Пропускане към основното съдържание

Да налееш бензин в огъня

Инфлация, гняв, популизъм и носталгия към миналото. Последните две седмици, а и по всичко личи и следващите две, могат да се опишат от тези четири думи. Проявяваното съчувствие към конфликтите в Либия бързо се превърна в гняв, когато поради страх от рязко намаление на износа на нефт цената за барел надмина 100 долара и произвежданите от него продукти рязко увеличиха стойността си, а от там и по-високата стойност на горивата, бръкна веднага в джоба на потребителите. Редицата изказвания в публичното пространство за справяне със ситуацията чрез държавен контрол на цените отприщиха носталгията към миналото и командната икономика. Онази, в която цените, заедно с всичко останало, се определяха на петилетки и българският пазар бе изолиран от световните тенденции на топло под партийното крило. Но дали всичко е толкова страшно или просто самият страх кара недоволството да прерасне в протести?

Да започнем анализа си отзад напред. Ако държавата се намеси в определянето на цената на горивата в страната, то това би означавало намеса на свободния пазар и явно погазване на пазарната икономика, която България гради през последните 20 години. Подобна държавна намеса може да има пагубен ефект за самата икономика на страната и ще я зачеркне от картата на много инвеститори, защото никой не би вложил пари в бизнес, в който не самият пазар оценява стоката му, а визията на държавата за нейната стойност. Ако продавате телевизори и утре държавата Ви каже, че те трябва да струват с 20% по-малко, Вие не можете да предвиждате Вашите разходи. А ако сте закупили стоката на по-висока цена от тази, на която държавата иска да я продавате, бихте отчели загуби, които няма да Ви бъдат възстановени, а са за ваша сметка. Цената на една стока е толкова висока, колкото са готови потребителите да платят. С други думи: не държавата, а пазарът е най-точният измерител на потребителските цени.

От друга страна, ако държавата се намеси в определянето на цените на горивата чрез намаляване на акциза им или ДДС, то тогава пушачите в страната ще могат с основание да зададат въпроса: Ами ние? По данни от различни емпирични изследвания, пушачите в България са близо 60%. Да направим аналогия:

Всеки сам избира според своите възможности дали да шофира превозно средство.
Всеки сам избира дали да пуши или не.

Изгорелите газове са не по-малко вредни за хората от тютюневия дим. Потърпевшите от така нареченото пасивно пушене са много по-малко от пешеходците, вдишващи мръсните газове. Всъщност, потърпевшите от обгазяването тук са именно тези, които са избрали да не замърсяват околната среда, докато шофьорите стоят удобно изолирани зад стъклата на своята кола.

И при цигарите, и при горивата държавата начислява ДДС и акциз в не малки размери. Миналата година Министърът на финансите обяви поредното увеличение на акциза върху цигарите. Така разтварянето на ножицата между себестойността и пазарната цена на цигарите от държавата доведе до ръст в контрабандата и спад в приходите на хазната, генерирани от този сектор.

При цигарите има и друга особеност. Намаляването на пушачите ще доведе до спад в търсенето на тютюн, а това ще остави без поминък не малко граждани, чието основно занимание от години е единствено отглеждането на тютюн. А държавата все още няма конкретна визия тези хора с какво ще заменят отглеждането на тютюн.

Ето как, ако държавата намали данъчните ставки и акциза върху горивата, но не и тези върху цигарите, то решението би било аргументируемо единствено с това, че е широко прието мнението, че цигарите са вредни за здравето и също толкова широко прието мнение е, че колите са необходимост за всеки.

Но къде е решението?

За да се намери решение на конкретен проблем, то той първо ясно трябва да се дефинира. В началото на седмицата НСИ отчете годишна инфлация за месец февруари от 5,2%. Високата цифра бе предшествана от протест ден преди това срещу високите цени на горивата. Колко фрапираща е тя всъщност? От графиката ясно се вижда, че годишната инфлация само за 2008 г. е била 12,5%, като и в годините около нея тя не е падала под 6 на сто. Ако нивото на инфлацията, която се измерва чрез изменението на потребителските цени, бе основният проблем, то тогава защо и при тези години не е имало протести. Използвайки калкулатора на интернет страницата на НСИ за изчисление на инфлацията, може да се види, че от май 1990 г. до февруари 2011 г. тя е … 423 791.6%.

Графика 1. Годишна инфлация
Източник: НСИ

В допълнение можем да разгледаме и данните от Съюза на вносителите на автомобили в България (посочени в графиката) и да видим, че в годините с най-висока инфлация броят на продадените нови автомобили в България достига пиковите си стойности.

Графика 2. Продадени нови автомобили в България
Източник: Асоциация на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България

Да разгледаме и цената на петрола през посочените години. Тя достига до почти 160$ за барел, а днес е малко над 100$. Данните ни навеждат и на логичния въпрос: Как по-време на най-високата инфлация и най-високите цени на петрола българите са купували най-много нови автомобили, а днес и най-малката промяна на цената може да доведе до бунтове и протести?

Отговорът е прост – за всичко се плаща. Ако в тази ситуация гражданите са имали пари, за да платят за всичко, то днес явно не разполагат с тези пари. Ако преизчислим за месец средна годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности и сектори, ще видим, че темпът на нарастване е много по-голям от този на инфлацията и в нейния пик през 2008 г. достига 26,5%.

Графика 3. Средна месечна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности и сектори и темп на ръст спрямо предходната година
Източник: НСИ

Факторите, определящи ръста на заплатите, са много и един от тях е именно инфлацията. Повишаването на цените означава, че бизнесът ще отбележи ръст в печалбите, основната част от тях ще бъдат преразпределени в инвестиции за увеличаване на производството и повишаване на заплащането на персонала. Увеличеното производство генерира ръст в търсенето на работна сила, а неговото повишаване доведе до ръст на работните заплати и съответно на доходите на хората.

Днес ръстът при средната заплата продължава да се увеличава, но ефектът от инфлацията е обратният. Вместо да увеличава доходите, тя ги намалява. За да си обясним това явление, трябва да прибавим и ефекта на заетостта. В пиковите години на инфлацията и средната работна заплата безработицата в страната бе достигнала до минимално ниво. Толкова минимално, че на пазара имаше осезаем глад за квалифицирани кадри.

Графика 4.
Източник: Агенция по заетостта, Годишник 2009 г.

Към февруари 2011 г. измерената от Агенцията по заетостта безработица е в размер на 9.78%, но тази стойност отчита само регистрираните в бюрата по труда. Тези, които са предпочели да не се регистрират като безработни, формират така наречената скрита безработица, която, прибавена към вече отчетените стойности, според експерти води до реално ниво на безработицата от 15%-20%. В съчетание с това трябва да се разгледа и методологията за определяне на средната работна заплата. Тя се определя на база брой заети. С други думи, средната работна заплата може и да расте, но базата от работници, върху която се изчислява, е по-ниска и, разпределена в домакинствата, логично води до намаление на техния доход. В графика 5 ясно се вижда, че след първото тримесечие на 2010 г. през останалите доходът на домакинствата реално намалява.

Графика 5. Среден доход на домакинствата в страната (в лева)
Източник: НСИ

От целия този анализ може да се направи един прост извод: не цената на горивата в България е проблемът, а намалелите финансови възможности на домакинствата. Държавата не може и не трябва да се намесва в пазарното определяне на цените на която и да е стока, а да съсредоточи усилията си в подобряването на бизнес климата в страната. Това от своя страна би привлякло инвестиции в икономиката, би разкрило нови работни места и би довело до повишаване на финансовите възможности. Казано в едно изречените, търсенето на начини за намаление на цените на горивата в страната е просто изхвърляне на вода от потъващ кораб, а не решаване на същинския проблем – запушване на пробойната.

Коментари

  1. разбирам тезата на автора, но има няколко неща с които не съм съгласен:
    1. достоверността на данните от националната стъкмистика
    2. саморегулиращ се пазар, на който има предрешени печелещи и тлеещи към угасване губещи
    3. трудов пазар с предимно работещи бедни = роби

    ОтговорИзтриване
  2. Хммм... доста може да се коментира, но мисля че извода доказва най-ясно безсмислеността на целия този анализ. А защо мисля така?
    /оставяме настрана неправилния словоред на автора/
    1. "не цената на горивата в България е проблемът, а намалелите финансови възможности на домакинствата" - хайде де... не думай... колко прозорливо, а?
    2. "Държавата не може и не трябва да се намесва в пазарното определяне на цените на която и да е стока" - две "невярности". Държавата може да се намесва - стига да прецени, че е необходимо. Относно "не трябва" - препоръчвам на автора да се поинтересува малко от определянето на някои от цените в най-големите икономики на ЕС. А ако стане въпрос за протекционистичните политики там вече нещата наистина излизат от контрол.
    3. Третото изречение е отново пълнеж /също като първото/, т.е не казва нищо ново или интересно. Просто отбелязва всеизвесни истини.
    4. И последното изречение. Черешката на тортата!!! Алооо... автора... не би било лошо да изгребваме водата докато запушим пробойната, за да не се окаже, че сме поправили вече ПОТЪНАЛ кораб.

    Изобщо от подобни... хммм... писания /анализи?/ дали има някакъв реален смисъл? Изключваме евентуалната полза от подобряване на стила на автора. Цялото "творение" изглежда като струпване на постулати, изглеждащи като преписани от учебник, придружени от голямо количество безсмислена статистика целяща придаване на достоверност. Като изключим оригиналното /донякъде/ заглавие не остава нищо. Купчина думи смесена с купчина цифри и малко диаграми за аромат.

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте,
    относно т. 1, след като е ясно, тогава защо не се протестира за тава, а конкретно за цените на горивата?
    По т. 2, представете си, че сте бизнесмен и продавате телевизори на цена 100 лв. Един прекрасен ден държавата решава, че всеки от народа трябва да има поне по 2 телевизора в къщата си. Тъй като не може да му ги купи, тя Ви казва на Вас: "Ако искаш да продължиш да извършваш бизнес в страната, трябва да продаваш телевизорите си на цена от 60 лв.". Те обаче на Вас Ви струват 80 лв. и разликата от 20 лева трябва да я заплатите Вие от собствения си джоб. В подобни условия няма кой да иска да извършва какъвто и да било бизнес. Определянето на минимални и максимални маржове на печалба, нарушават изцяло свободата на пазара. Така ако аз си направя фирма, но не разбирам от нищо ще имам гарантирана печалба, която ще идва от средствата, които биха заделили качествените на пазара фирми, за инвестиции.
    Субсидиите, които се раздават всяка година на земеделци и животновъди, са също форма на протекционистична политика. Аз лично не мога да се сетя за по-добра протекционистична политика, от стриктното съблюдаване и спазване на законите. Налагане на санкции и присъди. Тук може да бъде направено много и да реши цялостно голяма част от проблемите.
    Останалите точки са въпрос на лично възприемане и мнение на начина по, който е поднесена информацията от моя страна. Като читател имате право както да харесвате, така и да не харесвате стила ми на изразяване. :) Благодаря Ви за споделеното мнение.

    ОтговорИзтриване
  4. Здравейте! Удивен съм. Честно... не очаквах да бъда удостоен с отговор. Хммм... започва да става интересно.

    По първа точка: отговора е колкото елементарен толкова и очевиден: популизъм се постига по-лесно по този начин.
    По втора точка: млади господине, представете си, че аз съм бизнесмен и внасям и продавам неща подобни на описаните в примера от Вас. Маржа е мнооого по-голям от предложения в примера. Нормално е около 200% и то на толкова продавам аз. Конкуренцията продава с до 600% надценка. Възниква обаче следния проблем - има хора, които смятат, че продуктите ми не струват понеже са евтини и питат за нещо по-скъпо. Това разбира се е чудесно - повишавам цената и удовлетворявам желанието на клиента. :-) В строителството е нормално около 300%. За единия от автомобилите ми частите при официалния вносител са с надценка между 600 и 800 процента. С това искам да подчертая едновременно колко нереални са познанията Ви за същинския пазар, а също така и колко безсмислено е да се дава конкретен пример по дадената тема.
    "Аз лично не мога да се сетя за по-добра протекционистична политика, от стриктното съблюдаване и спазване на законите. Налагане на санкции и присъди."
    Това изречение вече наистина изглежда, че казва нещо различно от зазубреното от учебниците. Имам обаче няколко забележки:
    1. Да, наистина "лошите закони са по-добри от липсващите такива", но при вече налични закони "лошите закони" стават недостатъчни.
    2. Съответно буквалистичното спазване на законите изобщо не е задължително да доведе до лелеяното "цялостно решаване на проблемите". Много от законите са меко казано не особено логични. Говорим, разбира се, за законите касаещи бизнеса.
    /Само за пример: Вие бихте ли ми обяснили логиката на плащане на мито върху транспорта!!! на дадена стока!?/
    Също така в предния си коментар всъщност исках да наблегна на някои "европейски практики" при ценообразуването. Чудесно е да се знае теорията, но не е лошо да се следи реалното състояние на ситуацията. Тогава подобно нравоучително размахване на пръст от страна на автора из интернет пространството би могло да бъде избегнато.
    Отново обаче искам да се спра на аналогията на автора свързана с корабоплаването. ;-)
    Съжалявам за относително рязката реакция, но се надявах да се разбере това, че според мен не може да има толкова елементарно решение. Едното е дългосрочно решение, а другото краткосрочно. Да, наистина в дългосрочен план казаното е вярно, но в краткосрочен план все някой трябва да "изхвърли водата от кораба".

    Поздрави: инжИнера

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Град в полуразпад

Анализ на Христо Христов
И докато София се стяга с ремонти по булевардите за десетки милиони левове, за председателството на ЕС, в другия си край България се руши.

Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.
Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преми…

Blizoo шантажира клиентите си

Анализ на Христо Христов


Преди няколко дни всички абонати на кабелният оператор Blizoo бях изненадани неприятно със странни SMS-и. На кратко от 1 март Blizoo добави към програмните схеми на своите абонати няколко спортни канал под шапката Мтел Спорт. Това стана автоматично без потребителите да са го желали или някой да се е допитвал до тяхното мнение. С текстовите съобщения, от компанията уведомиха всички свои клиенти, че въпросните спортни канали ще бъдат безплатни за тях до края на месец март. След това всеки ще трябва да заплаща допълнително по 1.99 лв. на месец за удоволствието, че каналите му стоят в телевизионния пакет. Ако обаче клиентът не желае да ги гледа и респективно да си плаща за това удоволствие той трябва да отговори на получения SMS като изпрати своето ЕГН.

Този подход отприщи лавина от недоволство сред клиентите. От една страна те бяха ужасени от това, че получават от анонимен номер призив да си изпращат лични данни. Blizoo е регистрирана като администратор на лични да…

Парите за с. Хитрино вече се разпределят по „едни фирми”

Миналата седмица стана ясно, че за възстановяването на разрушеното с. Хитрино ще бъдат дадени 10 млн. лв. от държавата и 20 млн. лв. от Европа ще бъдат насочени към селото. Общо 30 млн. лв. ще бъдат изсипани в с. Хитрино, за да бъде възстановено то. Щетите обаче са за далеч по-малка сума. Според Владислав Горанов, жп щетите са за 1,5 млн. лв., а по актуална пазарна оценка пострадалите 26 къщи са на стойност около 500 хил. лв. Дори и да трябва те да бъдат изградени на ново то пак разходите няма да надхвърлят 2-3 млн. лв. В тази проста сметка се пита, какво ще се случва с останалите 25 млн. лв.?
Тази събота на сайта на Община Хитрино се появява директна покана към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Поканата е подписана от зам. кмета на община Хитрино Ахмед Ахмед е със следния предмет: Демонтаж на съществуваща дограма, изработка, доставка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, за сгради-собственост на община Хитрино, увредени в резултат на настъпилата катастр…