2 февруари 2011 г.

Специалист по всичко

Ако върнем лентата няколко поколения назад, в съзнанието ни ще изплува образът на покойният български актьор Апостол Карамитев. Във филмa„Специалист по всичко“ той играеше току-що, дипломирал се зъболекар търсещ своето „назначение” в отминалия соц. строй. Желанието му да намери своята реализация в София го превъплътява в строителен работник, бояджия, водопроводчик, а междувременно дупки пробиваше всякакви. Колкото и да се забавлявахме във филма с неговата некомпетентност и желание да може да се справи с всичко, тъжната истина днес е, че приключенията олицетворяват нашата съдба. А именно да бъдем специалисти по всичко.

Реших да превъплътя темата за всестранната развитост на индивидите в Българя, в публикация в блога си след няколко статии, на които попаднах през последните дни. Старата година завърши с нов скандал. Главно действащо лице бе политическа партия РЗС, която се оказа, че е използвала неправомерно, незаконно придобити лични данни на граждани, за да постигне свои собствени цели. Вместо компетентните органи да се заемат с налагане на законови санкции и подвеждане под съдебна отговорност на виновниците, те започнаха да ни дават авторитетни съвети как да си опазваме по-добре личните данни. „Сядайте и четете всичко го има написано в книгите.“ Остава отворен въпросът какво като научим и това, след като на нарушителите няма да бъде наложена дори прилична по размер глоба.

След последния случай на фрапантна лекарска грешка, довела до нелепата и грозна смърт на едно малко дете, виновниците отново не получиха нищо друго, освен няколко минути медийна слава. На нас от друга страна обаче, ни бяха връчени дебелите книги по медицина, за да четем и да знаем следващият път как да си напишем сами диагнозата и отивайки при нашия личен лекар просто да я дадем за подпис. В противен случай може да се удавим в собствената си кръв без дори да разберем, защото някой лекар ще ни е казал: „Нищо ти няма, не се притеснявай. Това е нормално.”

По време на исканият вот на доверие от страна на правителството бе лансирано и предложението решенията за вдигане на преките данъци да бъдат приемани след референдум. С други думи, трябва в деня за размисъл да отворим дебелите учебници по финанси и да се образоваме достатъчно добре, за да можем да взимаме компетентно решение като финансови експерти. Тук по-скоро важи поговорката, че 7 млн. глави мислят по-добре от един министър. Няма значение, качеството на главите, важно е да е всенародно решение. Тогава и знанията на най-големият експерт в света, ще бъдат безполезни.

В предизборните кампании преди 2 години бе широко обсъждана темата за необходимостта от построяването на АЕЦ Белене, тезите бях много, аргументите също, в крайна сметка спорът за неговата икономическа изгодност се води и днес. Така, след като едни и същи хора от противници на проекта се превърнаха във върли негови поддръжници, не ни остава нищо друго освен да отворим дебелите книги по ядрена физика, за да можем сами да вземем за себе си правилното решение.

И така нататък и така нататък…

За огромно наше съжаление обаче, всестранната развитост на българина не е повод за радост, а просто израз на пълната абдикация на държавата от нейните функции. След като днес сме принудени да се справяме изцяло сами с ежедневните предизвикателства на живота, е логично да си зададем въпросите: Кое е това, което ни обединява? Ко е е това, което ни кара да бъдем нужни един на друг? Защо трябва да бъдем част от общество, което ни противопоставя и ни кара да се чувстваме сами заедно? И най-важното, чии са тези закони, които ни карат да спазваме, когато те често се обръщат срещу нас самите? Народната максима ако искаш нещо да бъде свършено качествено, свърши си го сам, за отговорните лица в страната се е превърнала в житейска политика, а определението за „нещо” е всеобхватно понятие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар