понеделник, 12 март 2012 г.

Отива ли си EVN от България?

Всеки, който е пътувал в страната ни през последните 15 години, е забелязал грозните белези, които нанесе непрозрачно проведената приватизация през 90-те години. Редица държавни предприятия с разработени пазари и функциониращи в пълно икономическо здраве преминаха за жълти стотинки (в сравнение с реалната стойност на активите, с които разполагат) в ръцете на търсещи бързо забогатяване новоизлюпили се бизнесмени със съмнително минало. Вместо да търсеше стратегически инвеститори за фирмите си и да защитава интереса на обществото като предлага стоката си на купувачите, предлагащи най-добри условия (не само ценово, но и визия за развитие), държавата позволи голяма част от предприятията й да бъдат докарани до умишлени фалити. Машините и съоръженията, с които разполагат, да бъдат претопени в пунктове за скраб или препродадени на неколкократно по-висока стойност от тази, която е дал на държавата новият им собственик. Голям брой работни места бяха закрити. Градове, чиято икономика се оповаваше единствено на големите заводи, намиращи се в близост до тях, се обезлюдиха. Огромни халета с изпочупени стъкла останаха да пустеят край пътищата като паметници, напомнящи, че някога в тях е кипял живот.

Непрозрачният начин, по който се проведе раздържавяването на бизнеса, бе осъждан от много правителства и международни наблюдатели. Днес, 15 години по-късно, всички смятаме, че сме научили урока си. Смятаме, че държавата е надрастнала себе си и онези години са останали в миналото. Именно затова всички я приветстваха, когато тя раздържави една част от мастодонта Българска телекомуникационна компания (БТК) през борсата. Прозрачността, която БФБ изисква по закон от търгуваните на нея компании, позволи на чуждите инвеститори да се запознаят с дейността на редица български фирми, а лесният достъп до закупуване на акции в перспективни бизнеси вля милиони левове в българската икономика. Ето защо предлагането на държавните дялове в електроразпределителните дружества чрез борсата бе един от сигналите, че онези години на непрозрачна приватизация, обслужваща икономическите интереси на определени хора, са останали в учебниците по история в раздела „Как не трябва да се прави.“

След близо 3-годишно протакане, през месец декември дойде редът дяловете на държава в първото електроразпределитено дружество EVN. Още преди листването да стане факт в блога Икономика и общество изразих скептично мнение, че начинът на изпълнението напомня по-скоро мрачните години на приватизацията, отколкото съвременен начин за правене на бизнес. Нека да припомня някои от аргументите си:

Дългото протакане. Идеята за раздържавяването на дяловете в енергийните предприятия се появи още през 2009 г., когато днешните управляващи бяха опозиция. През тези години икономическата криза нанесе сериозни поражения и обезцени рязко стойността на не един бизнес.

В документацията по листването липсваше проспект или презентация на английски език, което е своебразна пречка за част от чуждите инвеститори, имащи желание да разгледат компанията и евентуално да придобият част от нея. Към бариерата за инвеститорите може да се причисли и слабата рекламна кампания, която бе проведена от страна на правителството. Логично е, когато искаш да продадеш на най-добрата цена активите си, да ги предложиш на възможно най-голям брой потенциални купувачи.

Акциите на държавата в електроразпределителното и електроснабдителното дружества на EVN бяха предложени на инвеститорите на 21 декември 2011 г. на смесен закрит аукцион срещу минимална цена за акция от съответно 1373.92 лв. и 120.31 лв. Тези високи начални цени предварително предначертаваха нулева ликвидност за акциите, а инвеститорите често пропускат именно не ликвидни позиции при формиране на портфейла си. (Средната цена за акция на ЕВН България Електроразпределение АД бе 1 632,56 лв., а за средната цена за акция на ЕВН България Електроснабдяване АД бе 156,60 лв. Впоследствие борсовите им цени се повишиха рязко и последните цени с акциите им са съответно нива от 2 500 лв. и 200 лв. за брой.)

Всичко това предначерта решен финал и ясен купувач още преди да бъдат предложени държавните дялове на борсата. Очакванията ми, че новият собственик на книжата ще се окаже всъщност старият, се потвърдиха. Още в първия ден на приватизацията делът на EVN AG в ЕВН България Електроснабдяване АД бе увеличен до 99,73%, а този в ЕВН България Електроразпределение АД достигна 97,75%.
 
Защо обаче компания, която държи мажоритарния пакет от акциите на двете дружества, се интересува от придобиване на цялата собственост? Всъщност 33% държавни дялове в дружествата осигуряваха блокираща квота на притежателите им. Чрез тях може да се оказва влияние на решенията, взимани от дружествата. Такива решения може да бъдат и ... отписване на двете дружества от борсата. Това означава, че те вече няма да бъдат задължени да са прозрачни в работата си пред обществото и бизнеса. Няма да бъдат длъжни да предават за свободен достъп от всички тимесечни финансови отчети. А това само по себе си означава, че дейността им може да потъне изцяло в мрака на неизвестното и да се налага обществото да приема всяка дума от ръководството на компанията за истина без да има гаранции, че е така.

На 2 март 2012 г. (почти два месеца след листването на 21 декември 2011 г.) според публикувано от Капитал Daily уведомление, Австрийската EVN AG е известила акционерите в ЕВН България Електроразпределение АД и ЕВН България Електроснабдяване АД, че ще отправи търгови предложения за отписването им като публични дружества. Търговото предложение за ЕВН България Електроразпределение АД ще бъде регистрирано в Комисията за финансов надзор на 7 юни 2012 г., а за ЕВН България Електроснабдяване АД то ще бъде регистрирано в надзорния орган на 4 юни 2012 г. По този начин двете дружества ще бъдат свалени от БФБ.

Според Йорг Золфелнер, председател на УС на EVN България, изкупуването показва дългосрочния ангажимент на EVN към България. Бизнес логиката в изказването му обаче изглежда нарушена. Това едно дружество да бъде прозрачно не означава, че е по-малко ефективно или че е пречка за изпълнение на ангажименти, които то е поело (стига те все пак да бъдат в рамките на закона). Придобиването на почти цялостна собственост (EVN AG държи 99,91% от капитала на ЕВН България Електроразпределение АД и 99,92% в ЕВН България Електроснабдяване АД) и отписването на дружествата от борасата по-скоро дава сигнал за очаквана продажба на двете дружества през есента. Имайки предвид тежката икономическа ситуация и слабата инвестиционна активновност на фирмите, EVN трудно би впечатлила някого с дружества, над които той няма да има пълен контрол. Пример за подобна липса на конторл е Общинска банка, в която Община София притежава 73% от собствеността й, а чрез редица свързани лица и прехвърляне на собственост бизнесменът Христо Ковачки съсредоточи в себе си влиянието на останалите 27%. В разпоредбите на банката е записано условие за мнозинство от 75% при вземане на решения. Така фактически бизнесменът лишаваше Общината от правото да ползва собствените си средства и не й позволяваше да измени устава си.

Имайки предвид, че двете бивши държавни фирми оперират в един силно регулиран сектор, в който продажната цена на услугата, която произвеждат, не се определя от икономическата логика за покриване на разходите, а от постигане на политически приятно и обществено търпимо число, апетитът на инвеститорите към електроразпределителните дружества в страната се губи. Изискването за прозрачност на управлението при листването на борсата на дружествата е допълнителна бариера ограничаваща кръга от потенциални купувачи.

Въпреки че до тук изцяло анализът боравеше с факти, в неговия край ще се изкуша да пристъпя за малко и в сферата на спекулацията, изказвайки свои лични очаквания. Като най-възможен потенциален купувач за момента може да се спрегне името на руската инвестиционна банка VTB Capital, която придоби през есента на миналата година Булгартабак. Наскоро подаде документи от поделението си в Англия за упражняване на дейност в България. По този начин банката се възползва от единния банков лиценз, важащ за всички страни от ЕС, за да открие офиса си в България. Банката също така потвърди и желанието си за участие в придобиването на бившата БТК. Атанас Бостанджиев, главен изпълнителен директор в лондонския офис на VTB Capital, посети България преди 2 седмици и ясно заяви намеренията на банката за завземане на пазарни позиции. Начело на офиса в България е поставен Милен Велчев, който бе министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобурготски от 2001 г. до 2005 г. и в качеството си на такъв, той е бил добре запознат с активите, възможностите и състоянието на стратегическите държавни дружества, към които се е насочила в момента VTB Capital. Друг аспект, от който полъхва на присъствието на руската банка около енергийните дружества, е бързото и безпроблемно придобиване на цялата собственост върху листнатите дружества на EVN от държавата. Без широк обществен дебат и публичен анализ от последствията. Също както бе придобита и Булгартабак от VTB Capital. Но все пак за момента всичко това не е потвърдено официално от никого и до тогава може да се класифицира само като пазарна спекулация.

Проследявайки пътя, довел ни до днешната ситуация, се връщаме в годините на непрозрачната приватизация. Ако тогава обаче никой не знаеше какво се случва и това в последствие се разбираше след няколко години, днес абсолютно ясно ни се показва една картина, но горчивият привкус в устата ни, че зад нея се случват други неща, жили небцето.

* Анализът изразява личното мнение на автора. Към момента официалната позиция, която е изразена от EVN е, че свалянето на дружествата й от БФБ не означава готвене на бъдеща тяхна продажба. Очакванията на автора за продажба на дружествата към момента е в рамките на спекулативна теория изградена на база случили се до момента действия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар