понеделник, 27 февруари 2012 г.

Bulgaria - Magic lives here*

С това просто, но казващо много за страната ни определение, България отправя покана към всички граждани по света да я посетят. Страната ни има значителни природни ресурси, които обуславят развитието на туризма и му отреждат основна роля в икономиката. Според данни на световния съвет по пътувания и туризъм, за миналата година делът на туризма в БВП на страната е достигнал 14,9%. Секторът осигурява и работа за 4% (по данни на НСИ към края на декември 2011 г.) от наетите в страната. Според оценки на Евростат, свързаните с туризма индустрии и услуги създават средно още поне 2% от работните места в страните в Европейския съюз.

Финансовата криза оказва своето въздействие, както върху икономиката на България като цяло, така и върху туристическата индустрия в частност. Въпреки това забавянето не бе дълготрайно и туризмът като цяло в България отбелязва впечатляващо възстановяване през последната година. По предварителни данни на Евростат, България е на първо място по ръст на посещенията на чуждестранни туристи в ЕС (19.5%) и на второ място (с 18.3%, след Литва) по общо прекарани нощувки от туристи за 2011г спрямо 2010 г.

Преди броени дни НСИ публикува данни за туристическата активност на българите извън страната и на чужденците посетили България. През януари 2012 г. в сравнение с предходния месец, посещенията на граждани от страни като Великобритания, Гърция, Италия и Германия реализират отчетлив ръст, на фона на останалите страни членки на ЕС. Най-впечатляващ е този на Великобритания с цели 67,4%.

Този ръст предшества и края на успешно приключилата кампания за популяризирането на България като туристическа дестинация във Великобритания реализирана от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ). Проектът е реализиран по ОП "Регионално развитие". На заключителната пресконференция провела се вчера в националния Археологически музей в присъствието на зам. министъра на икономиката, енергетиката и туризма Иво Маринов, г-жа Анелия Генова, директор на дирекция "Маркетинг, реклама и информация в туризма" и на представители на партньорите по изпълнението на проекта, беше представена пред обществеността работата на експертната група:
  • 325 телевизионни излъчвания;
  • 239 билборда за период от 112 дни;
  • 36 рекламни публикации в пресата;
  • 40 000 000 импресии онлайн;
  • 140 журналисти посветили материалите си на България;
  • 6 000 000 британци – телевизионни зрители.
С реализацията на проекта министерството очаква ръст на посещаемостта на британски туристи да достигне 500 000 до края на 2020 г. А това означава, създаване на допълнителни работни места за населението и увеличен принос на туристическият сектор в брутния вътрешен продукт на България.

*България - Магията живее тук

неделя, 26 февруари 2012 г.

За л****та, с които живеем

„Добре, че на следващия ден заваля сняг, за да покрие грозната картина.“ Тези думи произнесе водещата на едно телевизионно предаване преди няколко седмици по повод трагедията, сполетяла с. Бисер. Зимата е била винаги особен сезон за общините. Почти не изминава година, в която местните власти да не вдигнат рамене пред данъкоплатците и да запяват за пореден път добре познатия рефрен „Снегът ни изненада.“ Често обаче дълбоките преспи и непочистените улици се превръщат в добър съюзник на общинарите именно защото скриват от погледите на гражданите това, което те не са свършили. Зейналите дупки по улиците се запълват със сняг, който в последствие се превръща в лед и така изглежда, че никога не са съществували. Непочистените улици и тротоари се превръщат в приказни снежни пътеки и боклукът се „скрива под килима“. Едно нещо обаче не може да остане заритопод снега и това са следите на четириногите обитатели на градовете.

Събота сутрин. Дочо Булгуров се събужда в най-добрия град за живеене в страната. (Очаквано или не, призът бе присъден на София.) Решава, вместо да се излежава до късно в леглото, да отиде до магазина, за да вземе от любимата си ракия и малко кисело зелце. Иска да свърши важните неща по-отрано, за да може да гледа мача по телевизията. Времето е хубаво. Градусите се повишават и снегът се топи. Дочо нахлупва каскета си,излиза от вкъщи и закрачва енергично със забодена в краката си глава към магазина.


Да, това, което виждате на клипа наистина са лайна. Не фекалии, а просто лайна. Ако на фона на обичайната гледка на битови отпадъци и кал те остават незабележими, то снегът ги разки в пълният им блясък. Според данни, оповестени преди дни от шефа на “Екоравновесие” д-р Илиян Кърджев, броят на бездомните кучета в столицата вече е сведен до 10 000. Милионите левове, отпускани за превенция на проблема с кръстосващите града четириноги, за пореден път произвеждат само суха статистика в положителна посока, но у гражданите все така остава усещането, че всичките 10 000 бездомни кучета незнайно защо са решили да обитават техния квартал.

Оставяйки на страна многобройните случаи на проявена агресия от страна на кучетата, осакатените хора от нападения, разхвърляните битови отпадъци от контейнерите за боклук и заразите, които пренасят, те дават и своя скромен принос за превръщането на улиците на града в ... кочина. Кадрите от клиповете са покъртителни. На тях ясно се вижда, че с топенето на снеговете и невъзможността на гражданите да заобиколят лайната, те се превръщат в течна консистентна смес, която покрива целите тротоари. Очакваното слънчево време също ще даде своето отражение и съвсем скоро градът ще започне не да мирише, а да смърди. 

От общината обаче нямат решение на този проблем. Знаем го, защото гледката се повтаря всяка година и става все по-зловеща. Единственото, което се случва е просто да се изчака. Снегът ще се стопи, ще забърка лайняна каша и тя ще изтече в канала, а после общинарите ще дръпнат казанчето и ще се поздравят с добре свършената работа. Е, нищо, че мирише. Това ще е само до следващата зима. По подобен начин се реши и проблемът с кръстосващите каруци, след които също оставаха лайна и смрад. Просто общината им забрани да се движат по централните улици и така ги скри от погледа си и от този на чуждите политици и посланици. Това е европейска столица все пак. Всички обаче знаем, че те са там и продължават да кръстосват улиците на София.

Въпреки че в текста основно става дума за действията (или по-скоро за липсата на такива) на общината, тя не може да поеме цялата вина за това, че столичните тротоари днес изглеждат по този начин. Хората, избрали да споделят живота си с четириногите приятели, също имат своята режисьорска роля в кратките филмчета. Според последните изменения на законите, те трябва да поставят микро чип на своите кучета, за да могат да носят отговорност, ако в един момент изритат домашния си любимец на улицата. Трябва, след като кучетата им извършат физиологичните си нужди, те да поставят фекалиите в найлонов плик и да го изхвърлят в най-близкото кошче. Трябва, но какво от това? Лайната са гнусни, ами ако някой ги види с тях. Незнайно защо в съзнанието на тези хора се е наложило схващането, че да полагаш грижи за домашния си любимец е унизително. Затова те просто безхаберно обръщат глава на другата страна, когато кучето им реши, че най-подходящото място, на което да се облекчи, е пред входната врата на блока или под собствената им тераса. След това, разчитайки, че никой (дори и те самите) не е видял какво е направил верният им приятел, се прибират.

Гледайки покъртителните кадри, в съзнанието на всеки изскача въпросът, как така хората с каруците се подчиниха на закона, а хората с кучетата не могат? Просто е. Хората с каруците бяха неуки, неграмотни, бедни и малцинство. Хората с кучетата обаче са с добро образование, добри доходи, с приятели и ... мнозинство. Смятат, че обществото е нещо, в което те не участват, но то им е длъжно. Искат да живеят в европейски град, но самите те да си останат с балкански нрав. Всичко около тях да се променя, но не и те. За тях това е загуба на идентичност. Случайно или не, мястото, на което се развива действието в клиповете, е столичният булевард, носещ името „България“.


Дочо се зададе зад ъгъла. Торбата му бе пълна. Той криволичеше и подскачаше по пътя. Веднъж един чужденец, озовал се случайно в неговия квартал, го бе попитал дали не изпълнява индиански танц за дъжд. Само един метър го делеше от входната врата. По лицето му грееше усмивка. Изведнъж се спря и изруга звучно. Вдигна крака си и на подметката му стоеше голямо кафяво лайно. Острата миризма веднага порази носа му. Дочо се обърна към празната улица и извика с пълен глас: „Кучета и котки може, а прасета не може?“

Всеки, който смята, че публикацията е интересна и иска да чете и други такива, може да хареса страницата на блога Икономика и общество, за да вижда най-новите публикации в блога.


вторник, 21 февруари 2012 г.

Лидерите на празните приказки


След повече от 14 часа агонизиращи преговори министрите на финансите на страните от Еврозоната постигнаха споразумение да предоставят на Гърция заеми за още 130 млрд. евро, за да я спасят от фалит. Споразумението ще намали гръцкия дълг до 120.5 % от БВП на страната до 2020 г. Съгласуваното ниво е малко увеличение на целта от 120%, поставена по-рано от ЕС и МВФ. Това означава, че е запълнена липсата на 5,5 милиарда евро за намаляване на сегашното ниво на гръцкия дълг от 129 % от БВП.

Постигнатото споразумение несъмнено е признак за единство на между страните от Еврозоната, но тази политика на обсъждане на всеки спасителен транш заеми за Гърция е … откровено малоумна. Благодарение на нея съюзът се върна в рецесия като в края на четвъртото тримесечие на 2011 спрямо третото, темпът на ръст е отрицателен (0.3). Вместо да бъдат вземани генерални и бързи решения, които да спомогнат за излизането от кризата, в момента икономиките на страните агонизират в очакване на всеки пореден заем за Гърция. Преговорите за последния бяха водени в продължение на няколко месеца. Проведени бяха десетки срещи между финансовите министри, между лидерите на страните членки, между Ангела Меркел и Никола Саркози и кой ли още не. Всяка среща трябваше да бъде решаваща и пазарите тръпнеха в очакване на резултат, но той все бе отлаган. Всеки път исканията бяха за нови рестрикции в Гърция, а протестите на гражданите отправяха ясното послание, че всичко си има пределни граници. На фона на тази ситуация, при дългите преговори за всеки нов транш, обявяването на фалит изглежда все по-реално. Продължителната неяснота за пазарите, обаче вдига постоянно цената за спасяването на страната.

Проблемът идва от това, че лидерите на ЕС и Еврозоната се опитват да решават икономическите си проблеми с политически инструменти. Основното оръжие са преговорите и обсъждането в постоянно търсене на компромисно решение. За съжаление в политиката предприеманите мерки са видими с известен лаг във времето и ефектите от тях се подлагат на нови и нови преговори. В икономиката обаче се изискват бързи, конкретни и целенасочени мерки. Ако в политиката могат да бъдат търсени с години решения удовлетворяващи всички страни, в икономиката някой трябва по един или друг начин да плати сметката. Политиката на говорене доведе до неразумно раздуване на дълговете на някои страни членки на ЕС. Този начин на действие ясно показа на света, че не работи. За съжаление политическите лидери се опитват с продължаващо говорене да намерят решение за кризата, която сами забъркаха с бездействие срещу нарушаващите споразумението за членство в съюза, страни.

Ударното наливане на средства в американската икономика посредством спасителния план от над 700 млрд. долара, бе остро критикувано от лидерите на ЕС. То обаче измъкна бързо най-голямата икономика в света от рецесията, в която бе изпаднала. Ръстът на БВП на САЩ за последното тримесечие на годината спрямо предходната година е 1.6%. Именно бързите и целенасочени решения дават резултати, а дългите преговори само надуват сметката, която за нещастие ще трябва да платят всички данъкоплатци във валутният съюз (и звън него). И така "лидерите на празните приказки" закрепиха положението пред избирателите до следващия транаш и дилема: заем или фалит.

петък, 10 февруари 2012 г.

Възможности в кризата

Криза е. Това е най-често срещаният мотив на потребителите, за да се откажат или да отложат определена покупка. Поради икономическата несигурност цената на финансовия ресурс се увеличи и това създаде за една част от потребителите добра възможност да вложат свободните си средства в депозит с висока лихва, а на други – усещането, че високата стойност на заемния ресурс е бариера пред осъществяване на покупки. Икономическата логика обаче опровергава действията и на двете групи. При първите, с началните стъпки към стабилизиране на икономиката, възръщаемостта от спестяванията им, вложени в депозити, започна чувствително да намалява, а втората група от потребители забравят, че при използването на заемни средства за покупка, те трябва да мислят за баланса между две цени: тази на кредита и тази на покупката им. Конкретната група всъщност се представя от най-масовия потребител. Този, чиито доходи не са достатъчно високи, за да има възможност да направи големи покупки като кола или жилище със собствени средства.

Противно на наложилото се през последните години в обществото схващане, че повишените лихвени проценти оскъпяват покупката на собствено жилище, логиката на пазарната икономика показва точно обратното. В периода между 2005 и 2008 година цената на заемният от банките ресурс бе достигнала до най-ниските си нива. Това позволи на много потребители да се замислят за закупуване на недвижим имот. По този начин на пазара се появи платежоспособно търсене, което бързо изконсумира предложенията на пазара към онзи момент и се появи глад за нови. В обособилата се нова икономическа реалност, повишеното търсене започна да избутва цената на кв. м. на жилищата нагоре в търсене на равновесно положение на пазара. Казано по-просто, ако Вие сте избрали конкретно жилище и бихте желали да го закупите, при появата на още няколко потенциални купувачи, ще го придобие този, който е готов да плати най-добрата за продавача цена (в случая най-високата). Ето как по-ниската стойност на заемният ресурс, всъщност ще Ви накара да вземете по-голям кредит, за да се сдобиете със собствено жилище.

Графика: Динамика на средните лихвени проценти по жилищни кредити и пазарни цени на жилищата в страната*
Източник: БНБ и НСИ
*Прогнозата е направена от автора на база предходен темп на ръст/спад на пазара. представените лихвени проценти в лева и Евро за периода 2005 г. - 2006 г. отразява дългосрочне жилищни кредити.

Тъй като стойността на заемният капитал и стойността на недвижимите имоти са функция на пазара, то в моментните условя на криза изложеното по-горе съотношение между двете се обръща. Повишеният лихвен процент стеснява платежоспособното търсене, като отсява потенциалните кредитополучатели. Това, както може да се види ясно от графиката, отслабва търсенето на недвижими имоти. Предлагането започва да превишава търсенето и пазарът започва да търси нова равновесна цена отговаряща на новите условия. В този момент Вие се оказвате единственият купувач, проявил интерес към апартамента по-горе, което Ви поставя в позицията да договорите с продавача по-изгодна за Вас цена. Така въпреки по-високата стойност на заеманият финансов ресурс, Вие ще се нуждаете от по-малък обем от него.

Както вече споменахме, лихвеният процент по кредита и цената на недвижимите имоти са функция на пазара и те могат да се променят. При закупуването на жилище чрез кредит е необходимо внимателно да бъде подбран момента на покупката, защото кредитът тепърва ще бъде изплащан години напред и икономическата обстановка ще продължи да оказва влияние в една или друга посока върху стойността му. От друга страна, след осъществяване на покупката на Вашето жилище, стойността му вече спира да оказва влияние върху Вашите разходи и те започват да се определят изцяло от стойността на лихвите по кредита Ви.

След като икономиката премине през периода на криза, то подобряващите се условия ще започнат постепенно да оказват натиск върху стойността на заемните средства. Увеличаването на потребителите с достъп до тях отново ще започне да повишава платежоспособното търсене, а това ще се пренесе и върху цената на недвижимите имоти, която отново ще започне да се покачва. Така отново по-ниската стойност на заемният ресурс ще Ви накара да вземете по-голям кредит, за да се сдобиете със собствено жилище. Ако сте направили обаче покупката на имота на цени близки до дъното (за каквито експертите определят моментните), ще Ви бъдат необходими по-малко средства, а намаляващите лихвени проценти допълнително ще Ви спестяват от разходите.

Ето как страхът и паниката от икономическата криза понякога ни карат да взимаме емоционални решения и замъгляват рационалната преценка. Без такава обаче няма как да ръководим разумно финансите си, за да ги използваме оптимално в най-пълна степен.