20 ноември 2011 г.

Бюджет 2012 - плюс минус една добавка


Добавката за прослужено време ще отпадне не само от заплатите на държавните служители, но и от възнагражденията на всички българи. Това стана ясно от думите на вицепремиера Симеон Дянков на пресконференция през миналата седмица.Съгласно постановление на кабинета “Станишев” от 2007 г. в момента всички работещи получават допълнително възнаграждение от минимум 0,6%. След като народното събрание прие на първо четене бюджет 2012 г., двата най-големи синдиката в страната КНСБ и "Подкрепа" поставиха тази подхвърлена реформаторска идея в центъра на техните предстоящи протести. Въпреки че синдикалните организации често отстояват позиции противоречащи на всякаква икономическа логика, те имат и своята определяща функция за баланса в отношенията между работник и работодател.

Колко добра е обаче е идеята да се премахнат добавките за клас прослужено време?

Смисълът на въпросната добавка е да се бори срещу пораждането на социално неравенство в икономиката. Да даде сигурност на работниците, че дори и работодателят да не оценява реалните компетенции и опит на служителите си, държавата му гарантира, че неговите права няма да бъдат нарушени. Тъй като няма универсално приета система, според която всеки работник в страната, без значение какво и къде работи, да бъде оценяван на равна база, държавата приема логиката, че по-дългият трудов стаж, би следвало да бъде комбиниран и с по-висока квалификация, знание и умения на определен служител.

Увлечено в опитите си да спести средства на бюджета, които да се пренасочат към други институции, правителството забравя, че то като работодател може да променя собствените си условия, които предлага, а не е длъжно да променя цялото трудово законодателство. През годините държавата успя да се покаже като неефективен работодател. Такъв, който не е загрижен за качеството на служителите си и на тяхната работа. Така тя сама създаде предпоставки, в които служители й да прекарват по-голямата част от времето си в бездействие, от колкото в ефективна работа. В ръководството на държавната администрация днес изглежда, че не се влага икономическа логика, а се уповава на социална такава – държи раздут щат от бездействащи чиновници само, защото съкращенията ще бъдат скъпи и ... нехуманни към хората. При тези обстоятелства, добавката върху заплатата за клас прослужено време започва да се получава от служители, които през годините са имали минимална производителност на труда си, но са се крили успешно под бюрото. В частния сектор обаче нещата не стоят по този начин. Работодателите упражняват много по-стриктен контрол над качеството на служителите си и тяхната производителност. Водени от икономическата логика те наказват бездействието на служителите с уволнение и работата се поема от нови.

Разбира се, доброто управление е това, в което икономическата логика е добре балансирана със социалната. Предлаганата от Симеон Дянков реформа в заплащането на държавните служители определя 70 % твърда част и до 30 % да се формира на база на представянето на служителя в работата.С допълнителните бонуси служителите ще могат да получават до 100% бонус върху основната си заплата, ако се докажат като надеждни специалисти в работата си. При тази схема отпадането на добавката за клас прослужено време за служителите ще бъде заменена от приетата бонусна система. Все пак логично е след като имаш по-дълъг трудов стаж да имаш и повече знания и умения, които да ти позволят да се справяш по-добре в работата си от хора без твоя опит.

В частния сектор обаче прилагането на бонусни системи не е задължително, а индивидуално решение на работодателите. С други думи ако добавката отпадне за всички работници, то тя няма да има заменяема алтернатива и реално ще доведе до понижаване на доходите. Това само по себе си поставя под съмнение очакванията на финансовия министър, че икономическият подем на страната ще се осъществи на база повишаване на потреблението. В науката все още няма познат подобен феномен, в който икономическата логика да показва, че при понижаване на доходите ще се повиши потреблението. Към това може да се прибави и темпът на увеличение на потребителските стоки, който на годишна база за месец октомври е в размер на 3.5%. 

Друг отрицателен ефект, който ще има премахването на конкретните добавки е и за приходите на самият бюджет. Данъците, които всеки работник плаща се изчисляват върху работната заплата плюс надбавката за клас прослужено време. С други думи премахването й ще доведе до по-ниска облагаема стойност, а от там и по-ниски приходи в бюджета.

От гледна точка на статистиката, премахването на конкретната надбавка ще даде отражение на средната работна заплата, която ще намалее. България е на последно място в ЕС по този показател. Така с този ход правителството вместо да направи крачка напред в подобряването му, ще спомогне за затъването в дъното на скалата.

Друг парадокс, който се получава е, че една не малка част от работодателите на практика не заплащат дължимите суми за клас прослужено време на своите работници. Те заобикалят закона като ги включват към договорената работна заплата на служителя. Например, ако работникът получава брутно възнаграждение от 800 лв. работодателят му трябва да му изплати полагащите му се за (да кажем) 10 г. трудов стаж 48 лв. Той обаче му разпределя възнаграждението по следния начин 755 лева основна заплата плюс 45 лева надбавка. Ето защо голяма част от младите дори не знаят за съществуването на добавката, която има законово право да получават. Парадоксалното в тази ситуация ще бъде, че държавата вместо да накаже некоректните работодатели, които заобикалят законите й, тя по този начин ще ги възнагради и ще им позволи да намалят заплатите на своите служители. Спестените средства обаче реално ще бъдат прекалено недостатъчни, за да се реинвестират във фирмата или да се използват по един или друг начин за подобряване на условията на труд и подкрепа на икономиката. Така те ще останат като допълнителна печалба за работодателя и ще спомогнат за увеличаване на социалното неравенство в обществото.

Ето как една подхвърлена идея и необмисленото й приемане, може да превърне икономическата логика зад нея, в бумеранг, който вместо даде положителен ефект за възстановяването, ще окаже допълнителен натиск върху домакинствата и бюджета на страната. В разногласията обаче дали да я има конкретната добавка или не остава отворен въпросът, по какъв начин държавата ще насърчи повишаването на вътрешното потребление при намаляващите доходи на населението и високата безработица.

3 ноември 2011 г.

Европа забрави, че Троянският кон не е само компютърен вирус

Интервю по темата за искания референдум в Гърция с Христо Христов в предаването INVESTBOOK на телевизия BULGARIA ON AIR

1. Г-н Христов, как оценявате вие решението на гръцкия премиер Папандреу?

Един изцяло политически ход. Така да се каже, това, което подмитаха през последните години Европейските лидери под килима, е на път да излезе. Фокусът до момента беше основно върху спасяването на Гърция от останалите страни членки на Еврозоната. За неразумното поведение на страната трябва да плати европейският данъкоплатец. Основният проблем обаче е, че Европейските лидери се опитваха да избягат от въпроса на данъкоплатците – защо продължихте да давате пари на Гърция и защо нямаше санкции за страната след като не е спазвала правилата за стабилност. Това някак си преекспонира спасяването на Гърция като знак за стабилност в Съюза и постави нещата като: или спасяваме Гърция, или всички фалираме. Така се стига и до днешната ситуация. Когато опрощаваш на някого 50% от задълженията му, защото той е прекалено голям за теб, за да го оставиш да фалира, нормално е той да поиска и останалите 50% или просто да поиска още.

2. Изпадането в незабавен фалит на Гърция и евентуално връщането им към драхмата няма ли да им помогне в последствие по-бързо да наваксат спада си вместо да се подлагат на десетилетие затягане на фискалната дисциплина?

Не. Това ще доведе страната до цялостна икономическа и политическа изолация. След като си обявил веднъж фалит и не си платил дълговете си, трудно някой ще ти повярва, че при търговски взаимоотношения с теб ти ще спазваш своята част от споразумението. Така страната ще трябва да разчита основно на вътрешния си пазар, който не може да й осигури необходимите ресурси. Например, много гърци в момента казват, че ще отидат да работят в друга страна, но забравят, че като членове на ЕС сега това е лесно тъй като не им трябват визи, но ако излязат от Еврозоната и ЕС с обявяването на фалит, тогава границите за останалите страни ще бъдат затворени за тях.

Еврото дава стабилност като валута, което привлича инвеститори тъй като им позволява предвидимост на разходите. Ако Гърция се откаже от еврото, тя няма да бъде по-конкурентна в момента, а дълговите й ще нараснат много, тъй като са трупани в Евро, а при връщане на драхмата поради състоянието на страната, стойността на валутата й ще бъде много по-ниска от еврото. На практика 160 млрд. евро ще се превърнат в няколко пъти повече милиарди драхми

3. Фактът, че не е разписана точна процедура за излизане от Еврозоната означава, че никой не е предполагал, че може да се стигне до подобна ситуация. Какви ще са последиците, ако Гърция реши да излезе от валутния съюз за самия него? Няма ли да се изкушат да го напуснат и други държави?

Тук има две ситуации. В едната Гърция да напусне самостоятелно. Това ще обезличи легитимността на валутния съюз, защото ще покаже, че всеки може да влиза в него, да не спазва правилата и отново да излиза. Както казах, преди малко излизането на Гърция ще доведе до задълбочаване на кризата в страната. Тогава стигаме до въпросът дали Германия и Франция ще пожелаят да останат в съюза, тъй като те са двете водещи икономики в него. Според мен тази ситуация наистина би довела до разпадане на Еврозоната.

От другата страна е напускането на Гърция след предварителното съгласие на всички членки. Но както казахте, такъв механизъм все още не е създаден, така че остава да се види коя страна колко се чувства ангажирана със съюза. От самото начало на спасителните операции за Гърция, истинският въпрос не е дали Гърция ще остане в Еврозоната, а дали Германия и Франция искат да останат в нея, тъй като те ще трябва да платят най-голяма част от сметката.

4. Това решение няма ли да принуди европейците най-после да се забързат с капитализацията на банките си?

Несъмнено. При подобен ход от страна на Гърция вече няма да говорим за отписване на част от задълженията към кредиторите й, а за отписване на целите суми, което ще бъде силен шок за тях и те могат да изпаднат в ликвидна криза. При този сценарий най-вероятно правителстват да се намесят веднага като поемат част от финансовия удар за тяхна сметка.

5. Очаква се референдумът да се проведе декември или януари. Ще станем ли свидетели на още едно мъчително протакане и как то ще се отрази на финансовите пазари?

Както казах и в началото, това за мен е политически ход, целящ Гърция да получи повече от колкото й се предлага. Така че в крайна сметка можем изобщо да не станем свидетели на референдум или ако такъв се състои, то той да бъде върху много по-изгодни условия за Гърция. Имайки предвид консервативността на Меркел и Саркози, аз лично съм на мнение, че Гърция няма да получи повече от това, което бе договорено, а Гърцкото правителство съвсем ясно разбира какви ще бъдат последствията от един фалит, така че най-вероятно би се стигнало до дипломатично решение на проблема. До тогава обаче пазарите ще продължават да бъдат волатилни.