вторник, 28 юни 2011 г.

Добре забравеният нов кандидат Х


След 4 месеца са изборите. При това ще имаме 2 вота: за местна власт и за президент. Към момента предизборната активност на партиите остава минимална тъй като няма обявени кандидати нито за местни избори, нито за президентски. Ясните лица до този момент за президентската надпревара са:

Волен Сидеров от АТАКА
Меглена Кунева като независим кандидат
Румен Христов от Синята коалиция
Атанас Семов от РЗС

И... май други няма. Всички чакат кандидата на ГЕРБ, за да превърнат изборите не в политическа надпревара на идеи, а в междупартиен конфликт. БСП и ДПС съсредоточават усилията си срещу самото правителство, като едва отминал 2-рият вот на недоверие, който внесоха, вече мислят трети. РЗС губи все по-осезаемо влияние над вота, а разцеплението на парламентарната й група, маргинализира образа й в обществото. АТАКА започна отново партизански войни. А ГЕРБ вдига пушилка, но стои на едно място по отношение на предстоящите избори. По последни изявления на премиера, през месец септември управляващата партия ще представи своя кандидат. Зад всичко това обаче прозира грозната истина, че партиите не могат да намерят нови лица, защото социологическите проучвания от доста време насам, показват пълното изтощение на обществото от политическите образи, които гледа през последните 20 години.

Времето за представянето на нови лица в политическото пространство е напълно изчерпано и няма да видим на предизборните плакати, които ще се разлепят есента, нови образи. След юли месец политическият елит на страната ще си даде едномесечна ваканция. Част от него ще се появява отново по страниците на вестниците и на телевизионния екран, които ще разказват къде отмарят лидерите на партиите ни. Други ще започнат с агитационната си кампания по малките населени места, но за всички е ясно, че ефектът от нея ще бъде минимален. Тъй като август месец се възприема от десетилетия като месецът, в който всички излизат в отпуск. Едва ли електоратът би желал под яркото слънце на плажа отново да слуша или говори за политика. В този период агитационната активност ще има негативен ефект върху конкретната партия. Така остават месец и половина преди изборите, в който ще трябва да се напишат предизборните кампании, да се представят кандидатите, да се обиколи страната, за да представят себе си и идеите си и накрая кандидатите трябва да влязат и в пряк сблъсък на идеи и виждания за поста, за който се състезават. Месец и половина е време, което е крайно недостатъчно за осъществяването, на която и да било от изброените стъпки преди вота.

И така на есен ще очакваме да чуем старата песен на нов глас. Кандидатите ще бъдат дългогодишни кадри на партиите, които не са се появявали особено много под прожекторите на медиите, защото не са отговаряли за нищо обществено значимо и не са влизали в преки политически битки с останалите партии, поради което не е натрупан все още негативизъм от избирателите към тях. Хора, заемащи постове, оценявани от някой друг, а не българското общество. Хора, на които не е разисквано публично агентурното им минало, журналисти и политици не са ровили в имотните им декларации и не са проверявали свързаността им с конкретни лица от бизнеса или сивата икономика. Колкото по-късно се обявят кандидатите толкова по-малко време ще има за това. А тъй като принадлежността към бившата ДС, доносите, флашките и директните убиди и клевети, се превърнаха в основен за политиците инструмент за привличане на обществено внимание, предизборните кампании най-вероятно ще се водят на база кой какво е открил първи за миналото на опонентите. Съсредоточавайки усилията си в търсене на комромати, за предизборните щабове едва ли ще остане време за писане на съвременни програми за управление, ето защо и представените програми ще бъдат същите като на предходните избори, с тук-там написани по няколко нови реда, акцентиращи на готовността да се усвояват много средства от евро фондовете. Не е изключено и да чуем поизтупани от политическата забрава идеи, датиращи от миналото хилядолетие, но все така неуспяващи да попаднат в полезрението на овластените народни избранници. Та така, на есен нищо ново.

понеделник, 20 юни 2011 г.

Рекета на Blizoo - Развръзката

Преди малко повече от месец и половина публикувах пост озаглавен „Рекета на Blizoo”. В публикацията разказах накратко случай, на който станах потърпевш броени минути преди публикацията. Нека резюмирам накратко:

Без да съм имал някога каквито и да било взаимоотношения с фирма Blizoo се оказа, че имам неплатени сметки за 4 месеца кабелна телевизия в размер на 84 лв. Задължението датира от 2007 г. и е към фирма КейбълТел, която бе купена и влята през 2010 г. в новата фирма Blizoo. Взаимоотношенията си с КейбълТел бях прекратил още в конкретната 2007 г., но по незнайно какви причини това не е отбелязано никъде. Също така, по незнайно какви причини, 4 години никой не ме е потърсил да ме уведоми за проблема. Аз съответно не пазя документите от приключилият договор, 4 години след като съм прекратил взаимоотношения с конкретната фирма и никой не ме е потърсил за проблеми по него. Та след 4 години аз научих за конкретното си задължение, не от фирмата приемник Blizoo, а от трета фирма, за събиране на вземанията, от която ми се обади „мила жена”, не се представи, не пожела да назове името на фирмата, за капак на всичко нямала и право да ми разясни от къде и защо имам задължения, но ако не ги платя незабавно „ще видим тогава какво ще се случи …”. След като се свързах с фирма Blizoo , те ми разясниха за задължението и ми казаха, че ако искам мога да подам жалба, но ако не представя документите за приключване на договора, не мога да докажа нищо.

Развитието

След изхарчени около 5 лева за телефонни разговори с конкретната фирма Blizoo, нерви и притеснения, реших да направя всичко, каквото мога. Веднага след приключване на работният ден отидох до най-близкия клон на конкретната фирма и подадох жалба срещу това задължение. В рамките на следващата седмица подадох жалби до Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на личните данни. Основанията ми бяха, че срещу мен е упражнявана нелоялна търговска практика. Оказван ми е натиск, чрез заплахи по телефона. Не съм информиран за конкретното задължение 4 години, а най-късно е трябвало това да се случи през 2010 г., след като има юридическа смяна на собствеността и прехвърлянето на задължението ми от едно юридическо лице на друго. Към това можем да добавим и злоупотреба с личните ми данни, които са били предоставени без мое знание на трето юридическо лице – фирмата за събиране на вземанията. Към момента все още нямам отговор само от Комисията за защита личните данни и възнамерявах да изчакам и това решение, за да мога да изложа случая в пълният му вид. Междувременно обаче получих много запитвания от ощетени потребители, които общо взето могат да се обобщят в думите от последното електронно писмо получено от мен:

„Попаднах на Вашата статия в интернет, където обяснявате за проблемите с фирма Близу. С мен се случва в момента абсолютно същото. Днес ми се обадиха, че имам задължение за февруари 2007 и по същия начин ми казаха, че щом не си пазя заявлението за отказ от услугата, не могат да направят нищо. Мисля в понеделник да подам сигнал в Агенция за защита на потребителите. Исках да ви попитам вие подадохте ли сигнал и какво стана по-нататък?”

За да няма още ощетени неправомерно потребители, ще разкажа каква е развръзката до тук.

Най-важното е, че ако получите подобно обаждане не трябва да взимате под внимание нито заплахите, нито опитите да Ви убедят, че ако нямате документ нищо не можете да докажете и при всички случаи трябва да платите назованата цифра. Това е само манипулация, целяща да ви сплаши и в паниката си, вместо да потърсите правата си да платите колкото се може по-бързо. Като получите подобно обаждане трябва ДА ПОДАДЕТЕ ЖАЛБА СРЕЩУ НЕПРАВОМЕРНО НАЧИСЛЕНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ В ОФИС НА ФИРМА BLIZOO. Малко след изтичането на посоченият срок за разглеждане на жалбите, получих отговор от фирмата. В него просто, кратко и ясно се казва, че след постъпване на жалбата ми, от компанията са направили проверка по случая и в следствие на нея задълженията ми са анулирани.

„СУПЕР”

Това си казах след като го прочетох. След това си зададох въпроса, а на база на какво са анулирани? От къде всъщност са се появили първоначално? Дали са били прекратени по давност, защото според чл. 111 от ЗЗД: ако са минали 3 години от последната издадена фактура, то задължението се погасява. Това означава, че всъщност аз съм се водил като нелоялен клиент, който се е укривал и не си е плащал. Аз обаче съвсем съвестно съм си заплатил задълженията и съм приключил взаимоотношенията си с конкретната фирма. Може също така, задължението да е на база конкретна грешка от страна на техни служители и аз да не съм бил никога по никакъв начин виновен за случая. Това обаче не бе посочено в отговора. Нека все пак да отбележа, че фирма Blizoo е разгледала и отговорила на жалбата ми, а не е замълчала, както често практикуват други фирми.

Същата вечер след като отворих плика с отговора на жалбата ми от Blizoo, получих и отговор от Комисията за защита на потребителите. Тяхното становище меко казано ме накара да се замисля, дали няма правописна грешка в името й и то да се изписва по следния начин: Комисия за защита ОТ потребителите.

Моят коментар

"Съгласно Общи условия за взаимоотношенията с крайните потребители на електронни съобщителни услуги, предоставяни от „Близу Медиа енд Броудбенд” ЕАД, т. 15.14.: „Близу има право да предоставя на лицата, упълномощени да събират плащания от ПОТРЕБИТЕЛИТЕ по реда на т. 15.13. от настоящите Общи условия, лични данни на ПОТРЕБИТЕЛИТЕ по чл. 248, ал. 2, т. 2 от Закона за електронните съобщения единствено за целите на събиране на вземанията и при поемане на задължение за неразгласяване на личните данни от страна на упълномощеното лице.”

Моят въпросен договор, според който се появяват задълженията ми, за които е подадена жалбата, не е сключен с настоящата фирма Blizoo, а с фирма Кейбълтел. Въпреки, че фирма Blizoo е приемник на фирма Кейбълтел, след като решението е взето на база настоящите общи условя, то това би следвало те да бъдат запазени същите, каквито са били към момента на сключван на договора ми. От документа не става ясно дали това е отчетено при проверката на КЗП, защото аз не съм уведомяван за промени по Общите условия, а като потребител (който се води на отчет в тяхната система и му се появяват задължения) имам правото, а те имат задължението според ЗЗП Чл. 161в. ал. (2) да ме уведомят за всяка промяна.

„Всяка промяна на предоставената информация, извършена в съответствие с ал. 1, се съобщава на потребителя на хартиен или на друг леснодостъпен за него траен носител преди сключването на договора и се посочва изрично в договора.”


"Във връзка с жалбата Ви е предоставена информация от кабелния оператор. Близу посочва, че е допусната софтуерна грешка и Ви е начислена сума в размер на 84.07 лв. Към момента са предприети съответните действия и сумата е изчистена като задължение от Вас, каквото е и искането Ви."

Добре, вече знам как са се появили задълженията ми към конкретната фирма. Е да, не от нея самата, а от контролният орган, който съм сезирал (ако не го бях направил нямаше и да разбера в крайна сметка). Интересно след като всичко е софтуерна грешка, защо фирма, с която съм прекратил всякакви взаимоотношения, пази личните ми данни все още в системите си?

Запитването към мен, което цитирах по-горе, е от писмо на потърпевш потребител, което получих още на следващият ден след двата отговора (на фирма Blizoo и КЗП). Така в мен възникна въпросът, КЗП проверила ли е дали този софтуерен проблем е възникнал само в моят случай или са засегнати и други потребители от него? Както сами можете да се убедите и в коментарите под първата публикация, не съм единственият със същият проблем. Ако не е проверено, това означава, че може да има голям брой потърпевши от този проблем потребители, които да бъдат заблудени или стреснати от фирмата за събиране на вземанията наета от Blizoo и да платят конкретните им написани неправомерно суми. Реално чрез подобни софтуерни грешки конкретната фирма реализира незаконна печалба – Вие как мислите, не е ли така?

Тази дейност не е ли нарушение на правата на потребителите според закона?

"КЗП в качеството й на държавен контролен орган има вменени правомощия и оказва съдействие за решаването на възникнали спорове между потребители и търговци във връзка с гаранционната отговорност, правото на рекламация за стоки и услуги и неравноправни клаузи в договори, сключвани с потребители.



Редно е да допълним също, че прекратяването, изменението, цялостното или частичното неизпълнение на договорните задължения не е въздигнато от Закона като административно нарушение, поради което същият изключва налагането на санкция. КЗП, в качеството й на административен контролен орган не разполага с правомощия да решава гражданско-правни спорове, задължавайки виновната страна да извърши някакви действия и/или да заплати неустойка или обезщетение на изправната страна. Такива правомощия са вменени единствено и само на съдебната институция."

Тук коментарите и изводите оставям на самите читатели, защото моите най-вероятно ще излязат от рамките на добрият тон. Ще кажа само, че един от начините, по които Комисията за защита на потребителите може да се задейства е да се самосезира. При положение, че потребител е пострадал от конкретна софтуерна грешка е редно, за да бъдат защитени правата на потребителите като цяло, КЗП да провери дали други потребители не са станали жертва на същият софтуерен проблем. Явно има. Все пак ако се разчита всеки, да се оплаче на комисията и тя да стартира отделна процедура за всеки, може да се окаже, че комисията ще бъде блокирана от жалби на потребители, а всъщност може просто да направи една единствена проверка.

Явно според КЗП обажданията и отправянето на закани по телефона, не може да се класифицира като нелоялна търговска практика. Така ако фирмата успее да ви стресне и да си платите, измисленият софтуерен дълг, всичко ще бъде законно. Интересно, а тези, които вече са си платили по тази схема и нямат информация защо се е получило така, дали ще получат парите си обратно и как ще разберат дали са станали жертва или не?

Ако прегледате решениято на КЗП ще забележите, че представителите на най-спорният от гледна точка на монополни структури сектор – телекомуникации, имат всяка година поне по няколко наложени нарушения за нелоялни търговски практики, натиск върху потребителите и т.н. Регулярното повтаряне на нарушение на правата на потребителите обаче явно не представлява проблем за никого освен за … самите потребители, но какво от това? Финансовите санкции обаче явно не се считат като рационална мярка, с която да бъде оказван натиск от контролните органи върху фирмите да спазват правата на потребителите.

Отправил съм конкретните запитвания по решението на КЗП до самият орган и очаквам отговорите им. Очаквайте продължение и при получаване на отговорът на Комисията за защита на личните данни.