28 февруари 2011 г.

Фактори за ръст на икономиката

Докато през последните няколко години усещахме тежките удари на кризата, редица анализатори ни бясняваха за нейните положителни и оздравителни ефекти, които тя има върху икономиките на страните. На първо място, тя отсява качествения бизнес. Този със стратегически цели, този ръководен от опитни мениджъри, този, който инвестира в иновации и т.н. Спекулативните бизнес начинания на хора без опит, визия и управленска култура, достигат до своят заслужен край – фалит. Този тип бизнес организации не създават дълготрайни работни места, а действат като паразити на икономиката като взимат, част от печалбите на истинските бизнес-начинания и така възпрепядстват тяхното по-добро развитие. За жалост няма съвършенни законови механизми, които могат да отсеят истинският бизнес от спекулативният. Това е работа на самият пазар. След намесата на кризата обикновенно оцеляват – най-добрите.

Колкото и правилни да са написаните по-горе изречения, редица анализатори поставят отпушването на банковото кредитиране, в основата на икономическото възстановяване от кризата. И всъщност ... грешат.

Годините на бърз възход на икономиката на страната и възходът на глобанита пазари, предначертаваха розово бъдеще за всеки бизнес. Така в България бизнесмените започнаха да се мултиплицират по-бързо от зайци, а общото между голяма част от тях бяха ... кредитите. Ето как към визията за бизнесмен, у нас се добавиха и кредитите към различни банкови институции. Липсата на бизнесмени днес доста от анализаторите търсят в липсатана свободен достъп до кредитиране. Така те обрисуват кръговрата кредити-бизнес-икономика. Всъщност дали определянето на кредита като самоцел е ключът към възстановяване или реализирането на производство?

През цялото време на кризата банките не са преставали да кредитират. Банките отбелязали значителен ръст в обема на отпуснатите корпоративни кредити през 2010 г. са ПИБ с 460.8 млн. лв., Пиреос банк с 396.2 млн. лв. и Уникредит Булбанк с 300.1 млн. лв. Отчитайки повишените рискове за безпрепятстваното протичане на икономическите процеси, те увеличиха изикваноятата си към кредито получателите. За да защитят и гарантират парите на вложителите, те увеличиха минималният дял на самоучастие от страна на фирмите търсещи заемни средства и започнаха да отсяват предлаганите проекти на база новата икономическа реалност. Ако до преди кризата, розовото бъдеще, което предначертаваше бурното развитие на икономиката, даваше увереността за осъществяване на всички бизнес начинания, то днес те се налага да искат повече гаранции и по-голяма сигурност. Така основната причина за ниският обем на кредитите отпуснати на бизнеса бяха закономерно и лошите проекти. Тези, които не могат да докажат и убедят банкерите, в своята рентабилност и бъдеще.

И така как точно увеличаването на кредитирането би довело до съживяване на икономиката при положение, че бизнесите, които спешно се нуждаят от пари са ... задлъжнялите. Същите тези, които вече са взели големи количества кредити и имат проблем с погасяването им. Същите тези, които по време на възхода на икономиката не са съумели да натрупат резервни, с които да посрещнат бъдещото влошаване на пазарите и потреблението. Така говорейки за възстановяване на икономиката на страната от кризата, трябва да си зададем един въпрос: Кой би развивал качествен бизнес - мениджърите търсещи поредното рефинансиране на заемните средства или тези, които са управлявали инвестициите си достатъчно добре, за да не се налага днес да увеличават своята задлъжнялост или тя да бъде в минимални размери?

Ситуацията

Статистиката на БНБ за януари показа, че годината започва с намаляващи лихви за бизнеса за новоотпуснати кредити. На годишна база, най-голямо намаление се наблюдава пти кредитите до 1 лмн. лв. договорени в лева 2,86 пр. п. В основната си част това намаление се регистрира през първият месец на новата година 1,81 пр.п. С други думи, средната лихва по новоотпуснатите кредити се е запазила висока и през 2010 г. Така средната лихвата по тези кредити достига до 8,5%. Лихвите по кредитите за бизнеса в левове са най-ниски от 2007 г. насам, като се понижават до равнището си от времето на кредитния бум.

Графика 1
Според публикуваните от централната банка данни, се вижда ясният спад на средният лихвен процент по новоотпуснатите кредити. Пиковите стойност за тези в лева до 1 милион евро се достигат през първото тримесечие на 2009 г., а за кредитите в евро със същата граница, през есента на 2008 г. Въпреки това страната влезе в рецесия, която продължи до третото тримесечие на 2010 г. когато икономиката ни отчете ръст от 0,7%. Така повече от година и половина след започналото поевтиняване между бизнес кредитите, икономиката показва реалено възстановяване. Ако взаимовръзката между кредитите и възстановяването, определяше заемните средства като генератор на ръст, то резултатите щяха да бъдат налице няколко тримесечия по-рано.

Ами тогава?

Говорейки за фактори, които ще спомогнат за въстановяването на България от кризата, често се забравя, че инвестициите не се правят със социална цел – създаване на нови работни места, а с цел увеличаване на притежаваните средства, чрез максимизиране на печалбата. С други думи, след като една инвестиция бъде направена, тя трябва да се възвърне на своя собственик с по-висока стойност, от първоначалната, която е имала, когато е била направена.

Всеки инвеститор, преди да вземе каквото и да било решение за влагане на капитали, трябва да си отговори на 4 основни въпроса, ако иска инвестицията му да се възвърне с печалба. Първият въпрос е за колко време може да се лиши от конкретната сума пари, която възнамерява да инвестира. Това означава, че той трябва да прецени дали в периодът, за който ще вложи средствата си, те няма да му бъдат необходими. Точният отговор на този въпрос, ще го предпази от изпадане в ликвидна криза.

Вторият въпрос, който трябва да получи отговор е, каква ще бъде очакваната от него доходност върху сумата, която ще инвестира, за конкретният период. На база на това, инвеститорът си задава и третият вътпрос – какъв е рискът, който е готов да поеме. Свободният пазар винаги посочва по-рисковите инвестиции (например в акции) като много по – доходоносни, от други с по-нисък риск като банковите депозити.

Така стигаме до често оставащият незабележим въпрос – Какви са алтернативите? Естествено всеки инвеститор се опитва да постигне баланс между максимална възвръщаемост съчетана с максимална сигурност за съответният период. Свитото потребление на местно и международно ниво поради кризата, направи инвестициите на бизнеса в модернизиране и развитие на производствените мощности, рискови и несигурни. Така високите лихви по банковите депозити, достигнали до почти 7% по време на своя пик, привлякоха вниманието им като алтернативана инвестиция, а стабилността на банковата система на страната, накараха бизнесмените да изберат доходността от лихвите, от колкото инвестирането в несигурната среда.

От края на 2009 г. лихвените проценти по новооткритите бизнес депозити поеха на долу и постепенно паднаха до нивата си отпреди депозитната война, като се задържат устойчиви и без съществени изменения. Средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове през януари 2011 г. в сравнение с януари 2010 г. спада с 1,72 пр.п. до 4,55%, а по тези в евро – с 0,86 пр.п. до 3,10%.

Графика 2 Лихвени проценти и обеми по нов бизнес по депозити с договорен матуритет (в левове)
Ниската доходност, която вече получават за парите си фирмите и възстановяващото се потребление и чуждите страни, започна да ги кара да обръщат все повече внимание, към инвестирането в разширяване на бизнесите си. Ето как, всъщност не кредитите, а депозитите са тези банкови продукти, които имат силно влияние на пазара в момент на криза.

Примери от България 2010 г.

През последните няколко години, сред инвеститорите на фондовата ни борса, две публични дружества ярко заблестяха със своят добър мениджъмнт и финансови показатели. Това са производителят на акумулатори Монбат и фармацевтичният Софарма. Според проведено допитване на в. Капитал сред портфолиомениджъри, акциите на двете компании са определяни за най-перспективни на пазара. Справка във финансовите им отчети показва, че и двете компании са с нисък процент на задлъжнлост.

След като лихвените проценти по депозитите започнаха трайно да намаляват, дойде време и на първите мащабни инвестиции. През 2010 г. Монбат инвестира 4.7 млн. лв. в осветителния бизнес като закупиха 51% от производителя на мощни светодиодни излъчватели Окта Лайт България АД. Основната, част от сумата бе натрупана от неразпределяне на дивиденти по времето когато, българската и световната икономика бяха във възход, а печалбите бяха високи.

Малко преди края на годината Софарма инвестира 70 млн. лв. в нов завод за лекарства. Очакваният капацитет на производство са 4 млрд. таблетки годишно, като ще се произвеждат над 100 лекарствени продукта. След пускането в експлоатация на новия завод ще бъде осигурена заетост при пълно натоварване на 420 души. С построяването на новия завод за твърди лекарствени форми Софарма заявиха, че приключват пълната модернизация на производствените мощности на компанията.

2 коментара: