 млн. лв. в осветителния бизнес като закупиха 51% от производителя на мощни светодиодни излъчватели Окта Лайт България АД. Основната, част от сумата бе натрупана от неразпределяне на дивиденти по времето когато, българската и световната икономика бяха във възход, а печалбите бяха високи.

Малко преди края на годината Софарма инвестира 70 млн. лв. в нов завод за лекарства. Очакваният капацитет на производство са 4 млрд. таблетки годишно, като ще се произвеждат над 100 лекарствени продукта. След пускането в експлоатация на новия завод ще бъде осигурена заетост при пълно натоварване на 420 души. С построяването на новия завод за твърди лекарствени форми Софарма заявиха, че приключват пълната модернизация на производствените мощности на компанията.

22 февруари 2011 г.

Преки, но чужди

През изминалата седмица се откроиха 2 важни числа. Първото бе ръстът на БВП за 2010 г. с 0,3%, а второто свиването през изминалата година на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) с 58,6%. Докато първото число ще се разглежда от редица анализатори, ще се коментира и спекулира с неговите очаквани вариации през следващите 11 месеца, второто някак си се загуби в информационния шум. Още, когато в началото на миналата година предварителните данни за обема на ПЧИ показаха спад в първите месеци с над 10 пъти на годишна база, се подготвихме за дори още по негативен резултат от постигнатият спад с почти 60%. (Тук е редно да отбележим, че след като предварителните данни бяха ревизирани, спадът на ПЧИ се оказа по-малък).

ПЧИ имат особена важност през последното десетилетие като средство за ускорен растеж и развитие на икономиките в преход. Благодарение на тях те успяват по бързо и умекотено да преодолеят дистаниця с развитите икономики. ПЧИ обаче не могат да бъдат разглеждани като взаимощомощ от страна на „по-големият брат” към по-малкия, а естествена рожба на свободната пазарна икономика и глобализацията, зад която стоят единствено помислите за ... по-голяма печалба. Развитите икономики увеличават обема си в най-добрите случаи с 1-2 процента на година, докато развиващите се може да стигнат до двуцифрени стойности. В България до преди няколко години бяхме свикнали да виждаме ежегодно 4-5 или 6 процента.

Между чуждестранните инвеститори търсещи къде да вложат свободните пари, с които разполагат, можем да разпознаем лицата на два основни типа. Първитете са бизнесмените. Те влагат пари в българската икономика, за да развиват конкретно производство. Това основно е мотивирано от намаление на разходите спрямо друга страна, в която то може да бъде развивано. Ниският корпоративен данък и евтината работна ръка, бяха основните предимства на българската икономика. Така рекчникът ни се обогати с още една нова дума - „аутсорсинг“.

Казвам бяха, защото сами по себе си те не са фактори оказващи дългосрочен ефект. Ниската цена на труда започва постепенно да се увеличава и достига до норми, които реално обезсмислят вложението на самият инвеститор. Разразяването на кризата в отделните страни доведе до спад в обемите на поръчките и натисна цените надолу. Това направи по-изгодно командироването на кадри от България в конкретни страни, от това да се инвестира в цялостен аутсорсинг на дейност в страната.

След идването на кризата бизнесът в страната започна да разчита все повече на вътрешното потреблени, което да продължи да носи печалби на фирмите. То обаче се сви с още по-бързи темпове, с които нарастна и за 2010 година крайното потребление бележи минимален ръст от 1,3%, а поради необходимостта от подобрение на многото фактори, от които зависи (ниво на безработицата, кредитиране и т.н.) се очаква възстановяването му да бъде бавно.

Графика 1. Съотношение между ПЧИ и БВПИзточник: НСИ

Вторият вид инвеститори са спекулантите. Те са представлявани основно от инвестиционни фондове разполагащи с много големи обеми от средства. Тяхната основна цел е не да създават прододукти и да инвестират в развитието на конкретни бизнеси, а да умножават пари. Инвестирането на средства от тяхна страна, се фокусира в закупуването на активи, с цел тяхната препродажба на по-късен етап. Характерно за тях е, че те търсят начин за бързо влизане и излизане от всеки пазар, най-удобен за спекулантите вход и изход обикновено е фондовата борса. За да стигнат тези инвестиции до българския пазар обаче те трябва да минат неизменно през финансовото посредничество на фирми опериращи в страната или в съответната страна да бъдат разкрити такива представителства, които да насочват финансовите потоци.

Друг любим актив на спекулантите (освен акциите) са недвижимите имоти. Специфичното му търсене, което в дългосрочен план винаги води до повишаване на цените, често го превръща в главен виновник за надуване на балони в икономиките в различните страни. Тук можем да отбележим и че настоящата криза започна от спукване на имотен балон надул се в най-голяма икономика в света – САЩ, а няколко години преди това подобен балон се спука и в Испания.

Отваряйки вратите си за България, Европейският съюз предложи на жителите в развитите си икономики (като тази на Англия) жилища на цени в пъти по-ниски от тези в родината им. Генерираното търсене пък доведе до постоянен ръст на цените, а това от своя страна направи жилищата в България не само изгодни за втори дом и спокойни старини, но и за инвестиция с висока възвръщаемост. Нуждата от нови и нови сгради се материализира и в ръст в сектора на строителството. Независимо от случващите се икономически процеси през годините, нуждата от жилища за домакинствата и бизнес сгради за фирмите си остава константна. Друга специфична особеност на спекулативните ПЧИ е, че те се насочват към икономите, които се очаква да отбележат бърз растеж и действат като катализатор за генериране на по-високи печалби от бизнеса, а от там и ускорение и увеличение на ръста. Ако този процес не бъде адекватно управляван създава риск от прегряване на самите икономики.

Така съчетанието на двата типа инвеститори влагащи пари в развиващите се икономики води до ръст, чиито главен двигател са ПЧИ.

Казаното до тук ясно се потвърждава от графиката по-долу. Разпределението на ПЧИ по сектори на икономическа дейност показва, че за периода от 2008 г. до 2010 г., най-голям спад в обема на ПЧИ се реализира в секторите Финансово посредничество (спад с 1 552 млн. евро или 92,5%), Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги (спад с 1 874 млн. евро или 94,2%) и Търговия (спад с 1 445 млн. евро или 113%). Първите два сектора попадат в определяните като спекулативни ПЧИ, докато търговията е пряко свързана с инвестициите в производство. Свитото вътрешно потребление дава ясен сигнал на инвеститорите, че търсейки възвръщаемост от инвестицията си, чрез предлагане на продукция основно на вътрешния пазар, ще остане на ниски нива и това увеличава автоматично обемът на средствата, които първоначално са решили да вложат. С други думи ако в силните години на икономиката възвръщаемостта на инвестициите им в бизнес в страната е била на ниво от около 5 години, то свитото потребление увеличава този срок почти двойно. По-големият период от време ги принуждава да осигурят по-голям финансов ресурс, за да могат да реализират очакваната от тях възвръщаемост. Не по-малко силен фактор е и това, че затваряйки за по-дълъг период от време средствата си, инвеститорите на практика се лишават от възможността през това време конкретните средства да бъдат инвестирани в други активи, които са станали атрактивни.

Графика 2. Разпределение на ПЧИ по сектори в икономиката за периода 2008 г. – 2010 г.
Източник: НСИ

В останалите сектори от икономиката, графиката ясно показва, че спадът на ПЧИ в тях е в ниски обеми. Стратегическите инвестиции насочени към развитието на конкретен бизнес в страната са тези, които основно допринасят за реалният устойчив ръст на икономиката. Разбира се без значение какви точно са инвестициите в страната те са добре дошли, защото по един или друг начин могат да бъдат използвани от икономическите агенти и регулирани от правните норми.

От всичко казано до тук, дава основание да се прогнозира, че обемът на ПЧИ ще продължи и през тази година да бъде на ниски нива спрямо пиковите си стойности, а основната причина за това е, че липсват фактори, които да го активизират. Бавно възстановяващото се вътрешно потребление възпира новите инвестиции в производство, поради ниските норми на печалба и бавната възвръщаемост на инвестициите. Ръстът на износа е с единичен характер и се дължи повече на натрупване на запаси на ниски цени, от колкото на по-голямо потребление или завземане на нови пазари. Така логично и през тази година ПЧИ ще се съставят от вече планирани стратегически инвестиции на конкретни фирми.

Инвестициите със спекулативен характер също няма да се открояват през годината. Пазарът на недвижими имоти ще бъде диктуван от вътрешно търсене основно на жилищни сгради. Паричните трансвери от чужденци решили да закупят втори дом у нас или да инвестират в недвижимо имущество бяха пресушени от ефектите, които оказа икономическата криза в тяхната собствена страна. А за да се раздвижи търсенето на бизнес площи ще трябва първо да се регистрира устойчив ръст на печалбите на бизнеса, който да започне отново да инвестира в модернизиране, разширяване и разкриване на нови работни места. Все пак плавното възстановяване, инвестирането в бизнес създаващ производство и атрактивните ниски цени , няма как да остане незабелязано от инвестиращите в акции и други финансови инструменти обезпечени с реален бизнес чужди инвеститори. Това ще донесе на секторът за финансово посредничество един от най-високите ръстове на ПЧИ през настоящата година. Като общ обем през 2011 г. може да се очаква ръст на ПЧИ в рамките на 20% до 50%, който ще лежи основно на по-ниската база от изминалата 2010 г.

21 февруари 2011 г.

Let's be friends


Здравейте,

след малко повече от 2 години на блога „Икономика и общество” му дойде времето да стане социален. Фен страницата и самият блог са създадени, за да изразяват едно лично мнение и позиция, като НЕ се използват за извършването на търговска дейност. Тук ще откриете анализи върху обществените и икономически теми, които пряко или непряко се превръщат в част от нашето ежедневие.

Всеки от членовете на групата е свободен да препоръчва на стената й статии, анализи, книги и други публикации, свързани с тематиката на разглежданите проблеми. Свободен е да коментира и изявява своята позиция и гледна точка, без да употребява нецензурни или обидни думи.

Основната цел на тази фен страница е да създаде група, в която свободно да бъдат изразявани различни и аргументирани лични мнения на членовете в нея и така да даде различна гледна точка за ежедневието им.

Присъедини се и ти

17 февруари 2011 г.

Дискриминация, но само за някои. За останалите … просто ежедневие


Дневни винетки за 1,30 лв., седмични за 3,35 лв. и месечни за 6,70 лв. За тези изгодни за шофьорите цени и нововъведения настояха от Комисията за защита от дискриминацията (КЗД). В момента всеки зад волана трябва да извади от джоба си по 25 лв. за месечна и 67 лв. за годишна винетка. Това обаче е дискриминация, се казва в заключението на КЗД. Обяснението е логично. При използването на годишна винетка сега шофьорите плащат за месечното шофиране по пътищата по 5,58 лв. Тези, които са се минали да пътуват с месечна винетка, дават 4-5 пъти повече пари за месечно ползване на пътищата. По тази причина предложението на комисията, което е съобразено с практиката в Европа, е цената на месечната винетка да не надвишава 10% от годишната, седмичната - 5 % от годишната, а дневната – 2% от годишната.

Това решение на КЗД дава повод на всички граждани живеещи в столицата да се позамислят. Ако описаната по-горе логика е правилна и законна, то Софийска компания градски транспорт (СКГТ) – София, от години дискриминира жителите на столицата. Всеки, който реши да спазва законите и иска да бъде редовен пътник в градския транспорт ще трябва да се запознае първо колко ще му струва това тук.

В ценоразписа на услугите по издаване на абонаментни карти, се вижда, че стойността на подобна карта, включваща свободното използване на превозните средства движещи се по една единствена линия, само за един месец струва 23 лв. За тази скромна сума притежателят й може да се вози във всеки пъплещ по тази линия автобус, трамвай или тролей (в зависимост от самата линия) без значение колко пъти ще му се наложи да го използва за конкретните 30 дни. Ако на потребителя му се налага да използва две линии , тогава сумата се покачва на 40 лв. В същото време, на фона на тези цени, стойността на месечна абонаментна карта включваща всички линии на територията на София, които са над 50, струва само ... 50 лв. С други думи, дали потребители ще използва само 2 линии или пълния спектър от над 50 линии, ценово няма почти никаква разлика.

В конкретния случай, СКГТ-София никога не са крили, че става въпрос за прост маркетингов трик, не по-различен от промоциите, които всеки ден могат да се видят в големите магазини – плащаш 1 получаваш 2. Използвайки ценовия дисбаланс, СКГТ-София иска да накара повече хора да предпочетат използването на абонаментни карти за цялата мрежа и да намали нередовните пътници. На същия принцип е образувана и цената на винетките.

В тази ситуация остава отворен въпросът, как и кой може да отсее кое ни дискриминира и кое не. Ако това е Комисията за защита от дискриминация, то горепосоченото становище трябва да важи и за формирането на цените на абонаментните карти издавани от СКГТ-София. Ако не важи обаче, е редно да се посочи кое диференцира подходите към ценовото позициониране на винетките и картите за градски транспорт. Или казано в прав текст: Защо по една и съща логика и правила се оказва, че едни са дискриминирани, а други не? Недоглеждане ли е или просто опит за евтин популизъм. Все пак шофьорите в България са милиони и все с право на глас, а пътниците в градския транспорт хиляди и една част непълнолетни. Нека да попитаме Комисията за защита от дискриминация.

7 февруари 2011 г.

Лобизъм , популизъм или просто прах в очите на хората

Началото наминалата седмицата хвърли светлина върху подробностите около един спорен според общественото мнение закон. А именно, регламентиране на разплащанията от бизнеса и населението. Законът предвижда всички плащания на суми над 15 хиляди лева да бъдат извършвани задължително по банков път. Проектът беше одобрен на първо четене още на 13 януари с лимит от 5 хил. лева. По-ниската сума обаче отприщи общественото недоволство поради задължителният характер и опасенията, че подобен закон е рожба на лобизъм и обслужва изцяло интересите на банките в страната като по този начин те ще увеличат печалбите си от такси и комисионни удържани за преводите на суми. Именно това обществено недоволство преди новият изборен сезон се оказа ключово и минималният праг бе вдигнат тройно. Реално на битово ниво плащания над 15 хил. лева се извършват сравнително рядко от обикновените граждани като такива са насочени основно за закупуване на жилище или нов автомобил. Така основната тежест на закона пада върху бизнеса.

Има ли обаче основание за обществено недоволство към закона?

Всички критики по отношение на този закон са насочени към задължителният му характер. Според редица граждани той ограничава тяхното право на свободен избор. Основната цел на закона според управляващите обаче, е той да се превърне в инструмент за превенция на сивата икономика в страната. Оценките в анализа на Центъра за изследване на демокрацията за размера на сивата икономика в България от 1990 г. насам варират между 16% и 38% от БВП, което нарежда страната ни сред най-сивите нови страни членки на ЕС. Според различни оценки размерът на сивата икономика в България за периода 2007 - 2008 г. е между 20% и 35% от БВП.

Скритото острие на общественото недоволство от приемането на този закон обаче не е задължаващият му характер, а това, че често гражданите сами стават съучастници на фирмите работещи в сивия сектор като се съгласяват да бъдат осигурявани на по-ниски работни заплати от тези, които реално получават. Основната причина, с която некоректните бизнесмени убеждават работниците си, послушно и с желание да им „съдействат“ е, че по този начин те плащат по-ниски данъци на държавата, а от това ще получават по-високи заплати. Това обаче реално не е точно така, защото размерът на работната им заплата е предмет на индивидуална договореност между тях самите и работодателите. Печелившият в случая не е работника, а работодателя, защото разпределението на тежестта на данъчната ставка при внасяне на осигуровки е 40% на 60% за работодателя, а когато той обещае на своите служители брутна заплата примерно от 800 лв., то тази сума трябва да се получава от работника след удържане на всички данъци, а не да се представя като сума постигната благодарението на неплатени данъци.

Съгласявайки се на така нареченото получаване на пари под масата, работниците се отказват от техните права. Тук прозира и слабата запознатост на самите тях със собствените им права. Проблемите, които осигуряването на по-ниски трудови възнаграждения, създават ескалираха през последните 3 години. По време на стагнация на икономиката много от бизнесите в страната изпитаха затруднения и производствената им натовареност се сви рязко. За да се справят с това, фирмите започнаха да намаляват своите разходи, което се превъплъти в освобождаване на служители. Според трудовият кодекс при освобождаване на работници поради намален обем на работата, на освободените им се полага парично обезщетение в размер на една работна заплата. Сумите, които те получаваха обаче не бяха в пълният размер, който са взимали преди, а в размера на сумите върху, които са се осигурявали. Разликата в общият обем често е фрапираща. Така в ситуация на нарастваща безработица, редица граждани останаха без доходи и с минимални обезщетения, тъй като давайки съгласието си да бъдат осигурявани на по-ниски суми, работниците са се превърнали в съучастници на своят некоректен работодател и законът е безсилен да ги защити и да изиска пълните суми, които до конкретният момент са били укривани от него,защото няма база върху, която да стъпи. Това отново е в полза на сивите работодатели, тъй като разколебава доверието на гражданите, че законът може да защити техните права и те още по-лесно прикриват некоректните си работодатели.

Другият проблем на по-ниските осигурителни суми е отложен във времето. Той ще възникне в годините, когато работникът се пенсионира. При плащането на по-ниски осигуровки, в индивидуалните партиди при доброволното пенсионно осигуряване ще бъдат натрупани по-малко средства, които ще бъдат разпределени на по-малки месечни вземания. Този проблем показа грозното си лице есента, когато около дискусиите за пенсионната реформа се оказа, че в пенсионните фондове има осигуряващи, които ще вземат пенсии от по 50 лева и такива, чиято сума е 700 лева. С други думи, някои работници са внасяли пълните си осигуровки и са натрупали по-високи суми, а други са се осигурявали на минимални суми. Идеите за национализация, които бяха лансирани от управляващите, щяха ощетят изрядните работници и работодатели и да възнаградят работещите в сивия сектор като вземат от парите на първите, за да дадат на вторите неотчитали доходите си през годините.

Каква обаче е връзката на разглежданият закон с получаваните трудови възнаграждения?

Просто е. При извършване на превод на суми по-банков път лесно може да се проследи при необходимост, обемът и движението на парите на конкретно лице. Необяснимо богатите собственици на имущество ще трябва да обяснят произхода на средствата си. Ако работник получава работна заплата на стойност да кажем от 1000 лева, но се осигурява на 300 лева, то пред закона той официално получава заплата в размер на 300 лева и е под въпрос наличието у него на сума от примерно 30 000 лева, с която си е закупил чисто нов автомобил. Подобни ситуации не са рядко срещани в родната действителност, а подобен закон ще позволи на служителите на НАП да реагират по-бързо в пресичането на подобни ситуации. С други думи укриването на доходи от работника ще се обезсмисли, защото средствата получени „под масата“ няма да могат да бъдат използвани отнего самият. Това от своя страна ще накара гражданите в подобни ситуации да изискват от своите работодатели да ги осигуряват на пълните им трудови възнаграждения и при нарушение на техните права да уведомяват съответните органи, които да следят за спазването им.

И няколко думи за икономиката.

Сивият сектор подкопава основите на всяка икономика. Поради укриването на данъци, неотчитането на трудова дейност и производство, сивите фирми могат да си позволят да продават своята продукция на много по-ниски цени от един изряден търговец. Когато нелоялните фирми обаче достигнат критичен обем в бизнес средите, те започват да задушават лоялните фирми, а ненамесата от страна държавата води до фалити или лавинообразно увеличаване на сивите фирми и често посивяване на цели сектори от икономиката. В тази среда няма бизнес норми на поведение, няма морал, няма законност, няма предвидимост и най-важното няма ДОВЕРИЕ. Логично никоя изрядна фирма, която реши да инвестира в разкриване на нови работни места в страната, не би искала да има подобни партньори. Държавата от своя страна получава много по-малко приходи от данъци, което се пренася и върху водените от нея политики. Парите, които би могла да отдели за закупуването на лекарства за тежко болни или социални помощи или инфраструктура, отиват за построяването на поредния безсмислен палат за шумни оргии край някой незнаен язовир. Свободната конкуренция в икономиката умира и постепенно я превръща в джунгла пренаселена от самоизяждащи се хиени.

Естествено всички опити да се изсветли бизнеса и доходите се посрещат от сивите работодатели с настройване на работниците им срещу каквито и да било мерки . Опитват се да прехвърлят цялата данъчна тежест върху техните заплати и да избягат от своите отговорности. Като допълнение на това се всява страх сред хората, че банкерите ще се възползват от задължителният характер на паричните трансфери и ще начисляват по-високи такси и комисионни. Всъщност икономическата логика показва, че колкото по-голямо е потреблението на даден продукти или услуга, толкова нейната себестойност се намалява. Ако се върнем 10 години назад във времето и си припомним цените за минута разговор на първият български мобилен оператор и ги сравним с днешните му, ще видим фрапиращата разлика от, преди над 2 лв. за минута, а днес под 20 стотинки (а към определени номера в мрежата, дори и безплатно). Според официалната статистика на БНБ, опериращите банки на българският пазар са 30, а това само по себе си създава добри условия за истинска конкуренция между тях, от която ще спечели не друг, а самият потребител, който ще получава по-качествена услуга на по-ниска цена.

За съжаление обаче намесването на популизъм в политиката, никога не води до ефективност. Много често политиците прилагат краткосрочни решения върху проблеми, за които са необходими действия с дългосрочни ефекти. Както видяхме, приемането на подобен закон е стъпка в правилната посока и ще бъде от полза и за бизнеса и за населението. Ефектите от него обаче ще проличат напред във времето, а притеснението на днешните управляващи, е че позитивите от неговите ефекти ще бъдат преписани от следващите. С други думи политиката в страната не работи за утре, а за днес и свършва точно в края на мандата на всяко правителство. Това, от което има нужда икономиката на България обаче е истинска реформа. Както вече бе споменато по-горе ефектът от този закон върху гражданите ще е минимален в моментния му вид, защото покупките, които те извършват на стойност над 15 хил. лева са единични, а от друга страна не всеки би се осмелил да се разхожда спокойно по улиците с куфарче пълно с пари и естествено би използвал услугите на някоя банка. И след всичко казано до тук, едва ли вече някой се съмнява, че за да бъде истински ефективен този закон, минималната сума трябва да бъде в границите межди 2 и 5 хиляди лева.

2 февруари 2011 г.

Специалист по всичко

Ако върнем лентата няколко поколения назад, в съзнанието ни ще изплува образът на покойният български актьор Апостол Карамитев. Във филмa„Специалист по всичко“ той играеше току-що, дипломирал се зъболекар търсещ своето „назначение” в отминалия соц. строй. Желанието му да намери своята реализация в София го превъплътява в строителен работник, бояджия, водопроводчик, а междувременно дупки пробиваше всякакви. Колкото и да се забавлявахме във филма с неговата некомпетентност и желание да може да се справи с всичко, тъжната истина днес е, че приключенията олицетворяват нашата съдба. А именно да бъдем специалисти по всичко.

Реших да превъплътя темата за всестранната развитост на индивидите в Българя, в публикация в блога си след няколко статии, на които попаднах през последните дни. Старата година завърши с нов скандал. Главно действащо лице бе политическа партия РЗС, която се оказа, че е използвала неправомерно, незаконно придобити лични данни на граждани, за да постигне свои собствени цели. Вместо компетентните органи да се заемат с налагане на законови санкции и подвеждане под съдебна отговорност на виновниците, те започнаха да ни дават авторитетни съвети как да си опазваме по-добре личните данни. „Сядайте и четете всичко го има написано в книгите.“ Остава отворен въпросът какво като научим и това, след като на нарушителите няма да бъде наложена дори прилична по размер глоба.

След последния случай на фрапантна лекарска грешка, довела до нелепата и грозна смърт на едно малко дете, виновниците отново не получиха нищо друго, освен няколко минути медийна слава. На нас от друга страна обаче, ни бяха връчени дебелите книги по медицина, за да четем и да знаем следващият път как да си напишем сами диагнозата и отивайки при нашия личен лекар просто да я дадем за подпис. В противен случай може да се удавим в собствената си кръв без дори да разберем, защото някой лекар ще ни е казал: „Нищо ти няма, не се притеснявай. Това е нормално.”

По време на исканият вот на доверие от страна на правителството бе лансирано и предложението решенията за вдигане на преките данъци да бъдат приемани след референдум. С други думи, трябва в деня за размисъл да отворим дебелите учебници по финанси и да се образоваме достатъчно добре, за да можем да взимаме компетентно решение като финансови експерти. Тук по-скоро важи поговорката, че 7 млн. глави мислят по-добре от един министър. Няма значение, качеството на главите, важно е да е всенародно решение. Тогава и знанията на най-големият експерт в света, ще бъдат безполезни.

В предизборните кампании преди 2 години бе широко обсъждана темата за необходимостта от построяването на АЕЦ Белене, тезите бях много, аргументите също, в крайна сметка спорът за неговата икономическа изгодност се води и днес. Така, след като едни и същи хора от противници на проекта се превърнаха във върли негови поддръжници, не ни остава нищо друго освен да отворим дебелите книги по ядрена физика, за да можем сами да вземем за себе си правилното решение.

И така нататък и така нататък…

За огромно наше съжаление обаче, всестранната развитост на българина не е повод за радост, а просто израз на пълната абдикация на държавата от нейните функции. След като днес сме принудени да се справяме изцяло сами с ежедневните предизвикателства на живота, е логично да си зададем въпросите: Кое е това, което ни обединява? Ко е е това, което ни кара да бъдем нужни един на друг? Защо трябва да бъдем част от общество, което ни противопоставя и ни кара да се чувстваме сами заедно? И най-важното, чии са тези закони, които ни карат да спазваме, когато те често се обръщат срещу нас самите? Народната максима ако искаш нещо да бъде свършено качествено, свърши си го сам, за отговорните лица в страната се е превърнала в житейска политика, а определението за „нещо” е всеобхватно понятие.