неделя, 18 септември 2011 г.

Бум, бум, бум, ще си купя пистолет - газов

Тази събота изтече гратисният период, който МВР даде на всички притежатели на газови оръжия. След 17 септември 2011 г. всеки, закупил подобно оръжие, трябва задължително в 14 дневен срок да го регистрира по местоживеене в най-близкото РПУ. Глобите за неспазване на закона варират между 500 лева и 3 000 лева. В следващия текст ще разкажа за една същинска газова епопея, която преживях в откровен опит да спазя закона.

На 19 август телевизията с национален ефир btv излъчи в централната си емисия репортаж, в който се алармира обществото, че в отделни РПУ-та в страната събират неправомерно и в разрез на закона такси за регистрацията на неогнестрелни оръжия (газово и сигнално оръжие или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула). Изменението в „Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия” задължава всички, придобили подобни оръжия, да ги регистрират, но никъде не се споменава, че за това гражданите са длъжни да заплащат. Произволното тълкуване на закона бе още по-видно от факта, че в различните РПУ-та в страната таксите са различни. В репортажът се акцентира и на още един момент – гратисният срок, в който трябва всички да регистрират придобитите неогнестрелни оръжия изтича на … 1 септември 2011 г.

Така започна моята сага. Преди известно време бях получил газов пистолет като екстравагантен подарък от мой познат. Разбира се бях чул за приетия закон, но както всички и аз реших, че има време и все в един момент ще отида, за да регистрирам оръжието. Според излъчения репортаж и обявения в него срок ми оставаха 10 дни. Тъй като пистолетът ми бе подарък, документът за закупуването му не бе на мое име и възникваше логично въпросът как трябваше да се процедира. Дали бе нужно този документ (едно листче със записани 3 имена и без никакви други данни трудно може да се нарече документ, но все пак) бъде прехвърлен нотариално на мое име?

След седмица на безуспешно търсене на информация реших, че няма смисъл повече да чакам и ако не отида веднага може да се окажа длъжник на държавата с минимум 500 лева (почти 2 минимални работни заплати) за нарушаване на закона. На 30-ти август след работа се запътих към 6-то РПУ в столицата, за да разбера каква е процедурата и какви са необходимите документи за въпросната регистрация. Тъй като административната част на РПУ-то бе затворена отидох в другата. Полицаят на информацията ме погледна подозрително, но аз започнах да си задавам въпросите:

- Здравейте, аз идвам за регистрация на газов пистолет.
- Вече късно.- отговори полицаят
- Да знам, но просто исках да попитам каква е процедурата, какви са документите и къде трябва да отида, за да мога да се подготвя и дойда утре сутрин?
- Амиииии…. то …. процедурата…. ами трябва да отидете от другата страна на сградата. То там става.
- А какви документи да нося?
- Ами лична карта и не знам, май и талон за закупуването.
- Да, но аз нямам такъв. Пистолетът ми е подарък от мой приятел и този талон е записан на негово име. Трябва ли нотариално да го прехвърля?
- Ааааааааааъъъъъ ….. ъ! Абе най-добре вземете оръжието и елате утре с него ей в онзи вход. Те там ще Ви кажат. Работи от 8:30ч. до 17ч.
- А добре, кога е крайният срок? Утре ли?
- Да.

Благодарих и си тръгнах, но без никаква информация. Тъй като моето работно време съвпада с обявеното ми от полицая, исках да отида в обедната си почивка с всички подготвени документи, за да мога максимално бързо да приключа. Ето защо, след като полицията не може да ми отговори на въпросите, трябваше да се обърна към единствената институция, която знае всичко за всичко – Google. Успях да намеря самия закон (посочен в началото на публикацията) и започнах да чета.

Още на първата страница се вижда, че законът е приет на 17 септември 2011 г. , а според Допълнителните разпоредби заложени в закона пише:
„§ 11. Лицата, придобили неогнестрелни оръжия (газово и сигнално оръжие или
пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула) до влизането в сила на закона, ги декларират пред началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице в срок до една година от влизането му в сила.”

Значи крайният срок не е 31 август както бе обявено от btv и още редица медии, а е 17 септември 2011 г. В законът също така бе записано, че регистрацията се осъществява, чрез подаване на заявление по образец с служба КОС (Контрол на общоопасните средства). Продължих да търся и установих, че служба КОС работи с граждани само в понеделник и сряда от 9ч. до 17:30ч. 31 август бе сряда и след като попълних заявлението щях да успея да спазя закона.

В обедната си почивка се отправих за 2-ри път към 6-то РПУ. Пред стълбите заварих скромната опашка за нашата администрация от 20-25 души. Въпреки че видът на обсадили сградата чакащи граждани ме стресна, нямах друг избор освен да продължа. Отдъхнах си когато разбрах, че те чакат за издаване на нови документи и задгранични паспорти. Застанах пред входа. Пред н мен се изправяха две врати и една стена облепени от горе до долу в най-разнообразни разпоредби, наредби, указания и какво ли още не. Своеобразният фото тапет, който се бе получил, образуваше вълна „информационно цунами” пред всеки. Направи ми впечатление, че обявеното работно време не бе от 8:30 ч. до 17 ч., както ми бе казано, а от 7ч до 18ч. (в този вариант можех да дойда и рано сутринта преди работа). Въпреки че се опитах да намеря сред всички бележки необходимата ми информация, това отново не се случи. Най-разумният ми ход в този момент ми се стори да попитам полицая, който бе седнал в коридора и насочваше гражданите.

-Здравейте, аз идвам за регистрация на газов пистолет. Освен това заявление по образец, което се изисква, трябват ли други документи?
- Ъъъъ. Вижте ей тук от страни има едни хора, които чакат за същото. Отидете и попитайте на опашката
- ?!@ ?!@ ?!@ ?!@ ?!@ ?!@
Излязох, какво да правя. Видях къде са хората със същия проблем като моя и попитах тях. Копие от лична карта, попълнено заявление и копие от талона за придобиването на оръжието, това бяха нещата, които те ми казаха. Обясних им за моя казус и попитах трябва ли нотариално да се прехвърля този талон.
- Ами не знам – каза един човек- попитайте полицая вътре.
- А добре, може ли още един последен въпрос: кога точно е крайният срок?
- Ами днес. – отговориха вкупом
- Е, да, ама в закона пише 17 Септември 2011 г.
- Не знам какво пише в закона, но по телевизията и по вестниците навсякъде казаха днес.

Благодарих на хората и отново се обърнах към полицая, за да попитам какво да правя с моя казус с талона за закупуване. Познайте какъв бе неговият отговор.
- Ами попитайте хората на опашката.
- А, добре последен въпрос, кога е крайният срок за регистрацията? – попитах аз.
- Ами хората казват, че е днес. Значи е днес.
- Но в закона пише 17 Септември 2011 г.
- Ами не знам.
Явно бе, че никой не знаеше и информационните източници на всички бяха … медиите, а не закона. Цял следобед размишлявах над това какво да правя. Вечерта, когато се прибрах вкъщи, измислих. Ще пиша направо на пресцентъра на МВР, ще им изложа проблема си и ще ги помоля да ми дадат разяснения. В писмото си им зададох 3 прости въпроса:

Кога всъщност е крайният срок?
Какви са необходимите документи, които се изискват?
Необходимо ли е нотариално да прехвърля на мое име талонът за закупуването на оръжието?

След 2 дни получих отговор, в който началникът на група „КОС” при Столичната дирекция на вътрешните работи предлага да се срещнем в удобно за мен време, за да отговори на зададените въпроси. Разбира се, почувствах се поласкан от готовността за проява на персонално отношение към моите въпроси, но не можех да проумея защо не ми изпратят направо отговорите. Все пак въпросите са ми логични и би трябвало отговорите на тях да бъдат общественодостъпни, за да могат гражданите да спазят закона. Срещата би ми отнела допълнително време, с което аз не разполагам. Все пак трябва да изляза веднъж в работно време, за да се срещна с г-н Рангелов и втори път отново в работно време да отида отново да РПУ-то) . И така вече бяхме септември месец и ако се съдеше по всичко, което чух, явно вече бях в нарушение на закона.

На 9 септември обаче вестник 24 часа публикува статия, в която се разказваше за трудностите, срещани при определянето на газовите оръжия – дали попадат под въпросния закон. Там ясно бе отбелязано, че крайният срок е 17 септември 2011 г. Оказа се, че все още имам достатъчно време да спазя закона – отдъхнах си. Понеделник, 12 септември, станах в 6 сутринта и в 7:10 вече бях пред 6-то РПУ. Хора в този ранен час липсваха и аз влязох необезпокоявано в сградата. Започнах да се оглеждам и в единия ъгъл попаднах на врата, на която с големи букви бе написано „Служба КОС”. Естествено, тапетът от обявления не бе спестен и тук. След като изчетох 4-5 страници стигнах до информацията, която ме интересуваше.

И така, за регистрация на газово оръжие се изискваха:
Копие от лична карта
Попълнено заявление
Копие от талон за придобиване – При липса на такъв се носи съответното оръжие, за да му бъде определен на място моделът и калибърът.

Супер. Най-накрая, след 3 разходки и едно електронно писмо, най-после успях да намеря тази проста информация, която ми бе необходима, за да спазя закона. На излизане от РПУ-то се сблъсках с полицая, който трябва да дава информация (този бе друг обаче). Казах за какво съм там, а той само ми посочи едно листче на входната врата. В него пишеше същото, което току що бях прочел. Направи ми впечатление и че много голяма част от налепените листи с наредби, разпоредби и т.н. вече бяха свалени. Все едно не бях в същото РПУ, което бях посетил преди 2 седмици а друго. Тъй като нямаше да имам достатъчно време, в което да отида до дома си, за да взема оръжието и да снимам документите си за самоличност, реших да отида на другия ден. Полицаят ме информира, че службата работи в понеделник и сряда от 9ч. до 17:30.

Сряда сутрин. Тъй като тогава всъщност бе последния ден, в който може да бъде спазен закона, аз реших, да отида по-рано, защото очаквах да има големи опашки. 8:20 пред РПУ-то вече имаше 10 души опашка и аз заех номер 11. Забелязах обаче, че опашката се движи, и попитах дали работят във въпросната дирекция, защото обявеният час бе 9ч. Явно да. 40 мин. чакане, 2 минути за регистрация и … КРАЙ. Всичко приключи.

Равносметката

4 разходки до РПУ-то и едно електронно писмо до пресцентъра на МВР, за да получа общественодостъпна информация и да спазя закона. Не е в компетенциите ми да разисквам дали въпросните промени в закона са необходими и смислени, но все пак бих искал поне хората, които са ги приели, да бяха имали поне нищожна визия за това как да се случат те. Историята ми потвърждава сбърканата комуникация между институциите и гражданите. Липсата на логичен отговор на въпроса как да се изпълни даден закон дава възможност за неговото произволно тълкуване – не само от умели адвокати на престъпници, но и от самите полицаи. Тромавата и некомпетентна администрация обаче няма да бъде глобена за неспазването на законите, а гражданите. Но не и този път. Отдъхнах си. Този път гражданинът победи. Сега ще се наслаждавам на победата си. Вътрешно обаче съм под напрегнато очакване за утрешния ден, когато отново ще се сблъскам с поредния закон без визия, и ме е страх, че заплатата ми вместо за храна ще бъде изядена от некомпетентността на поредните некадърни законодатели.

сряда, 7 септември 2011 г.

Ничий президент


„Ще отида в неделя и ще реша за половин час.“ Това каза Бойко Борисов пред медиите миналия петък по повод дългоочакваната политическа развръзка – кой ще бъде кандидатът, с който ГЕРБ възнамерява да се яви на президентските избори. Политическите опоненти на управляващата партия се опитаха да й окажат натиск още в началото на лятото като искаха ГЕРБ да обявят кандидата си за президент още тогава. По този начин те възнамеряваха да обвържат своите кандидатури с личността, която се очаква да бъде основният им опонент. След няколко умели медийни финтове, премиерът постави датата 4 септември като официална премиера на президентската си двойка.

Всъщност зад всички политически нападки това лято, прозира грозната истина, че партиите не могат да намерят нови лица, защото социологическите проучвания от доста време насам, показват пълното изтощение на обществото от политическите образи, които гледа през последните 20 години. БСП поставиха Ивайло Калфин на върха на своето политическо копие, което ще хвърлят есента. Въпреки че той ще представлява столетницата в най-важното политическо събитие в страната, той дори не е член на партията. Другата личност, включваща се в предизборната надпревара, е бившият еврокомисар Миглена Кунева, която е издигната не от определена партия, а от инициативен комитет. Общото между тези двама кандидата е, че са едни от малцината политици в страната, които успяват да спечелят поне малка част от общественото доверие.

Именно на общественото мнение се уповава през целия си мандат и министър-председателят. За последните две години той показа, че се огъва пред народното недоволство. Преди една година, след протест на тютюнопроизводителите, те получиха извънредни субсидии, които трябваше да бъдат прекратени и страната ни имаше 5 години гратисен период. Миналата есен, за да се намерят извънредни пари в НОИ за по-високи пенсии, се прибягна до заплахи от национализация на парите натрупвани в частните пенсионни фондове. Протестите на производителите на дини преди година също не останаха незабелязани. В края на миналото лято, след многобройни студентски и ректорски протести, премиерът успя да намери допълнителни милиони. Преструктурирането на БАН с цел повишаване на ефикасността й също бе спряно, след протести и молби на учените. И така нататък.

Ето защо не бе изненада за никого и използването на общественото мнение от страна на ГЕРБ при обявяването на кандидат президентското им дуо. Според последното социологическо проучване проведено от агенция МБМД ако изборите бяха днес, Росен Плевнелиев би събрал най-много гласове - 32.7%, спрямо известните към момента претенденти за поста. Независимият кандидат Миглена Кунева събира 15.7%, Ивайло Калфин от БСП - 12.3%. Ако на втори тур се явят Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин, за Плевнелиев биха гласували 41.3 на сто, а за Калфин - 14.2 на сто. При вариант Миглена Кунева - Росен Плевнелиев на втори тур, за Кунева биха гласували 22 на сто, а за Плевнелиев - 33.6 на сто.

На фона на тези резултати, номинацията на Росен Плевнелиев за президент не учудва никого. Поставянето на общественото мнение в центъра на президентските избори, всъщност показва, че липсата на лица в редиците на политическите партии е засегнала и ГЕРБ. На заден план остават обаче личните качества, политическият опит, познаването на конституцията, визията за стратегическите интереси на страната и прочие други качества. Ето защо можем да очакваме, че предизборната агитация и сблъсъците между кандидат президентите, ще се води основно чрез ПР ходове и инструменти.

Номинацията на Росен Плевнелиев за президент, изправя електората на ГЕРБ пред избора дали да избере най-доброто за него или за партията. Част от тях биха избрали да останат неутрални на предстоящите избори, за да запази Плевнелиев поста, който заемаше до този момент. Именно работата му на него, му спечели одобрението на народа. От друга страна ако гласуват за него, партията ще се поздрави с победа, но и остава неизвестно дали заместникът му ще съумее да се справи с работата на овакантения пост. Все пак министърът на регионалното развитие и благоустройство ръководи най-големите инфраструктурни проекти в страната на стойност стотици милиони евро. Определената за негова наследника – досегашният зам. министър Лиляна Павлова, има доста противоречив опит и качества. За да не се изправя пред тази дилема гласоподавателят на ГЕРБ, Росен Плевнелиев подаде оставка и опрости избора – или гласуват за него и запазват в политиката човекът, чиято работа одобряват най-силно или не го подкрепят и той напуска. Всъщност най-вероятно, дори и при загуба на изборите, Бойко Борисов не би лишил кабинета си от личността с най-високо одобрение и е напълно възможно в началото на зимата да видим Росен Плевнелиев на друг управленски пост.

Въпреки неоспоримите мениджърски умения на бившия регионален министър, той е един от най-младите политици. Липсата на политически опит, неясната степен, в която той познава конституцията на страната и все още неизразената от него визия за поста на държавен глава, го превръщат в по-скоро поставено лице, от колкото в президент, който трябва да следи дали правителството работи изцяло в интересите на народа си. От друга страна, институцията на президента е надпартийна и кандидатът, който спечели поста ще трябва да напусне редиците на партията си.

В кандидатурата на Росен Плевнелиев обаче прозира и нещо друго. Самият той няма толкова голяма нужда от поста, от колкото партията има нужда да спечели изборите. За мениджърът, президентския пост е просто поредната стъпка в кариерното му развитие, но като експерт той е доказал вече себе си и спечелването на предизборната битка за него е въпрос на престиж. За ГЕРБ обаче именно тя е ключовата. След силната обществена подкрепа през 2009 г. партията успя да установи мнозинство в парламента и получи самостоятелен мандат. Последвалите 2 години на противоречиво управление дадоха редица поводи за атака от страна на опозицията. Президентските избори ще бъдат първата оценка, която ще получи правителството от избирателите си. По-малката подкрепа от тази получена на парламентарните избори или загуба на президентския вот, ще означават пропукване в статукството на партията и ще дадат повод на опозиционните им опоненти да подновят борбата за свалянето на правителството.

Въпреки високото си одобрение, Росен Плевнелиев тепърва ще трябва да убеди гласоподавателите, че ще има и куражът и необходимите познания, за да може да бъде надпартиен и да се противопоставя на управляващата партия, когато приема закони, които не са в интерес на обществото. Липсата на опоненти с високо обществено одобрение предвещават в момента лесна победа за управляващите. Когато обаче започваш да строиш една предизборна кампания от ПР-а, а не от политическата цел, която искаш да завоюваш, резултатът може да бъде нестабилна постройка, която да се срути в най-неподходящия момент. Ако пък политическата цел, се превърне в самоцел за кандидатите, (каквито могат да бъдат определени някои от другите кандидатури) "мръсната игра" е сигурна, а това ще предреши и отлива на общественото доверие.

Все пак, правейки анализи и коментари, нека не забравяме, че политиците идват и си отиват, но гласоподавателите винаги остават. А те най-добре от всеки знаят кое е в техен интерес и кое е в нечий друг.