вторник, 31 май 2011 г.

Разходите за данъци се увеличават за последните 12 месеца с 51.4%


Едва ли има икономист, който следи състоянието на българската икономика и да не изтъква слабото вътрешно потребление като проблем номер 1 пред нейното възстановяване. С изключение на последното тримесечие на 2010 г., когато то отбеляза минимален ръст в размер на 4.1%, през всички останали тримесечни периоди от началото на кризата, то е на отрицателно ниво. Покачването му се оказа краткотрайно и през първото тримесечие на 2011 г. потреблението отново се върна на червена територия със спад от 2.1%.

Слабото вътрешно потребление се дължи основно на високата безработица (9.29% през месец април според Агенцията по заетостта), несигурната икономическа ситуация, която кара хората да се притесняват за своите работни места и своите доходи, както и на намаляващите парични приходи на домакинствата. Според изнесените от НСИ данни за доходи, разходи и потребление на домакинствата през първото тримесечие на 2011 година, ясно се отчита спад на доходите на домакинствата за последните 12 месеца с 2.1%, а разходите за същия период са се увеличили с 1.4%. Повишаването на разходите се дължи в основната си част на повишаващата се инфлация, която на годишна база за месец април е 4.6%.

За бавното и мъчително възстановяване на вътрешното потребление, редица анализатори обвиняваха през последните години банките в страната, които са повишили изискванията си към кредитополучателите. Според статистиката на БНБ обаче, през последните месеци се наблюдава оживление сред кредитирането, а лихвените проценти отбелязват спад.
Потреблението обаче продължава да остава отрицателно.

На фона на стагниращите доходи на домакинствата обаче има и нещо друго, което отхапва част от тях. Това е данъчното бреме. В условия на криза, един от лостовете, с които държавата може да запази по-висок обем на доходите на гражданите и така да им помогне в известна степен да се справят с намалените работни заплати, евентуален период без доходи или появила се както в момента инфлация, е регулирането на данъчното бреме. С понижаване на данъците, държавата оставя в ръцете на домакинствата повече средства, с които те могат да потребяват повече и по този начин да се стимулира цялостно икономиката. Увеличението на данъците по време на икономическа криза, води до нейното задълбочаване, тъй като увеличеното данъчно бреме оказва по – силен натиск върху потреблението. Все пак тук трябва да се отбележи, че самата държава се издържа и от данъчните приходи, които постъпват в хазната. Ето защо намалението им ще доведе до съкращаване на бюджетни разходи. Така в конкретната ситуация трябва да се потърси правилният ход, който ще има най-ползотворен ефект върху възстановяването на икономиката и бързото излизане от кризата.

Според данните за разходите на домакинствата, които се представят от НСИ, през първото тримесечие, разходите за данъци са нараствали в общата структура от 3.5% на 5.3% за последните 12 месеца. Всъщност това е и най-силно нарасналото перо в структурата на разходите. Данъците средно на домакинство за q1 2010 са 66.04 лв., а през q1 2011 са 99.99 лв. Данъци средно на лице от домакинството q1 2010 са 26.69 лв., за q1 2011 г. 40.71 лв. Ръст в проценти за домакинство е 51.4%, а на лице от домакинството 52.5%.

Структура на общия разход на домакинство през първото тримесечие на 2010 и 2011 година
Източник: НСИ

Прибавяйки към високата инфлация и спадът на доходите и натискът от по-високите разходи на домакинствата за данъци, може да заключим, че е нереалистично да се очаква съживяване вътрешното потребление през 2011 г. С отслабването на износа, може дори да се стигне отрицателен прираст на БВП през второто тримесечие, което ще задържи икономиката на страната гравитираща около нулата.

петък, 27 май 2011 г.

Спасителят в ръжта

През последните няколко години БФБ се бори с дилемите, на които не й се бе налагало да размишлява прекалено дълго през новата си история. След като изливането на гориво под формата на чужди инвестиции изведнъж спря, борсата разбра, че трябва да намери смисъл да съществува заради самата себе си, а не за да бъде просто инструмент, който след използването му ще бъде захвърлен от инвеститорите в килера на забравата. Проблемът е ясен – липса на инвестиции. Основните причини за това са две: кризата увеличи стойността на парите и направи инвеститорите много по-предпазливи, а силно редуцираните парични потоци, доведоха до много ниска ликвидност на българския пазар. От своя страната ниската ликвидност пък повишава риска и отблъсква инвеститорите. На всеки от участниците на пазара вече му е ясно, че за да може да се зароди отново живот на БФБ, така заформелият се порочен кръг, трябва да бъде разрушен. И така всички започнаха да търсят „Свещеният Граал“, който да реши проблемите им.

Търсенето на символики отведе борсовите участници до вече далечната 2005 година и приватизацията през БФБ на държавния монополист БТК. През юли2004 година 65% от акциите на БТК бяха придобити от американския инвестиционен фонд "Адвент" чрез дъщерната му компания "ВиваВенчърс" на цена от 280 млн. eвро, а през следващата 2005 година останалите 35% от компанията бяха раздържавени през БФБ. Още на следващата година ПЧИ отбелязаха почти двоен скок в сравнение на с 2005 година, борсовият индекс СОФИКС се изкачи 732 пункта през юни 2005 г. до 1934 през октомври 2007 г. Ръстът на БВП през тези години варираше между 5% и 6% на годишна база.

Обем и ръст на годишна база на ПЧИ
Източник: БНБ

Оказала се на правилното място в правилното време, приватизацията на БТК се превърна в символ на просперитет за страната. Редица анализатори заключват, че именно раздържавяването на телекома е привлякло чуждите инвеститори към страната ни. Те от своя страна са започнали да влагат средства в икономиката ни.

Най-лесният начин да се инвестира в една чужда икономика е фондовата борса. По този начин всеки може да придобие част от бизнес във всеки сектор, който си поиска, в рамките само на една сключена сделка (да влезе в инвестицията) и да го продаде също толкова лесно (да излезе от инвестицията си) без да поема никакви ангажименти към конкретните компании и това да не навреди на нейния бизнес (и съответно на неговата инвестиция). Ето защо приватизацията през борсата на качествено дружество носещо печалби, чрез монополно влияние в определен пазарен сегмент – БТК, се счита, че е генерирало толкова силен интерес в чуждите инвеститори, че те са решили да закупят и дялове в много други български компании. Така днес месията за БФБ, според пазарните участници, е раздържавяване през борсата на други апетитни предприятия като енергийните компании обединени под шапката на НЕК.

„А дали е така, кой ще ми каже“

Пееше преди 3 десетилетия Васил Найденов. Всъщност идеализирането на една сделка до символ за просперитет, показва само колко наивно продължаваме да гледаме на пазарите и участниците стоящи на другия край на нашите сделки. Преди няколко стотин години, хората са вярвали, че всяко природно явление е свързано с настроението на определено божествено създание. Казано по-просто, наивността ни е толкова голяма, че в глобалната икономика уповаваща се на знания и анализи, ние смятаме, че основно значение за сключването на една добра сделка имат определени символики. Дори и да бъдат раздържавени енергийните дружества (този акт на правителството се очаква на българския пазар от приблизително 2 години) това няма да има същият ефект, който оказа приватизацията на БТК.

Причините за тази констатация могат да се търсят в две посоки. Първо, Държавният телеком генерира интерес на големи инвеститори поради две основни причини: стойността му бе много висока за нашия пазар. Според анализ на Дойче банк от 2004 г. той бе оценен на почти 1 млрд. евро. Големите инвеститори търсят сделки, в които могат да вложат големи суми пари, тъй като малките (като стойност) сделки на практика генерират загуби за тях поради разходите за повечето работа, която трябва да бъде свършена за инвестирането на определената обща сума. На второ място, стойността, на която правителството се съгласяваше да я продаде бе много по-ниска от реалната оценка, тъй като само недвижимите имоти и техники, с които разполагаше дружеството бяха оценени в последствие от брокери за над 1 млрд. евро. Само 3 години след придобиването й, компания "ВиваВенчърс" продаде делът си от 65% в БТК на застрахователния гигант AIG за 1,08 млрд. евро. Печалбата на компанията само от продажбата на инвестицията й бе 286%. През последните години БТК започна скоростно да губи пазарните си дялове във фиксираната телефония и да се опитва да се бори за по-голям дял в мобилната. Приходите на компанията започнаха да падат и печалбата да се свива.

Ако не това, то кое?

След като видяхме, че БТК се е превърнала в символ, поради случайности на съдбата, нека видим кое точно е предизвикало този бум в ПЧИ и еуфорията на БФБ. По същото време, когато се случи приватизацията на телекома СОФИКС бе отбелязал почти 10 кратен ръст и то само в рамките на 4 години (май 2001 г. стойността му е била 72 пункта, а юни 2005 г. вече е 733). С други думи борсата е показала възможност за възвръщаемост на инвестициите в големи размери.
През 2005 г. и 2006 г. готовността на България за членство в ЕС започва да се оценява в Мониторингови доклади на Европейската комисия. До края на 2005 г. парламентът приема 47 закона за синхронизация с европейското законодателство, включително за избор на евродепутати. След заветната дата 1 януари 2007 г. България, вече може да се възползва от всички преимущества предоставяни от членството си в съюза. Външните й пазари за страните членки вече са отворени за нашата стока. Бъдещето на страната изглежда от ясно по ясно, а възвръщаемостта от инвестициите в реално производство и икономическа дейност в страната - висока.

Друг фактор бе външноикономическата обстановка и международните пазари. Около 2005 г. сред инвеститорите се усещаше чувствителен глад за сделки. Традиционните пазари, сектори и дестинации за инвестиране бяха вече толкова преексплоатирани, че струпването на много желаещи да инвестират на едно място, водеше до балонизиране на стойността на редица компании и сектори. В този момент кандидатурата на България за член на ЕС и задвижването на процедурите за бъдещото й приемане, насочи вниманието на инвеститорите към една „неразработена от тях икономическа мина”. Раздържавяването на БТК през борсата просто показа на инвеститорите, че те могат да сключват сделки и в България и да поддържат висока печалба.
Защо не може и сега?

Причината да смятам, че приватизацията на енергийните дружества през БФБ днес няма да доведе до същият ефект, който имаше раздържавяването на БТК е проста:

България вече направи своя дебют пред инвеститорите. Те познават икономиката на страната, възможностите за инвестиране, възвръщаемостта и рискът, който поемат. Няма технически пречки за всеки, който има инвестиционни намерения към икономиката или борсата ни, да ги осъществи. Това, че не са се случили до този момент показва, че страната ни все още е прекалено рискова зона от търсените дестинации днес.

Проблемите
Да се очаква приватизация на конкретно предприятие, че ще доведе до просперитет на една борса е бягство от истинските проблеми на сектора. А именно:

- Липса на ясна визия за развитието на БФБ.

Към конкретния момент визията и на пазарните участници и на самата борса се свеждат до едно просто … Очакване на Годо. Пазарните участници очакват държавата да предложи апетитни компании на инвеститорите и така да се върне отново интересът към изливане на големи суми на пазара. Отговорните институции пък, очакват БФБ да бъде закупена от голям чужд оператор, който да доведе нови инвеститори и да улесни достъпа за търговия на нея от различни точки на света. През септември миналата година следвайки тази визия, Министерството на финансите придоби мажоритарният пакет акции на БФБ, чрез който тя да бъде продадена.

Проблемите в тези нагласи са няколко. Първо, те са направени на база, която вече несъществува и няма изгледи да се върне в следващите няколко години, а именно глобалният икономически ръст и глад за инвестиране. Второ, пак поради тъгата по отминалите печалби, продажбата на БТК през борсата се приема като старт на нейния апогей, който изживя. За жалост обаче, колкото и да ни се иска на всички, продажбата на една фирма през борсата не може да бъде катализатор на развитие и просперитет. Ако това беше така, то би означавало, че бившият държавен монополист е бил носещата колона на икономиката на страната. През последните години БТК вече е частна компания и отчита постоянни загуби, но това не дава пряко отражение на икономиката. С други думи, тя няма това ключово значение, което може да дърпа развитието ни, за да бъде ключът към всичко.

- Ниско ниво на контрол над публичните дружества и лесно заобикалящи се закони.

На 6 октомври миналата година изненадващо фирма Мостстрой се оказа в процедура по несъстоятелност. Според някои от пазарните участници фалитът е бил очакван, но случилото се на пазара показа точно обратното. Още със стартирането на следващата борсова сесия акциите на фирмата се сринаха с почти 95%. Последвалата проверка на КФН установи, че дружеството е било в несъстоятелност още в началото на годината. Това обаче не е било посочено в задължителният отчет, който подава дружеството. Така то просто е подавало формално отчети, които са били формално проверяван от КФН. Фалитът е оповестен от банка ОББ, която не може да събере вземанията си от фирмата и престъпва към разпродажба на активи. А ако не беше банката (,която не е контролиращ орган) дали някой щеше да разбере, че под повърхността на лъскавата фирма, практически има само въздух парите на акционерите са се изпарили? Явно механизмите за контрол над публичните дружества не действат и управлението им може да потъне в явен мрак. С други думи, инвеститорите нямат никаква гаранция, че това, в което влагат парите си наистина съществува, струва толкова колкото е посочено в отчетите и ще се управлява прозрачно.

Към този проблем можем спокойно да добавим и често срещаните препродажби на фирми на значително по-ниски цени на свързани дружества и поставени лица. Законът за свързаност и конфликт на интереси практически се нарушава от всеки, на когото и когато му е необходимо това да се случи.

- Политическа нестабилност.

Изминалата 2010 г. показа повече от всякога колко силно е зависима борсата от политиката на страната. Почти през цялата първа половина на годината правителството се луташе между намаление и увеличение на данък добавена стойност, докато накрая реши да не го променя. Няколко месечното дискутиране остави лошият привкус на неграмотност у управляващите и страх от поемане на твърди решения. Намеренията за мащабни реформи също бавно затихнаха. Пореден пирон в ковчега на българската борса, правителството нанесе есента, когато обяви намеренията си за национализация на средствата натрупани в частните пенсионни фондове. Тъй като част от тези средства са инвестирани в акции на БФБ изваждането им като налична стойност щеше да доведе до шоков спад в цените на акциите, от който щеше да пострада портфейлът на всеки инвестирал на българският пазар. Стагниращата борса не предвещаваше сокоршно възстановяване на стойностите от този изкуствен шок.

През тази година стана ясно, че заради планираното намаление с над 30% на цените на тока от слънце инвеститорите във фотоволтаици се отказват от проектите си у нас. Южнокорейската компания RES Technology може да заведе и съдебен иск срещу страната заради изменения на обстоятелствата на инвестицията си. Компанията, заедно с дружеството SDN, вече е инвестирала 100 млн. евро в проекта си за фотоволтаичен парк край великотърновското село Самоводене. От дружеството планираха паркът им да бъде с мощност 42 мвт и да вложат 150 млн. евро в него.

И не на последно място към този проблем трябва да се добави и постоянното политическо невидение и спекулации около решенията на правителството. Само преди дни премиерът посочи, че неизключва предсрочни избори през настоящата година, с които той да се опита да получи пълно мнозинство в парламента. Рисковете пред един подобен ход са огромни и показват по-скоро липса на визия за бъдещето.

Ако тези три основни проблема не получат адекватни решения, които да позволят на инвеститорите да виждат в бъдещето на нашата икономика, то раздържавяването на която и да било фирма през борсата, няма да окаже дълготраен ефект върху пазара и икономиката ни. А последната не се гради на постоянно раздържавяване на фирми, тъй като и те в един момент ще свършат и тогава на къде?

петък, 20 май 2011 г.

(Не)съвършенството на българските закони и правораздаване

Случаят от събота вечер, в който управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ), една от най-влиятелните институции на света, играеща роля на спасител за икономиките на много страни в света, бе обвинен в сексуално посегателство, показа ясно колко несъвършено е българското законодателство и правораздаване. Толкова несъвършено, че практически липсва. Нека направим едно паралелно сравнение между развитието на случаят до сега и развитието на случая, при който олимпийският шампион Максим Стависки в нетрезво състояние предизвика катастрофа, чрез която отне живота на 23-годишният Петър Петров, а 19-годишната Мануела Горсова осакати за цял живот. Правим паралела между г-н Кан и Стависки, защото и двамата се ползваха с високо обществено доверие и влияние.

В САЩ


14 май шефът на Международния валутен фонд (МВФ) беше обвинен в опит за изнасилване, след като 32-годишна камериерка се оплака в полицията, че Строс-Кан се опитал да й посегне сексуално в хотел близо до Таймс скуеър. Още на следващият ден срещу него бе повдигнато обвинение. Първото явяване на управляващия директор на МВФ Доминик Строс-Кан пред съда в Ню Йорк, за да отговаря по обвиненията в сексуално насилие бе на 16 май. Доминик Строс-Кан може да бъде осъден на 20 години затвор. На 18 май той подаде оставка като управляващ директор на Международния валутен фонд, за да не бъде компрометирана институцията по време на съдебния процес. На 19 май Строс-Кан излезе под гаранция срещу общо 6 млн. долара. Съдията от нюйоркския щатски Върховен съд Майкъл Обюс заяви, че 62-годишният Строс-Кан може да бъде освободен срещу 1 млн. долара парична гаранция и да бъде поставен при 24-часово наблюдение под домашен арест с електронно проследяване - условия, предложени от неговите адвокати. Съдията също заяви, че Строс-Кан трябва да има един въоръжен пазач по всяко време за негова сметка и да предостави застрахователни облигации на стойност 5 млн. долара, предаде Ройтерс.

В България


Стависки предизвика жестоката катастрофа на пътя Приморско - Бургас след моста над река Ропотамо в началото на август 2007. При изпреварване на десен завой той се вряза челно с "Хамър"-а си в лек автомобил. При тежкия сблъсък загина 23-годишният Петър Петров, а 19-годишната Мануела Горсова е в кома. Ранени бяха още четирима души. Световният шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки не е обвинен в убийство. Повдигнатото обвинение е за тежка телесна повреда, за което законът предвижда до 3 г. затвор. Две години или пробация е наказанието за средна телесна повреда. Преди да бъде повдигнато обвинение, адвокатите на Стависки искаха да се вземе предвид фактът, че той е оказал помощ на пострадалите, което е било уважено от прокуратурата. В Наказателния кодекс обаче няма точка, която да касае случай на причинена смърт, при условие че е оказана помощ. Единственият такъв текст включва причинена смърт на повече от едно лице, за което наказанието е до 10 г. Това е възможно най-лекия текст, който позволява и налагането на условна присъда. Според бургаския зам. окръжен прокурор повдигането му е с цел да се позволи на обвиняемия да се запознае с правата си. След като бе обвинен, световният шампион беше пуснат под гаранция от 2000 лв. Тъй като няма забрана да напуска страната, Стависки трябва да уведомява разследващите преди всяко свое пътуване в чужбина. Към 21 септември 2007 г. Стависки не е давал все още обяснения. Разследването срещу него обаче се забавя. Зам. окръжният бургаски прокурор иска удължаване на разследването с 1 или 2 месеца като това се налагало заради огромния обем работа, която трябва да се извърши. Дълго чаканата автотехническа експертиза пък трябва да бъде готова до края на месец септември същата година. По закон двумесечният срок на разследването изтича на 5 октомври.

Решението за условна присъда за Стависки беше взето от магистратите от Върховния касационен съд на 5 май 2009 г.. Те потвърдиха присъдата от 2 години и половина условно с 5-годишен изпитателен срок, дадена на фигуриста на първа инстанция от съда в Бургас. Размерът на обезщетенията за нанесени неимуществени вреди се намалява. Вместо обезщетение от 150 000 лева за Мануела Стависки ще трябва да даде 90 000 лв. Обезщетението за загиналия Петър пък става 200 000 лева за двамата му родители от първоначалните 240 000 лв.



НЯКОЙ ДА ВИЖДА НЕЩО, КОEТО ДА МУ СМЪРДИ?

петък, 13 май 2011 г.

БВП отчете ръст, но облаците над икономиката остават

Ръстът на БВП от 2.5 % на годишна база би било едно изключително добро постижение в една нормална икономическа ситуация, но моментът не е такъв. След силните спадове на икономиките от еврозоната през 2009 г., през последните тримесечия, те отчитат рекордни ръстове индикиращи за тяхното възстановяване. През последното тримесечие Германия отчете ръст от 5.2% на годишна база, който е най-силния резултат от 1990 г. насам. Франция отчете петгодишен връх в икономическия си растеж, като БВП на страната за периода се увеличи с 2.2%. Най-високи стойности регистрират Естония (8%), Литва (6.8%) и Финландия (5.2%).

Ако в останалите страни имаше достигане на дъното и оттласкване от него, за България може да се каже, че лази по дъното. Силното възстановяване на външно икономическите партньори на страната (основната част от износа на България е насочен към Германия) генерира силните ръстове при износа на икономиката ни. От април миналата година износът се превърна в основен двигател на икономиката на страната. Бързото му възстановяване успя да неутрализира негативния ефект от свитото търсене. Ниската база от 2009 г. и нарастващите цени доведоха до рекордни нива на ръст през 2010 г. в износа на страната. Липсват обаче фактори, които да задържат ръста на износа. От една страна не се наблюдава завоюване на нови пазари, които тепърва да бъдат експлоатирани, а от друга високата база от 2010 г. ще сведе ръста на износа до едноцифрени стойности. В графика 1 се вижда, че положителният принос на износът към БВП, започва да се забавя. Имайки предвид, че рекордните ръстове на износа бяха отчетени след април миналата година, високата годишна база ще покаже значително забавяне на приноса на износа към БВП през второто тримесечие.

Графика 1Ръст на годишна база на износа в структурата на БВП (%)
Източник: НСИ

Същевременно с изтощаване на износа като мотор на икономиката, крайното потребление дава минимални индикации за възстановяване. Слабият темп на възстановяване на потреблението няма да успее своевременно да подкрепи БВП след отслабване на износа, което реално създава опасност икономиката на страната да отчете и поне едно тримесечие на отрицателна територия. Високата инфлация (2.7% към април 2011 г.) и все още големият обем на безработица (9.79% за април 2011 г.) продължават да навяват у потребителите чувство на несигурност и да охлаждат желанието им за нови покупки.


Графика 2. Ръст на годишна база на крайното потребление в структура на БВП (%)
Източник: НСИ

Данните на НСИ показват второ поред тримесечие на икономически ратеж в България от 2.5%. Той обаче е по-слаб от четвъртото тримесечие миналата година, когато БВП на страната нараства с 2.9%.

сряда, 4 май 2011 г.

Рекета на Blizoo

Денят е 03.05.2011 година. Мислих си, че времето на мутрите и рекета е отминало още преди 15 години, но уви. След като Blizoo влезе в България се зарадвах, защото логото им (нали го помните онова размазано лилаво петно) ме караше да се усмихвам. Не използвам услугите им обаче, защото не потребявам голяма част от продуктите, които предлагат. Много мои познати обаче ги използваха и започнаха масово да се оплакват от ужасното качество, което предлагат, от липсата на услуги, за които си плащат и т.н. Аз пак продължавах тайничко да се усмихвам, защото нямам взаимоотношения с тази фирма, а и от отрицателните мнения за качеството й едва ли някога бих имал. Уви, оказва се, че без да имам отношения с тях, имам обаче парични задължения. Година по-късно вече, същото това лого ме разплаква, защото се оказа, че размазаното петно всъщност представлява … техните потребители.

Оказва се, че ако някога сте били абонат на КейбълТел и Евроком (, които днес са обединени от Blizoo) и сте се отказали от техните услуги, значи сте потенциална жертва на техните рекетьори. Накратко преди 4 години съм би абонат на КейбълТел и съм се отказал от техните услуги. 4 години по-късно новата фирма Blizoo ми заявява, че имам стари задължения и иска да си ги платя. Въпреки, че съм изчистил сметките си и съм прекратил взаимоотношенията си те казват, че не е така и трябва да го удостоверя с документ. Сключвам договор, прекратявам го минават 4 години, дали някой от вас си пази с такава давност документацията? Още повече, че 4 години никой не Ви е потърсил, за да Ви каже, че има проблем. Явно ситуацията, в която служител на фирмата КейбълТел е допуснал грешка или документите Ви са се загубили, не съществува. 4 години по-късно се оказва, че искат от Вас да пазите документации за нещо дребно като … кабелна телевизия. Не е ли също толкова безумно като все едно, да Ви се обадят от Била и да Ви кажат, че 2007 година на 2 май сте купили марков алкохол, който струва 200 лв., но според тях вие, са Ви взели 20 лв. и сега трябва да дойдете да си платите още 180 лв. Въпреки, че знаете, че сте платили пълната сума, се оказва, че явно те могат да си искат пари от вас за каквото се сетите, защото едва ли пазите 4 години касовите си бележки.

Оказва се и, че самата фирма Blizoo изключва автоматично съществуването на възможност, в която грешката да бъде в тяхната система или да се дължи от некомпетентност на техните служители. Вместо да се свърже служител на Blizoo с мен и да ми обясни случая и да потърсим заедно решение на конкретния казус, без мое знание телефонният ми номер е бил предоставен на трета фирма, от която аз научавам за проблема. Сега ще подам жалба, ще чакам разглеждането й (най-вероятно в рамките на 1-2 месеца) през това време обаче ще търпя телефонен тормоз (, а и кой знае още какъв) от другата фирма. Когато накрая се окаже, че листчето с моя прекратен договор видиш ли, изскочи от някой архив, чак тогава тормозът ще престане. Интересно ако Мтел, които се оказа, че бяха надписали сметките си за няколко месеца на голяма част от абонатите си бях им дали адресите и телефоните им първо на фирма за събиране на вземанията, преди да сигурни, че нямат грешка в системата, какво ли щеше да стане?

Blizoo казва: “Тук съм, за да ти помогна да откриеш нов прекрасен свят.”

Аз казвам: „Благодаря, задръжте си го.”

Ето и цялата история

Сряда сутрин. Вън вали проливен дъжд и аз пия първото си кафе за деня в офиса. Мобилният ми телефон звъни.
Тя: Здравейте, Вие ли сте Христо Христов? казва женски глас.
Аз: Да, аз съм.
Тя: Обаждам се от финансова фирма. (не се споменава име) Имате старо задължение към Blizoo, което не сте платили и сте прехвърлен към нас като техен длъжник. Трябва да отидете до някой офис да си го платите.
Аз: Моля, как така имам задължение? Та аз никога през живота си не съм използвал техните услуги. Дори не съм разговарял и с техни служители. Какви са тези задължения?
Тя: Задълженията са в размер на 80 лв. и са за минал период.
Аз: Как така ама има някаква грешка? Как за минал период? От кога е това? Как се е случило?
Тя: Ами не мога да Ви дам такава информация. Трябва да отидете до офис на Blizoo те ще Ви кажат за кога и за какво става въпрос и ще си платите.
Аз: Ама има някаква грешка. Аз не съм техен абонат. Моля, оправете си системата.
Тя: Системата си ни е наред господине. Казвайте сега, ще платите си? - жената стана агресивна.
Аз: Ама какво да плащам. Проблемът не е мой. Аз никога не съм бил абонат на тази фирма. Оправете си грешките моля.
Тя: Значи няма да платите? – тонът се повиши
Аз: Не естествено. Няма какво да плащам
Тя: Ще я видим ние тази работа. – заплашително се закани жената и тресна телефона

Аз останах потресен и мигах недвумояващ какво се е случи. От интернет влязох телефона на Blizoo и се обадих да попитам. Вдигна мъж:

Той: Здравейте г-н Христов
Аз: Здравейте. А, от къде ми знаете името?
Той: Ами то ми се изписва на екрана на Вашия номер. Нали сте Христо Христов
Аз: Ама как така Ви се изписва от къде ми имате и телефона?
Той: Били сте абонат на КейбълТел и сте вкаран в нашата система.

Обяснявам какъв е случая

Той: Да г-не, Вие имате неплатено задължение за ползване на кабелна телевизия от 4 месеца през 2007 г. (да припомним, че днес сме … 2011 г.)
Аз: Не може да бъде. Аз прекратих договора си, тъй като се изнесох от това жилище.
Той: Ами тук в системата пише, че несте. Имате ли документ, с който да го докажете това?
Аз: Ами … не пазя документите. Все пак от тогава са минали вече повече от 4 години.
Той: Съжалявам г-не, но щом нямате документи трябва да си платите. Такъв е редът.
Аз: Ама как така. Аз се издължих и прекратих взаимоотношенията си с КейбълТел още тогава.
Той: Ами в системата ни това не е отбелязано. Щом нямате разписка, която да ни представите, значи имате да плащате. Можете да заповядате в някой наш офис, за да го направите.
Аз: Ама, чакайте сега има някаква грешка във Вашата система. След като явно се е получило объркване защо не съм би потърсен още тогава, за да се изясни случая на място, а ми звъните 4 години по-късно.
Той: Не мога да Ви кажа г-не. Явно КейбълТел не са държали на това. Ние сме нова фирма и държим. Ако има някаква нередност можете да подадете жалба в нашите офиси.
Аз: Ама то и Вие сте тук от 1 година и сега чак ми се обаждате. Естествено, че ще подам жалба, това е безумие.
Той: Не знам г-не, Ваше право е.
Аз: А защо сте дали телефона ми на 3-та фирма и ми се обаждат със заплахи? От къде имате това право.
Той: Защото имате задължения, които не сте платили.
Аз: Ама аз Ви казвам, че има проблем и недоразумение. Моля да ми махнете телефона, за да не ми се обаждат да ме заплашват.
Той: Не мога г-не докато не си платите.
Аз: Ама аз ще подам жалба. Не беше ли редно първо Вие да ми се обадите и да ми кажете за ситуацията, за да изясним случая преди да ми давате телефона на ляво и надясно? Сега докато излезе решението по жалбата, което ще е сигурно след месеци, ще ми звънят да ме заплашват ли.
Той: Съжалявам г-не не мога да Ви помогна, такъв ни е редът.
Аз: Ама как такъв, няма ли закони?
Той: То всичко е съгласувано със закона.

Ще се обърна с жалба към Комисията за защита на потребителите и искрено се надявам, че ще има някаква държавност и ще се преустанови този произволен рекет над потребители. Моля всички, които са преживяли същото да го направят.

Поразрових се в интернет и … вижте какви приятни отзиви чух за Blizoo. Явно тормозът и рекетът не е само срещу мен.

„Имам пуснати три жалби за прекратяване на договора без претенции за неустойки от страна на доставчика. Операторите, които обработват сигналите, твърдят, че такива жалби не са заведени в системата им – няма как да докажа наличието им, при положение че няма входящи номера!?!?!?!”

„Когато вчера си плащах таксата в офиса на Blizoo пред мен имаше едно семейство, което беше подало жалба срещу тях и въз основа на това си разваляше договора, въпреки, че беше сключен съвсем скоро, доколкото разбрах.”

„Оплаквах се на касите им, писах писма от формата за обратна връзка, никаква реакция! Било пакет и трябвало да си го платя, независимо,че не съм гледала по 15 дни. И не съм на никакъв пакет, а само на цифрова!”

Blizoo – не си толкова близУ.


... След това е уловката според която след 12тия задължителен месец договора става безсрочен, т.е. не е както на нормалните интернет провайдъри - не си платил спиат го и толкова. Те продължават да си начисляват ежемесечно таксите.
Готиния момент е, че дори когато решиш да прекратиш отношенията си с тях си принуден да заплатиш и периода на 30 дневното предизвестие! Абсолютен рекет.



ТУК МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ И КАК СВЪРШИ ВСИЧКО.