петък, 15 юли 2011 г.

Ръководството на БФБ изказа предложение със спорен ефект


Въпрос:
Защо не се възстановяват стойностите на акциите търгувани на Българската фондова борса (БФБ)?
Отговор: Защото няма инвеститори.
Въпрос: Защо няма инвеститори?
Отговор: Защото ликвидността на БФБ е изключително ниска, спрямо другите пазари.

Този прост диалог ясно дефинира генералният проблем налегнал БФБ. Почти 3 години след като икономическата и финансова криза стъпи и на родна земя, все още се обсъждат начините за решаването му.

Първият бе лансиран още през лятото на 2009 г. в предизборната програма на настоящото правителство. То изяви желание да извърши приватизация на държавните дялове на енергийните дружества през борсата като по този начин остави пазарът да даде справедлива цена за тях и това да повиши приходите в бюджета. От страна на борсата, предлагането на нови и атрактивни компании трябва да предизвика интереса на чуждите инвеститори и да се повтори ефектът БТК от началото на 2005 г.. (Продаването на остатъчния държавен дял в БТК 34.78% или 2 869 251 акции през борсата, предизвика толкова силен интерес у чуждите инвеститори към българската икономика, че те освен телекомуникационната компания пожелаха да придобият собственост и в редица други компании и по този начин предизвикаха огромни ръстове на БФБ). През 2010 г. правителството включи тази мярка като част от антикризисният си план, с който трябваше да стопи растящият бюджетен дефицит през годината (2.8 млрд. лв. или 3.6%). Към днешна дата правителството не е реализирало все още това си намерение, но не е и забравило за него. Само преди седмици то избра инвестиционните посредници: ПФБК, ЦКБ и Булброкърс, които да подготвят листването на дружествата.

Вторият изказан вариант за вдъхване на живот на БФБ, бе търсенето на стратегически инвеститор за развитието на самата борса. През месец септември миналата година Министерството на финансите придоби мажоритарен дял върху БФБ именно следвайки осъществяването на тези си намерения. Към днешна дата обаче, такъв инвеститор липсва. Преди кризата бе спрягана Варшавската борса като евентуален купувач на БФБ, но така и не се стигна до сделка.

И ако тези два възможни варианта биха оказали неминуемо положителен ефект върху търговията на БФБ, борсата излезе с трето и доста спортно предложение. Слабо търгуваните публични компании да бъдат преместени на отделен пазар, пазарната информация за тях да бъде по-малко и те да бъдат изключени от борсовите индекси. Това предвижда предложение на ръководството на БФБ, изпратено до браншови организации и представители на пазара.

Двата пазара ще бъдат регулирани като няма да има разлика в начина на търговия на ценните книжа. Новото разделение трябва да "осигури представителност" на борсата, да увеличи качеството на представяната информация, като от нея бъдат изключени дружества, които иначе я изкривяват.

Спряганите за момента критерии, по които ще се определя принадлежността на акциите са средномесечен оборот под 4 хил. лв. и по-малко от 5 сключени сделки средно на месец за последната половина година. Новия пазар ще бъде наречен Bulgarian Second-Tier Equity market (BaSE Market).

На фона на другите идеи, по които се работи в момента, това предложение на БФБ звучи по-скоро като … „дайте да отчетем дейност”. Какво имам предвид. При положение, че всички компании на пазара в момента са много слабо търгувани, не е ясно дали предлаганият начин ще бъде адекватен за отделянето на ликвидните от неликвидните, така че, когато има възстановяване на пазара, да не се окаже, че в определяните за неликвидни компании да има по-силно ликвидни от официалния пазар. От друга страна, нежеланието да се разкрива информация, е стимул за някои компании изкуствено да се опитат да занижат ликвидността на акциите, за да попаднат в новия сегмент, където информацията, която ще бъде изисквана да се оповестява, ще е по-малко.

Към критиките на тази идея може да се добави и, че тя всъщност е в противоречие на общите очаквания за съживяване на пазара, чрез раздържавяването енергийните дружества през нея. През 2005 г. БТК привлече толкова силен интерес у чуждите инвеститори, че те освен нейни акции пожелаха да придобият и такива на други компании като по този начин направих неликвидни дружества, силно ликвидни. Ако очакваме ефекта БТК да се появи отново на БФБ, то раздялата на ликвидни и неликвидни компании ще доведе до ограничаване в разнообразието и избора на компании, в които да се инвестира. Тук трябва да прибавим и увеличаването на бюрокрацията при желание за инвестиране, в компании от различните сегменти. Това няма как да не се случи при положение, че на БФБ в момента се търгуват много малка част от дружествата в страната.

Преди започването на преговори с инвестиционните посредници, БФБ трябваше да отговорят на един прост въпрос: А какво ще стане ако конкретната мярка, която предлагат няма никакъв ефект? Ще направят 3-ти сегмент, в който да влязат обособилите се „полуликвидни” дружества ли?

Това предложение по-скоро представлява бягство от решението на истинските проблеми на БФБ, а именно слабият контрол, който се осъществява върху прозрачността на дружествата. Да припомним и че в началото на годината се оказа, че от БФБ са допуснали грешка в изчислението на индекса СОФИКС за цели 6 месеца. Това допълнително увеличи недоверието сред инвеститорите в способността на БФБ да организира и ръководи, прозрачна, честна и пазарна търговия. Със създаването на този втори сегмент, ще се позволи на компании като Мостстрой да осъществяват изкуствено дейност, докато реално са във фалит. Вместо БФБ да се бори за повече прозрачност при управлението на търгуваните дружества, тя реално предлага начин, по който те да дават по-малко информация на своите акционери и реално да правят каквото искат с парите им без да носят отговорност пред никого за това. От друга страна слабо оценяваните към момента дружества няма да имат своят шанса да бъдат оценени на по-високо ниво ако бъдат поставени на пазар с преобладаващо присъствие на компании натрупали силно негативно мнение у инвеститорите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар