20 декември 2012 г.

Национални политики за подкрепа на иновациите: защо е нужна държавна подкрепа?

На 18 декември 2012 г. Фондация "Приложни изследвания и комуникации", Еnterprise Europe Network – България и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, с подкрепата на Представителството на ЕК в България проведе Осмия национален иновационен форум на тема „Иновации и конкурентоспособност”. За ролята на държавата в развитието на иновациите в една икономика говори Йехошуа (Шуки) Глайтмън, Управляващ партньор в Платинум венчър капитал и бивш Главен научен съветник и Генерален директор в Министерството на промишлеността и търговията на Израел, се задълбочи в компонентите на успешната иновационна политика. Той обсъди причините, оправдаващи държавната намеса в сектора на науката и иновациите, и правилния набор от мерки, които една държава трябва да въведе, за да стимулира иновативното поведение на икономическите субекти.

В соята презентация той разграничи частните инвестиции в развитие на иновациите и намесата на държавата. Например реално само между 5 и 10 процента от иновациите успяват да стигнат до пазара. Останалата част се провалят. Ако разгледаме това от инвестиционна гледна точка, то никой не би инвестирал пари в разработката на иновации при над 90% вероятност за неуспех. Един частен инвеститор би изгубил всичките си вложения. Ако обаче инвестицията се направи от държавата, при неуспех в разработката тя не би изгубила нищо.

Защо се получава така?

Обяснението на това се крие в целите, които оправдават инвестиционните намерения на двете страни и нивото на поемане на риск. Частните инвеститори влагат средства за разработване на иновации с основна цел да бъде капитализирана печалба след тяхното създаване. Държавата от своя страна има други приоритети. Създаването и развиването на бизнес дейности не е сред тях. Основната цел на държавата е да подпомага създаването на работни места като по този начин ефектът от нейната дейност е с най-висока полза за обществото. Именно поради тази причина при инвестиране в разработка на иновации от страна на държавата, при провал тя не губи средствата, които е вложила защото самото разработване на иновации води до заетост и нови работни места.

По време на своята презентация г-н Глайтмън представи самият процес, през който минава разработването на иновациите. В самата начална фаза, още преди да се престъпи към разработването, се извършват серия от проучвания, които да определят нуждата от определената иновация. В този момент рискът от неуспех е най-висок, а вложенията за инвеститора са на най-ниското си нива. През следващите етапи на развитие на иновационната разработка рискът от провал започва да намалява, но инвестициите се увеличават.

Нека вземем за пример разработването на ново лекарство. В първоначалните фази, през които се провеждат проучвания са необходими малък обем инвестиции. Когато обаче лекарството вече се разработи, тества и получи необходимите разрешения от контролните органи, доказващи неговата полезност, ефективност и безопасност, за инвеститора разходите се увеличават рязко: създаване на производствени мощности, логистика, налагане на пазара, маркетинг и реклама и др.


Именно в първата фаза – на проучвания,когато необходимата инвестиция е ниска, а рискът от неуспех най –голям, г-н Глайтмън вижда мястото на държавата като инвеститор. Начините, по които тук може да се включи държавата са основно като осигури условия и предпоставки за развитието на иновации в своята икономика. Такива например са инвестиции в образованието и науката, за да бъдат осигурени и насърчавани необходимите специалисти. Развиването на Хайтек паркове предоставящи необходимата техническа база, в която знанията да се превръщат в нови реалности. Именно тези малко ходове от страна на една държава са гръбнакът на развитието на иновациите в нейната икономика. Възможността тези направени инвестиции от държавата да бъдат използвани от целия бизнес в страната, ги приравнява до минимален обем в сравнение с ползите, които те могат да създадат и работните места, които биха били разкрити благодарение на тях.

Повече за форума, както и самата презентация на Йехошуа (Шуки) Глайтмън, можете да видите тук.

7 ноември 2012 г.

Хронология на провалените очаквания


Няколко месеца преди изборите през 2009 г. бъдещият финансов министър спечели доверието на инвеститорите и активно търгуващите на българската фондова борса играчи като възприе и лансира на политическата сцена, идеята за приватизиране през борсата на държавните дялове в трите електроразпределителни дружества в страната. Идеята реално можеше да се определи като революционна имайки предвид как протече процесът на приватизирания в края на 90-те, защото раздържавяването чрез борсата гарантира прозрачност тъй като ще направи явен купувачът, а цената ще бъде свободно определена от оценките на самите инвеститори. Така ще се избегне разпродаването под масата на държавни активи на нереално ниски цени на приближени до властта бизнесмени ползващи се с „особен статут”. Нещо, което се бе превърнало през годините в определение за преминаването от държавно контролирана икономика към пазарна. Кризата оряза сериозно източниците на приходи в бюджета и всеки алтернативен такъв бе добре дошъл. Раздържавяването на енергийните дружества бе записано и като антикризисна мярка от самото правителство през 2010 г.

Все пак парите не бяха всичко. Държавата като стопанин се провали в управлението на много от своите фирми. Стратегически дружества като БДЖ и Български пощи изгубиха пазарните си позиции и натрупаха дългове към кредитори за милиони левове. А стоейки близо до властта, държавните дружества се превръщаха често в разменна монета изкушаваща редица политици да я използват за разплащане с верни партийни членове или „окопаване“ на свои кадри. Така в управителните и надзорни съвети попадаха не експерти, а послушници изпълнили дълга към партията си. Раздържавявайки ги държавата даваше възможност управлението върху дружествата да бъде поето от пазарно ориентирани фирми и инвеститори, с опит в съответния сектор и желание за създаване на печеливш бизнес модел разкриващ нови работни места.

По вече показаният пример от раздържавяването на БТК през борсата, пазарните участници очакваха, че предлагането на добри компании ще предизвика интереса на чуждестранните инвеститори и те ще влязат на българската борса. Тя е и най-лесният начин за чуждестранни бизнесмени да инвестират в българската икономика. Интересът на парите отвън, към предлаганите компании се очакваше да се разпръсне и върху акциите на други български дружества, а търсенето трябваше да доведе до повишаване и на цените. Имайки предвид, че част от парите за пенсия на населението са вложени от частните пенсионни фондове в акции на БФБ, ръстът на цените щеше да доведе и до ръст в доходността на фондовете.

Но за всички тези очаквания се говореше до миналата година. През декември 2011 г. държавните дялове в EVN направиха своя борсов дебют. Предлагането се проведе на смесен закрит аукцион срещу минимална цена за акция от съответно 1373.92 лв. и 120.31 лв. Тези високи стойности на една акция, ги превърнаха в бутикови за повечето пазарни участници тъй като те бяха толкова скъпи, че малцина можеха да придобият част от тях. При тези високи цени ликвидността на акциите се очакваше да бъде почти нулева и това се потвърди. Инвеститорите се насочват основно към ликвидни акции, с които могат бързо и лесно да оперират. При подобни публични компании, собствениците на пакетите акции, предварително договарят извън борсово цената и използват БФБ само, за да осъществят прехвърлянето на собственост. Ето защо не беше и изненада, че новият собственик се оказа настоящият, който да придобие над 95% от собствеността и отписа през лятото енергийните дружества от борсата. Така работата на ключово предприятие потъна в мъгла.

Предлагането на дяловете от Енерго-про обаче раздвижи борсата. След обявеното търгово предложение за акциите на EVN на цени значително по-високи от първичното предлагане, пазарът трескаво се впусна в оптимизъм в търсене на бърза печалба, разчитайки, че сценарият ще се повтори и показа, че спомените за славните години на БФБ не са забравени. Спекулантите тук се оказаха прави и мажоритарният собственик придоби почти цялата емисия, но отрече да обмисля отравяне на търгово предложение. Все пак вторична търговия на акциите на дружествата имаше, но очакванията за висок скок в цената не се потвърдиха.

В началото на миналата седмица на пода на борсата излязоха и последните два пакета от енергийните дружества - ЧЕЗ Електро и ЧЕЗ Разпределение. При тях видените по-рано сценарии за раздържавяването не се сбъднаха. Мажоритарният собственик остана пасивен и не предприе действия за придобиване на цялостна собственост. Възпиращ момент тук бе и цената (ЧЕЗ Разпределение България АД бяха предложени на 1 415 лв. за акция, а ЧЕЗ Електро на 8 660 лв. за акция) , която не е по джоба на масовият спекулант на БФБ, а рискът днес е прекалено голям, за да бъде използван заемен капитал. Все пак пакетът от държавните дялове тук остана в ръцете на инвеститорите. Уникредит Булбанк придоби 9,9% от ЧЕЗ Електро България АД и 5,4% от ЧЕЗ Разпределение България АД, а фондове на ПОК Доверие пък се сдобиха с 11,94% от ЧЕЗ Разпределение България АД.

Ето така приключи и дългогодишното чакане на всеки инвеститор на БФБ. Ефектът върху пазара от раздържавяването остана минимален. Последните дни на октомври бяха увенчани с преминаването на няколко големи пакета акции през борсата.През първият борсов ден на ЧЕЗ, се изтъргуваха 8,2% от капитала на Булгартабак холдинг на стойност 45,5 млн. лв. в три пакета от по около 200 хил. акции на цена от 75 лв. за брой. Големи прехвърляния имаше още при ЦКБ Риъл Истейт Фонд АДСИЦ за 5,706 млн. лв., Химснаб България за 3 млн. лв. и Велграф Асет Мениджмънт за 2,75 млн. лв.На борсата вчера бяха прехвърлени 16,8% от акциите на Агро Финанс АДСИЦ на стойност 11,615 млн. лв. при средна цена от 2,15 лв. за брой.

Въпреки че тези големи пакети минали през пода на борсата показват известно оживление у участниците на пазара, приватизацията на държавните дялове не изпълни най-важната си задача – да привлече интересът на чуждите инвеститори към справящите се в криза и печеливши български компании. Причините за това могат да бъдат търсени от липсата на проспект на английски език при листването на EVN, до несигурната икономическа политика водена от управляващите. Все пак ясно е обаче едно - животът на БФБ не е умрял, но ако държавата не види в борсата реален инструмент за финансиране на бизнеса и изсветляване на сивия сектор, то нейната подкрепа ще продължава да бъде хаотична и добрите идеи да се изпразват от съдържание. А инвеститорите? Просто ще продължават да подминават българския пазар като твърде рисков, a дребните спекуланти ще прекарват повече време в обсъждания по форумите отколкото в активна търговия.

12 октомври 2012 г.

Ново 10 в 6 без 10


От няколко дни обществото не може да спи поради търсене на решение как да предпази спестяванията си вече не само от инфлацията, но и от държавата. В предизборния бюджет, който правителството разработи, се наблегна на увеличение на заплати и пенсии. Увеличенията на бюджетите на министерствата са насочени към тези, който са най-многочислени – Министерство на отбраната и МВР, което издава по-скоро опит да се спечели допълнителен електорат, отколкото рационалност. Все пак освен желание за увеличение на разходите, то трябва да бъде подплатено и с възможности за повишаване на приходите.Липсата на данък върху лихвите бе един от малкото, които различаваха страната ни от другите европейски страни. За последните 2 дни редица експерти изразиха своите резерви относно справедливостта на този данък.Все пак България остава най-бедната страна в ЕС и ако в други страни гражданите разполагат със значително повече средства, то в България увеличение с по-малко от 10 евро на минималната работна заплата се счита, че ще увеличи благосъстоянието и стандарта на живот.

Правителството се аргументира, че е нормално да се събират данъци от всякакъв вид приходи на гражданите. Логиката им обаче „да вземем от богатите, които имат депозити, за да раздадем на бедните (пенсионери)“ се оказва малко сбъркана. Редица маркетингови проучвания разкриват, че именно хората в напреднала възраст са тези, които най-често успяват да заделят пари настрани. Това се получава, защото по-младите имат разходи не само за живот, но и за отглеждане на деца, а и част от тях имат задължения по жилищни кредити. Така с навършване на пенсионна възраст, децата вече имат собствени семейства и доходи, а жилището е изплатено. Реално идеята на правителството ще доведе до превъртане на пари и няма да има никакъв ефект върху покупателната способност, каквато уж е целта. Увеличението на пенсиите ще влезе в бюджета на домакинствата и в последствие ще излезе от удържания данък върху лихвите по депозитите.

Очакванията на правителството са, че с този данък ще се раздвижат спящите пари, натрупани в банките, и ще се влеят в икономиката. В следствие на новия данък гражданите ще се насочат към по-доходоносни спестовни продукти като инвестиции във взаимни фондове. Въпреки че при този вид спестовни продукти те имат възможност сами да избират риска и доходността, към които да се насочат, стойността на средствата в тях не е гарантирана, както при депозитите. Вливането на свежи средства във фондовете ще се отрази и на капиталовия пазар, тъй като с тях ще бъдат закупени акции. Това може да превърне БФБ в добър алтернативен начин за финансиране на бизнеса, каквито са борсите в развитите икономики. Разбира се това би било полезно за развитието на икономиката и постигането на по-висока доходност на спестяванията, но ако то не се получи по естествен път – с повишаване на доверието на гражданите в капиталовия пазар и неговите възможности, рискуваме да видим отново изкуствено напомпани цени, зад които не стоят реални стойности, и пореден срив на SOFIX с над 80%, какъвто имаше 2007 г. – 2008 г. Това поставя новия десятък на едно ниво като рационалност с отживелия вече„ергенски данък”, който са плащали гражданите, които не са минали под венчило. А целта му е била по този начин да се стимулира създаването на семейства и демографски прираст на населението.

Начинът, по който бе поднесена идеята, показва, че дори самото правителство не е убедено в нея. Първоначално тя изтече още преди няколко седмици, когато членовете на кабинета и съпартийците на министър Дянков ту я потвърждаваха, ту я отричаха. Явно обаче отричането бе в повече и обществото не повярва във възможността този данък да стане факт. Вкарването му в проектобюджет 2013 в последния моментуспя да привлече вниманието на гражданите и те да го оценят като реална заплаха, като все пак правителството си остави последна вратичка, за да го премахне – приемането на бюджета в Народното събрание. Проследявайки процеса по взимане на решение на правителството през последните три години, това може да се определи като контролирано изтичане на информация – тестване как ще бъде възприета идеята от страна на гласоподавателите. Можем да дадем пример с Пенсионната реформа, която се предлагаше в N на брой варианти и всеки уж беше последен. Към това можем да добавим и дилемите с нивото на ДДС: първо щеше да се сваля, после да се вдига и след 4-5 месеца политическо говорене остана непроменено. Така предложението в момента по-скоро се тества, отколкото да издава аргументирана решителност.

Друг характерен момент за управляващата партия при приемане на предложения за промени е играта на „доброто и лошото ченге”. Предложенията първо се лансират от министри и експерти на кабинета,като в последствие в зависимостот нагласите на обществото се потвърждават от самия премиер (или казано по друг начин узаконяват) или се отхвърлят на бял кон от него, като той се скарва публично на провинилите се съпартийци. Така, имайки предвид негативните реакции, които се появиха в обществото, най-вероятният сценарий е предложението да бъде отхвърлено от самия Бойко Борисов, а няма да е изненада и ако експертите около него вече готвят промяна и ново предложение, с което той да излезе.

11 октомври 2012 г.

Сей, земеделецо, днес му е времето.

Това изречение от стихотворението на Иван Вазов Нивата може би най-точно описва програмата за развитие на селските райони (ПРСР), с която новото ни европейско семейство (ЕС) ни дари. Бюджетът на програмата е 3 279 564 409 евро като е разпределен в няколко мерки с различна насоченост. Основната цел на програмата е страната ни да развие селскостопанското си производство до нивата на останалите страни членки на съюза. Най-успешните мерки по тази програма бяха 112 „Създаване на стопанства на млади фермери”, 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” и 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони. А най-търсената бе 112. Мярката подпомагаща стартирането на млади земеделски производители бе изчерпана броени месеци след нейното обявяване и в последствие по нея се отпускаха на няколко пъти допълнителни средства. Последно това лято през периода юли-септември бяха раздадени близо 150 млн. лв.

Рекламните кампании целящи насърчаването за кандидатстване по ПРСР представят всичко толкова лесно и елементарно – Европа ни дава пари, а ние трябва само да ги вземем. В медиите се пускат дирижирано разкази за успели земеделци използващи активно средствата по мерките на програмата. Всичко това създава измамното усещане за простота и елементарност. Трябва само да отидеш в областната дирекция и хоп вече си станал крупен земеделски производител. Ситуацията поразително прилича на тази от преди кризата, когато към страната ни бяха насочени огромни суми пари, които трябваше да бъдат абсорбирани от малката ни икономика. По естествен начин те се вляха в най-скъпата търгуема стока на всеки пазара – имотите. Не зависимо дали строиш или купуваш пари има кой да ти даде. Опиянението от огромното им количество, накара всички да ги използват без да се замислят, че те не са техни по право и заемането им е дългосрочен ангажимент. Това предизвикваше все по-високо търсене на имотния пазар и цените скачаха всеки ден до момента, когато парите изчезнаха и дойде време за изпълнение на ангажиментите.

Разбира се ПРСР не е инструмент за пряко печелене на пари, а за подпомагане, но приликата между двата периода е в огромните количества пари, които трябва да се абсорбират от икономиката. При разработването на програмата липсва определена визия по какъв начин тя ще създаде работещо модерно земеделие и ще накара икономиката да я приеме. Някак си се приема по подразбиране, че изливането на много пари в западналия аграрен сектор, няма как да не бъде ефективно. Същевременно обаче моментният модел надува пореден спекулативен балон, който в дългосрочен план ще доведе до масови фалити на земеделски производители.

Основната цел на мярка 112 е да улесни и подпомогне процеса на създаването на земеделски стопанства или поемането на вече съществуващи стопанства. Общият размер на финансовата помощ за един кандидат е не повече от левовата равностойност на 25 000 евро. Минималният изискуем начален капитал, който трябва всеки кандидат да притежава е 4 икономически единици. Всяка икономическа единица се измерва като левовата равностойност на 1 200 евро. За периода на изпълнение на бизнес плана, с който се кандидатства (5 г.), земеделският производител трябва да увеличи размера на своето стопанство с 4,5 икономически единици. През новия програмен период 2014 г. – 2020 г. се предвижда финансирането на проектите да достигне 70 000 евро, което най-вероятно допълнително ще рефлектира и в завишаване на изискванията за притежавани икономически единици и обем такива, с които трябва да нарасне стопанството. Ако изискванията не бъдат спазени бенефициентите по програмата ще трябва да възстановят парите, които са получили заедно с начислена наказателна лихва за периода на финансиране.

След направеното уточнение нека сега изредим и проблемите, които могат да доведат до надуването и спукването на спекулативен балон. На първо място е опростеното представяне на земеделието. Нещо, с което всеки може да започне от утре да се занимава и да прави пари. Въпреки че българинът е свързан по природа с аграрния сектор, то земеделието е не по-малко сложно като всяка друга професия. Изисква специфични познания, умения и опит. Поради икономическата криза безработицата нарасна не само в страната, но и в чужбина. Липсата на алтернатива на пазара на труда накара много хора да се насочат към лесно финансирания старт на земеделски производители. Като всичко друго земеделието не е за всеки, а възвръщаемостта от произведената продукция идва много по-бавно от наложеното масово мнение. Лошата зърнена реколта през последната година увеличи цените на международните пазари, което позволи на производителите в България да продават на по-висока цена своята продукция. Но също както недостига доведе до поскъпване в цените, така и една добра година ще доведе до свръх предлагане и ниски изкупни цени.

На второ място можем да отбележим изискванията за разрастване на земеделското стопанство. Само към момента одобрените проекти по мярката надхвърлят 5 000. Всички те трябва да развият размера си, което означава закупуване или обработване под аренда на нови земи. Ако всяка друга стока може да бъде внесена отвън при недостиг, то земята е изчерпаем ресурс. Според национално представително проучване проведено от Сова Харис за „Състояние и перспективи пред българското селско стопанство” от месец септември, едва 3% са тези граждани, които заявяват, че земите им пустеят. Заплашени от връщането на отпуснатите средства младите фермери ще търсят земеделска земя, което при ограниченото предлагане ще увеличи цената й и арендните плащания за ползването й. Разбира се последното е би било добре дошло за притежателите на земеделски земи, стига да бъде предизвикано от естествени фактори, защото при невъзможност да изпълнят изискванията за развитие, младите фермери ще започнат бързо да обявяват фалити и цените рязко ще се свлекат (също както цените на жилищата през последните 4 години).

Запълването с много на брой малки стопанства ще започне постепенно да задушава сектора тъй като никой няма да има възможност за развитие. Това от своя страна ще доведе до много земеделски производители произвеждащи малка по обем продукция. За да може едно земеделско стопанство да бъде модернизирано с машини, то приходите от произведената от него продукция трябва да покрива разходите му. Прост пример: Ако притежавате 50 декара пшеница и закупите трактор, с който да я обработвате, то малкият обем, който притежавате ще Ви носи и малки приходи. Когато от тях извадите и необходимите Ви за живот разходи, то тракторът става не изплатим.

Друг проблем на малкото по обем производство е неговата реализация. Българският пазар е изключително ценово чувствителен и позволява реализацията само на продукцията на ниски цени. Те обаче често са много под разходите, на самите производители. Към момента страната ни внася плодове и зеленчуци от Гърция, Турция и други страни, които са на по-ниски цени от родните (поради високите субсидии, които получават производителите в тези страни), които пък от своя страна се изнасят за Румъния поради по-високото си качество. По този начин реализацията на вътрешния пазар се превръща в нереалистична цел за не малко производители. Износът обаче също не се оказва по-успешна алтернатива. Договорите за износ се характеризират с по-високи цени от родните, но и с много големи количества, които трябва да бъдат доставяни, а малките стопанства не могат ги произведат. Пренаситеността с малки стопанства ще ограничи разрастването им до такива, които могат да осигурят необходимите обеми за износ. Така възвръщаемостта от положения труд преминава в ръцете на прекупвачите, които събират малко по-малко многото производители, за да доставят необходимите количества. Тук оцеляването на земеделските производители преминава изцяло в ръцете на прекупвачите, които обикновено изкупуват продукцията им на цени близки до пазарните, а я реализират на почти двойно по-високи.

Имайки предвид, че няколкократно се отпускаха допълнителни средства по тази мярка извън предварително планираните, навежда по-скоро на мисълта, че не е била направена реалистична оценка в самото начало на разработване на мерките за финансиране. От друга страна поради високият интерес към мярка 112 тя в инструмент за постигане на главната цел - да усвоим колкото се може повече европейски средства не зависимо по какъв начин. Ако финансирането по мерките се организира късогледо, всички тези фактори ще доведат до надуването и спукването на един спекулативен земеделски балон, а това може да изправи сектора пред криза, от която да се възстановява с десетилетия. Все пак едно е да подпомагаш развитието на една икономика, а съвсем друго да я развиваш субсидирано. От 1.7% ръст на икономиката за миналата година 1.5% се дължат на еврофондовете. А какво ще стане, когато кранчето спре?

3 октомври 2012 г.

Колко струва при Вас едно изследване?


През трудовия си път до тук на изследовател имах щастието да работя от двете страни на барикадата. Започнах професионалната си реализация в една социологическа агенция, а в последствие продължих в няколко по-големи компании. Въпреки че годините в агенцията не мога да определя като най-щастливите в моя живот (от гледна точка на баланса заплащане и натоварване), успях да натрупам много познания и опит не само професионално, но и по отношение на това в какви условия искам да работя. Та, да се върнем за заглавието. Докато ръководих различни маркетингови, социологически и икономически проекти, често ми се обаждаха клиенти задаващи ми този въпрос: Колко струва при Вас едно изследване? Сам по себе си, поднесен по този начин, той издава колко лаически са познанията на клиента, стоящ от другата страна на масата. За да се определи цената на едно проучване, то първо трябва да бъдат дефинирани неговите параметри, а за да се направи това, то клиентът трябва да е наясно какъв проблем иска да разреши с получената информация. За нещастие голяма част от маркетинг мениджърите в българските компании не са наясно с това, което от своя страна води и до проблема, че не могат да боравят и използват адекватно получената информация от проучвания. И така моят скромен опит показва, че ще се изненадате колко мениджъри на високи позиции си поръчват проучвания като салам в магазина. (и разбира се ги консумират по същия начин.)

Добре дошли в пропастта между логичната теория, която сте учили в университета и нелогичния реален свят на бизнеса.

Маркетинговите проучвания са хубаво нещо, но като всичко друго - струват пари. Когато един мениджър не знае как да използва получената информация, така че да подобри позициите на фирмата си на пазара, то логично е и да не вижда смисъл да отделя пари за тях. Също толкова логично някои клиенти, с които се запознах през годините, мислейки по този начин днес изгубиха позициите на пазара, които имаха тогава. Защо да даваме пари за проучвания, като знаем, че сме много добри и реализираме големи печалби? (често срещан въпрос) Отговорът е прост. Защото ако неправиш нищо, за да задържиш позициите си, то рано или късно някой друг ще заеме мястото ти.

Маркетинговите проучвания, правени в България, започнаха да се увеличават през годините преди кризата. Основен фактор за това бяха чуждестранните фирми, закупили бизнес в страната или отворили свои представителства. Някои от клиентите, с които работих тогава бяха като пощенска кутия. Маркетинговите проучвания се ръководиха от фирмата-майка, която просто спускаше задания, въпросници и техническа спецификация на своите поделения, анализираше данните и в последствие на база на тях определяше стратегиите за развитие в конкретния пазар. Респективно, виждайки, че чуждите компании активно провеждат маркетингови проучвания, българските фирми започнаха също да провеждат такива без ясна представа за какво и как да ги използват. Това от своя страна водеше след себе си или до високи очаквания към резултатите и разочарование, или до игнорирането им.

Освен незнаенето как да бъдат използвани данните от проучвания, пред интегрирането им в бизнес процесите стоят и няколко други пречки.

Шефът винаги е прав

Често работата на една бизнес структура се организира според желанията и представите на един главен мениджър или собственик на компанията. Така гласът на потребителите остава нечут. Например тествате рекламен клип чрез поредица от групови дискусии как ще бъде възприет от таргет групата, към която е насочен. Той се приема много добре и изпълнява всички поставени пред него цели. На човекът, взимащ решения обаче този клип не му харесва и не позволява да бъде излъчен. Тук обикновено рекламистите започват сложна гимнастика с произведения продукт, която да доведе до клип, който се харесва и на най-високо ниво в компанията като отстъпките са за сметка на желанията на потребителите. Лошото при подобна концентрация на власт води до изкривяване на представите. Все пак нали никой не си представя собственик на голяма фирма или главен мениджър на такава, че води живота на масовия потребител? Имено това отдалечение един от друг, става често предпоставка до подвеждащи решения.

Ние си знаем най-добре

Да кажем, че сте създали нова вафла, която ще предложите на пазара. Според вас вкусът й е страхотен и просто няма как да не се хареса на потребителите. Е да, ама не. Като човек, занимаващ се с анализиране на данни и проблеми, съм записал на стената пред монитора си едно правило: Никога не прави анализ на база личните си възприятия. Много хора се изкушават понякога да се поставят в центъра на вселената каточели животът и усещанията им са универсални за всеки жител на света. Всъщност не е така. Именно разнообразието в мисленето, опита, гледната точка и всичко друго е това, което кара светът да се развива и върви напред.

Административен натиск

Представете си една голяма бизнес организация, чиято структура е разделена в сложна йерархична схема с много направления, дирекции, отдели, звена и т.н. И така, собственикът казва на главния изпълнителен директор, че следващата седмица в сряда иска да му представи отчет защо продуктът им не реализира планираните продажби. Той от своя страна се обръща към управителния съвет и заявява, че иска анализа за вторник, за да има време да се запознае с него и да може да отговори адекватно на въпросите на собственика. Освен техническите справи, за да се изготви подобен анализ, трябва да се проверят и нагласите на самите потребители към продукта, което може да стане само по един начин – чрез проучване. Ръководещият ресора на маркетинга на компанията, се обръща към директора и му възлага задачата за понеделник, за да може да се запознае с резултатите и в последствие представи по-нагоре. Маркетинговият мениджър се обръща към ръководителят на отдела отговарящ за проучвания и поставя срок петък. Той се свързва с изследователската агенция, с която фирмата работи и поставя срок ... четвъртък. Нека даспоменем и че в нашия пример днес е вторник. Ето как за собственика, който възлага задачата, една седмица е нормално дълъг период от време, за изпълнението й, но докато тя достигне до реалните й изпълнители, времето се скъсява до 2 дни. Разбира се в този пример веднага ще се зададе и въпроса, не е ли по-лесно проучването да се проведе за 6 дни, а на седмия да бъдат събрани всички нива по веригата и да им се представят резултатите. В реалния бизнес това винаги е било кауза пердута просто защото всички мениджъри по административната верига са заети със свои ангажименти и събирането им на едно място в един и същи момент е почти невъзможно. Скъсените срокове тук обикновено рефлектират върху качеството на информацията, защото се изисква някакъв продукт, а липсата на време, за да бъде създаден води до пропуски или погрешно анализирани резултати.

Не е срамно да не знаеш, но е хубаво да разбираш

Може би най-често срещаният проблем в работата на бизнеса е липсата на разбиране и познание за етапите, през които трябва да мине едно проучване. Това води отново до изисквани резултати за минимално време. Често мениджърите забравят, че тяхната работа е съсредоточена във взимането на решения, а не в изработването на анализите, които представят обективно пазарната ситуация. Прочитането на един анализ може да стане в рамките на няколко минути или часове, но изготвянето му отнема много повече време. Ето така се стига до ситуацията: „след като аз мога да вземам бързо решения, ти трябва да можеш да правиш и бързо анализи, защото проблемът, който трябва да реша, е належащ днес, а за утре има други“. При това положение се получава сблъсък между количество и качество. Днес мениджърът може да вземе 20 решения, но за ден 20 проучвания за всяко решение няма как да бъдат направени. Притискането на сроковете, както споменах вече води до изпускане на информация или грешно разтълкувана такава, което може да се изрази в подвеждащи анализи, аргументиращи едно или друго решение. Най-точните анализи могат да бъдат единствено тези, разглеждащи колкото се може повече гледни точки, а не тези, които са изготвени за максимално кратко време.

Умението да четеш и разчиташ

Годините, прекарани в анализиране на данни, са ме научили на максимата, че не е важно какви са цифрите, а как ще бъдат представени. Именно тук е и един от основните проблеми при тълкуването на данни от проучвания. В старанието да се отчете по-висока ефективност някои данни се спестяват на мениджърите на най-високо ниво или се представят само такива, сочещи значителни ръстове. Друг път данните могат да доведат до нужда от цялостна промяна вече предначертания и бюджетиран курс, което прави по-лесно тяхното игнориране, отколкото взимане под внимание. Други мениджъри разчитат в данните това, което сами искат да видят и авторитарно недопускат, че те могат да бъдат тълкувани и по различен начин.

За не малко от големите международни корпорации, използващи активно информация от проучвания, за да изградят своите стратегии за бъдещето, едва ли е лесно да избягват тези грешки., но други отдавна са разбрали, че качеството не може да бъде затваряно в количествени индикатори, а потребителите няма да бръкнат в джоба си, защото някой им налага да го правят, за да постигне заложените си годишни цели. И тук някак си най-точно и на място стоят думите на бившия изпълнителен директор на гиганта Procter&Gamble Алън Джордж Лафли:"Бяхме най-добрите маркетолози през ХХ век, защото успявахме да викаме най-силно. Но ако бъдем най-добрите и през ХХІ век, то ще е, защото умеем да слушаме най-внимателно."

26 септември 2012 г.

За АЕЦ-а и Блеене-то

Беше ранна зимна сутрин. От онези, в които не стига, че ти е трудно ставането от леглото, но и навън е все още тъмно и това допълнително тежи на клепачите. От години докато си правя сутрешното кафе обичам да пускам телевизора. Не защото следя конкретен сутрешен блок, а просто нещо да създава шум и да ми пречи да заспя отново докато кафеварката не започне да свири. Така беше и тази сутрин. Старият ми JVC телевизор издаде онзи характерен звук, все едно някой електроуред дава на късо, и започна да повтаря една думичка – Белене. Първоначално, както обикновено не обръщах внимание, но след около 25-тото повторение в рамките на 2 минути любопитството се надигна в мен и очите ми потърсиха екрана. Двама господа облечени с черни костюми като папагали повтаряха – Белене, Белене, Белене. След още 15 минути успях да разбера, че правителството е решило да възобнови един замразен проект, датиращ от 20 март 1981 г. и да построи нова атомна електроцентрала на име Белене. „Супер! Ще се строи нещо все пак в тази държава. До сега само се разваляше“, помислих си аз. Веднага след това обаче в съзнанието ми възникна въпросът „А защо ни е тази електроцентрала!?!“. Обърнах отново жаден за информация поглед към папагалите в костюми, а те продължаваха: Белене, Белене, Белене ... И така вече почти 10 години думата Белене се превърна в най-честа компания на сутрешното ми кафе.

В следващите редове няма да говоря за икономически ползи, да давам цифри и сравнения или да обсъждам политически пристрастия. Всичко това го направиха редица знайни и незнайни политици, експерти и общественици. Реших да напиша този текст просто защото толкова много хора вече се изказаха за АЕЦ Белене, че ми се струва, че само аз не съм казал своето мнение или поне това, което разбрах за проекта през последните 10 години.

Наблюдавайки поредните свади от изминалите дни покрай проекта, не мога да разбера как политици, имащи претенциите, че притежават качества да бъдат ръководители на цяла държава, не могат да се справят с един проект. Пък било то и за няколко милиарда евро. Пишеш обосновка на проекта – защо се налага той да се осъществи, поставяш целите и задачите, които трябва да постигнеш с него, разписваш подробна методология как да се реализира всичко, правиш график, бюджетираш всичко и ... имаш готов отговор на всяка критика, която някой се опита да отправи към теб. След 10 години работа – не планове, а работа по този проект нещата са стигнали до подписване на обвързващ договор с многократно анексирани срокове и суми и без конкретен отговор на първа точка – каква е обосновката за проекта. Не спира и да ме гложди въпросът след като няма ясен отговор за нуждата от тази нова АЕЦ, как сме прескочили останалите стъпки в проекта и сме го оценили финансово. От самото му начало проектът Белене получава най-широкото медийно присъствие и е подложен на най-голямото публично обсъждане, случващо се някога в страната. В крайна сметка след всичкото това говорене в главите вместо добре структурирана информация и подредени аргументи се оказва, че има някаква каша от безсмислени и взаимно оборими данни и факти.

Гледайки поредния политически диспут по темата, АЕЦ Белене все повече и повече ми заприличва на българската река Клондайк. Онази, от която през 1896 г. започва „Златната треска“. Вярвайки, че по поречието на реката са скрити огромни залежи на злато, десетки хиляди зарязват нормалното си ежедневие и дават последните си пари, за да започнат търсенето на несметни богатства. Забогатели от „Златната треска” е имало не един или двама, но противно на очакванията, голяма част от тях не са били златотърсачите, а търговците. Тези, които са снабдявали с динамит, кирки, лопати, оборудване и дрехи жадните за бързо богатство. По същия начин мега проектът АЕЦ Белене разпалва с огромни суми въображението на политици и експерти. През годините, в които „се строи“, бяха назначени редица експертизи; след това трябваше да се направят и експертизи на самите експертизи; да се създадат комисии в парламента; след това нови, които да проверят старите и така нататък, и така нататък. Да не забравяме и колко широко място заема Белене в медийното пространство и предизборните платформи. Ако се заемем да остойностим всичките тези активности, то сумата може да се окаже много по-голяма дори и от платената до момента по проекта. Е, след всичката тази работа как все още няма еднозначен отговор има ли смисъл от проекта или няма? След като редица експерти, тесни специалисти в областта, не успяха да дадат ясна команда за курса на проекта как така с тежкото решение бяха натоварени хората с най-слаби познания в областта на атомната енергия и функционирането на АЕЦ – обикновените избиратели?

Е, аз като такъв, изслушал не малка част от информационната какафония, с която бях залян, бих разсъждавал по следния начин:

  • След като толкова години не можа да се докаже необходимостта от построяването на тази централа, то явно проектът не е изцяло добре обмислен. Все пак ако всичко бе просто, ясно и разбираемо щеше да се постигне политически консенсус. Такъв какъвто има например за Валутния борд;

  • Ако целта ни да построим АЕЦ Белене е, за да се предотврати бъдещ дефицит на електроенергия в страната, то от къде ще дойде той? Има два места: по-високо потребление на домакинствата и по-високо потребление на бизнеса. За да има по-високо потребление от страна на домакинствата, то техният брой трябва да се увеличи. Данните на НСИ от последното преброяване показаха , че населението на страната всъщност не се увеличава, а е намаляло с над половин милион през последните 10 години в следствие на висока емиграция. С други думи трябва нещо да накара емигрантите да се върнат в страната и да задържи останалите в нея. Тук обаче правителствата, управлявали страната през последните 22 години, вдигат дружно рамене и остават безидейни. Въпреки че бизнесът в момента работи на ниски обороти поради икономическата криза, то дори и в апогея си преди нея страната не е изпитвала недостиг на електроенергия. Към това можем да прибавим и още две неща. България не е спирала и към момента да изнася електроенергия. 5 млрд.156 млн. кВтч е количеството на изнесената електроенергия от България за страните в региона до 13 август тази година. Политиките на ЕС са чрез финансиране по различни програми да насърчи бизнеса и домакинствата да повишат енергийната си ефективност. В сравнение със страните от Европейския съюз България консумира седем пъти повече електроенергия за единица БВП, което разкрива потенциал за допълнително освобождаване на използвана електроенергия.
  • Все повече и повече страни гледат на ядрената енергетика като на отживял процес. Дългосрочната политика на ЕС предвижда преминаване към енергия произведена от възобновяеми енергийни източници, като поетапно е разпределила във времето този преход. България също трябва да следва този план и създава електроцентрали, използващи природни източници на енергия. По този начин в страната се разкриват нови допълнителни мощности. Само преди броени дни една от водещите страни в света – Япония, дръпна шалтера на своята ядрена енергетика и обяви, че страната ще разчита именно на възобновяеми източници на енергия. Така тя става третата страна след Германия и Швейцария. Имайки това предвид изглежда много нелогично във времето, когато развитите икономики започват да затварят една по една своите атомни електроцентрали, ние тепърва да започваме да строим нова. Ако направите аналогията с израза: „Ти където отиваш, аз от там се връщам.“ едва ли ще сгрешите.
    Въпреки че според мен само тези три аргумента са достатъчни, за да се спре с безсмисленото папагалско повтаряне на Белене, Белене, Белене ... по медиите, то за обладаните от златната треска на Клондайк смисъл винаги ще има. Разбира се ЕС може и да се разпадне преди да е постигнал целите, които си е поставил и тогава няма кой да налага какви енергийни източници да използва страната, но все пак и календарът на Майте може да се окаже верен и още този декември всичко да изгуби смисъл.

    18 септември 2012 г.

    В очакване на бъдещето

    За повечето хора терминът „дефлационна спирала“ звучи като излязъл изпод кориците на някой научнофантастичен роман. За да разясним термина и неговото влияние, първо трябва да отговорим на въпроса какво е дефлация. Най-общо тя се определя като спад в равнището на потребителските цени. Причините за това според икономическите закони могат да бъдат търсени основно в две посоки. Увеличено предлагане на блага в следствие на свръх производство и завишени спестявания, които са в следствие от песимистични очаквания за бъдещето, което води до намалено търсене на пазара.

    Въпреки че за масовия потребител намалението на потребителските цени се приема като добра новина, защото с моментните си доходи е в състояние да си позволи да потребява повече блага, то при запазване във времето на този отрицателен прираст на цените, ефектът ще бъде отрицателен и за самия него. Със спада на цените „дефлационната спирала” се завърта. Вследствие на това се смаляват приходите и печалбите на бизнеса. Техният спад се пренася върху инвестициите и доходите на населението като цяло, тъй като фирмите нямат възможност да плащат заплати на служителите си. Поради факта, че доходите са намалели, се намалява и търсенето на стоки и услуги, тъй като потребителите ограничават възможностите, с които разполагат, а от тук се снижават и цените. Продължителното действие на дефлацията води и до ръст в безработицата. Влизането в този самоподхранващ се процес може да доведе всяка икономика до депресия и за това правителствата се опитват да използват всички лостове и контролни механизми, с които разполагат, за да не позволяват появата на това явление.

    Както обаче всички вече много добре знаем, между теорията и практиката обикновено съществуват разминавания, а в България понякога и пропасти. Въпреки че инфлацията поражда по-висока стойност, която се пренася в доходите на населението, пътят на дефлацията се оказва политически удобен. Обещанието: „Ще намаля цената на тока, на водата, на горивата, на хляба ...“, печели повече симпатии у избирателите, които не са имали щастието да учат икономика в гимназията или университета. Разбира се никой избирател не е и длъжен и затова се доверява на хора, които са учили и знаят какво правят.

    Наскоро министърът на земеделието Мирослав Найденов се опита да запази изкуствено цените на хранителните продукти без промяна въпреки пазарните условия. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) оказва натиск върху цените на енергията, като по този начин забавя ръста им и не им позволява да се абсорбират плавно в икономиката като се пренесат в повишени доходи. Така се стига до моменти като това лято, в които административният натиск не можа повече да удържа цените и те шоково отскочиха. Един от дефектите е, че през годините, в които увеличението е било минимално, потребителите са правили планове за бъдещето си на база именно доходите и разходите. Например при поемане на задължения, които са разсрочени във времето, предизвиканото шоково поскъпване на енергията може да доведе до несъстоятелност не само на потребителите, но и на икономиката.

    Защо обаче се получава това разминаване между ефектите на дефлацията и инфлацията в политическия език?

    Отговорът е прост – ниски доходи.

    Защо доходите са ниски при положение, че по-високата стойност на цените ще доведе и до увеличаване на доходите?

    Отговорът е, че всъщност малка част от населението на страната получава доходи на база логиката на действаща пазарна икономика. Администрацията например получава законово определени доходи, в които не се предвижда намаление. За това и докато икономиката на страната растеше в годините преди кризата и заплащането на труда също, заплатите на чиновниците се увеличаваха с непривлекателно малки, но стабилни темпове. Днес обаче те могат да разчитат на продължаващо увеличаващи се доходи и на сигурни работни места. Основната причина, обуславяща дефлационната политика, не са обаче само административните чиновници. Към тях се причисляват и близо 2 милиона пенсионери, които не са на пазара на труда. Те не могат да се възползват от увеличени работни заплати при възход на икономиката, а получават правителствено определяни доходи. Тъй като обаче държавата не може да осигури високи доходи на всички, политиците често се опитват да пригодят потребителските цени според тях. Тези две групи притежават нещо, от което политиците се нуждаят – право на глас.

    Разбира се в увеличението на доходите на най-уязвимата част от българското население няма нищо лошо или спъващо икономическото развитие на страната. Проблемът е, че политиките за увеличение на стандарта на живот се базират именно на комбинация между правителствено увеличени пенсии и правителствено намалени потребителски цени. За да се увеличат приходите на държавата, а оттам и тя да разполага с ресурс за увеличение на пенсиите, трябва да се разчита на комбинация от добре изградена и методично следвана пенсионна система и увеличение на доходите на работещите. Реализацията на двете цели обаче изисква не само дългосрочна визия, но и изпълнението на стратегии с над 4-годишен времеви хоризонт. Именно това се оказва най-големият страх в политиката – да се предприеме ход, който да не донесе моментни дивиденти.

    Лутайки се между опитите икономиката да се ползва за политика и политиката за икономика, страната продължава да изпада все повече от картата на инвеститорите. Управлението на пазарна икономика с непазарни методи няма как да доведе до увеличение на доходите на работещите, а ресурсът за увеличаване тези на пенсионерите се изчерпва. Така шансовете в предизборните кампании през следващата година отново да чуем обещания, че ще се намали цената на това или онова, се запазват високи.

    29 август 2012 г.

    Туристическо сиво

    Помните ли онези слънчеви и топли соц-лета, след които България бе обявявана за .... туристическата дестинация на света? Ако сте родени преди 1970 година, най-вероятно да. Е, какво стана с тях тогава? Всъщност България никога не е била този стожер в туризма, за който бе представяна и каквато искаме да я помним.

    И така, малко актуални данни. През юли 2012 г. посещенията на чужденци в България са 1 682.9 хил., което е с 50.7% повече в сравнение с юни 2012 г. и с 4.5% над нивото от юли 2011 година. НСИ регистрира увеличение при посещенията по всички наблюдавани цели, като най-голям e ръстът при посещенията със служебна цел - 13.7%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 5.0%, и с други цели - 1.7%. Най-голям относителен дял от общия брой чужденци, посетили България, формират гражданите от Европейския съюз - 64.1%, следвани от тези от другите европейски страни - 28.3%. В сравнение със същия месец на предходната година посещенията на граждани от страните - членки на Европейския съюз, нарастват с 0.2%.

    През юли 2012 г. преобладаващият дял на посещенията са с цел почивка и екскурзия - 61.1%, следвани от тези с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 31.6%, и със служебна цел - 7.3%.

    През годините туристическият сектор се наложи като един от основните, съставящи БВП на страната, елементи. Делът му за миналата година бе 12.9% според световния съвет по пътувания и туризъм (WTTC). Туризмът се оказа и в основата на строителството, което се превърна в двигател на икономиката по време на годините на възход преди кризата. Изсипващите се милиони в строителството на хотели във вече утвърдилите се курорти и създаването на нови в непокътнати до този момент от човека места, лесно се забелязваха във високия прираст на ПЧИ.

    След като строителният бум приключи, дойде и логичният въпрос, на който никой не отдаваше особено голямо значение преди това, а именно: кой ще напълни тези хотели. В обществото няма еднозначен отговор какви туристи иска България да привлича. Според част от заетите в туризма страната ни привлича бедни туристи, които не могат да си позволят по-луксозна почивка. Те разчитат основно на „ол инклузив” услугата и не оставят допълнителни пари извън това. Според последните данни на НСИ това твърдение не е без основания. Пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване през юни 2012 г. се увеличават с 86.2% в сравнение с май и достигат 709.5 хиляди. Относителният дял на българите е 40.6% от всички пренощували лица, като по-голямата част (72.6%) от тях са нощували в хотели с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно 2.4 нощувки. Пренощувалите чужденци са 421.5 хил., като 61.0% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Средният брой реализирани нощувки от чужди граждани е 5.8.

    Въпреки че туристите, пристигащи в България не проявяват интерес към лукса, на тях реално не им се предлага продукт, за който те да дадат парите си. Ако се разходим по централната алея в някой наш черноморски курорт, ще видим, че това, което може да си купим, са основно плажни хавлии, джапанки, дрехи, бельо, очила, часовници и т.н. Все неща, които вече си имаме. Все едно да продаваш на бостана дини.

    Вместо музеи, съхраняващи богатото историческо и културно минало на страната ни, курортите са претъпкани с нощни заведения, заредени с богат асортимент алкохолни напитки и слаб контрол на органите на реда. Логично при това предлагане страната ни да се открои на туристическата карта като парти-дестинация. Все повече млади момчета и момичета се насочват към България в желанието си да усетят нещо, което в тяхната страна не им е позволено. Въпреки че ни създават славата на „страна на греха”, тези млади хора идват в България с пълни джобове, които искат да изпразнят до дъно за алкохол (а може би и наркотични вещества) и едно „незабравимо” лято, за което ще си спомнят само от снимките, които са си направили. За тях не е важен луксът на хотелската стая, а часът, до който е отворен барът, което обяснява и цитираните по-горе данни на НСИ.

    Как се стигна до тук?

    През последните 20 години сивата икономика в страна се разви до високи нива. В средата на тази година Европейската комисия представи данни, според които делът на сивата икономика у нас е над 32 на сто от БВП, което извежда страната ни на първо място в Евросъюза. Според редица проучвания, изследващи в дълбочина явлението, сред най-сивите сектори са инфраструктурното строителство, туризмът, здравеопазването и млекопреработвателната промишленост. Сивата икономика в туризма обаче не се изчерпва с липсата на трудови договори между работодателите и работниците, с което се спестяват данъци за хазната. Слабият контрол върху развлекателните заведения по Черноморието изкушава все повече съдържатели да прекрачат закона и да продават алкохол без бандерол. Когато към високия процент печалба от този вид дейност се прибави и неотчитане на реалните приходи, нощните заведения се превръщат в златни мини, които възвръщат вложените в тях инвестиции в рамките само на няколко месеца.

    Какъвто туризмът, такива и туристите

    Но все пак какви туристи искаме да посещават нашата страна и как да ги привлечем? Възгледите на туристическия бранш и на обществото се пресичат в две точки: те да бъдат платежоспособни и да се интересуват от културен туризъм. Проблемът обаче е, че българските курорти не са устроени да предлагат културен туризъм. Паметниците на културата и историческото наследство на страната са потънали незнайни и забравени в бурени. От друга страна посещенията в един музей водят след себе си много по-малко приходи, отколкото алкохолните приключения и голата плът, които предлагат нощните заведения. А и регулациите са по-сериозни. Разбира се можем да увеличим стойността на посещенията в музеите до нивата в европейските държави, но тогава българските туристи масово няма да могат да си позволят да стъпят в тях, а измерването с „двоен аршин” (по-ниски цени за българи и по-високи за чужденци) би отблъснало туристите. В съвременното глобалното общество на никой не би му харесало да се чувства чужд. Колкото и да не ни харесват гледките по Черноморието, те няма как да се променят ако няма ясни регулации, които да се спазват. А докато нощните заведения по морето трупат бързи печалби, работещи необезпокоявани в сивия сектор, то и предлагането на алкохолни забавления на по-ниска цена и в по-голямо количество от културните, ще обуславят и профила на туристите, насочващи се към България.

    22 август 2012 г.

    Социолози се бият, брат

    Не, спокойно. Не става дума за ожесточен научен спор прераснал в ръкопашен бой между научни сътрудници от института по социология при БАН. В текста ще разгледаме свадата между социолозите Боряна Димитрова и Мира Радева.

    На кратко това, което се случи започна преди месец в едно телевизионно студио. Боряна Димитрова обвини колежката си Мира Радева, в съзнателно манипулиране на представяни от нея данни, поради което неправомерно е спечелила конкурс за обществена поръчка. През последните няколко дни скандалът продължи своето развитие. Според г-жа Димитрова, комисията от Министерството на образованието отговаряща за поръчката неправомерно дисквалифицира нейната агенция и по този начин възлага поръчка на фирмата на конкурентката й.

    През последните години масова част от фирмите оптимизираха бюджетите си и перата за проучвания се оказаха едни от първите отскубнати. В известна степен това се дължеше не само на затягане на разходите на бизнеса поради тежката икономическа среда, но и на факта, че не са много и фирмите в страната умеещи правилно да интегрират получаваната обратна връзка от проучвания в маркетинговата си стратегия. Така основният бизнес в сегмента, в който работят двете дами, започна да се фокусира върху обявяваните обществени поръчки. За ожесточената конкуренция в сектора ясно говори и факта, че в конкретната поръчка превърнала се в ябълката на раздора между г-жа Димитрова и г-жа Радева, от 7 участвали в конкурса фирми, до три е отправено искане за обосновка на цената, тъй като тя е с повече от 20 на сто по-благоприятна от средната. С други думи, изразени са съмнения за половината от участниците за представяне на дъмпинг с цел ценова дискриминация на и елиминиране на конкуренцията.

    Неможем да подминем с лека ръка и факта, че вместо ищцата да потърси законния механизъм, чрез който да сезира компетентните органи за злоупотребата, справедливостта започва да се търси от директни обвинения в медиите. Имайки предвид, че първите искри между двете дами пламнаха през миналата година, когато Боряна Димитрова публично се учуди на завишени в полза на правителството резултати от проучване проведено от агенцията на Мира Радева, спорът започва да придобива и характер на лична вендета между двете.

    В дискусията между двете дами се намеси и друг социолог Кольо Колев ръководител на агенция Медиана. Той зае страната на ощетената г-жа Боряна Димитрова и се осъмни в качественото изпълнение на проекта според обещаните от г-жа Радева срок и бюджет. Въпреки че позицията му показва жажда за справедливост и защита на качеството на работа в сектора, малцина си спомнят днес, че три дни преди евроизборите Кольо Колев коментира пред БТВ, че разликите на евроизборите между ГЕРБ и БСП ще бъдат твърде близки (от порядъка на 2 пр. п.), а е възможно и БСП да стигне до обрат. Към конкретния момент всички агенции поднесли публично информация показваха разлики между двете партии от 7 – 10 пр.п. Именно и Агенция Алфарисърч бе публикувала ден преди това проучване, от което се виждаше, че разликата между ГЕРБ и БСП е в рамките на 7 пр.п. Разбира се прогнозите на г-н Колев не се оказаха верни и ГЕРБ получиха 24,36%, а Коалиция за България 18,5% - разлика от 6 пр.п. Останаха обаче нотките на съмнения дали грешната му прогноза бе продиктувана от пропуски при провеждането на проучването му или от съзнателна защита на определени интереси. Все пак всеки политически ПР и политолог знае, че подобни прогнози в последния момент могат да активизират тази част от електората, която не смята да гласува, защото мисли, че шансовете на неговата партия да е победител, са малки.

    И ето тук започват да изплуват проблеми, които засягат целия сектор, в който работят двете дами. Кой и как следи за качеството на получаваната от проучвания информация и начина, по който тя се интерпретира в публично пространство? Също както недобросъвестните граждани или фирми се възползват от вратичнките оставени в законите за тяхното заобикаляне, така и възможността за грешно получаване или разчитане на емпирични резултати, може да се превърне в инструмент за умишлени манипулации, с цел икономически облаги, вината за което не се носи от никого. Просто въпрос на думи.

    Естествено, че злоупотребата с публични средства, каквато описва г-жа Димитрова в отворено писмо до Сметната палата и държавната финансова инспекция, трябва да бъде прекършена, а виновниците наказани. Но все пак, намесата на медиите с цел, да се произведе скандал без компетентните органи да са проучили случая и взели решение, едва ли би помогнало на истината да излезе на яве. По-вероятният ефект е да бъде нагнетено допълнително напрежение и недоверие в обществото към всички колеги на двете дами.

    Социолозите често са били обвинявани в обществото, че не могат да разчетат правилно неговите нагласи. Особено що се отнася до политическите. Усещането за манипулиране на резултатите от емпирични проучвания витае в съзнанието му при всяко обявено число. Но все пак едно е публични фигури да обвинява социолози в пристрастие на база икономически интереси, защото данните не потвърждават тяхната гледна точка, съвсем друго е те сами да го правят по между си. Имайки предвид малките мащаби на сектора и факта, че наложилите се в публичното пространство агенции могат да се преброят на пръсти, разтърсващите го скандали разкриват тъжната реалност, че явно интересните в него надскачат размерите му и не му позволяват да се саморегулира, за да произвежда качество имунизирано срещу съмнения и критики. Няколко месеца преди местните избори през 2011 г. Българската социологическа асоциация (БАС), в която членуват повечето водещи социолози и агенции, се събра на семинар, за да обсъди проблемите си. Случващото се днес обаче показва, че проблемите все още са си там, а следващите парламентарни избори вече чукат на вратата ни.

    3 август 2012 г.

    Цени или ценности


    Безспорно управлението на ГЕРБ ще се запомни освен със строителството на магистралите и със своите разбирания за това що е то пазарна икономика и имали почва тя у нас. Както правителството строи пътища със завидно постоянство, така и със същия устрем е амбицирано да покаже, че за него пазарните закони и икономическата логика не са възпиращ фактор. През годините на управлението си, правителството се опита да запуши дупката в пенсионната система взимайки насилствено пари от гражданите. Така влезе в ролята на Робин Худ като национализира от богатите, тези които си плащат пенсионните вноски, за да даде на бедните – тези които не смятат за необходимо да го правят. Последваха лични договорки за замразяване на цените на горивата за няколко месеца, защото гражданите трябва да карат коли все пак. Да припомним, че това се случи не поради логиката, че по-скъпите горива могат да окажат влияние и върху потребителските цени, а защото шофьори протестираха, че няма да могат да се движат по новите магистрали. Това потуши социалното недоволство за няколко месеца, но не реши нито един проблем и днес цените на горивата са на рекордни нива. Субсидиите на тютюнопроизводителите не секнаха и продължиха да бъдат раздавани в разрез с изискванията на ЕС, но това отново не реши проблема, защото този сектор отмира и заетите в него трябва да се насочат към други производства. Последваха и погазващи конституцията предложения да не могат гражданите да сключват сделки с имущество си, ако не са си платили здравните осигуровки и т. н.

    Вчера един то най-слабите министри в правителството, Мирослав Найденов забърка ново скандално споразумение, което добави поредната щриха към авторитарният стил на икономическа логика, който управляващите налагат на свободния пазар. След като преди дни беше убеден, че няма обстоятелства да се покачва цената на хляба, му бе необходима само една среща с производители, за да си промени мнението. Толкова го промени, че се втурна да намалява цените с голи ръце. На пресконференция вчера министър Найденов заяви, че се е договорил с две търговски вериги - "Кауфланд" и "Метро", които са поели ангажимент да не увеличават в продължение на три месеца цените на кошница от основни храни.


    Колко нарушения виждате тук?

    1) Ден преди въпросната договорка търговските вериги бяха на мнение, че няма да има увеличение на цените. Защо се сключва тогава подобна договорка? Към това като добавим и, че през миналата седмица Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) откри картелно споразумение между търговските вериги, става все по-логично, да си помислим, че министър Найденов е изтъргувал правдата. С други думи дали не им е обещал амнистия за нарушенията в знак на замразяване на цените? Съмнително;

    2) Според разписаните и приети закони от народното събрание, на база на които КЗК следи и санкционира нелоялните търговски практики, то КЗК трябва да глоби правителството и да поиска оставката на министър Найденов.

    чл. 29 от ЗЗК Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.

    В прав текст изказването му от вчера казва, че само в Метро и Кауфланд потребителите могат да намерят стоки на по-ниска цена от останалите търговски вериги, което уврежда интересите на конкурентите на двете вериги и може да се класифицира като нелоялна търговска практика, за която министърът трябва да бъде подведен под съдебна отговорност. В другите страни с действаща пазарна икономика, подобни сделки и обявления се наричат „лобизъм”;

    3) Друга информация, която носи изказването на министър Найденов е, че след три месеца цените ще поскъпнат, така че потребителите имат толкова време, за да се запасят с най-необходимото на евтина цена. Това поражда пазарно неравенство и катализира по-голямо търсене, от което не печелят потребителите, а търговските вериги, които ще отчетат рязко покачване на оборотите;

    4) На пресконференцията от четвъртък, министър Найденов изрази и своите очаквания, че след три месеца цените няма да бъда увеличени, а дори ще паднат. Това няма как да не породи логичния въпрос, ако се очаква спад на цените, защо тогава изкуствено ще се задържат на моментните, по-високи нива?

    5) Ако примерно загубите на търговските вериги станат прекалено големи, поради по-бързото повишаване на цените е възможно, за да ги ограничат те биха намалили обемите, в които зареждат определените стоки. Това логично ще доведе до дефицит в търговската мрежа на стоките от първа необходимост;

    6) Минути преди срещата си с търговските вериги, министър Найденов заяви в свое публично изказване по БНТ, че е възможно да има по-лоша реколта за фуражите и от това да пострадат животновъдите, но … на есен. На пресконференцията си министърът вече говореше, че това не са очаквания, а вече се е случило и животновъдите изнемогват. (Да споменем и, че в телевизионното си интервю г-н Найденов изказа намерението си да раздава субсидии, с които да подпомогне животновъдите преди да дойдат тези тежки месеци за тях.) Та след като търговските вериги ще замразят крайната цена за потребителите, какво всъщност ще попречи производителите да вдигнат цените? Министър Найденов показа през годините на поста си, че е подвластен на всякакви политически лобита и прокарване на интереси. Най-пресен пример бе от началото на годината, когато след среща с производители, той реши да спре вносът на яйца от Полша, за да защити патриотично родното производство. След неговата намеса, последва мигновено шоково поскъпване на яйцата;

    7) Правителството полага усилия да привлича чужди инвестиции в страната, които да създават работни места и да повишават стандарта на живот. Подобни актове на само разправа с икономическата логика обаче едва ли правят страната ни привлекателна дестинация за инвеститорите. Поне не и за тези залагащи на бизнес логиката и работещи с визия за бъдещето. Подобни сигнали привличат спекулативни инвеститори, които търсят бързи печалби основани на различни пропуски в законодателството и правораздаването. А от това не печели никой.

    Историята не веднъж е показвала, че изкуственото нарушаване на икономическата логика никога не е водило до ползи за потребителите. Явно обаче, когато ветеринарите се занимават с икономика и пращат икономистите да преглеждат кравите на село, всичко е наред. Иронично, но само преди седмица премиерът Борисов даде интервю, в което гордо заяви, че правителството мисли за увеличаване на доходите на населението. Актът на договаряне на цени под масата не повишава доходите на никого обаче и показва поредното желание на поредните политици да се справят с дългосрочни проблеми, чрез краткосрочни решения. Все пак края на краищата не цените в България са високи, а доходите на населението просто са ниски. Но последното няма как да се промени без ясна визия и последователна политика, а още по-малко с овластяване на некомпетентни лица.

    22 юли 2012 г.

    Победа над здравия разум


    Първоначално нямах намерение да коментирам случая на летище Сарафово. Не, не за да си затворя очите и да си представя, че това не се е случило, а защото смятам, че е по-добре да оставя хората станали жертва на тази трагедия да изживеят мъката си на спокойствие. За съжаление обаче се оказа, че само аз и неколцина други журналисти и блогъри мислим така.

    След взрива редица външни наблюдатели заявиха, че България е станала жертва на чужда война. И докато те съчувстваха на страната ни за случилото се, то хиените в тук не спяха. Надушили кръвта на човешката трагедия, политиците започнаха да се появяват по медиите, за да обяздят страха на хората и да го насочат към управляващите. Започнаха да валят безпочвени и безсмислени обвинения с искания да се линчува виновникът за това нещастие. Естествено виновникът бе припознаван в лицето на най-големия им враг – управляващите. И всичко само, за да се дестабилизира властта и да се вземе надмощие от опозицията.

    Мненията във форумите и социалните мрежи бяха в известна степен поляризирани. Част от хората искрено съчувстваха на пострадалите и на Израел, за друга част обаче това не бе техен проблем. Разбира се в информационния хаос, който традиционно се създава, коментиращи онлайн даваха „компетентни мнения“ и отправяха обвинения към всички и за всичко. Как е възможно да няма детектори за експлозиви? Как е възможно да няма охрана вървяща зад всеки, който може да бъде подозрителен? Как може да не се извършват щателни проверки на всеки един пътник? Как може контра разузнаването да не е разбрало предварително за инцидента и да го предотврати и т.н. Разбира се не се мина и без дежурното обвинение и проклинане на държавата като единствен виновник за всички нещастия. Най-честите обяснения бяха, че няма как да не се случват такива неща в „скапана страна“. Умело коментиращи използваха трагедията и болката на пострадалите, за да изложат възгледите си за корупцията, престъпността, пенсионната система, здравеопазването и каквото може да се сетите там, което не им харесва в България. Дори се стигна до риторични въпроси заслужавали бедният български народ да му се случват такива неща.

    Медиите в страната за пореден път се показаха като хиени хранещи се традиционно с мършата на човешките трагедии. Нека да оставим на страна липсата на познания по аритметика и засипването на обществото с информационна какафония, от която в крайна сметка не става ясно 2-ма, 3-ма, 5, 10 колко са всъщност загиналите, къде се е случил взривът и т.н. Масово националните ежедневници разхвърляха откъснати човешки части по първите си страници, при това без дори някой да се замисли, че стоейки на сергията техният вестник се вижда от малки деца. Какво ли е въздействието върху крехкото съзнание на едно 5 или 10 годишно дете откъснатият човешки крак плуващ в кръв? Странно, но всички си замълчаха. Никой не потърси отговорност за това от печатните медии. До толкова ли насилието е проникнало и станало част от нашето ежедневие и съзнание, че не ни прави впечатление това? Жалко е, че продаваме съня на децата си за няколко стотинки купувайки си вестници приличащи повече на илюстриран роман от ранните години на Стивън Кинг, от колкото на информационен източник.

    Човешките останки по първите страници на вестниците всъщност не са първият път, в който „високо професионалната журналистика“ в страната достига до нови и нови висоти в некадърността и глупостта си. Едва ли някой ще забрави онази централна емисия новини излъчена преди малко повече от 10 години по БНТ. Онази емисия, в която редакторите на новините намериха за нормално и редно без каквото и да било предупреждение да покажат екзекуция, в която талибанин отрязва главата на пленен невинен човек. След това я вдига над безжизненото тяло, от което струи кръв и камерата запечатва перверзното му удовлетворение на акта да отнеме човешки живот с голи ръце. Тогава съветът за електронни медии реагира бързо и наказа телевизията за това. Редица психолози в последствие бяха потърсени за мнение, как този репортаж се е отразил на нищо неподозиращите какво ще видят деца. Явно изминалите години са достатъчни, за да забравят всички за ужасът, който са изпитали в онази лятна вечер. 

    Гледайки как се възприе, отрази и коментира от обществеността в страната трагедията, започвам все повече да си мисля, че в онази сряда не бяха взривени човешки същества, а здравият разум. За нещастие на всички коментиращи обаче истината е, че независимо колко уредена една страна е, няма имунизирана срещу международния тероризъм. Дори и най-добрите и ефективни служби за сигурност не могат да гарантират на 100% сигурността на хората. Това, че България е оставала до този момент извън картата на световния тероризъм, не е нито повод да не бъдем подготвени за най-лошото нито да смятаме, че когато то се случи ще бъде част от заговор срещу българите. А дали трябва да бъде плашено населението с натуралния ужас на взрива, няма смисъл да се коментира. Само можем да споменем, че авторитетното в цял свят списание „Тайм”, преди да сложи на корицата си младо момиче с отрязан нос, за да разтърси обществеността и насочи вниманието й към насилието над жени, проведе серия консултации с психолози, за това какво въздействие би имала тази корица над читателите и евентуално над деца, които ще я видят на павилиона за вестници.

    Толкова за професионализма на едни и некадърността на други. Човешки трагедии се случват всеки ден по света и ако не се научим как да полагаме усилия, за да ги предотвратяваме и преживяваме, те ще ни пронизват всеки пък все по - дълбоко. Ето защо вместо да продължаваме да си чешем езиците върху догадки и да използваме скръбта и болката на пострадалите като оръжие за собствените си дребни ежедневни войни, които водим със самите себе си, можем просто да помълчим една минута в памет на загиналите. Да помълчим и да се помолим това да не се повтаря отново, защото пред стойността на човешкия живот всичко е евтино.

    27 юни 2012 г.

    Парите са най-лесната, но не винаги разумна инвестиция за устойчива икономика


    Във вторник президентът Росен Плевнелиев откри в Университета за национално и световно стопанство конференция на тема „Предпоставки и перспективи за устойчив икономически растеж в България и Европа”. По време на конференцията държавният глава изложи своите решенията за постигането на устойчив икономически растеж като се фокусира върху инвестициите в образование, подкрепата за малките и средните предприятия и създаването на работещи публични институции като платформа за развитие на бизнеса.

    Всъщност от всичко това може да се каже, че президентът е прав, но само наполовина. Инвестиции в образованието наистина са необходими, но те не са в посоката на проекта на държавния глава за създаване на Хайтек парк на 4-ти километър, защото той реално няма да окаже почти никакво влияние върху икономиката на страната. Проблемът е, че липсват специалисти, които да работят в него. Това обаче е не защото липсват инвестициите в образованието, а защото образователната система произвежда безработни висшисти на килограм.

    Близо 40% от студентите в България са безработни, а общо 70% от завършилите висше образование не работят по специалността си. Тези данни представи през месец март зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев на седмото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Младежката безработица в България се е увеличила двойно през последните две години. За 2011 г. тя е стигнала 26%.

    Защо всъщност се получава така?

    Има няма през няколко години се провеждат кръгли маси или проучвания сред бизнеса, които открояват съдраната връзка между него и образователните институции. Все по-често се оказва, че разкриваните специалности и изготвяните учебни планове изобщо не са съобразени с реалната бизнес среда. Съвременният бизнес днес е динамично развиващ се, докато дебрите на науката са бавни и потънали в безвремието. Липсата на адекватна комуникация между бизнеса и образователните институции води до там, че университетите ни и профилираните гимназии, произвеждат много повече „квалифицирани кадри“, отколкото икономиката на страната може да поеме. Слагаме термина „квалифицирани кадри” в кавички, защото бизнесът все по-често отправя критики към качеството на излизащите от образователните институции млади хора. Преди малко повече от 12 г. титлата за най-предпочитана специалност бе окупирана от правото и правистите се срещаха над път и под път. През последните години най-предпочитаните специалности от кандидат-студентите са икономическите. Така в страната ни се произвеждат икономисти на килограм. Високите доходи на IT специалистите са привлекателни за младите хора в една бедна страна и апетитът към тези профилирани специалности нараства постоянно, в резултат на което в рамките на следващите няколко години се очаква армия от IT специалисти да залее българския пазар на труда. Едва ли обаче той ще бъде готов за нея и много от тях или ще бъдат безработни в очакване да се освободи позиция за тях, или ще трябва да работят нещо различно.

    Нищо ново под слънцето

    Един от първите сигнали за все по-голямото отдалечаване между образованието и бизнеса бе даден през 2004 г. с проект на Министерството на икономиката: „Изследване и анализ на състоянието на процеса по възпитание, обучение и образование в предприемачество в средните професионални училища в България и Пакет от мерки за повишаване нивото на образование, обучение и възпитаване в дух на предприемачество”.
    Изследването констатира, че на национално ниво отсъства цялостна политика, съгласувана с бизнеса и ориентирана към съобразяване с възможностите и изискванията на пазара на труда. Липсва създаден работещ социален механизъм за съчетаване на интересите на бизнеса и трудовия пазар с капацитета на професионалните училища и демографското развитие на страната, областите и общините. Не съществуват методика и индикатори, въз основа на които да се оптимизира училищната мрежа от професионални училища и да се оцени нейната ефективност.

    Контактите и ангажираността на бизнеса с професионалното образование и обучението по предприемачество са силно ограничени. Връзката на професионалните училища с бизнеса е до голяма степен формална и декларативна, защото все още не се основава на взаимен интерес. Особено ограничени са контактите на професионалните училища с малките и средните предприятия, които не се разглеждат като желан и търсен партньор. Предпочита се сътрудничеството с големи фирми, финансови институции и държавни ведомства.

    Подготовката, познанията и уменията, които учениците получават, не са достатъчни да задоволят потребностите на бизнеса. Тази констатация се отнася особено за средното професионално образование и се споделя от мнозинството интервюирани бизнесмени.

    (Пълният текст на анализа, изводите, до които достига проектът, и препоръките, които са дадени, са свободно да бъдат достъпни в интернет.)

    За съжаление тези изводи (и редица други), до които достига проектът, надживяват последните 8 години и звучат така, сякаш е съвременно и актуално проучване, реализирано само преди дни, а инвестициите в образование през последните години надхвърлят милиони левове. Бяха разкрити един куп ИКТ центрове в цялата страна, с което се целеше да се повишат уменията на гражданите да работят във виртуална среда, но останаха празни. А помните ли, че най-мощният компютър на Балканите бе приютен от България? Едва ли, защото никой не е видял как неговата страховита мощ произвежда стойност за икономиката.

    Да, има нужда

    Определено има крещяща нужда от инвестиции в образованието, но не намерените милиони левове за създаване на пустеещи сгради ще реализират добавена стойност в икономиката. Истинският ръст ще бъде резултат от инвестираните усилия за създаване на работещ диалог между бизнеса и образованието.

    Именно доброто сработване между тях е ключът към създаването на една прогресираща икономика. Диалогът между двете страни би осигурил на бизнеса кадри, от които той наистина се нуждае и не му се налага да инвестира в преобучаване и преквалифициране на такива. Постигането на консенсус за необходимите познания и умения, които трябва да притежават специалистите, за да се впишат в съвременния бизнес модел, би облекчило фирмите и би дало възможност на младите хора да бъдат по-конкурентни със своите познания и умения на пазара на труда. Изграждането на визия за професиите, които умират, за тези, които се раждат, и тези, които тепърва ще се родят, ще спомогне не само за развитието на икономиката, но и ще позволи младите да се реализират в собствената си страна.

    Именно тук президентската институция може да инвестира усилията си, защото за толкова години и правителства именно това се оказа най-скъпоструващо, за да бъде направено.

    18 юни 2012 г.

    Едно напред и две назад в привличането на чужди инвестиции

    През миналия месец НСИ и БНБ изнесоха редица положителни данни за възстановяване на икономиката на страната. Според правителствените политики, точно те са и в основата на повишаване на чуждите инвестиции в страната. По предварителни данни преките инвестиции в страната за периода януари – април 2012 г. възлизат на 407.2 млн. евро (1.0% от БВП), при 63.2 млн. евро (0.2% от БВП) за януари – април 2011 г. Основен тласък в обема ПЧИ бе даден през месец март, когато се регистрира увеличение на приходите от еврофондове с 437 млн. евро. Отбелязвайки тази малка подробност картината на увеличаване на инвестициите отвън се променя от положителна в отрицателна.

    Основен индикатор за интереса на чуждестранни инвеститори към икономиката на една страна е свободният пазара на нейната борсова търговия. Желанието на всеки инвеститор е свързано с увеличаване на неговото състояние. С други думи инвестирайки в една страна, той очаква да получи по-висока възвращаемост от вложените от него средства, която да надвишава колкото е възможно повече размера на инфлацията. Инвестирането в бизнес може да се извърши най-общо по два начина. Първият е традиционното основаване на компании в страни, които са с перспективен пазар или стратегически добре разположени за конкретен бизнес. Другият начин започна да се налага все повече и повече като предпочитан от инвеститорите. Закупуване на акции от компании, които имат силен потенциал за развитие. Предимствата за чуждите инвеститори са много. На първо място така те лесно могат да се сдобият с бизнес в определена страна, без да е необходимо да минават през скъпо струващата им бюрократична машина на местните правителства. Не е необходимо да чакат с години, за да построят собствена фабрика или компания, а я придобиват за един банков превод време. И най-важното, акциите са ликвиден актив, който те могат лесно да препродадат и напуснат бизнеса ако решат или им се налага. С други думи, борсата осигурява бърз вход и изход към една икономика. Дори инвеститорите, които са решили да инвестират в собствен бизнес в конкретна страна, първо „опипват почвата“ като придобиват малки пакети акции в интересни за тях компании, за да наблюдават какви са условията за бизнес и да могат да направят правилна преценка, дали, в какво и колко да инвестират в конкретната страна.

    От казаното тук може да се види, че преди да бъде регистриран ръст в ПЧИ в България, той ще бъде индикиран месеци преди това от нарастване на борсовите индекси. Една кратка справка на моментното състояние на БФБ обаче ни кара да бъдем по-скоро песимисти в очакването на скорошно възстановяване на потока ПЧИ в България.

    Графика: Ръст / спад от началото на годината

    Източник: http://www.bespokeinvest.com/

    На графиката ясно се вижда, че българският капиталов пазар се е понижил от началото на годината с (10,1%). Това ни отрежда място сред най-зле предствящите се пазари в света. В тази група компания ни правят технически фалиралата Гърция и бързо настигащите я Италия и Испания. Всъщност тези данни показват подобрение, тъй като месец преди това пазарът ни е бил на по-лоши позиции. През последните 4 години средно дневните обороти на БФБ спаднаха с над две трети, а ликвидността на пазара бе почти изцяло задушена. Апатията, с която гледат инвеститорите на българския пазар не потвърждава очакванията на правителството, че само със стабилна макроикономическа рамка ще бъде реализиран ръст в ПЧИ. Въпреки че страната премина през икономическата криза с леки ожулвания и е една от малкото страни в ЕС със стабилни фискални показатели, инвеститорите я оценяват като също толкова неперспективна, колкото високорисковите и почти фалирали икономики на други страни.

    Новините от последните 2 седмици ясно показват защо само изпълнението на определени норми за стабилност не едостатъчно за чуждите инвеститори, за да извадят икономиката на България от кошчето на техните провалиени проекти. На първо място съдебната система избълва редица спорни решения: оневини бизнесмена Христо Ковачки за окриване на ДДС в особено големи размери, невинен получиха и магистратите облагодетелства ли се с държавна собсвеност на безценица чрез измама, невинен се оказа и лобистът, който можеше да назначава и уволнява кадри в съдебната система – Красьо черния, обвиненията за злоупотреба и присвояване на служебни средста на Вальо топлото също се оказаха не състоятелни и т.н. Съмненията в качеството на съдебната система са достатъчно основателна причина, за да бъде отблъснат всеки чужд инвеститор от страната. Все пак никой не инвестира в страна, в която може да се окаже ограбен и след това виновният да бъде постановен за невинен и всичко това да стане по поръчка законно.

    Протестите блокирали столицата разкриха друга слабост. От една страна или правителството предприема прибързано гласуване на закони, които не е обмислило добре как ще повлияят в бъдеще или се огъва в решенията си при всяко събиране на повече хора на едно място. Тук отново идва въпросът, кой би инвестирал в страна, чиито закони се променят често, не обмислено и под нечий натиск.

    Третата случка бе изявлението на собствениците на торовия завод Агрополихим, че ще преместят производството си извън страната и ще освободят 1 100 заети. Причината е, че за да продължи работата си заводът трябва да построи депо за отпадъци, но държавата бави вече 8 години разрешението за това. След като се стигна до медийното отразяване на случая необходимите документи, за които предприятието чака с години, бяха разписани още на следващия ден от министъра на земеделието Мирослав Найденов. Административните чиновнически спънки, породени от незнание и нехайство (или просто опит за натиск и прокарване на интереси) не са привлекателни за никой, който иска да развива бизнес в страната.

    Само тези три фрапиращи нарушения са в състояние да обезсмислят всички усилия за постигане на макроикономическа стаболност на страната и я изпращат в графата junk на инвеститорите. Ако правителството, както казва само, иска да повиши притокът на чужди инвестиции в страната, трябва да обърне повече внимание не само на цифрите, а и на качеството на правене на бизнес, което предлага.

    13 юни 2012 г.

    Дом за нашите яйца

    По своята същност яйцето е дом. Докато протича процесът на развитие на зародиша и оформяне в пиле, черупката го предпазва от света, за който все още не са готови. Най-черният ден за яйцата обаче настъпи, когато човекът счупи черупката и опита съдържанието. Оттогава те присъстват под различна форма в неговото меню. За българите те са заемали централно място през годините на натуралното стопанство поради вкусовите си качества и лесното им отглеждане. Ежедневието на съвременния българин вече е далеч от самостоятелното отглеждане на кокошки, които да снасят яйца. Промишленият свят го е научил, че в магазина може да открие колкото иска яйца, които да заплати с част от дневната си надница.

    Традицията да се боядисват яйца на Великден често се използва за злоупотреба и спекулиране с цените от страна на търговците на пазара. С наближаването на празника цената се покачва на равно с нуждата – ако искаш да празнуваш, както традицията повелява, трябва и да си готов да заплатиш по-висока цена за това. На това масово се разчита от страна на търговците, за да превърнат дните преди празника в едни от най-доходоносните в годината. От друга страна спекулативното изкуствено покачване на цените без то да бъде пазарно обосновано е престъпно деяние според законите на страната и Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да следят за това потребителите да не бъдат изнудвани спекулативно в търсене на по-големи печалби, реализирани не на пазарен принцип, а под формата на изнудване.

    Всяка година с наближаването на Христовото възкресение държавата, медиите и потребителите започват закани срещу спекулативно вдигане на цените. Играта на непрестанно дебнене на търговците и производителите започва. Политиците започват да успокояват обществото с масирани проверки, след които би трябвало да се налагат санкции. И така докато не премине празника и всички се успокоят, а животът започва да тече нормално.

    И тази година фиаското с цената на яйцата не подмина празника. В началото земеделският министър Мирослав Найденов се подведе под натиска на производителите и без да прецени ситуацията спря вноса на яйца от Полша, които са на по-ниска цена от родното производство. След липсата на евтини яйца и алтернатива на доставяне на пазара цената започна да расте. Към оправданието за по-високо търсене и ограничено предлагане се калкулира и европейската директива, според която яйцата в ЕС трябва да бъдат снесени само от хуманно отглеждани и щастливи кокошки. Това от своя страна оскъпява разходите за производството. С тази теза редица експерти, производители и търговци се опитаха да докажат, че цената на яйцата не нараства поради спекулации, а е реално обоснована. Освен министър Найденов, в успокояването на нацията се включиха вицепремиерът Симеон Дянков и дори самият премиер Бойко Борисов, които преговаряха с производителите и ходиха лично да проверяват стойностите на цените в магазините.
    Какво обаче всъщност се случи? Сред създадената суматоха трудно можеше да се открие пробойна във версиите, оправдаващи поскъпването. Няколко месеца след това обаче цените говорят сами за себе си. Според представените от НСИ данни за месечното поскъпване на основните хранителни стоки се забелязват интересни аномалии.

    Графика: Динамика на цената на яйцата по месеци през последните 4 години*
    *Показаните изменения са процентен ръст/спад в цената на месечна база
    **Липсват данни за месеците октомври и ноември 2011 г.
    Източник: НСИ.

    Движението на цената на яйцата за последните 4 години показва, че през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. цените са нараствали с минимални темпове почти всеки месец, с което се избягва шоковото поскъпване преди великденските празници. Малко след тях през май и юни цените претърпяват дълбока корекция, с което пазарът стига до равновесна цена. Високият скок в цената на яйцата през 2012 г. бе мотивиран от производителите с необходимостта от допълнителни инвестиции, с които да се спазят нормите на европейското законодателство за хуманно отглеждане на кокошки. Всъщност преустройството на новите домове на кокошките не е начинание, което може да бъде извършено за ден или два преди влизане на закона в сила, а изисква повече време. Именно затова трудно може да бъде фактор, пораждащ рязък скок в цените в деня след влизане в сила на закона. Производителите от друга страна са информирани за новите изисквания месеци преди това, за да им се даде време да ги изпълнят. Графиката с динамиката на цените показва, че пазарната стойност на едно яйце е започнала да се увеличава от края на миналата година. Без да има определени фактори, пораждащи началото на ръста тогава, той може да се възприеме просто като калкулация в цената на налаганите преустройства. Казано с други думи, налице са основателни съмнения, които ни карат да смятаме, че новите домове на кокошките са били вече платени от потребителите преди рязкото повишаване на цените и то самото все повече заприличва на спекулация на пазара.

    Друга причина, поради която може да се допусне това, е че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) през 2008 г. направи анализ за периода 2002 – 2007 г., в който разгледа два основни пазара: производство на яйца и производство на пилешко месо. На база на него КЗК наложи санкции от общо 293 000 лв. на производители на яйца и пилешко месо за забранени споразумения. С други думи предишните провинения на производителите дават също основателни съмнения за проверка на пазара. Тук можете да прочетете пълния текст на постановлението.

    Странно, но нито КЗК, нито КЗП реагираха на подскочилите цени. Техните ръководни органи повярваха на производителите и търговците, че цената на яйцата е справедлива. Не бе изготвен и технически анализ, който да докаже обосновано поскъпване. Както виждаме от графиката, те се оказват заблудени, както и всички ние. След огромния ръст на цената през март последваха месеци на дълбоки спадове, което реално води до цени по-ниски дори и от тези през месец декември 2011 г. (от когато имаме данни за поскъпване).

    Едно от възможните обяснения на това странно мълчание от страна на компетентните органи, съблюдаващи за развитието на свободния пазар и бранещи интересите на потребителите е подхлъзването на правителството. Производителите и лобитата във властта около тях успяха да прокарат и наложат своите виждания за това колко трябва да струват яйцата. След намесата на самия министър председател в конфликта, комисиите вместо да си свършат работата, предпочетоха да замълчат, за да не се окажат в конфликт с властта. По-страшното в случая обаче не е цената на едно яйце. Опити за спекулация винаги ще има. Опасното е, когато властта се окаже подвластна на лобита, защитаващи определени икономически интереси. А това не само я злепоставя, но и й пречи да върши това, за което е избрана – да работи в интерес на народа. Ако тези действия не се прекратят, потребителите ще продължават да живеят затворени в изкуствена черупка, издигаща преграда между тях и принципите за свобода и конкуренция на пазара.