четвъртък, 25 август 2011 г.

Народ, който не познава историята си, е осъден да я изживее отново. Част 3 - Големият финал

Неплатежоспособността на страните от Латинска Америка през 80-тегодини води до дългова криза, застрашаваща състоянието на цялата световна икономика. Това налага оказването на незабавна международна подкрепа посредством Международния валутен фонд и Световната банка. Двете главни международни финансови институции се заемат с изработването на програми за структурно адаптиране на дълговете, но за да може тези програми да стартират, те финансират допълнително страните с нови ... дългове. Заемите, които дават обаче увеличават задълженията на страните и са съпроводени с условия. Правителствата се задължават да приложат строги икономически програми в страните си, за да могат да се възползват от новите заеми и да разсрочат плащанията по старите.

Според МВФ и Световната бнкара страните от Латинска Америка трябва да направят няколко промени, за да си получат новите заеми:
  • да харчат по-малко за здравеопазване, образование и социални дейности, а хората трябва да плащат за тях или да минават и без тях;
  • да обезценят националната валута, като по този начин увеличат износа си;
  • да намалят субсидиите, които дават;
  • да намалят заплатите на работещите в държавните предприятия и администрация;
  • да приватизират държавните предприятия, най-вече привличайки чужди инвеститори.
Тъй като според мерките на МВФ страните трябва да получават повече приходи от експорт, те са насърчавани да отглеждат един и същ вид селскостопански култури. Това предизвиква свръх предлагане на световните пазари и цените падат. Поради това работниците във ферми и плантации получават по-ниски заплати от преди.
МВФ препоръчва на правителствата на държавите с големи дългове да намалят разходите и да съкратят работните места в правителствените учреждения. Това увеличава безработицата и намалява заплатите.

Тъй като училищата са принудени да въведат такси, по-малко хора са в състояние да изпратят децата си на училище и образованието става достъпно главно за по-заможните.Това лишава страните от възможността да развиват бизнеси с висока добавена стойност и те се съсредоточават в предлагането на евтина работна ръка, но без квалификация.

До 1989 година дълговете на страните от Латинска Америка към търговски банки вече не отговарят на стойността им на хартия, защото банките вече са отписали големи части от тях, предполагайки, че никога няма да бъдат изплатени. Според планът Брейди банките трябва да намалят реалната стойност на оставащия дълг за по-големите длъжници, така че те да имат да плащат по-малко. Това трябва да се направи по един от двата начина:
  • да се опрости част от дълга с помощта на фондове от МВФ и Световната банка;
  • да се разсрочи част от оставащия дълг чрез преобразуването му в облигации, които да се продават на вторичния пазар.
Този план не помага много на задлъжнелите страни. Макар и търговските дългове да намаляват, увеличават се дълговете в друга посока. Ресурсите продължават да изтичат от тези държави, за да изплащат лихвите по Брейди-облигациите.Така че реално полза за страните-длъжници няма.

Джон Мейджър предлага страните кредиторки да опростят половината дългове, които им се дължат и да разсрочат останалите. Това би довело до намаляване на дълговете за най-бедните страни с около 18 милиарда долара. По-късно е предложено да се опростят дветрети от дълговете. Крайното предложение е опрощаване на 67% от дълговете, което се решава на срещата на Г7 през 1994 година. На практика обаче това ниво на намаление е приложено върху много малък дял от дълговете на страните. Кредиторите проявяват нежелание да опростят задълженията. Държавите длъжници трябва да се придържат към строгите правила на програмите за структурноадаптиране, за да получат някакво опрощаване и не са освободени от плащанията си към МВФ и Световната банка.

През октомври 1996 МВФ и Световната банка възприемат нова политика и предлагат за пръв път инициатива за намаляване на дълговете, която включва опрощаване на задълженията към тях самите. Споразумението предлага и стратегия, която да даде на страните изход от проблема с огромните задължения. Предлага се инициативата да бъде финансирана чрез продаване на част от златото на МВФ. Според новия план се очаква намаляване на дълговете с 80% от основните кредитори Япония, САЩ, Германия, Франция, и Великобритания. Световната банка обявява сформирането на специален фонд, който да финансира инициативата.

Световната банка привежда пари във фонда, но не и МВФ. Вместо това МВФ предлага по-евтини заеми, с които да се изплащат по-скъпите, защото не се постига съгласие МВФ да продава злато. Парижкият клуб на основните страни кредиторки непроявява желание да се съгласи на 80% опрощаване на дълговете. … Така и тази инициатива има много малък ефект.

Днес

Преди 1 година Гърция изпадна в неплатежоспособност. Това застраши не само икономическата стабилност на Еврозоната и на целия Европейски съюз, но и на всички страни на континента. Икономическата криза доведе до неплатежоспосоност и Румъния, Ирландия и Португалия, които почукаха на врата на МВФ. От своя страна той ги кредитира с необходимите (, но дали и достатъчни) суми, но и поиска отново реформи: съкращения на бюджетните разходи, повишаване на приходите чрез приватизация и продажба на държавни предприятия и активи, увеличаване на данъците и т.н. Въпреки, че Гърция бе първата страна, за която МВФ и ЕЦБ конструираха спасителен план, който да й помогне да върне дълговете си, днес (повече от година след първият транш) всички инвеститори очакват страната всеки момент да обяви фалит.

И така ...

В крайна сметка, на практика се оказва, че всички планове прилагани през историята, за излизане от дълговите кризи, само удължават агонията. Както видяхме страните връщат много малка част от дълговете си, защото останалата част, са опростени или отписани с течение на времето. За жалост обаче съвременната икономика не позволява дълговете на страните да бъдат опрощавани още в критичният момент, а минават през дълга агония на нови и нови заеми.

В момента, в който дадена страна не може да си покрие дълговете, се изправя пред фалит. Всъщност обявявайки фалит държавата, просто спира да изплаща задълженията си към своите кредитори. Така изпада в изолация от световните пазари, които нямат доверие, че следващата заета й сума ще бъде върната и икономиката на страната трябва да започне да функционира използвайки само вътрешните налични ресурси, с които разполага.
На 12 април 1990 година премиерът на България Андрей Луканов обявява мораториум на външният дълг на страната, защото икономиката не произвежда достатъчно, за да може той да бъде покриван. По-късно България също преструктурира част от дълга си в Брейди-облигации. През 2002 г. част от тях са заменени с глобални облигации. По-късно обаче щатската валута, в която са издадени облигациите, поевтиня значително и България претърпява значителни загуби от частичната трансформация от долари в евро, тъй като тя е направена при изключително висока цена на долара спрямо еврото.
Погрешен ход ли бе фалитът на страната?

Само 9 години по- късно Европейският Съюз приема решение да открие преговори с България за присъединяването й като страна членка. На 29 март 2004 г. е приета като член на НАТО, а на 1 януари получава и пълноправно членство в ЕС. БВП на страната отбелязва ръст от по 5-6% годишно преди световната икономическа криза да стъпи в България.

И за финал … виц


След като американският сенат прие мерките за преструктуриране на американският дълг, президентът Барак Обама решил да се отдаде на заслужена почивка и отишъл в Гърция. Докато наблюдавал на плажа децата си как строят пясъчни кули и след това ги разрушават с новите си самолети-играчки, копиращи последният модел Боинг, с който разполага американската армия, той забелязал на съседният шезлонг да стои гръцкият министър-председател – Георгиос Папандреу. Политикът бил подпрял главата си с ръка, гледал тъжно и ровил с крак в пясъка. Обама се приближил до него, свалил черните си очила и слушалките на своя iPod и го попитал:
- Какво става? Защо си толкова тъжен?
- Ох, страната ми дължи стотици милиарди евро заеми на МВФ и още куп други страни. Притеснявам се как ще ги върна. – възкликнал Папандреу.
- А, това ли било? –усмихнал се Обама и потупал Папандреу по рамото. Просто им кажи, че няма да им ги върнеш и нека те да се притесняват.

четвъртък, 18 август 2011 г.

Когато димът се разсее


От няколко седмици пазарите забравиха за дълговите проблеми на Гърция и започнаха да си задават въпроса дали е възможно най-голямата икономика в света – САЩ, - да фалира. След като дългът на страната надмина 14.2 трл. долара (100% от БВП), САЩ изгуби и първокласния си кредитен рейтинг, отсъждан от агенция S&P. Паниката, всята на пазарите, доведе до исторически понижения на борсовите индекси по целия свят. В края на изминалата седмица оптимизмът на инвеститорите взе връх и щатските индекси възстановиха голяма част загубите си. Вчера обаче европейските индекси се сринаха, след като страхове, че САЩ и Европа са на ръба на рецесията. Dow Jones Industrial Average затвори със загуба от 3,68%, Standard & Poor’s 500 се понижи с 4,46%, а Nasdaq Composite изгуби 5,22%. И така наистина ли САЩ е толкова затънала в дългове, че рискува да колабира?

Според Алън Грийнспам, който ръководи ФЕД около 20 години, опасност САЩ да изпадне в неплатежоспособност няма поради факта, че колкото и големи по обем да са задълженията на страната, те са в долари, а тя винаги може да си напечата колкото й са необходими. И всъщност, технически погледнато, няма никакъв проблем това да бъде направено. Проблемът са последствията. Печатането на допълнителни долари ще доведе до обезценката на долара, а от там и на дълга им, защото той е взиман при по-висока стойност на валутата. Така ще се постигне значително съкращаване на външния държавен дълг на САЩ, ще се подобри конкурентоспособността, като същевременно ще се насърчи потреблението и икономиката като цяло. Единственият начин САЩ да изплащат по-бързо задълженията си е да започнат да печелят повече, а обезценката на валутата им ще стимулира износа им, защото стоките им ще бъдат по-евтини и това ще насочи глобалното потребление към САЩ.

Други валути като швейцарския франк и еврото, които се използват от държавите за съхранение на техните спестявания, също ще поскъпнат, защото страните, използващи долари, ще започнат масово да превалутират активите си и ще създадат по-голямо търсене на валутите от тяхното предлагане. Само преди седмица Швейцарската централна банка обяви, че започва интервенция на валутните пазари, за да успее да намали стойността на франка, който поскъпна с над 30% за по-малко от година, поради страховете на инвеститорите за стабилността на световната икономика. Това ще доведе не само до рязко поскъпване на потребителските цени в страните от еврозоната, но и ще ги направи неконкурентоспособни на пазарите, защото поради скъпите си стоки износът ще спадне рязко и така ще се стигне до валутна война на пазарите.

Допълнителен натиск за нарастване на инфлацията в световен мащаб ще окажат страните износителки на петрол – ОПЕК. Петролът се търгува основно в долари, а обезценката на стойността на валутата ще доведе и до обезценка в стойността, която получават тези страни за изнесения от тях петрол. За да възвърнат нивата си от приходи, биха намалили износа си, докато цената му не се покачи достатъчно. В такава ситуация дали може някой да каже колко точно е стойността на „достатъчно“?

Всичко това ще се върне като бумеранг в САЩ, където с парите, които получават, хората ще могат да си позволят да си купят по-малко стоки и услуги. От друга страна кредиторите на САЩ ще възвърнат много малка част от стойността на парите, които са заели, и трябва да започнат да ги отписват от портфейлите си не само като лоши, а като безвъзвратно изгубени. Това би довело световната икономика до най-голямата и продължителна депресия. САЩ ще загубят не само А-тата си, но и последващите букви от азбуката, а доларът ще изгуби статута си на световна резервна валута.

Последиците от финансиране на дълга на САЩ с печатане на пари са „апокалиптични” и за тях, и за световната икономика. Ето защо през последните месеци основните новини зад океана са около борбата на президента Обама не само да наложи съкращаване на харчовете на страната, но и да вдигне на данъците. Проблемът обаче не е само негов, но и на всички световни лидери. Разбира се, когато данъците на обедняващото население се покачат, това няма как да му помогне да подобри своя жизнен стандарт и затова трябва да се подходи с прогресивно подоходно облагане, което ще засегне най-много мултимилионните компании и богаташи. Те обаче са решили твърдо да покажат, че парите могат да манипулират всяко политическо решение. Последните дни на световните пазари обаче показаха, че времето за двубоя между политическите лидери и лобитата почти е изтекло и ако не се предприемат конкретни оздравителни мерки спешно, и двете страни рискуват основите на световната икономика да им се стоварят на главата с цялата си тежест.

неделя, 14 август 2011 г.

Народ, който не познава историята си, е осъден да я изживее отново. Част2

След като през 70-те години страните износителки на петрол увеличават стойността му, те започват да депозират увеличаващите се печалби в различни чуждестранни банки. Това дава възможност на тези банки да започнат да отпускат по-големи заеми, от които се възползват редица правителства на страните от третия свят. Много от тях са възнамерявали да използват парите, за да подобрят жизнения стандарт в страните си. В крайна сметка обаче добрите намерения на правителствата не се осъществяват и само малка част от парите са използвани за подобряване на положението на бедните.

Някои страни като Мексико и Венецуела започват да взимат заеми, за да изплатят предишни задължения.През 1982 година Мексико обявява на своите кредитори, че не може да плати дълговете си.Аржентина на свой ред пострада от лошите икономически политики на военната диктатура, която предприе злополучната инвазия на Фолклендските острови. Бурният икономически растеж на Бразилия пък бе финансиран с прилив на капитали отвън. В крайна сметка обаче тези различни обстоятелства водят до общ проблем – свръхзадлъжнялост, което на свой ред направи съвсем реален фалита на Латинска Америка.
Тъй като това започва да застрашава цялата международна кредитна система, се оказва незабавна подкрепа посредством Международния валутен фонд и Световната банка. Двете главни международни финансови институции се заемат с даването на заеми и разсрочването на дългове на страни. Заемите, които дават обаче увеличават задълженията на страните и са съпроводени с условия.Правителствата се задължават да приложат строги икономически програми в страните си, за да могат да се възползват от новите заеми и да разсрочат плащанията по старите.

Въпреки общата дългова криза, в която изпадат страните от региона, тя не се разразява във всяка една. Правителствата на Чили и Колумбия успяват да запазят добра фискална и ниска задлъжнялост, което им позволява да отчетат ръст на брутният си вътрешен продук (БВП), докато останалите страни от региона влизат в рецесия.

Графика 1. Среден темп на годишен ръст на БВП
Според логиката, описана в редица учебници по икономика и наръчници по инвестиране, би трябвало инвеститорите в региона да изтеглят парите си от страните с влошени макроикономически показатели и да ги насочат към тези със стабилни такива, строга бюджетна дисциплина и добра фискална политика. Това обаче не се наблюдава. Инвеститорите панически започват да се изтеглят от региона без да обръщат внимание на показателите на отделните страни. Те възприемат региона като прекалено рисков и смятат, че дори една страна да се отличава с по-добри макроикономически показатели от друга, самото й географско разположение води до завишен риск от влошаване и на нейните. След като са реализирали загуби в една страна, те спират да се уповават на надеждата, че в съседната няма да се случи същото и предпочитат инвестиции с по-висока сигурност, а най-голяма такава им дава отдалечеността им от тази точка.Така, въпреки добрите си политики и добри икономически показатели, Чили и Колумбия преживяват тежки 10 години на минимален интерес от страна на инвеститорите към тях, а възстановяването им започва с това на целия регион.

Няколко десетки години по-късно

България е остров на спокойствието. Така вече бившият министър-председател Сергей Станишев определяше икономическото състояние на България в края на 2008 г. още преди кризата да достигне до нашите граници. През последното десетилетие България изживя силен икономически подем, а преките чуждестранни инвестиции влизащи всяка година в страната достигнаха през 2008 г. до близо една трета от БВП.

Графика2.Съотношение между ПЧИ и БВП
Източник: НСИ

Забавянето на големите икономики започна със закъснение да се усеща и в България. Притокът на чуждестранни инвестиции спадна драстично. За малка и отворена икономика като българската, притокът на ПЧИ е от изключителна важност, защото те създават работни места и водят до повишаване на доходите на населението. Мерките, които бяха предприети от страна на правителството през 2009 г. за омекотяване на ефектите от кризата, доведоха до увеличаване на бюджетният дефицит на страната над прага от 3%. Докато правителствата на страните членки на ЕС се опитваха да овладеят кризата в собствените им икономики, през 2010 г. се оказа, че Гърция вече не може да обслужва задълженията си и е на ръба на фалита. Международният валутен фонд, Европейската централна банка и лидерите на страните от еврозоната се впуснаха в изработването на финансови пакети, които да помогнат за стабилизирането на гръцката икономика. По своята същност тези финансови пакети са заемане на още пари на Гърция, с които тя да изплаща лихвите по старите си заеми. За инвеститорите обаче подобен ход се възприема като начин на страните от еврозоната да си купят време преди да се случи неизбежното – фалит на Гърция. Така те започнаха да изтеглят панически своите инвестиции от страната.

Междувременно в България рецесията на икономиката се задържа само няколко тримесечия и от началото на 2011 г. прирастът на БВП отново е положителен. През първото тримесечие той е 3.4%,апрезвторото1.9% на годишна база.Безработицата намалява до 9,56 (през юни) след своя пик от над 12% през 2010 г. Публичните финанси на страната са изключително здрави спрямо европейската периферия въпреки понижението на фискалния резерв от 9 на под 5 млрд. лв. за около три години. Бюджетният дефицит на полугодието е 649.7 млн. лв. или 0.9% от прогнозния БВП, което е далеч от изискванията на ЕС от 3%. А на фона на развиващата се дългова криза, България има най-нисък дълг спрямо не само страните в региона, но и тези в ЕС.

Противно на логиката, която се преподава в часовете по икономика обаче, инвеститорите не само се въздържат от вложения в страната, но и се изтеглят. ПЧИ са с отрицателни стойности за последните месеци.

Графика3. ПЧИ като % от БВП
Източник: НСИ

Така при днешната криза българската икономика влезе по-скоро в ролята на Чили и Колумбия от преди 25 години, отколкото на острова на стабилност, на който всички искат да бъдат. Страхът и консерватизмът, обзели инвеститорите, няма да ги накарат скоро да погледнат към региона. Правейки аналог с историята, можем да очакваме, че през следващите 5 години чуждите инвестиции в българската икономика ще бъдат на минимално ниво, а по-осезаем ръст ще бъде наблюдаван едва когато инвеститорското доверие в целия регион се повиши. Това обаче не означава, че правителството има картбланш да се държи безотговорно и да рискува да последва Гърция. Именно добрата фискална политика и запазване на стабилни макроикономически показатели на страната ще й отредят челното място в списъка на инвеститорите, когато те са готови отново да погледнат към региона.

понеделник, 8 август 2011 г.

Ураган от чаша с вода

Изминалата седмица започна с очакваното развитие по дълга на САЩ. Той достигна до 14.58 трлн. долара, надхвърляйки БВП на страната за 2010 г., възлизащ на 14.526 трлн. долара. За последен път държавният дълг на най-голямата икономика на света се е изравнявал с БВП през 1947 г. Във вторник американските политици официално излязоха с компромисното решение за повишаване на дълговия лимит и за бюджетни съкращения, възлизащи на 2,4 трлн. Долара през следващите 10 години. Веднага след това погледите на инвеститорите отново се върнаха към Европа и нарастващия риск Италия и Испания да изпаднат в неплатежоспособност. Така американската борса посрещна най-лошия си четвъртък (04.08.2011 г.) от разгара на икономическата криза. Индустриалният индекс Дау Джоунс се срина с повече от 500 пункта или с 4.31% (анти-рекорд от февруари 2009г. насам) и по този начин окончателно бе изтрито всичко, спечелено досега през 2011г. Индексът "Стандартенд Пуърс" 500 падна за ден с 4.8%, а този на технологичната борса Nasdaq се сви още повече - с 5.1%.Основната причина за тези резки сривове бе паниката от повторно задълбочаване на икономическата криза.

В петък обаче борсовата търговия показа търсене на посока. След първоначалната паника от загубите в четвъртък инвеститорите потърсиха подкрепа на първосигналните си решения в икономическите и финансови данни, но не ги намериха. Данните на Министерството на труда в САЩ показаха, че новонаетите в страната са 117 хиляди при очаквания за 85 хиляди, а безработицата през юли е 9.1% при 9.2% месец по-рано.

Движение на Дау Джонс в петъчната (05.08.2011) сесия

Източник: www.bloomberg.com

Поведението на инвеститорите в петъчната сесия издава по-скоро несигурност и търсене на посока. Сесията започва с тотален превес на купувачуте и индексът Дау Джонс отбелязва в първите минути ръст от 1.5%. В следващите два часа паниката и негативните очаквания взимат превес и индексът се срутва с 416 пункта до ниво от -2.15% спрямо стойността на индекса от приключилата сесия в четвъртък. На това ниво Дау Джонс срещна подкрепата на купувачите, които прецениха, че цените са достатъчно атрактивни за покупка и индексът се изкачи отново до ръст от 1.36%. До края на сесията ръстът се понижи 0.53%. Подобни движения на цената, от една крайност към друга, показват несигурност в действията на спекулантите и очакване на новина в търсене на посока на пазара, а за сега крайно лоши новини за икономиката на страната и финансовото състояние на предприятията няма изгледи да се появят.Казано с други думи, инвеститорите не са убедени изцяло, че посоката от четвъртък не е правилна.

Въпреки положителните резултати, отчетени от редица компании, за второто тримесечие и продължаващото възстановяване на икономиката, рейтинговата агенция Standard& Poor's (S&P) реши в петък след края на борсовата сесия да покаже, че все още е пастирът на инвеститорите. Агенцията обяви, че намалява перспективата за САЩ от ААА на АА+, а през уикенда управляващият директор на S&P Джон Чембърс обяви, че има вероятност едно към три следващите между шест месеца и 2 години рейтингът на САЩ да бъде намален повторно.

Търговията в Европа в понеделник беше крайно нестабилна, с моментни ръстове и последвали ги спадове, като в крайна сметка индексите затвориха на червено. В САЩ обаче сривът на индексът Дау Джонс се нареди сред един от най-силните в 100 годишната му история -5.55%.С 6.9% се понижи едноименният индекс на електронната борса NASDAQ, а S&P500 падна с 6.66%.

Изводите са ясни. През последните 20 години слабият контрол и склонността на инвеститорите да получават печалби на готово допуснаха рейтинговите агенции като S&P се превърнат в олицетворение на „невидимата ръка на пазара“. Да диктуват кой ще печели и кой не, независимо от представянето на публичните компании. Тук обаче нека не забравяме, че докато правителствата и централните банки се стремят да усигурят благоденствие на икономиките на страните си, рейтинговите агенции търсят благоденствие за клиентите си. Онези, печелещи милиарди долари от предсказанията на агенциите и даващи им милиарди, за да ги изричат.

А когато очакването за повторение на икономическата криза е по-страшно от самата нея, тогава намесата на рейтинговите агенции в опит да диктуват инвестиционните решения, може да превърне бурята започнала от чаша вода, в опустошителен ураган. И отново никой не носи отговорност.

неделя, 7 август 2011 г.

S&P плесна за пореден път „невидимата ръка на пазара“


Въпреки положителните резултати, отчетени от редица компании, за второто тримесечие и продължаващото възстановяване на икономиката, рейтинговата агенция Standard& Poor's (S&P) обяви след приключване на петъчната борсова сесия, че намалява перспективата за САЩ от ААА на АА+. През уикенда управляващият директор на S&P Джон Чембърс обяви, че има вероятност едно към три следващите между шест месеца и 2 години рейтингът на САЩ да бъде намален повторно.

Последното намаление на рейтинга на САЩ от агенция S&P бе през 1941 г. От графиката може ясно да се види, че след намалянето на рейтинга на САЩ поради очаквано влошаване на икономическото състояние на страната, дългът на най-голямата икономика нараства от 50% до над 120% от БВП за следващите 6 години. Прогностичните очаквания, на базата на които рейтинговата агенция е обосновала намалянето на рейтинга на страната, са се оказали точни. На фона на това обявеното е доста ... закъсняло.

Дълг на САЩ като % от БВП
Източник: www.wikipedia.com

В паралел днес виждаме, че рейтинговата агениця реагира след като дългът на САЩ надмина 100% от БВП на страната, а правителството вече взе мерки, с които да овладее ситуацията и заложи бюджетни съкращения, а президентът Барак Обама полага всички усилия да прокара непопулярната оздравителна мярка, от която се нуждае икономиката на страната – увеличаване на данъците.

Интересен е фактът, че S&P бе една от рейтинговите агенции, които даваха първокласни рейтинги на злощастната банка Леман Брадърс и то само ден преди тя да обяви фалит и с това да се превърне в символично начало на глобалната икономическа криза. Въпросната агенция също така отсъждаше и първокласни рейтинги на „силиконовите продукти“, обезпечени с ипотечни облигации, които се превърнаха в токсични, защото се оказаха без почти никаква стойност. Така държавата се принуди да ги изкупува с пари на данъкоплатците, за да спаси цялата си икономика от повсеместно унищожение. Само за последните 3 години броят на фалиралите банки в САЩ е надминал 300, а още 860 все още изпитват сериозни затруднения.

Смисълът на определяне на рейтинги е да улеснява инвеститорите при вземане на финансови решения къде да вложат парите, които управляват. Да имат безпристрастна оценка, която да гарантира сигурността и стабилността на продавачите и купувачите в сключваните сделки. Когато обаче рейтингите са неточни и подвеждащи, те могат да насочат инвеститорите да вложат парите си в кухи и без стойност продукти, а по този начин да се облагодетелстват измамници като Бърнард Мейдоф, чията финансова пирамида продължи да съществува под носа на всички за цели 10 години и завлече редица инвеститори с общо над 50 млрд. долара.

Ето защо рейтинговите агенции S&P, Moody`s и Fitch бяха сред най-критикуваните и обвиняваните за началото на финансовия апокалипсис, поразил икономиките на почти всички страни в света. Тогава те гузно мълчаха, защото правителството на САЩ трябваше да изкупува токсичните активи, с които се бяха напълнили почти всички американски банки ... по съвет на рейтинговите агенции, които убеждаваха всички в тяхното розово бъдеще и висока доходност.

Перспективите за икономиката на САЩ не бяха намалени в разгара на цялата икономическа криза, не бяха намалени и при спукването на технологичния балон в края на 90-те. Възстановяването на американската банкова система и корпорациите, които пострадаха силно от кризата, върви бавно, но последователно. Същото се отнася и за икономическите показатели на страната. Актуалната оценка на търговското министерство на страната сочи, че брутният вътрешен продукт (БВП) за периода януари – март 2011 г. е нараснал с 1.9%. Няма обективни причини, поради които S&P да намали рейтинга на САЩ точно в този момент освен ... „показване на мускули“.

Борбата за влияние над инвестиционните решения не е добре да се случва точно в момента, в който икономиката на САЩ започва да излиза бавно от кризата, а инвестиционното доверие е разклатено. След петъчната борсова сесия отчетливо си личи неяснотата сред инвеститорите и липсата на апетит за поемане на рискове. Ако S&P иска да върне репутацията си в своите прогнози, няма да успее като се държи така, все едно обслужва интересите на поредния спекулант-милиардер, който иска да използва авторитета на институцията, за да всее паника на пазарите и да спечели поредния си милиард от страха на останалите. Събитията от настоящата седмица ще разкрият истинския проблем, довел до кризата днес: прекалената концтрация на влияние в три рейтингови агенции, породила се от спирането на инвеститорите да правят свои собствени оценки за състиянието на икономиките, пазарите и компаниите. Все пак, хората без собствено мнение са най-манипулируеми.

петък, 5 август 2011 г.

Народ, който не познава историята си, е осъден да я изживее отново, Част 1

Да четеш вчерашен вестник не е от най-интересните неща, които някой може да прави. Новините се движат толкова бързо, че днешните утре вече не само попадат в историята, но и се забравят. До този извод стигнaх през последните няколко сутрини, докато преглеждах ежедневниците и информационните интернет сайтове. Неволно те бяха започнали да пишат вчерашни новини представяйки ги за най-актуалните събития. Казвам неволно, защото не самите статии се бяха препечатали на ново, а самите събития се бяха случили за … пореден път. В тази и следващите две публикации ще Ви покажа как страниците на днешния Ви вестник отразяват събития, случили се преди повече от половин век.

Новина номер 1: Дългът на САЩ се е увеличил до 14.58 трлн. USD, надхвърляйки БВП за 2010 г., възлизащ на 14.526 трлн. USD. За последен път държавният дълг на най-голямата икономика на света се е изравнявал с БВП през 1947 г.

Графика 1. Дълг на САЩ като % от БВП
Източник: www.wikipedia.com

През 70-те години правителството на САЩ вече изразходва много повече пари, отколкото икономиката може да създаде. За да компенсира това, то започва да печата долари. Увеличаването на доларите обаче не остава безнаказано и световният запас от долари започва да се обезценява. Това се отразява положително на САЩ, тъй като намалява стойността на сумите, които тя е взимала по време на скъпоструващата си валута. От друга страна обаче се отразява негативно на заемодателите им, които започват да получават много по-малко, отколкото са заели на САЩ. Друг, който започва да изпитва негативи от загубата на стойност на американския долар, са страните, производителки на петрол. С парите, които получават от експорта на петрол, тези държави вече могат да купят по-малко, а това води след себе си чувствително забавяне на тяхното развитие. За да получат реалната стойност на стоката си обаче, те увеличават цената му. Въпреки че глобализацията на световната икономика е все още в прохождаща фаза, увеличението на цената на пертола се разпространява и върху потребителските стоки в различните страни, което води до увеличаване на инфлацията в редица от тях. От поскъпването на петрола и обезценката на долара най-силно пострадаха страните от Третия свят, които започнаха да получават все по-малко за произведените и изнесени от тях стоки.

Графика 2. Иторическа справка за цената на пертол сорт Брент и акумулиране на стойността на инфлацията към края на април 2011 г.

Източник: www.fintrend.com

Няколко десетки години по-късно

Тази седмица, във вторник, президентът Барак Обама подписа законопроект за вдигане на тавана на дълга и съкращаване на бюджетния дефицит, с което бе избегнато изпадането на страната в техническа неплатежоспособност. Таванът, който до този момент законът фиксира на 14.3 трлн. долара, бе достигнат още на 16 май 2011 г. Финансовото министерство нееднократно предупреждава, че с помощта на различни счетоводни ходове може да се избегне само до 2 август 2011 г. Приетият от Конгреса и подписан от Обама законопроект позволява лимитът на дълга да се увеличи на няколко етапа с около 2.1 трлн. долара.

Безразсъдното и неконтролируемо поведение на американските банкери създаде през последните 15 години редица силиконови продукти, обезпечени с ипотечни облигации. Стойността, която им бе придадена, бе изкуствено завишена до нереално високи нива, а кредитните агенции, подтиквани от желанието да запазят клиентите си, които се ползват от тези продукти, им гарантираха кухата стойност. Тази инвестиционна илюзия обаче не продължи безкрай и след като инвеститорите разбраха, че зад тези продукти не стои нищо друго освен въздух, започнаха да ги продават. За жалост силиконовите продукти без стойност се бяха разпространили прекалено на дълбоко във финансовата система на най-голямата икономика на света. Така започна и най-голямата икономическа и финансова криза, разразявала се до този момент в света. Поради своята ключова значимост за здравословното състояние на глобалната финансова система, проблемите в САЩ се пренесоха и в икономиките на другите страни.

За да спаси финансовата система, правителството на САЩ реши да започне национализация на ключови за страната банки и изкупуване на превърналите се в токсични активи, силиконови продукти. Така се стигна отново до пускането на печатните машини в действие. До този момент Федералният резерв (ФЕД) на САЩ са „налели” близо 3 трлн. долара под формата на различни програми (700 млрд. долара по програмата TARP, 800 млрд. по Consumer Loan and Bond Plan и т.н.), а общият размер на всички парични инжекции, заеми и гаранции вече надмина БВП на страната.

Рязката обезценка през 2008 г. на цената на петрола поради кризата, даде отражение и върху приходите на държавите износителки на петрол. Прибавяйки към това и обезценяването на долара поради печатането на пари в САЩ, приходите на тези държави от петрол се свиха драстично. За да повишат приходите си, страните от ОПЕК намалиха добива на петрол, който изнасят. Така по-малкото предлагане, неотговарящо на търсенето, доведе до възстановяване на цената на петрола до нива от преди кризата. Калкулирането на по-високата стойност на произвежданите от петрол продукти повиши цената на потребителските стоки и услуги и това доведе до нарастване на инфлацията в световен мащаб.

Графика 3. Движение на цена на петрола през последните 3 години (в долари)
Източник: DOE, US

Пострадалите от това отново бяха малките икономики, които попаднаха заклещени в капана на привнесена отвън икономическа криза, която ги постави в рецесия и нарастваща инфлация, която слага бариера по пътя на възстановяване на икономиките им.