петък, 15 юли 2011 г.

Ръководството на БФБ изказа предложение със спорен ефект


Въпрос:
Защо не се възстановяват стойностите на акциите търгувани на Българската фондова борса (БФБ)?
Отговор: Защото няма инвеститори.
Въпрос: Защо няма инвеститори?
Отговор: Защото ликвидността на БФБ е изключително ниска, спрямо другите пазари.

Този прост диалог ясно дефинира генералният проблем налегнал БФБ. Почти 3 години след като икономическата и финансова криза стъпи и на родна земя, все още се обсъждат начините за решаването му.

Първият бе лансиран още през лятото на 2009 г. в предизборната програма на настоящото правителство. То изяви желание да извърши приватизация на държавните дялове на енергийните дружества през борсата като по този начин остави пазарът да даде справедлива цена за тях и това да повиши приходите в бюджета. От страна на борсата, предлагането на нови и атрактивни компании трябва да предизвика интереса на чуждите инвеститори и да се повтори ефектът БТК от началото на 2005 г.. (Продаването на остатъчния държавен дял в БТК 34.78% или 2 869 251 акции през борсата, предизвика толкова силен интерес у чуждите инвеститори към българската икономика, че те освен телекомуникационната компания пожелаха да придобият собственост и в редица други компании и по този начин предизвикаха огромни ръстове на БФБ). През 2010 г. правителството включи тази мярка като част от антикризисният си план, с който трябваше да стопи растящият бюджетен дефицит през годината (2.8 млрд. лв. или 3.6%). Към днешна дата правителството не е реализирало все още това си намерение, но не е и забравило за него. Само преди седмици то избра инвестиционните посредници: ПФБК, ЦКБ и Булброкърс, които да подготвят листването на дружествата.

Вторият изказан вариант за вдъхване на живот на БФБ, бе търсенето на стратегически инвеститор за развитието на самата борса. През месец септември миналата година Министерството на финансите придоби мажоритарен дял върху БФБ именно следвайки осъществяването на тези си намерения. Към днешна дата обаче, такъв инвеститор липсва. Преди кризата бе спрягана Варшавската борса като евентуален купувач на БФБ, но така и не се стигна до сделка.

И ако тези два възможни варианта биха оказали неминуемо положителен ефект върху търговията на БФБ, борсата излезе с трето и доста спортно предложение. Слабо търгуваните публични компании да бъдат преместени на отделен пазар, пазарната информация за тях да бъде по-малко и те да бъдат изключени от борсовите индекси. Това предвижда предложение на ръководството на БФБ, изпратено до браншови организации и представители на пазара.

Двата пазара ще бъдат регулирани като няма да има разлика в начина на търговия на ценните книжа. Новото разделение трябва да "осигури представителност" на борсата, да увеличи качеството на представяната информация, като от нея бъдат изключени дружества, които иначе я изкривяват.

Спряганите за момента критерии, по които ще се определя принадлежността на акциите са средномесечен оборот под 4 хил. лв. и по-малко от 5 сключени сделки средно на месец за последната половина година. Новия пазар ще бъде наречен Bulgarian Second-Tier Equity market (BaSE Market).

На фона на другите идеи, по които се работи в момента, това предложение на БФБ звучи по-скоро като … „дайте да отчетем дейност”. Какво имам предвид. При положение, че всички компании на пазара в момента са много слабо търгувани, не е ясно дали предлаганият начин ще бъде адекватен за отделянето на ликвидните от неликвидните, така че, когато има възстановяване на пазара, да не се окаже, че в определяните за неликвидни компании да има по-силно ликвидни от официалния пазар. От друга страна, нежеланието да се разкрива информация, е стимул за някои компании изкуствено да се опитат да занижат ликвидността на акциите, за да попаднат в новия сегмент, където информацията, която ще бъде изисквана да се оповестява, ще е по-малко.

Към критиките на тази идея може да се добави и, че тя всъщност е в противоречие на общите очаквания за съживяване на пазара, чрез раздържавяването енергийните дружества през нея. През 2005 г. БТК привлече толкова силен интерес у чуждите инвеститори, че те освен нейни акции пожелаха да придобият и такива на други компании като по този начин направих неликвидни дружества, силно ликвидни. Ако очакваме ефекта БТК да се появи отново на БФБ, то раздялата на ликвидни и неликвидни компании ще доведе до ограничаване в разнообразието и избора на компании, в които да се инвестира. Тук трябва да прибавим и увеличаването на бюрокрацията при желание за инвестиране, в компании от различните сегменти. Това няма как да не се случи при положение, че на БФБ в момента се търгуват много малка част от дружествата в страната.

Преди започването на преговори с инвестиционните посредници, БФБ трябваше да отговорят на един прост въпрос: А какво ще стане ако конкретната мярка, която предлагат няма никакъв ефект? Ще направят 3-ти сегмент, в който да влязат обособилите се „полуликвидни” дружества ли?

Това предложение по-скоро представлява бягство от решението на истинските проблеми на БФБ, а именно слабият контрол, който се осъществява върху прозрачността на дружествата. Да припомним и че в началото на годината се оказа, че от БФБ са допуснали грешка в изчислението на индекса СОФИКС за цели 6 месеца. Това допълнително увеличи недоверието сред инвеститорите в способността на БФБ да организира и ръководи, прозрачна, честна и пазарна търговия. Със създаването на този втори сегмент, ще се позволи на компании като Мостстрой да осъществяват изкуствено дейност, докато реално са във фалит. Вместо БФБ да се бори за повече прозрачност при управлението на търгуваните дружества, тя реално предлага начин, по който те да дават по-малко информация на своите акционери и реално да правят каквото искат с парите им без да носят отговорност пред никого за това. От друга страна слабо оценяваните към момента дружества няма да имат своят шанса да бъдат оценени на по-високо ниво ако бъдат поставени на пазар с преобладаващо присъствие на компании натрупали силно негативно мнение у инвеститорите.

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Не е ли време САЩ да минат на диета?

"Който няма грях, нека пръв хвърли камък”
Из Библията

Преди няколко месеца сайтът “Уикилийкс” успя да пробие системите за сигурност на американското правителство и да открадне част от засекретената кореспонденция, която правителството води със своите официални посланици по света. Секретните грами показаха, че въпреки добронамереното отношение, което демонстрират САЩ към различните държави, техните официални посланици всъщност се изявяват като тайни агенти и то на най-високо ниво. Зад своите срещи с бизнеса и правителствата на страните, които официално са били с цел да се създадат благоприятни условия за инвестиции и развитие на икономическите и културни взаимоотношения, те са прикривали неофициално събиране на информация и търговски тайни.

Грамите за България са писани от г-н Джон Байърли, американски посланик в страната ни през периода 2005 г. – 2008 г. Разпространяваните до този момент грами, предизвикали скандали, бяха с политическа насоченост и съставяха профили на различни политици и институции. В края на миналата седмица “Уикилийкс” отново пусна поредната доза от размислите и страстите на въпросния посланик. Този път в грамата се обсъжда българската банкова система и като сентенция от целия текст се изважда, че според г-н Байерли в периода между 2005 г. и 2006 г. сред банките в страната има „гнили ябълки”. Имайки предвид развитието на събитията от посочения период до днес, констатацията на посланика за българската банковасистема е меко казано … лицемерно.

Тъй като американската икономика е най-голямата в света с БВП за 2009 г. над 14.19 трилиона долара, (за сравнение икономиките, които се намират непосредствено след нея, са Японската с 5.07 трилиона долара и Китайската с 4.99 трилиона долара) глобализацията на икономиките й отрежда ключова позиция за здравословното състояние на по-голямата част от страните в света. Казано по-просто, ако САЩ кихне, целият свят хваща настинка. Това натоварва икономиката на САЩ с голямата отговорност и задължение да бъде внимателна при протичането на своите бизнес процеси.

Е да, ама не. Бездействието на американските власти при регулирането на финансовите институции, позволи създаването на редица „силиконови продукти”, обезпечени основно с ипотечни облигации, които изведнъж се оказаха … без никаква стойност. В основни линии стойността им бе определяна от американските рейтингови агенции Moody`s (собственост на милиардера инвеститор Уорън Бъфет) и S&P. Тези агенции присъждаха първокласни рейтинги на въпросните продукти и насочваха инвеститорите към тях. Същите агенции присъждаха и първокласни рейтинги на банки като Лемън Брадърс ден преди тя да обяви официално своят фалит.

Икономическата и финансова криза, която порази икономиката на почти всяка страна по света, се зароди именно от лошите инвестиции на американската банкова система. Толкова лоши, че се оказаха без никаква стойност. Коментарите на г-н Байърли относно наличието на „гнили ябълки” в българската банкова система са направени за периода 2005 г. и 2006 г. Точно през тези години сянката на икономическата криза започна да се заражда сред американските банки. Редица анализатори започнаха малко по малко да изтрезняват и да разбират, че американският имотен пазар е един огромен балон. Толкова огромен, че последиците от неговото спукване беше трудно да се изчислят. И така в периода, в който американците твърдят, че нашата банкова система има „изгнили ябълки” в тяхната се оказа, че не само цялото дърво е изгнило, но и ражда отровни плодове. Зад лъскавите сгради и черни костюми се оказа, че … няма никой.

Кризата изкара наяве мръсните ризи на милионерите. Почтените бизнесмени се оказаха прости измамници, но на по-високо ниво. До момента са разкрити 3 от най-фрапиращите финансови измами в САЩ:

Бърнард Мейдоф, 50 млрд., продължителност на схемата 10 години

След рухването на пирамидата на Мейдоф, инвеститори от цял свят се впуснаха да пресмятат загубите си. "Ужилени" се оказаха големи европейски и азиатски банки, както и известни частни лица.

Робърт Станфорд, 8 млрд., продължителност на схемата 15 години


Пол Грийнууд и Стивън Уолш, 550 млн., продължителност на схемата 13 години

Освен колосалните суми на измамите, прави впечатление и периодът, в който са съществували престъпните схеми. През тези години ескалираха няколко кризи зад океана, но въпреки това те са разкрити чак сега. Нужна бе безпрецедентна световна финансова криза, за да излязат наяве измамите за милиарди. Всичко това говори за един изключително слаб контрол от страна на американските власти. Няма логично обяснение как престъпни схеми за милиарди долари са се развивали с години под носа им. Явно Америка е страна на възможностите не само за трудещите се, но и за престъпниците. Нищо чудно, че кризата, повалила на колене световната икономика, започва именно от САЩ. Дали обаче това са единствените престъпни схеми, развивани там или сме свидетели само на началото? Как да сме сигурни, че наливаните трилиони долари няма да изчезнат отново в някоя схема на милионер?

Нека да видим и още едно сравнение между американската банкова система и смятаната, че ражда гнили ябълки българска.

През изминалата 2010 година са претърпели финансов крах най-много американски банки от 1992 година насам. Тази година в САЩ са банкрутирали 157 банки с общ размер на активите 92,1 милиарда долара. Общо от 2008 година до края на 2010 тази година, включително, са претърпели финансов крах 322 банки с общ размер на активите 633,7 милиарда долара. В проблемния списък на Федералната корпорация са се намирали 860 банки. В българската банкова система към днешна дата няма нито една банка, която да е фалирала или да е изпитала някакви затруднения от началото на икономическата криза.
На фона на всичко това, дали не е лицемерно твърдението на американския посланик? За разлика от САЩ, България е много по-стара държава и народът има много повече културни ценности и наследство. Може би и затова българите имаме поговорката: Крадецът вика дръжте крадеца, а американците, не.

Ако разгледаме съдържанието на публикуваните до тук грами, виждаме, че в тях всъщност няма нищо ново и сензационно като разкритие. Това, което те казват, бе вече написано, разисквано и анализирано от редица жълти вестници. Скандалното в случаят е, че интригите, за които се говори в обществото, излизат не на страниците на поредния жълт вестник, а в официална засекретена кореспонденция между посланика на САЩ в България и американското правителство. Тук човек може да си зададе въпроса дали г-н Байърли не е черпил информацията си … от страниците на същите тези жълти вестници?

Въпреки изказваните негативни убеждения, през 2007 г. г-н Байърли, заедно с посланика на България в САЩ Елена Поптодорова, прави обиколка на американски градове, за да насърчи американския бизнес за повече инвестиции в България. Банковата система на всяка страна е гръбнакът на нейната икономика, а след като бившият посланик е сигурен, че този гръбнак е компрометиран от престъпни групировки, защо ли тогава кани американски фирми да правят бизнес имено тук? А ако смята, че има риск за банковата система на страната и респективно за спестяванията на българите, защо не е казал нещо публично?

Друг интересен момент, е, че визираните от посланика като „гнили ябълки” банки са едни от малкото останали с българска собственост. Икономическата логика, да заемаш висок и отговорен пост и да изказваш негативни мнения за конкретни бизнес структури, обикновено се свързва с опит да бъде изкуствено занижена тяхната стойност и те да бъдат притиснати до стената. Тогава може и някоя от „великите” американски банки да я придобие за „жълти стотинки”, а след премахване на натиска, да я продаде с високо ниво на печалба..




И последен факт, който оставам без коментар: През 2008 година посланик Джон Байърли е награден с орден Стара планина „за изключително големите си заслуги за развитие на отношенията между Република България и Съединените американски щати и по повод окончателното му отпътуване от страната.“