Пропускане към основното съдържание

Дали те закъсняхa или времето бързаше?

Мнозина от Вас са гледали емблематичния филм Уол Стрийт. В първата си част той ни представи борсовата акула Гордън Геко, който трупаше милиони долари печалба благодарение на незаконно придобита вътрешна информация за фирмите, търгувани на борсата. През далечната вече 1987 г., когато бе създаден самият филм, точно тя бе и основното оръжие на борсовите спекуланти. С вътрешната информация те получаваха предимство пред останалите на пазара. В продължението си 23 г. по-късно, филмът ни представи не само един различен Гордън Геко, но и един различен пазар. На него вътрешната информация вече бе погребана като инструмент за печалби и всичко се движеше от ... парите. Вече никой не се опитваше да вземе преимущество, подчинявайки се на пазарните закони, а контролираше самият пазар. Ако спекулантът разполага с достатъчно много пари, може да насочи пазара в желаната от него посока. Механизмът бе прост, започва масирано изкупуване на акции на определена компания. Покачването на цената активизира други играчи, които продължават да вдигат цената в очакване на нови покачвания, а спекулантът се отървава от първоначално закупените акции на по-висока цена и реализира печалба. Същото се случва и при масирана разпродажба на акции, което обезценява стойността им и когато повлече със себе си други продавачи, той придобива на много изгодна цена конкретната компания. Разбира се това е незаконно, но вратички в законите винаги се откриват и спекулантите успяват да се скрият зад несъществуващи фирми, регистрирани в страни, за които никой не е чувал и не могат да бъдат проследени.

Двете части на филма показват в какво е еволюирал свободният пазар днес. Търгуването на истински бизнес вече е заменено само с намерения и прости думи, за които никой няма гаранции, че ще се превърнат в реалност. Има обаче едно единствено условие, което трябва да бъде изпълнено – пазарът да ти повярва.

В началото на икономическата криза правителствата на редица страни трябваше да се намесят на пазарите и да спасяват неразумно държалите се компании и или както е в случая с Гърция, страни. Политическите лидери размахаха пръст пред провинилите се и ги наказаха с по-строги регулации. Гърция обаче се оказа ключова. Задлъжнявала с години под носа на всички страни в Еврозоната (357 млрд. евро, или 162% от БВП), тя се оказа, че е в неплатежоспособност към своите кредитори. Никоя от останалите членки на единната европейска валута не пожела и да чуе за фалит на страната. Практически, защото нямаше да си получат неразумно заетите от тях пари. Политически и икономически фалит на Гърция щеше да доведе до тежък удар и по икономиките на останалите страни-членки на Еврозоната. А от човешка гледна точка, у данъкоплатците щеше да остане горчивият вкус на безнаказаност към излъгалите ги гърци. Ето как МВФ и страните от Еврозоната започнаха да изготвят спасителен план след спасителен план. Очакванията и страхът от фалит на Гърция започнаха да се засилват с всеки изминал ден. Протестите, стачките и безредиците в страната дават все по-силен сигнал, че колкото и да бъдат смекчавани условията по спасителните планове, те няма да бъдат приети от самите гърци, а какво остава да бъдат спазвани.

Тук започва и приликата на днешните политически лидери и филмът Уол Стрийт. Милиардите евро в спасителните им планове се умножават с всеки изминал ден. Лятото бе приет втори спасителен план за Гърция в размер на 109 млрд. евро до 2014 г. (Първи пакет 110 млрд. преди година и половина). Освен това лихвите по вече дадените и по бъдещите заеми ще бъдат намалени до 3,5% (сега 4,5-5,8%) , а падежите на плащанията по тях удължени от 7,5 на 30 г., с 10-годишен гратисен период. 35 млрд. евро от новата сума са предназначени за рефинансиране на дълга, 20 млрд. за рекапитализация на гръцките банки. Всъщност реалната стойност на тези планове няма никакво значение. Цифрите, които се назовават, служат единствено и само да накарат пазарите да се движат в желаната от политиците посока. Притесненията от фалита на Гърция и това как той ще се отрази на икономиките на останалите страни членки в Еврозоната и Европейския съюз, увеличават допълнително натиска на пазарите. Лятото кредитната агенция Moody's за пореден път понижи рейтинга на Гърция. Дълговите книжа на страната в местна и чуждестранна валута се сринаха с цели 3 стъпки - от B1 на Caa1. Ето защо гаранциите за милиарди евро трябва да излъчат сигнал за стабилност към пазарите. Когато обаче на пазара се случи невъзможното - безпрецедентна световна икономическа криза, то всичко вече става възможно.

Битката все повече заприличва на мерене на мускули. Пазарът е приел, че Гърция ще фалира, но европейските лидери искат да му покажат, че те са тези, които всъщност управляват невидимата ръка на пазара. Ето защо се заговори и за отписване на гръцки дълг не в рамките на 20%, а на 60%. В това обаче няма нищо спасяващо, а е просто омекотена форма на фалит. Технически страната не фалира, практически обаче не плаща повече от половината си задължения. Към това политиците ще прибавят и увеличение на средствата на Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който в момента разполага с 440 млрд. евро и ще рекапитализират банките в еврозоната със 108 мрлд. евро. Така забърканата лечебна отвара би трябвало да сложи край на притесненията на пазара, но улисани в поредните си извънредни срещи и писането на следващите спасителни планове, политическите лидери забравиха, че в борбата между страха и парите, единственото неизчерпаемо е ... страхът.

След като цяло лято волатилността на световните пазари даде ясен сигнал на политическите лидери, че страхът не може да бъде купен с пари, е време да загърбят предразсъдъците си, да излязат от несвойствената им роля на спекуланти и да се насочат към истинския проблем. Свободният пазар оценява колко ще бъде бъдещата стойност, а не колко струва в момента даден актив. До сега политическите лидери показваха колко много струва днес глобалната икономика и е време, за да се преборят със страха на пазарите, да спрат с безсмисленото наливане на пари и да предприемат решителни мерки, с които да покажат, че световната икономика утре отново ще има по-висока стойност от днес. Това обаче става не само с решения на извънредни и регулярни срещи на високо равнище, а с воля за спазването им. Ето защо, приетите на срещата на лидерите в ЕС в сряда мерки, няма да имат мигновен ефект, а ще бъде необходимо време, в което всички страни в съюза трябва да покажат волята си да ги спазват.

Материалът е публикуван в София Пост - Mедия за града и света

Коментари

  1. Проблемът за дълговата криза е структурен със системни корени. Значи има проблем в икономическата система и тя логически води до тези резултати. Човешките грешки имат значение, но то не е определящо. Нека първо си зададете въпроса каква добавена стойност се генерира в една икономика? Как тази стойност се разпределя като труд, дивидент, реинвестиции? За да е обективно, трябва да имаме реална, а не изкривена в криво огледало картина! Ако нямаше огромен натиск все по-голяма част от генерираната "добавена стойност" да се превръща в дивиденти, ренти и пр. капиталови доходи, а дялът на труда да се орязва в относително измерение, тази криза нямаше да се случи в такива мащаби. А този баланс (пропорцията капитал-труд при разпределението на добавената стойност) не може да се "саморегулира" противно на неолибералните мантри. Но защо това структурно дебалансиране води до кризата днес? Защото двигател на пазарната икономика е платежоспособното търсене. Печалбата е непосредствения стумул за хората занимаващи се с бизнес. Но възможна я прави съществуването на платежоспособно търсене. Когато се намалява дяла на труда при разпределението на "пая" от добавената стойност, лобито на капитала подкопава собствените си позиции. След известно време сметката се предявява и трябва да се плати. Механизмът опростено е следният. Намалените (относително!) доходи от труд заплашват да намалят платежоспособното търсене. А капиталовите доходи не се превръщат в платежоспособно търсене. За да не спада платежоспособното търсене се насърчава потребителското кредитиране. Това е важна част от поредица мерки, за разширяване на пазарите във вътрешен и външен план. За нас, за да разберем генезиса на кризата с дълга е важно да видим логиката на потребителското кредитиране. Всъщност, чрез него, капиталът "връща", но вече като потребителски кредит, част от присвоения дял на труда в генерираната добавена стойност. Така се стимулира потреблението и се гарантира възпроизводствения цикъл. По подобен начин стои въпросът и на равнището на държавите. Гърция не случайно е задлъжняла. Трябва да се види, за какво са усвоени тези кредити - и като суверенен дълг и като сумарни дългове на частни икономически субекти. Не бих се учудил, ако се окаже, че реалният дълг на Гърция е много по-малък от това, което днес се отчита като номинал. Но само при отчитане на реалните съотношения (а не изкуствено или силово наложените такива) в добавената стойност генерирана в Гърция с участието на чужд капитал. Повтарям, проблемът е структурно заложен в либаралната пазарна икономическа система. Ако не се създадат механизми, които да не позволяват появата и излизането изпод контрол на различни диспропорции (спекулативните "балони" са само най-фрапантен пример за такива диспропрции), ако не се създадат механизми за макроикономическа регулация, които да гарантират осигуряването на траен и устойчив стопански растеж, сегашната криза няма да бъде трайно преодоляна - нито с неокейнсиански методи, нито с неолиберални рецепти. Решенията, за да са ефективни, трябва да са плод на глобален консенсус. Само един пример - данъкът върху финансовите транзакции, може да действа само ако бъде глобално въведен. В противен случай, просто ще станем свидетели на "бягство на капитали" от местата с данък към местата без данък. Укротяването и регулирането на пазарите е въпрос на политическа воля и консенсус. Само "политическото" има възможността и правото да го направи, защото има демократичната легитимност за това. Но първо трябва да се видят структурните корени на проблемите и след това да се вземат адекватни решения. Дори да се наложи да се "отписват" дългове и да се променят правила и съотношения във финансовата сфера. Без да робуваме и фетишизираме парите, като "знаци на стойността", защото те са само знаци, а не са реалната стойност! Но това трябва да бъде глобално решение. Светът е прекалено глобализиран за да допусне това.

    ОтговорИзтриване
  2. Послепис към горния ми коментар. Гореказаното е за размисъл и засяга въпроса за социално-икономическата система. Дали ни харесва или не, тя е реалност и трябва да се съобразяваме с нея, поне докато не се създаде и проработи друг, по-добър икономически модел, освободен от недостатъците на сегашния. ЕФФС е важно не само колко пари ще има, но и кой и как ще го управлява, кой и как ще взема решенията. Питам се, докога ЕС ще бъде една "недоклатена" конфедерация? При всички възражения на политически лидери като Вацлав Клаус например, ние не можем да не си зададем въпроса, как ще продължи да съществува особено във времена на криза като днешната, наднационална структура с общ пазар и обща валута, с общи регулации, без да има единна финансово-икономическа политика, без да има ако не единна, поне координирана бюджетна политика на всички участващи държави, без да има право ЕЦБ да емитира дългови инструменти (еврооблигации) с които подобно на FED да финансира дефицита в еврозоната? Аз съм за въвеждане на данък върху финансовите транзакции, но за да бъде ефикасен той трябва да бъде въведен ако не на глобално равнище, поне от Г 20. В противен случай, при сегашните либерални финансови пазари, вместо полза той може да доведе до негативи (отток на капитали) за въвеждащите го страни...

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Град в полуразпад

Анализ на Христо Христов
И докато София се стяга с ремонти по булевардите за десетки милиони левове, за председателството на ЕС, в другия си край България се руши.

Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.
Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преми…

Blizoo шантажира клиентите си

Анализ на Христо Христов


Преди няколко дни всички абонати на кабелният оператор Blizoo бях изненадани неприятно със странни SMS-и. На кратко от 1 март Blizoo добави към програмните схеми на своите абонати няколко спортни канал под шапката Мтел Спорт. Това стана автоматично без потребителите да са го желали или някой да се е допитвал до тяхното мнение. С текстовите съобщения, от компанията уведомиха всички свои клиенти, че въпросните спортни канали ще бъдат безплатни за тях до края на месец март. След това всеки ще трябва да заплаща допълнително по 1.99 лв. на месец за удоволствието, че каналите му стоят в телевизионния пакет. Ако обаче клиентът не желае да ги гледа и респективно да си плаща за това удоволствие той трябва да отговори на получения SMS като изпрати своето ЕГН.

Този подход отприщи лавина от недоволство сред клиентите. От една страна те бяха ужасени от това, че получават от анонимен номер призив да си изпращат лични данни. Blizoo е регистрирана като администратор на лични да…

Парите за с. Хитрино вече се разпределят по „едни фирми”

Миналата седмица стана ясно, че за възстановяването на разрушеното с. Хитрино ще бъдат дадени 10 млн. лв. от държавата и 20 млн. лв. от Европа ще бъдат насочени към селото. Общо 30 млн. лв. ще бъдат изсипани в с. Хитрино, за да бъде възстановено то. Щетите обаче са за далеч по-малка сума. Според Владислав Горанов, жп щетите са за 1,5 млн. лв., а по актуална пазарна оценка пострадалите 26 къщи са на стойност около 500 хил. лв. Дори и да трябва те да бъдат изградени на ново то пак разходите няма да надхвърлят 2-3 млн. лв. В тази проста сметка се пита, какво ще се случва с останалите 25 млн. лв.?
Тази събота на сайта на Община Хитрино се появява директна покана към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Поканата е подписана от зам. кмета на община Хитрино Ахмед Ахмед е със следния предмет: Демонтаж на съществуваща дограма, изработка, доставка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, за сгради-собственост на община Хитрино, увредени в резултат на настъпилата катастр…