петък, 5 август 2011 г.

Народ, който не познава историята си, е осъден да я изживее отново, Част 1

Да четеш вчерашен вестник не е от най-интересните неща, които някой може да прави. Новините се движат толкова бързо, че днешните утре вече не само попадат в историята, но и се забравят. До този извод стигнaх през последните няколко сутрини, докато преглеждах ежедневниците и информационните интернет сайтове. Неволно те бяха започнали да пишат вчерашни новини представяйки ги за най-актуалните събития. Казвам неволно, защото не самите статии се бяха препечатали на ново, а самите събития се бяха случили за … пореден път. В тази и следващите две публикации ще Ви покажа как страниците на днешния Ви вестник отразяват събития, случили се преди повече от половин век.

Новина номер 1: Дългът на САЩ се е увеличил до 14.58 трлн. USD, надхвърляйки БВП за 2010 г., възлизащ на 14.526 трлн. USD. За последен път държавният дълг на най-голямата икономика на света се е изравнявал с БВП през 1947 г.

Графика 1. Дълг на САЩ като % от БВП
Източник: www.wikipedia.com

През 70-те години правителството на САЩ вече изразходва много повече пари, отколкото икономиката може да създаде. За да компенсира това, то започва да печата долари. Увеличаването на доларите обаче не остава безнаказано и световният запас от долари започва да се обезценява. Това се отразява положително на САЩ, тъй като намалява стойността на сумите, които тя е взимала по време на скъпоструващата си валута. От друга страна обаче се отразява негативно на заемодателите им, които започват да получават много по-малко, отколкото са заели на САЩ. Друг, който започва да изпитва негативи от загубата на стойност на американския долар, са страните, производителки на петрол. С парите, които получават от експорта на петрол, тези държави вече могат да купят по-малко, а това води след себе си чувствително забавяне на тяхното развитие. За да получат реалната стойност на стоката си обаче, те увеличават цената му. Въпреки че глобализацията на световната икономика е все още в прохождаща фаза, увеличението на цената на пертола се разпространява и върху потребителските стоки в различните страни, което води до увеличаване на инфлацията в редица от тях. От поскъпването на петрола и обезценката на долара най-силно пострадаха страните от Третия свят, които започнаха да получават все по-малко за произведените и изнесени от тях стоки.

Графика 2. Иторическа справка за цената на пертол сорт Брент и акумулиране на стойността на инфлацията към края на април 2011 г.

Източник: www.fintrend.com

Няколко десетки години по-късно

Тази седмица, във вторник, президентът Барак Обама подписа законопроект за вдигане на тавана на дълга и съкращаване на бюджетния дефицит, с което бе избегнато изпадането на страната в техническа неплатежоспособност. Таванът, който до този момент законът фиксира на 14.3 трлн. долара, бе достигнат още на 16 май 2011 г. Финансовото министерство нееднократно предупреждава, че с помощта на различни счетоводни ходове може да се избегне само до 2 август 2011 г. Приетият от Конгреса и подписан от Обама законопроект позволява лимитът на дълга да се увеличи на няколко етапа с около 2.1 трлн. долара.

Безразсъдното и неконтролируемо поведение на американските банкери създаде през последните 15 години редица силиконови продукти, обезпечени с ипотечни облигации. Стойността, която им бе придадена, бе изкуствено завишена до нереално високи нива, а кредитните агенции, подтиквани от желанието да запазят клиентите си, които се ползват от тези продукти, им гарантираха кухата стойност. Тази инвестиционна илюзия обаче не продължи безкрай и след като инвеститорите разбраха, че зад тези продукти не стои нищо друго освен въздух, започнаха да ги продават. За жалост силиконовите продукти без стойност се бяха разпространили прекалено на дълбоко във финансовата система на най-голямата икономика на света. Така започна и най-голямата икономическа и финансова криза, разразявала се до този момент в света. Поради своята ключова значимост за здравословното състояние на глобалната финансова система, проблемите в САЩ се пренесоха и в икономиките на другите страни.

За да спаси финансовата система, правителството на САЩ реши да започне национализация на ключови за страната банки и изкупуване на превърналите се в токсични активи, силиконови продукти. Така се стигна отново до пускането на печатните машини в действие. До този момент Федералният резерв (ФЕД) на САЩ са „налели” близо 3 трлн. долара под формата на различни програми (700 млрд. долара по програмата TARP, 800 млрд. по Consumer Loan and Bond Plan и т.н.), а общият размер на всички парични инжекции, заеми и гаранции вече надмина БВП на страната.

Рязката обезценка през 2008 г. на цената на петрола поради кризата, даде отражение и върху приходите на държавите износителки на петрол. Прибавяйки към това и обезценяването на долара поради печатането на пари в САЩ, приходите на тези държави от петрол се свиха драстично. За да повишат приходите си, страните от ОПЕК намалиха добива на петрол, който изнасят. Така по-малкото предлагане, неотговарящо на търсенето, доведе до възстановяване на цената на петрола до нива от преди кризата. Калкулирането на по-високата стойност на произвежданите от петрол продукти повиши цената на потребителските стоки и услуги и това доведе до нарастване на инфлацията в световен мащаб.

Графика 3. Движение на цена на петрола през последните 3 години (в долари)
Източник: DOE, US

Пострадалите от това отново бяха малките икономики, които попаднаха заклещени в капана на привнесена отвън икономическа криза, която ги постави в рецесия и нарастваща инфлация, която слага бариера по пътя на възстановяване на икономиките им.

4 коментара:

  1. За какво намеквате за втора светован криза ли?

    ОтговорИзтриване
  2. Съмнява ме да се стигне чак до там в момента. Просто отбелязвам една слаба черта - да се забравя.

    Интересен факт е, че поколение, което е преживяло подобна криза, го е страх от нейното повторение и икономичски е много по предпазливо. Поколенията, които не са преживели такава, самонадеяно смятат, че имат знанията да се справят с кризите и попадат в същите капани като предците си. И така, всичко се повтаря :)

    ОтговорИзтриване
  3. Какво значи силиконови продукти?

    ОтговорИзтриване
  4. Терминът е от книгата на Джордж Сорос, Новата парадигма на финансовите пазари. С него той нарича новите продукти, които се появяват на финансовите пазари през последните 10-15 години и са конструирани от доходноста на няколко други дългови инструменти обезпечавани с ипотечни облигации.

    Самият Сорос в книгата заявява, че след като се завръща на капиталовите пазари, след няколко годишно отсъствие, се сблъсква с редица нови продукти от този тип, на които той сам не може да установи кое точно придава стойността им.

    ОтговорИзтриване