понеделник, 9 януари 2012 г.

Just Stew!


Светлините в дискотеката примигваха и за секунди очертаваха силуетите на десетки млади хора, танцуващи под звуците на поредния нов фолкхит. Измежду тълпата се появи младо момче, носещо (актуална за сезона) риза в любимия на дамите „пепел от рози“ цвят. Две копчета от яката бяха разкопчани. Походката бе самоуверена, а тялото му издаваше, че момчето често посещава фитнес залата. То се спря пред едно сепаре с две момичета и се обърна към едното:

- Здравей, откакто те видях преди малко, се чудя - не ти ли се зави свят да ми се въртиш постоянно в главата? 

Момичето се закикоти, а той продължи.

- Как така две прекрасни дами ще стоят сами на сeпарето. Аз мисля, че май вече си намерихте кавалер.
- Много си отворен нещо. Как се казваш?
- Младен.

В този момент пред момчето се провеси женска ръка с подчетано дълъг маникюр, два големи златни пръстена и проблясваща на китката лъскава гривна.

- Стю.
- Стю? – запита очудено момчето, за да се увери, че е чул правилно.
- Да. Жъст Стю (Just Stew)? – потвърди женският глас.

Младен пое женската длан и последва с поглед ръката към тялото на момичето. Пред него се разкри лице с обилно напоени със силикон устни, изписани с молив вежди, дълги изкуствени мигли, изпъната кожа, обсипана с руж. Лицето пред Младен бе толкова изразитално изписано, че дори гледайки го от близо той продължаше да се чуди далипред него не стои кукла. Погледът обaче освен в лицето бе привлечен от големия стърчащ изкуствен бюст,показващ се под дълбокото деколте. Полата бе достатъчно къса, за да подчертава дългите крака, които Стю често кръстосваше. Въпреки че Стю излъчваше вида на застаряваща музикална звезда, която не приема по никакъв начин пагубното влияние на годините върху тялото й, тя бе на 25 г.

- Е, господин кавалер, ти на колко години си, че си толкова нахакан?
- На 36 г. – отговори момчето.
- Така ли? – очуди се Стю. - Не ми изглеждаш на толкова.
- Ами, полагам грижи за себе си. 

Стю обичашемъжете да полагат грижи за себе си. Смяташе, че е задължително - както жените, така и мъжете - да посещават козметични салони. Все пак може ли тя да бъде с някой мъж и след няколко години той да се сбръчка и да му побелее косата. Възрастта й бе също критерий. За нея комуникацията с момчета на нейната възраст или по-млади от нея бе безсмислена. Та какво можеше да си говори с тях? Масата от тях дори не можеха да й платят обяда в луксозен ресторант, а какво остава да очаква скъпи подаръци. За нея те бяха хора, богати единствено на мечти и приказки.

- А, с какво се занимаваш? – зададе следващия въпрос, който имаше определящо значение, за да продължи или спре комуникацията си с натрапника.
- Зъболекар съм. Имам собствен кабинет. – отговори без да се замисли момчето.
- Брей, зъболекар. Сигурно изкарваш добри пари, за да се возиш в хубава кола?
- Ами аз карам Лексус. – продължи да отговаря бързо.
- Лексус? – очуди се Стю. - Тук вече не ти вярвам. Не съм виждала зъболекър да кара такава кола.
- Хе хе.- засмя се момчето. - Паркирал съм я пред заведението. Ако искаш, ела да я видим. Няма да я караме обаче, тъй като сега съм пил, но можем други неща да правим там.

Нахаканият самодоволен отговор накара Стю да му повярва, а и все пак нямаше да се излага да ходи по паркингите да оглежда колите. След тези думи на Младен, Стю сложи ръка на крака му в знак, че изреченията, които бе чула са й харесали. Тя знаеше, че с това погалване е спечелила вече преданото внимание на кавалера си. За Стю мъжете бяха ясни. Колкото и да си говори с тях няма ефект, но когато ги погали, те решават, че са я спечелили и са готови на всичко, за да си я получат.

Зад силикона, ботокса и натрупания грим се криеше погребано едно красиво лице. Стю знаеше, че е красива. Знаеше го още от съвсем малка. Изписаното й лице покоряваше сърцата на малчуганите и ги превръщаше в смели рицари, които ревностно са готови на всичко за своята дама. Още в тази невръстна възраст Стю разбра, че е различна. Не е като всички останали. Тя е красива, а всички останали са длъжни да се подчиняват и служат на красивите. Така тя често поставяше на изпитание любовта и преданността на своите малки рицари, като ги караше да й се доказват, като й купуват сладолед, близалки или скъпи кукли. И винаги постигаше желаното.

На единайсет Стю направи първите си стъпки в пубертета и замени игрите с малчуганите с дълги разговори по телефона с приятелки и четене на хайлайф и модни списания. Ежедневието на Стю се премести от детската площадка в задимените кафенета на града. Сокчетата и безалкохолните напитки бавно започнаха да се заменят с водка и уиски. А рицарите в доспехи бяха изместени от по-големите и определяни от всички за „готини“ ученици. 

Стю се научи да използва визията си, за да постига желаните от нея неща. Така и изгради своето верую, че красивите хора не трябва да полагат усилия за нищо - всичко трябва да им се поднася. Тя нямаше нужда да учи урците си или да пише скучни домашни. Достатъчно й бе само да каже на съучениците си, че трябва някой да го направи вместо нея и желаещите се извиваха на опашка. Нагрдата им бе проста: да разменят няколко думи с нея и да си помечтаят, че тя изпитва тайни чувства към тях. Стю се научи, че колкото по-безпомощно изглежда едно красиво момиче, толкова повече момчета ще му се притекат на помощ. Все пак сред този голям интерес тя трябваше да отсява с кого да бъде заобиколена. Така тя реши да използва най-простия метод: кой с колко пари разполага. Стю обичаше да получава подаръци, а най-много обичаше да получава скъпи подаръци. Такива, каквито в училище не могат да си позволят и затова всички да й завиждат.

Въпреки че красотата на Стю разпалваше надигащите се момчешки хормони на съучениците си, тя имаше своя голям недостатък, който я преследваше, откакто бе родена – името й. Всъщност Стю бе просто псевдоним. Тя се казваше Стоянка. През първите години от пубертета си често плачеше, защото това старомодно име не се вписваше на нейната изящна и модерна външност. Спасението за нея се разкри в страниците на едно от многото списания, посветени на живота на фолк звездите. Тя бе прочела, че една от тях също не харесвала своето име като нея и затова си измислила псевдоним. Така Стю измисли и своя – модерен, също като нея.

Стоянка бе родена и израстнала в столичния квартал Овча купел. Да каже на някое момче, че живее в панелен блок, също бе срамно за нея, но бе свикнала да заобикаля този въпрос и да прекарва времето си в лъскавите къщи на своите приятели. Тя очакваше, че все един от тях, ще се окаже нейният принц на бял кон. Ще има достатъчно пари, за да й купува скъпи подаръци, да я води на екзотични пътешествия, да угажда на всичките й желания, да бъде мил и чаровен, да бъде благодарен всеки ден, че тя му е обърнала вснимание и най-важното е всички да й завиждат, че е с него. Това обаче се оказа не толкова лесно постижима задача. Стю установи, че заможните момчета са най-честият обект на желание за голяма част от жените и всяка е готова на всичко, за да ги получи. 

Сексуалният живот на Стю започна на петнадесет години в тоалетната на спортния салон в училище с едно от по-големите момчета в тяхното училище. На 17 вече имаше амбиции да бъде известна манекенка и замени момчетата, с които излизаше, с четиридесет и две годишен собственик на модна агенция. За да изпъкне пред конкуренцията, тя реши да сподели със света красотата, която имаше, като стане топ модел. Това бе за нея мечтаната професия. Единственото, което се изискваше е само да изглежда добре. Щеше да ходи по коктейли, да я канят известни изпълнители на партита, да плува в хайлайф средите. Според всички списания и интернет сайтове, разказващи за живота на звездите, тя разбра, че за да пробие трябва първо да мине през леглото на собственика и той ще й даде всичко, от което има нужда. Ето така Стю влезе наперено в кабинета му и без да губи много време му отправи съблазнително предложение. 

Така Стю започна първата си сериозна връзка. Все пак тя се пазеше и подбираше внимателно с кого да бъде. Трябваше всички да й завиждат. Няколко месеца всички нейни капризи бяха задоволявани. Тя трябваше само да си мълчи, за да не разбере жена му. Но уви, един ден в кабинета на нейния „любим“ влезе нова звезда и я измести от модния подиум. Все пак това я научи, че по-възрастните мъже разполагат с достатъчно средства, за да си я позволят.

След като премина през различни легла, пълни с куп обещания за кариера като фотомодел, телевизионна водеща, та чак до бизнес дама, начело на собствена модна агенция, на 19 години Стю се запозна с Георги. Той бе на 27 години, а родителите му притежаваха няколко хотела по Черноморието. Достатъчно заможен.На него никога не му се бе налагало да работи, а единствените сложни дилеми, които трябваше да разрешава, бяха в кое от най-модерните нощни заведения да отиде. Георги заплени веднага сърцето на Стю, като на следващата седмица след запознанството им я заведе на екзотичен остров извън страната. Малко след като се върнаха от пътешествието си, тя получи и голям нов джип, с който да се придвижва. Стю бе в рая. Определено този мъж бе мечтата й.

Щастието на Стю обаче не продължи вечно. Почти 2 месеца след запознанството им тя видя как друга жена бе впила жадно устни в него. Тя веднага скочи и я хавана за гърлото, готова да брани с всички сили своето завоевание. Въпреки че отблъсна натрапницата, на следващата вечер се появи нова. Така Георги започна все по-често да обръща внимание на другите момичета. Стю бе нещастна. Усещаше, че мястото й в леглото на Георги изстива и потърси съвет от своя дългогодишен наставник в живота – списанията, разказващи за проблемите на звездите.
Както и очакваше, там намери решението на проблема си. В няколко броя се натъкна на интервюта с манекенки и певици, в които те разказваха как мъжете на мечтите им са ги пренебрегвали, но са променили изцяло отношението си към тях след като са забременели. Стю не се замисли и веднага изхвърли противозачатъчните хапчета, които пиеше. Не й се наложи да чака дълго и ефектът бе на лице. Поиска от Георги да се оженят, за да не бъде детето извънбрачно и той се съгласи.

Роди им се момиченце. Беше наследило красотата на майка си. Радостта на младата двойка обаче отново бе помрачена. Детето се опитваше да промени техния начин на живот. Вместо да посетят поредното ново лъскаво заведение и да се забавляват със своите приятели до сутринта, те трябваше да остават вкъщи, за да сменят мръсни пелени. Така бебето трябваше да си намери ново място, където да пребивава. Тъй като родителите на Георги бяха твърде заети, за да се занимават с деца, майката и бащата на Стю поеха грижите на малкото момиченце.

Стю обичаше детето си. Най-голямо удоволствие й доставяше да го сложи в количката и да го заведе в местното кафене, в което всеки ден ходеше със своите приятелки, за да може всички да й завиждат. Когато падаше нощта обаче то вече се превръщаше в ненужен аксесоар и бе оставяно в Овча Купел на дядо и баба.

Георги обаче започна все по-често да не се прибира в дома си и да страни от проблемите там. Излизаше сам по заведенията, а всички в обкръжението на Стю говореха за нощните му подвизи с млади момичета. Стю не се чувстваше красива. След бременността кожата й се бе разтегнала, а и годините си казваха думата и бръчките изпъкваха. Един следобед, стоейки в опушеното кафене с детската количка, тя отново откри решение на проблема си в едно от любимите си списания. На цяла страница бе поместена снимката на перфектно изглеждащо младо момиче, а под него надпис: Вече съм красива и няма да работя. Оказа се реклама на клиника за пластична хирургия, пред която Стю паркира джипа си още на следващия ден. 

Лекарите бяха изключително мили с нея. Разказаха й толкова много за правилните пропорции на женското тяло, че тя откри куп несъвършенства в себе си. „Ето затова не се чувствам красива.” –въздъхна с облекчение Стю. След няколко месеца на процедури тя излезе от там „красива”. Бръчките бяха заличени, кожата изпъната, устните уголемени, а деколтето по-дълбоко. Георги обаче почти не проявяваше интерес към нея. Дори и така тя пак бе измествана от младите 17 - 18 годишни момичета. Тъй като Стю вече бе красива, реши, че освен външността си е време за промяна и в семеен аспект. Новото й самочувствие успя да й осигури добра сума за месечна издръжка и апартамент в Лозенец при раздялата с Георги. За нейно нещастие тя откри, че не е единствената, която е преминала през вълшебната клиника и за да бъде забелязвана в заведенията, както преди, трябва да предложи на мъжете още плът. Така Стю отново се завърна в клиниката за пластична хирургия и поиска още от всичко.
Утрото вече бе настъпило. Стю протегна ръка в завивките на леглото, но то бе празно. Тя отвори очи и видя кавалера й от предната вечер – Младен, да обува панталоните си.

- За къде си се рабързал, докторче? – попита тя с насмешка
- Почти 11 часа е и доста закъснях за работа.
- Е, какво - кабинетът нали е твой, ще почакат хората. Те зависят от теб, не ти от тях.
- Ами не точно. – поправия Младен докато закопчаваше копчетата на ровозата си риза. 

Всъщност аз не съм зъболекар.

- Така ли? – очуди се Стю
- Да, работя в една автомивка.
- Значи си ме излъгал, така ли? – надигна се в леглото Стю.
- Ами така се получава май. Колата на паркига беше от там. Бяха я оставили за почистване вечерта и я взех малко да се поразходим с приятелите ми. – вдигна рамене Младен.
- Хм. – Стю прие новината спокойно. И попита: Е добре, ама не си ли малко поостарял, за да работиш в автомивка. Аз редовно виждам само млади студенти, които работят там.
- О да. – съгласи се Младен. Аз всъщност съм на 21 години, 2-ри курс в университета.
- Значи така, не си зъболекър, нямаш Лексус и си студент ...
- Да, така е. – съгласи се с всичко Младен, докато се обуваше.
- Добре тогава, защо измисли цялата тази история и ме излъга? – попита Стю.
- Ами с приятелите ми ходим от време на време в това заведение и сме те виждали. 

Обзаложихме се на една бутилка уиски, че ще ми пуснеш без никакъв проблем снощи. Довечера ще трябва да черпят. –след тези думи Младен хвана дръжата на врата и преди да излезе се обърна и каза – Не беше много зле, хайде другия път като се засечем в дискотеката може пак да ме поканиш у вас за по едно бързо.

Стю слушаше как младият мъж тичаше по стълбите надолу и не знаеше какво да каже. Постоя няколко минути така и след това стана и облече халата си. Отиде до един шкаф и извади бутилка уиски. Напълни дълбоката чаша на масата, отпи голяма глътка от нея и започна да набира номер на мобилния си телефон.

- Охо мацка, много рано си станала? – бе приятелката, с която отиде в дискотеката предната вечер. - И какво стана, как беше, разказвай.
- О, вечерта беше страхотна. След като си тръгнахме от дискотеката, той ме заведе в тях. Има огромен апартамент в един от новите затворени комплекси. Всичко беше много луксозно обзаведено. В хола имаше голяма камина, а пред нея от онези мечешки кожи като по филмите. Абе, човек с вкус ти казвам.
- И какво, какво? – стана все по нетърпелив гласът от другата страна на слушалката.
- Той отвори шампанско... Направихме го точно пред камината.
- Леле Стю, как само винаги успяваш да ги надушиш тези. Ще се видите ли пак?
- О не, не мисля. – отсече Стю.
- Защо какво е станало? – попита момичето очудено.
- Ами нищо, ама нали знаеш, че то тези мъже, на които всичко им е наред, не са много добри в леглото. Пари, къща, кола, работа – супер, ама в леглото... Не останах особено очарована. За мен, щом един мъж не може да ме задоволи, изобщо не си струва да си говоря с него.

5 коментара:

  1. ...откак свят светува

    ОтговорИзтриване
  2. Добре написан разказ. Е, клишетата са малко повече, отколкото мога да поема, но всъщност Стю и подобните на нея не са ли точно клишета сами по себе си

    ОтговорИзтриване
  3. Такъв е животът...

    ОтговорИзтриване
  4. Гледайки подобни снимки си казвам, и се питам как е възможно да има толкова побъркани хора и по този начин да си съсипят същината на лицето си.така никой няма да може да те познае и за какво са тези огромни устни и толкова много солариум, от който кожата става оранжева, а не кафява.Разказ, който сте написали е много хубав и поучителен и няма как да не каже, че има всякакви хора, за щастие или не,има и добри или и такива,които не ги е грижа много за другите.Очаквам с голямо нетърпение и следващата ви статия, пишете страхотно.

    ОтговорИзтриване