Пропускане към основното съдържание

За всичко е виновна топката

Седмица след така нареченото „мега дерби на България“ между отборите на Левски и ЦСКА, продължават да отекват отзивите, спуканите глави продължават да болят, а белезите в душите продължават да кървят. Седмици преди вечерта на 26-ти февруари, феновете на двата отбора започнаха да се настройват едни срещу други. Словесните престрелки между председателите на фенклубовете не спираха, а в заканите един на друг нямаше и следа от футбол. Очаквано по време на мача напрежението ескалира. Равносметката след последния съдийски сигнал бе десетки ранени, обезобразен стадион и още по-силна омраза между червени и сини. (За щастие този път се размина без погубени животи.)

За пореден път една шепа хора застрашиха живота на хиляди и ни накараха да се отвратим от футбола. Тази шепа от хора, председателите на фенклубовете на двата отбора наричат агитка, която при всеки сблъсък между Левски и ЦСКА, оглавяват гордо като предводители на своята лична армия. Вместо да наказват хулиганските прояви на своите запалянковци, те застават зад тях. Вместо да изключват от редиците на фенклубовете пияни, дрогирани и биещи се вандали, те им осигуряват безплатна защита от органите на реда и безплатен вход за стадионите. И всичко това, за да се защитят от себеподобните си привърженици на противоположния цвят. Знаейки много добре, че насилието поражда единствено и само насилие, те му отговарят с още по-голямо насилие.

По време на тази измислена война, чиято единствена цел е да придаде смисъл на съществуването на неколцина, загиват и в буквалният и в преносният смисъл, истинските фенове. Тези хора те приемат за истински фен единствено ако носиш белези по тялото си от кървави сблъсъци с противоположния цвят. Тези хора нямат морал и винаги оправдават гаменщината си с това, че някой им е позволил като не ги е спрял. Когато обаче се опитат да ги спрат, те реагират още по-остро и безмилостно, защото се чувстват ограничени. Но кои са тези хора? Какво са постигнали в живота си? И отговорите са прости: Никои и Нищо. Просто шепа безмозъчни хулигани, които са готови да посещават всеки мач, за да имат повод да се напият със себеподобни. Хора без съдби, хора незнаещи дори имената на футболистите на отбора, чиято изопачена чест защитават с кръв. Нима това, че си пребил до смърт друго човешко същество само, защото носи тениска с различен цвят от твоят, те прави истински фен? Кое е измерителя за това колко обичаш отбора? Със сигурност не и кръвта по трибуните. Не е и броят счупени седалки.

Тъжното е, че всъщност истинските фенове отдавна не са по стадионите. Истинските фенове все по-рядко пускат телевизора, когато играе любимият им отбор. Истинските фенове носят с мъка заключени в сърцата им чувствата, които са изпитвали към отборите. Защото истинските фенове не приемат това, в което се е превърнал днес футбола и въпреки, че ги боли от реалността казват истината на глас. А истината е, че имената на футболистите в България се срещат по-често в криминалните хроники по повод хулигански прояви и шофиране в нетрезво състояние. Виждат ги да се изявяват все по-повече в нощните заведения и жълтите страници на медиите като герои от любовна сапунка с поредната чалга звезда, вместо по спортните терени.

Липсата на качество във футбола води и до липсата на качество по трибуните. Попаднали сме в деградиращата спирала, в която омразата, некадърността и хулиганщината се самоподхранват. Дори и 22-мата футболисти да изнесат красив и спортсменски мач, тази шепа фенове ще поднесат грозно зрелище на трибуните. И ... обратното. Красотата и спортсменският синхрон между футболисти и привърженици, става по-рядко срещано от датата 29-ти февруари в календарите ни.

На този фон полицията все повече и повече придобива обединяващият образ на най-мразеният враг. Агресията към хората в тъмно синьо, кара малките хулигански „армии“ наричани от тарторите им агитки, да застанат рамо до рамо и да кажат, че тя – полицията, е виновна за техните действия. Тя им е дала алкохола, тя им го е изляла насила в гърлата, тя им е дала наркотиците, тя им е сложила камъните и бомбичките в ръцете, тя ги е затворила в клетките и им е казал „Чупи“. И накрая пак същата тази полиция не се е държала адекватно.

Няколко дни след поредният печален мач, участниците в кървавите сблъсъци се нападат и задават въпроси как се стигна до тук. Питат защо са били намерили камъни по трибуните, но не си задават сами въпроса, защо са ги хвърляли. Вместо да се засрамят от себе си, се обвиняват. Не осъждат насилието, което са проявили, а се оправдават с това, че то е провокирано. Обвиняват полицията, че ги е държала в клетка, а когато полицията ги остави на свобода, я обвиняват, че тя не ги е спряла, за да не потрошат стадиона. Крият алкохола, наркотиците и бомбичките, когато влизат на стадиона по всевъзможни места и начини, а след това обвиняват полицията, че не ги е намерила и не ги е предпазила от самите тях. Обвиняват полицията, че е допуснала хора в нетрезво състояние на трибуните, а когато не допусне видимо неадекватен фен, че той си е купил билет и без никакво право го оставят пред стадиона.

Относно образът на лошият „чичко полицай“, който създава тази шепа от самопровъзгласили се войни на правдата, бих задал въпроса - Ходили ли сте на мач? Аз съм ходил. С ръка на сърцето мога да призная, че не е имало полицай, който да е започнал безпричинно да ме бие или обижда. А вие? Не това, че сте чули, че на някой приятел, някой негов приятел, та гаджето на сестра му е пострадал безпричинно от проява на полицейски произвол по време на футболен мач, не се брои. Хората разказват какви ли не невероятни истории и в тях, те винаги са добрите герои. Питам Вас лично.

Полицията винаги е удобният виновник за пилатовщината на ръководителите на фенклубовете. За това, че те нямат куража да си признаят, че са се провалили, че не изграждат истински фенклубове състоящи се от обикновени хора, които искат да се наслаждават на красив футбол. От хора, които искат да отидат на трибуните, за да наблюдават футболен спектакъл. От хора, които ще изискват от футболистите да прекарват повече време на зеления терен, от колкото по лъскавият под на чалга заведенията. От хора, които с доблест могат да признаят грешките на отбора си и да искат от треньора и ръководството да бъдат поправени. От хора, които няма да се срамуват да протегнат ръка към човекът носещ различен цвят тениска и да го поздравят с победата на отборът му.

Но уви, всеки път виновният е не друг, а топката. Този бездушен, напопмпан с въздух предмет. Ако не бе той, нямаше да има и футболисти и фенове. Никой не поема отговорност за това, че когато отиваш на трибуните търсейки умишлено повод да проявиш агресията си спрямо другите човешки същества, то винаги ще си намериш такъв. За всичко е виновна топката – та тя се търкаля за бога.

Коментари

  1. Нека и аз споделя малко опит от мачовете:
    1. Никога не съм смятал, че полицията е мой враг. По никакъв повод. Дори след 7-ми Декември 1998 година. 1 ден преди студентският празник, тогава Левски и Славия играха 1/8 финал за КБ на стадион В. Левски. Дни преди това валя доста силен сняг, а когато отидох на мача се оказа, че трибуните са непочистени от снега. За капак, поради ниската посещаемост на мача всички фенове бяха пуснати в секторите А и В. По време на мача идиотчетата, които обикновено са в сектор Б от нямане какво да правят започнаха да целят полицаите на пистата със снежни топки. Нищо, че над нас, под ресторанта, който е в сектор В на стадиона имаше 4 полицая и те биха могли да видят кой точно мята топки и да го изведат от стадиона.
    Както и да е, мачът свърши и тъй като след това имах работа на пл. Славейков, се запътих към един от изходите от другата страна на терена, откъм сектор А. Слязох по стълбите и се тръгнах бавно в тълпата по пътеката. Какво беше учудването ми, когато един от редовите полицаи на пистата започна да говори на офицера си: "Хайде бе, старши, сега са малко, пусни ни да ги намачкаме", като в същото време с обувката си риеше сняг върху главите ни. Добре, че офицерът му се оказа с всичкия си, иначе сигурно щяха да ме приберат по обвинение, че съм хвърлял снежни топки по полицаите. Разбирам го това момче, не е приятно да те изтъпанят 2 часа на студа да пазиш разни диванета, които да те целят със снежни топки.
    2. Година по-късно Левски се падна да играе с ЦСКА 1/4 или 1/2 финал пак за Купата. Този мач беше няколко месеца след като ЦСКА победи Левски с 1:0 на Армията, а агитката на Левски изпотроши сектор Б на стадиона. След него мач Дучето, гледайки изпотрошените седалки по пистата коментира "500 фенове на ЦСКА, по половин кило бензин в презерватив и ще им запалим стадиончето пролетта". Та на мача за купата бяхме с един мой приятел, полицай, но цивилен в случая, и бяхме седнали н сектор В. Тогава последният блок от сектор В към Б беше с левскари и и между нас и цска-рчетата имаше полицейски кордон. В един момент дойде един офицер и каза -"Хайде сега първите 20 места да няма никой". Просто за сигурност - нищо не се знаеше при един гол какво щеше да стане. Тогава Левски победи с 1-0, но това не се оказа достатъчно за диванетата в сектор Б, които отново потрошиха седалките на стадиона. И няма да забравя коментара на един полицай до мен "Ако баща му е на пистата няма да мята, ама ..."
    Казаното в поста + моите впечатления (описаното е само част от тях) разкрива една неприятна истина - че полицията ни е полиция само когато трябва да се демонстрира сила. Че може сблъсъците да се елиминират с начален час в светлата част от деня, дрегери и скенери. В крайна сметка живеем във времена, когато от космоса сателитите снимат бар-кода на цигарите, та един скенер ли не можем да поставим на входовете на стадионите?
    Да не говорим, че в крайна сметка тарторите на тия юнаци са отдавна известни на полицията и нищо не пречи в деня на мача, в началният му час, тия да са в полицейският участък и да се разписват. Като в Англия.

    ОтговорИзтриване
  2. Много хубав пост, силни думи, казани на място.
    Чудя се, до кога обществото ни ще търпи безобразните вандалщини?!
    Да си призная, когато има такъв мач, избягвам да съм в центъра, дострашава ме и ми е гадно.

    ОтговорИзтриване
  3. Много хубави и много верни думи.Христо до болка си прав,ти много тактично и много внимателно се изразяваш по отношение на нашите футболисти и изобщо за футбола в България.Но всички знаем,че рибата се вмирисва от главата.Не са виновни футболистите,те са изпълнители.Всички знаят от най-високо ниво за какво става въпрос,но имат интерес това да е така, а не както трябва.Мисля че ме разбираш какво искам да кажа.За това няма футбол.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Град в полуразпад

Анализ на Христо Христов
И докато София се стяга с ремонти по булевардите за десетки милиони левове, за председателството на ЕС, в другия си край България се руши.

Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.
Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преми…

Blizoo шантажира клиентите си

Анализ на Христо Христов


Преди няколко дни всички абонати на кабелният оператор Blizoo бях изненадани неприятно със странни SMS-и. На кратко от 1 март Blizoo добави към програмните схеми на своите абонати няколко спортни канал под шапката Мтел Спорт. Това стана автоматично без потребителите да са го желали или някой да се е допитвал до тяхното мнение. С текстовите съобщения, от компанията уведомиха всички свои клиенти, че въпросните спортни канали ще бъдат безплатни за тях до края на месец март. След това всеки ще трябва да заплаща допълнително по 1.99 лв. на месец за удоволствието, че каналите му стоят в телевизионния пакет. Ако обаче клиентът не желае да ги гледа и респективно да си плаща за това удоволствие той трябва да отговори на получения SMS като изпрати своето ЕГН.

Този подход отприщи лавина от недоволство сред клиентите. От една страна те бяха ужасени от това, че получават от анонимен номер призив да си изпращат лични данни. Blizoo е регистрирана като администратор на лични да…

Парите за с. Хитрино вече се разпределят по „едни фирми”

Миналата седмица стана ясно, че за възстановяването на разрушеното с. Хитрино ще бъдат дадени 10 млн. лв. от държавата и 20 млн. лв. от Европа ще бъдат насочени към селото. Общо 30 млн. лв. ще бъдат изсипани в с. Хитрино, за да бъде възстановено то. Щетите обаче са за далеч по-малка сума. Според Владислав Горанов, жп щетите са за 1,5 млн. лв., а по актуална пазарна оценка пострадалите 26 къщи са на стойност около 500 хил. лв. Дори и да трябва те да бъдат изградени на ново то пак разходите няма да надхвърлят 2-3 млн. лв. В тази проста сметка се пита, какво ще се случва с останалите 25 млн. лв.?
Тази събота на сайта на Община Хитрино се появява директна покана към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Поканата е подписана от зам. кмета на община Хитрино Ахмед Ахмед е със следния предмет: Демонтаж на съществуваща дограма, изработка, доставка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, за сгради-собственост на община Хитрино, увредени в резултат на настъпилата катастр…