29 март 2012 г.

Изберете българското

 Снимка в. 24 часа

Вчера, 29 март Първа инвестиционна банка (Fibank) обяви началото на първото издание на конкурса „Най-добра българска фирма на годината“. Начинанието е една от малкото свежи идеи, които се реализират в страната. Парадоксално или не, икономическата политика на редица правителства се оказва насочена приоритетно към привличане на чужди инвестиции. Те бяха в основата на ръста на икономиката и рязкото им изтегляне оказа допълнителен натиск върху бизнес средата и задълбочи влиянието на кризата. Медиите се надпреварват да отразяват какви стимули и политики предприема правителството, за да привлече златната кокошка в лицето на чуждите инвеститори.

Българският бизнес обаче някак си потъна във времето на масовата приватизация и изчезна от медийното пространство. За редица българи той дори вече не съществува. В блога Икономика и общество отделям внимание на конкурса, защото смятам, че бе крайно време и българските фирми да получат не награда, а признание за усилията, които полагат. През годините видяхме как международни компании се настаниха с лекота на българския пазар и икономията от мащаба им, задуши българското производство. Редица заводи станаха собственост на чужди инвеститори, които поради кризата закриха производството си в България и преместиха производствените си мощности в други страни. Всъщност истинската златна кокошка на българската икономика са родните фирми и е жалко, когато техните усилия остават в сянката на „чуждите пари”.

В конкурсът могат да участват фирми, които имат български капитал, български мениджмънт и управляват български марки като и трите условия за задължителни за кандидатите. Конкурсът ще отличи тези с най-добри финансови показатели.

Основните критерии, по които компаниите ще бъдат оценявани, са:
  • Нетна печалба
  • Оперативна печалба преди данъци и финансови разходи
  • Печалба преди данъци и финансови разходи
  • Възвръщаемост на собствения капитал=Нетна печалба/ Собствен капитал
  • Възвръщаемост на използвания капитал=EBIT/ (Собствен капитал + Дългосрочни заеми)
  • Възвръщаемост на активите=EBIT/ Активи
Всички компании, които имат желанието да участват в авторитетната класация на Първа инвестиционна банка (Fibank) могат да дадат заявките си за това на следните и-мейли:


До 5 май 2012 година ще стартира и сайтът на конкурса, където участниците също ще могат да се регистрират онлайн.

Димитър Костов – изпълнителен директор на Fibank
Васил Христов – изпълнителен директор на Fibank
Светла Костадинова – изпълнителен директор на Института за пазарна икономика
Венелина Гочева – член на издателския борд на „Вестникарска група България“
Емил Хърсев – финансист
Лъчезар Богданов – управляващ партньор в „Индъстри уоч“
Йордан Матеев – главен редактор на Форбс – България
Кънчо Стойчев – съосновател на ББСС „Галъп интернешънъл“

Блогът Икономика и общество иска да пожелае успех в начинанието на Първа инвестиционна банка (Fibank) и с интерес ще следи развитието на конкурса.

27 март 2012 г.

Призракът на инфлацията ще преследва потребителите през 2012 г.

Въпреки че годините на хиперинфлация вече са част от икономическото минало на България, според първите месеци на 2012 г. най-вероятно е до края на годината потребителите отново да преживеят кошмара на онези години на рязко покачване на цените. Не, бъдете спокойни. Не се очакват нива на ръст на цените като тези дефинирани за хиперинфлация, но поскъпването на потребителските стоки в страна, най-вероятно ще бъде сред най-високите в ЕС. Повишението на инфлацията ще бъде поведено от увеличената цена на суровините и енергийните ресурси.

Енергийният регулатор - ДКЕВР вече допусна поскъпване на природния газ с над 13%. "Булгаргаз" поиска увеличение на цената на газа с близо 26%, но комисията предвижда то да е с 12.73%. При този процент цената на парното ще се повиши от няколко процента до малко над 10 на сто в различните дружества, сочат разчетите на регулатора. Тъй като отоплителният сезон приключва преди увеличението на цената да стане факт, то ще се калкулира цялостно в инфлацията през есента. Преди това, увеличението също ще бъде усетено като поскъпване на топлата вода идваща от топлофикациите, но имайки пред по-слабото й потребление през летните месеци, то пълният ефект върху потребителите и тук ще бъде отложен във времето.

В края на 2011 г. НЕК внесе искане в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да бъде увеличена цената на тока на едро минимум с 4.5 процента, защото още от август продава с по 4 лева на мегават под себестойността. Преди дни стана ясно, че НЕК иска поскъпването на тока да бъде с поне 15%.

Друга цена подлежаща на регулация от страна на ДКЕВР е тази на водата. В началото на годината стана ясно, че десет ВиК дружества са подали заявления за увеличаване на цената на услугата доставка, отвеждане и пречистване на водите. В Търговище се очаква поскъпване на водата от следващия месец с 20%, а в Хасково то вече е факт с 25%.

Цената на горивата също върви нагоре по стълбицата. Дизелът удари исторически рекорд. По бензиностанциите литърът вече струва 2,74 лв. Причината е увеличението на цената на едро с 1.8%. Ръст вече има и в цената на най-масовия бензин А95. Литър от него вече се продава по 2,69 лв. Това поскъпване на горивата ще бъде калкулирано в цените на стоките основно като увеличаване на логистичните разходи.

Регулаторните фактори също оказват своето влияние върху увеличението на потребителските цени. Изискването наложено от ЕС за хуманно отглеждане на свободни кокошки, доведе до рязко увеличение на цената на яйцата през март месец с между 50% и 80%.

Поскъпване на храните също се очаква да продължи и през 2012 г. Основно то ще се отрази в цената на пшеницата поради приложението й като ресурс за производство на алтернативно гориво. Поетите от редица правителства политики към преминаване и налагане на алтернативни форми на производство на горива и добив на електроенергия, оказват допълнителен стимул за ръст върху борсово търгуваните суровини.

Когато всички тези увеличения станат факт, те ще се калкулират в цената на потребителските стоки , което може да доведе до двойно по-висока инфлация от тази заложена в правителствения бюджет. Високата инфлация ще задържи до нулеви и отрицателни нива възстановяването на вътрешното потребление. Въздържането на потребителите от закупуване на стоки, пък ще доведе до по-ниско производство, което ще създаде инерция при увеличението на цената на потребителските стоки, защото разходите за производство ще се разпределят върху по-малък обем продукция. По този начин страната няма да успее да изпълни заложените критерии за стабилност в ЕС - до 3% годишна инфлация.

Индексът на потребителските цени (ИПЦ) за февруари 2012 г. спрямо януари 2012 г. е 100.9%, т.е. месечната инфлация е 0.9%. Инфлацията от началото на годината (февруари 2012 г. спрямо декември 2011 г.) е 1.1%, а годишната инфлация за февруари 2012 г. спрямо февруари 2011 г. е 2.0%. Средногодишната инфлация за периода март 2011 г. - февруари 2012 г. спрямо периода март 2010 г. - февруари 2011 г. е 3.8%. За месец март може да се очаква слабо покачване на инфлацията на годишна база, поради по-високите стойности, които имаше индексът на потребителските цени в началото на 2011 г. На месечна база обаче то ще бъде по-осезаемо и ще се засилва през следващите месеци на годината.

Графика Инфлацията, измерена чрез ИПЦ, по месеци

Източник: НСИ

18 март 2012 г.

Яйцата на раздора

Рязкото поскъпване на цената на яйцата през последните седмици доведе до истински апокалипсис. Земедлският министър Мирослав Найденов обикаляше във всички телевизии, за да обяснява на целокупния народ какво се случва. Яйцата пристанаха като тема и лично на премиерa Борисов, който се ангажира да свали със собствени сили и „голи ръце“ цените. Какво всъщност разбрахме от информационния хаос, който ни заля през последните седмици?

Цената на яйцата се е повишила поради спрения внос на евтини яйца от Полша. Той е спрян, защото цените подбиват родното производство. В интервю за сутрешния блок на БТВ на 6 март министър Найденов заявява:

Мирослав Найденов: Знаете ли, аз преди около месец-месец и половина имах среща с българските производители, които настойчиво ме помолиха да ги защитя от нелоялната конкуренция от полските производители. Тогава държавата се намеси и почти спряхме вноса на полските яйца, които са чувствително по-евтини.

Водеща: А защо са по-евтини полските яйца?

Мирослав Найденов: Просто по-голямо производство, по-добре организирано по всяка вероятност.


След липсата на евтини яйца и алтернатива на доставяне на пазара цената започна да расте. Към оправданието за по-високо търсете и ограничено предлагане се калкулира и европейската директива, според която яйцата в ЕС трябва да бъдат снесени само от щастливи и хуманно отглеждани кокошки. Това от своя страна оскъпява разходите за производството. В същото интервю министърът казва:

Мирослав Найденов: Късно снощи във връзка с предаването „Тази сутрин”, се обадих на аграрните аташета в Берлин, Париж и Брюксел, и те ми подадоха цена към снощи. В Париж са най-евтини яйцата - около 26 стотинки, около 28 стотинки са в Берлин, най-скъпи, около 30 стотинки, са в Брюксел. Средната цена в тези три големи столици е около 28 стотинки, а в България цената вече в големите вериги гони 40 стотинки. И кой е щастлив от тези цени? Определено не са кокошките, защото те бяха щастливи към 1 януари. Щастливи в момента са някъде по веригата производител-търговец. Аз днес имам среща с производителите на изложението в Пловдив – „Агра”. Утре ще имам среща и с търговските вериги.
Калкулациите в цената на яйцата продължават и с увеличението на цената на горивата и поскъпването на фуражите заради недостига им.

В търсене на истината колко всъщност струва едно яйце се развихри спор между производителите и търговските вериги, които взаимно започнаха да се обвиняват, че другият спекулира с цената на яйцата. В края на миналата седмица проблемът уж бе решен. Вице-премиерът и министър на финансите Симеон Дянков направи обиколка по магазините и констатира, че цената на яцата е паднала с ... 1 стотинка до 0.32 лева за брой.

Незнайно защо потребителите след своите собствени проверки обаче са на друго мнение и не забелязват реална промяна в цените на яйцата по магазините. Ако някой от Вас остава с впечатлението, че има нещо гнило в кокошарника, ще припомним че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) през 2008 г. направи анализ за периода 2002 – 2007 г., в който разгледа два основни пазара: производство на яйца и производство на пилешко месо. На база на него КЗК наложи санкции от общо 293 000 лв. на производители на яйца и пилешко месо за забранени споразумения. Тук можете да прочетете пълния текст на постановлението.

От събраната информация става ясно, че на пазара за производство на яйца фирмите са изработили и са се придържали към определен съвместен план за контролиране на пазара както по отношение на прилаганите цени, така и по отношение на регулиране на обема на производство. Провеждани са мерки за координиране и/или съгласуване на търговското и ценовото пазарно поведение с цел ограничаване, нарушаване или предотвратяване на конкуренцията. Съгласуваното повишаване на цената на яйцата през месеците юни-август на 2007 г. е толкова драстично, че тя е надминала и средно европейските цени.


Решението бе обжалвано от потърпевшите пред Върховния административен съд, който през септември 2010 г. потвърди решението на КЗК и задължи виновните да заплатят наложената санкция.

Въпреки че моментното състояние на пазара много напомня това от преди 5 години и доказаното тогава провинение, засега КЗК не се е самосезирала за евентуални нарушения и картелиране на този пазар. Нека да напомним на всички, че ако такива бъдат открити въз основа на всяко влязло в сила решение на КЗК, на основание чл. 104 от Закона за защита на конкуренцията, всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях, имат право да подадат искове за обезщетение по реда на Гражданския процесуален кодекс. Казано по-просто, единственият шанс, който дават законите на държавата потребителите да получат справедливост, е да заведат дела срещу фирмите при установяване на наличие на нарушения от съответния орган, за да получат надвзетите им незаконно пари. Това обаче може да стане само по един начин и той е като се докаже, че в периода на нарушението потребителят е закупувал стоката. Ето защо всички трябва да си ПАЗЯТ КАСОВИТЕ БЕЛЕЖКИ, УДОСТОВЕРЯВАЩИ, ЧЕ СА КУПУВАЛИ ЯЙЦА ПРЕЗ ТОЗИ ПЕРИОД.

Важността на спекулацията с цената на яйцата като проблем произтича от това, че те са стока от първа необходимост и цената им не се поддава лесно на познатите механизми за ценообразуване на база търсене и предлагане. Потребителите не могат просто да спрат да купуват яйца, защото им се струват нереално скъпи и по този начин намаленото търсене да свали цената. Всеки сам го е установил през последните седмици, когато се е опитал да намали употребата на яйца в менюто си. Ето защо позволяването на картелирани споразумения със стоки от първа необходимост може да се определи като опит за рекет и изнудване на потребителите. А това не отговаря по никакъв начин на определението за свободна пазарна икономика, за каквато всички смятат българската.

12 март 2012 г.

Отива ли си EVN от България?

Всеки, който е пътувал в страната ни през последните 15 години, е забелязал грозните белези, които нанесе непрозрачно проведената приватизация през 90-те години. Редица държавни предприятия с разработени пазари и функциониращи в пълно икономическо здраве преминаха за жълти стотинки (в сравнение с реалната стойност на активите, с които разполагат) в ръцете на търсещи бързо забогатяване новоизлюпили се бизнесмени със съмнително минало. Вместо да търсеше стратегически инвеститори за фирмите си и да защитава интереса на обществото като предлага стоката си на купувачите, предлагащи най-добри условия (не само ценово, но и визия за развитие), държавата позволи голяма част от предприятията й да бъдат докарани до умишлени фалити. Машините и съоръженията, с които разполагат, да бъдат претопени в пунктове за скраб или препродадени на неколкократно по-висока стойност от тази, която е дал на държавата новият им собственик. Голям брой работни места бяха закрити. Градове, чиято икономика се оповаваше единствено на големите заводи, намиращи се в близост до тях, се обезлюдиха. Огромни халета с изпочупени стъкла останаха да пустеят край пътищата като паметници, напомнящи, че някога в тях е кипял живот.

Непрозрачният начин, по който се проведе раздържавяването на бизнеса, бе осъждан от много правителства и международни наблюдатели. Днес, 15 години по-късно, всички смятаме, че сме научили урока си. Смятаме, че държавата е надрастнала себе си и онези години са останали в миналото. Именно затова всички я приветстваха, когато тя раздържави една част от мастодонта Българска телекомуникационна компания (БТК) през борсата. Прозрачността, която БФБ изисква по закон от търгуваните на нея компании, позволи на чуждите инвеститори да се запознаят с дейността на редица български фирми, а лесният достъп до закупуване на акции в перспективни бизнеси вля милиони левове в българската икономика. Ето защо предлагането на държавните дялове в електроразпределителните дружества чрез борсата бе един от сигналите, че онези години на непрозрачна приватизация, обслужваща икономическите интереси на определени хора, са останали в учебниците по история в раздела „Как не трябва да се прави.“

След близо 3-годишно протакане, през месец декември дойде редът дяловете на държава в първото електроразпределитено дружество EVN. Още преди листването да стане факт в блога Икономика и общество изразих скептично мнение, че начинът на изпълнението напомня по-скоро мрачните години на приватизацията, отколкото съвременен начин за правене на бизнес. Нека да припомня някои от аргументите си:

Дългото протакане. Идеята за раздържавяването на дяловете в енергийните предприятия се появи още през 2009 г., когато днешните управляващи бяха опозиция. През тези години икономическата криза нанесе сериозни поражения и обезцени рязко стойността на не един бизнес.

В документацията по листването липсваше проспект или презентация на английски език, което е своебразна пречка за част от чуждите инвеститори, имащи желание да разгледат компанията и евентуално да придобият част от нея. Към бариерата за инвеститорите може да се причисли и слабата рекламна кампания, която бе проведена от страна на правителството. Логично е, когато искаш да продадеш на най-добрата цена активите си, да ги предложиш на възможно най-голям брой потенциални купувачи.

Акциите на държавата в електроразпределителното и електроснабдителното дружества на EVN бяха предложени на инвеститорите на 21 декември 2011 г. на смесен закрит аукцион срещу минимална цена за акция от съответно 1373.92 лв. и 120.31 лв. Тези високи начални цени предварително предначертаваха нулева ликвидност за акциите, а инвеститорите често пропускат именно не ликвидни позиции при формиране на портфейла си. (Средната цена за акция на ЕВН България Електроразпределение АД бе 1 632,56 лв., а за средната цена за акция на ЕВН България Електроснабдяване АД бе 156,60 лв. Впоследствие борсовите им цени се повишиха рязко и последните цени с акциите им са съответно нива от 2 500 лв. и 200 лв. за брой.)

Всичко това предначерта решен финал и ясен купувач още преди да бъдат предложени държавните дялове на борсата. Очакванията ми, че новият собственик на книжата ще се окаже всъщност старият, се потвърдиха. Още в първия ден на приватизацията делът на EVN AG в ЕВН България Електроснабдяване АД бе увеличен до 99,73%, а този в ЕВН България Електроразпределение АД достигна 97,75%.
 
Защо обаче компания, която държи мажоритарния пакет от акциите на двете дружества, се интересува от придобиване на цялата собственост? Всъщност 33% държавни дялове в дружествата осигуряваха блокираща квота на притежателите им. Чрез тях може да се оказва влияние на решенията, взимани от дружествата. Такива решения може да бъдат и ... отписване на двете дружества от борсата. Това означава, че те вече няма да бъдат задължени да са прозрачни в работата си пред обществото и бизнеса. Няма да бъдат длъжни да предават за свободен достъп от всички тимесечни финансови отчети. А това само по себе си означава, че дейността им може да потъне изцяло в мрака на неизвестното и да се налага обществото да приема всяка дума от ръководството на компанията за истина без да има гаранции, че е така.

На 2 март 2012 г. (почти два месеца след листването на 21 декември 2011 г.) според публикувано от Капитал Daily уведомление, Австрийската EVN AG е известила акционерите в ЕВН България Електроразпределение АД и ЕВН България Електроснабдяване АД, че ще отправи търгови предложения за отписването им като публични дружества. Търговото предложение за ЕВН България Електроразпределение АД ще бъде регистрирано в Комисията за финансов надзор на 7 юни 2012 г., а за ЕВН България Електроснабдяване АД то ще бъде регистрирано в надзорния орган на 4 юни 2012 г. По този начин двете дружества ще бъдат свалени от БФБ.

Според Йорг Золфелнер, председател на УС на EVN България, изкупуването показва дългосрочния ангажимент на EVN към България. Бизнес логиката в изказването му обаче изглежда нарушена. Това едно дружество да бъде прозрачно не означава, че е по-малко ефективно или че е пречка за изпълнение на ангажименти, които то е поело (стига те все пак да бъдат в рамките на закона). Придобиването на почти цялостна собственост (EVN AG държи 99,91% от капитала на ЕВН България Електроразпределение АД и 99,92% в ЕВН България Електроснабдяване АД) и отписването на дружествата от борасата по-скоро дава сигнал за очаквана продажба на двете дружества през есента. Имайки предвид тежката икономическа ситуация и слабата инвестиционна активновност на фирмите, EVN трудно би впечатлила някого с дружества, над които той няма да има пълен контрол. Пример за подобна липса на конторл е Общинска банка, в която Община София притежава 73% от собствеността й, а чрез редица свързани лица и прехвърляне на собственост бизнесменът Христо Ковачки съсредоточи в себе си влиянието на останалите 27%. В разпоредбите на банката е записано условие за мнозинство от 75% при вземане на решения. Така фактически бизнесменът лишаваше Общината от правото да ползва собствените си средства и не й позволяваше да измени устава си.

Имайки предвид, че двете бивши държавни фирми оперират в един силно регулиран сектор, в който продажната цена на услугата, която произвеждат, не се определя от икономическата логика за покриване на разходите, а от постигане на политически приятно и обществено търпимо число, апетитът на инвеститорите към електроразпределителните дружества в страната се губи. Изискването за прозрачност на управлението при листването на борсата на дружествата е допълнителна бариера ограничаваща кръга от потенциални купувачи.

Въпреки че до тук изцяло анализът боравеше с факти, в неговия край ще се изкуша да пристъпя за малко и в сферата на спекулацията, изказвайки свои лични очаквания. Като най-възможен потенциален купувач за момента може да се спрегне името на руската инвестиционна банка VTB Capital, която придоби през есента на миналата година Булгартабак. Наскоро подаде документи от поделението си в Англия за упражняване на дейност в България. По този начин банката се възползва от единния банков лиценз, важащ за всички страни от ЕС, за да открие офиса си в България. Банката също така потвърди и желанието си за участие в придобиването на бившата БТК. Атанас Бостанджиев, главен изпълнителен директор в лондонския офис на VTB Capital, посети България преди 2 седмици и ясно заяви намеренията на банката за завземане на пазарни позиции. Начело на офиса в България е поставен Милен Велчев, който бе министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобурготски от 2001 г. до 2005 г. и в качеството си на такъв, той е бил добре запознат с активите, възможностите и състоянието на стратегическите държавни дружества, към които се е насочила в момента VTB Capital. Друг аспект, от който полъхва на присъствието на руската банка около енергийните дружества, е бързото и безпроблемно придобиване на цялата собственост върху листнатите дружества на EVN от държавата. Без широк обществен дебат и публичен анализ от последствията. Също както бе придобита и Булгартабак от VTB Capital. Но все пак за момента всичко това не е потвърдено официално от никого и до тогава може да се класифицира само като пазарна спекулация.

Проследявайки пътя, довел ни до днешната ситуация, се връщаме в годините на непрозрачната приватизация. Ако тогава обаче никой не знаеше какво се случва и това в последствие се разбираше след няколко години, днес абсолютно ясно ни се показва една картина, но горчивият привкус в устата ни, че зад нея се случват други неща, жили небцето.

* Анализът изразява личното мнение на автора. Към момента официалната позиция, която е изразена от EVN е, че свалянето на дружествата й от БФБ не означава готвене на бъдеща тяхна продажба. Очакванията на автора за продажба на дружествата към момента е в рамките на спекулативна теория изградена на база случили се до момента действия.