Пропускане към основното съдържание

Филмът хубав ли е или руски?

Снимка: http://www.itschool.bg/

За децата на демокрацията този въпрос не означава нищо. Може би са го чували само като шеговита закачка между родителите си. За по-възрастните обаче той описва една част от живота им. Времето, в което са нямали избор в нищо, което правят или мислят. Времето, в което им е било налагано какво да гледат и да харесват. На какво да се забавляват и на какво да плачат. Демокрацията въведе свободната пазарна икономика и позволи да се създават предавания и филми, които трябва да отговорят на всеки вкус и зрителите да се забавляват на това, което сами поискат. Или поне трябваше да стане така.

Малко над 20 години след демократичния вот натискаме копчето на телевизора с надеждата няколко усмивки да прогонят безсънието ни. Часът е около 11 през нощта. По телевизията, окичила се с приза за най-гледана, върви шоу и по-точно актьорска вечер. 5 минути по-късно на лицето ми липсва усмивка, а веждите ми са изпънати нагоре, в учудване. Почти целият скеч на актьора бе изпълнен с цинизми и вулгарни подмятания. Запитах се: „От кога хуморът се превърна в дефиниция на цинизъм? Толкова трудно ли стана да бъде измислен комедиен скеч, който да не е базиран на вулгарност, цинизъм и сексуални метафори.“

Но какво общо има въпросното шоу с медийната реалност днес и преди 30 години? Ако проследим обаче поведението му ще стигнем до много логични заключения. През годините то спря да бъде истинско шоу, което забавлява зрителите, и се превърна в инструмент за налагане на собственото мнение на своя водещ. То често излиза от хумористичния си формат и на националните празници се превръща в образователно предаване по история, география и т.н. По време на избори то се превръща в публицистично предаване, тъй като водещият му е решил, че той задава най-правилните въпроси и зрителите имат нужда да ги чуят от него. Сценаристите му дори се бяха разсърдили публично на отказалите им поканата политици, тъй като смятат, че те са длъжни да изпълняват каквото кажат. Преди няколко месеца Шоуто отново спря да прави шоу и започна да свиква редколегия, която да решава обществени проблеми, а не да забавлява зрителя. Здравословните проблеми със зрението на водещия трансформираха шоуто в реалити за най-мъчителното слгане на очила в цялата световна телевизионна история. Колкото и голяма обществена личност да е водещият, дали зрителите се интересуваха всъщност от всички детайли по неговите лични проблеми или просто очакваха с пускането на телевизора да консумират един продукт, който не получаваха, а им се налагаше нещо дргуго? Водещият реши да покаже, че властта, с която разполага е толкова голяма, че дори си номинира и свой депутат, който да вкара в парламента. Разбирасе, когато не предлагаш на зрителя това, което иска и очаква от теб, а му казваш меланхолично: Като не ти харесва смени канала, нормално е той да го направи. Така, за да възвърне отново интереса на зрителя Шоуто започна да се трансформира в конкурс за красота, за пеене, за танцуване, за дебатиране и за какво ли още не. Поведението на водещия стигна до там, че той започна да използва телевизионното време на Шоуто, за да води лични войни пред зрителите с премиера на страната. Да, онзи същият, който преди повече от 5 години стоеше на неговото диванче в шоуто и той му казваше: Ей, ти си голям пич да знаеш, днес е определян като малоумник и некадърник. Всичко това отблъсна зрителя, който просто искаше да се забавлява, а не да бъде съден, поучаван, възпитаван и натоварван с чужди проблеми.

Ето така се стигна до въпросната актьорска вечер. Героите, в които се бяха превъплатили, са се появявали толкова дълго и често в предаването, че вече не само не създаваха настроение, но и сякаш вече нямаха какво друго да кажат на зрителите освен как, кого, защо и кога са „онодили”. За да се поддържат сексуалните намеци, на които се крепи вече хуморът, в Шоуто бе въведен час и по сексолог, защото уж е негово задължение да обогатява сексуалните познания на българина.

Ето как вместо свободата зрителят да избира какво да гледа, това го прави водещият, който смята, че знае какво е най-добро за гледане. За наше нещастие това правят и самите телевизии. Вместо да се конкурират на пазара двете най-големи частни медии копират една от друга. Спомняте ли си миналото лято, когато едната обяви, че на есен стартира музикален конкурс, а другата веднага отговори със свой, който стартира с месец по-рано? Едната направи свой комедиен сериал и другата веднага не пропуска да създаде негов еквивалент, който да бъде излъчван по същото време. Едната направи свое публицистично предаване и другата веднага предлага на зрителя същото. Разглеждайки програмата на двете телевизии се прокрадва съмнението, че са еднояйчни близнаци, държащи се по идентичен начин, а не конкуренти, търсещи различен път към зрителя. Уеднаквяването е толкова голямо, че дори без да искате да превключите от едната на другата може да минат часове докато разбере това. Логично, слабият зрителски интерес към слабата продукция, която му се предоставя, вкарва телевизиите в ожесточена борба за рекламодатели. Но вместо някоя от тях да инвестира в по-качествена продукция (това, което се случи с появата на сериала Стъклен дом) и най-просто да попита зрителя какво иска да гледа, те правят всевъзможни отстъпки на рекламодателите. Така се стига до предлагане на евтина стока, но с лошо качество.

Преди няколко години, с идеята уж телевизиите да предлагат повече и по-интересни предавания, които да задоволяват вкусовете на повече зрители, те се клонираха. Сега зрителите могат да гледат по 3-4 повторения на предаванията, а сериалът „Женени с деца“ за над 30-ти път. Дори ако превключвате често каналите, можете да попаднете на сериал, който върви едновременно по повече от 2 канала.

Безидейност може да се забележи и в самите водещи на предаванията. Много рядко на зрителите се предлагат нови гледни точки. По всяка тема те си имат определен набор от гости, които да потърсят за авторитетно мнение. За съжаление се оказва, че тези гости се търсят не само от едно определено предаване, а от всички медии. Така зрителят започва деня си с коментар на един икономист в сутрешния блок. След това продължава да го слуша в радио предаване на път за работа и докато пие сутрешното си кафе и преглежда пресата, прочита негово интервю на страниците на вестника. На трите места той изразява едно и също мнение, често казано дори и с едни и същи думи. Така вместо да чуете по няколко различни мнения и гледни точки, в главата Ви се набива едно, сякаш други не съществуват. Това създава усещането, че целият свят се заключва само в телефонния указател на журналистите.

Еднообразието в телевизионното съдържание до известна степен се определя и от еднообразието на продуцентите, които го създават. Една продуцентска компания подготвя по няколко предавания за една и съща телевизия, използвайки едни и същи свои актьори. Така например, актьорите от Комиците могат да бъдат гледани и в сериала Столичани в повече, който се излъчва по същата телевизия. Господарите на ефира пък освен пет дни в седмицата можеха да бъдат видени и на шестия в Пълна лудница. Водещите Иван и Андрей след като се блъскаха дълги години с едната телевизия, си спечелиха почти целодневно предаване по другата. Ако прибавим към това и редицата други предавания, в които участват като гости оставаме с впечатление, че лицата показвани по телевизора са една точно определена група. Вместо да се потърсят нови лица и нови хора, които да бъдат интересни за зрителите, преди няколко години двете телевизии направиха рокада на няколко предавания. Хайде сега, като не Ви харесва превключете канала! Сред уж голямата конкуренция измежду продуцентите обаче много трудно може да бъде срещнато име, което да не е отдавна познато на зрителите.

Връщайки се отново в онези години на апогей на руските филми в България, трудно можем да усетим разликата между това да имаш избор какъв филм да гледаш и да го нямаш. Сякаш не зрителят натиска копчетата на дистанционното, а други хора определят какво му е интересно. Е и да не му е, телевизията не е негова, няма право на глас. Въпреки всичкия ресурс, с който разполагат частните телевизии, пазарната конкуренция между тях все така някак си липсва и за нас зрителите остава въпросът: Е добре де, защо телевизията продължава да плаща за предавания, които не са интересни на никого? Наскорошният скандал между продуценти и телевизия, по-скоро показа, че зрителят не е фактор в телевизионния живот на страната, а трябва да се съобразява с интересите и договорките на телевизиите, рекламодателите и продуцентите, които налагат своята гледна точка. А рейтингите? Те са се превърнали в аналогия на политическия вот. Гласоподавателите не са доволни от никого, но просто няма кого друг да изберат. И така поднасяният ни телевизионен продукт дава своя скромен принос България да попада на 78-мо място в света по свобода на словото през тази година. 

Коментари

  1. ама ти сериозно ли все още гледаш телевизия?!?

    ОтговорИзтриване
  2. Всъщност от няколко години на съм пускал телевизора. Пуснах го случайно и мисля да инвестирам в една ваза, която да запълни празното място на телевизора :)

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен8 май 2012 г., 2:32

    hdmi кабел с подходяща длжина превръща иначе непотребния телевизор в много удобно допълнение към комютъра/лаптопа :)

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен8 май 2012 г., 7:57

    Браво!Изразеното ти мнение почти изцяло съвпада с моето.

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен8 май 2012 г., 10:37

    http://caricatura.ru/top/best/url/parad/vorontsov/9125

    ОтговорИзтриване
  6. Аз от години си спестявам гледането на телевизия - почна се от турските сериали, после си спестих и новините.

    ОтговорИзтриване
  7. С една забележка, казваше се "Филмът хубав ли е или съветски", има разлика :)

    ОтговорИзтриване
  8. Много вярно написана статия. Като добавим и слагаческите медии воглаве с ТВ7 картинката е пълна. Но винаги има лек лъч светлина. Абонат съм на Булсат и между спортните предавания се заглеждам по ТV Plus, която малко по малко ме грабва и показва как би трябвало да изглежда една обществена телевизия. Парадоксът е, че това ни го показва един кабелен канал а не уж нарочените за такива.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Град в полуразпад

Анализ на Христо Христов
И докато София се стяга с ремонти по булевардите за десетки милиони левове, за председателството на ЕС, в другия си край България се руши.

Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.
Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преми…

Blizoo шантажира клиентите си

Анализ на Христо Христов


Преди няколко дни всички абонати на кабелният оператор Blizoo бях изненадани неприятно със странни SMS-и. На кратко от 1 март Blizoo добави към програмните схеми на своите абонати няколко спортни канал под шапката Мтел Спорт. Това стана автоматично без потребителите да са го желали или някой да се е допитвал до тяхното мнение. С текстовите съобщения, от компанията уведомиха всички свои клиенти, че въпросните спортни канали ще бъдат безплатни за тях до края на месец март. След това всеки ще трябва да заплаща допълнително по 1.99 лв. на месец за удоволствието, че каналите му стоят в телевизионния пакет. Ако обаче клиентът не желае да ги гледа и респективно да си плаща за това удоволствие той трябва да отговори на получения SMS като изпрати своето ЕГН.

Този подход отприщи лавина от недоволство сред клиентите. От една страна те бяха ужасени от това, че получават от анонимен номер призив да си изпращат лични данни. Blizoo е регистрирана като администратор на лични да…

Парите за с. Хитрино вече се разпределят по „едни фирми”

Миналата седмица стана ясно, че за възстановяването на разрушеното с. Хитрино ще бъдат дадени 10 млн. лв. от държавата и 20 млн. лв. от Европа ще бъдат насочени към селото. Общо 30 млн. лв. ще бъдат изсипани в с. Хитрино, за да бъде възстановено то. Щетите обаче са за далеч по-малка сума. Според Владислав Горанов, жп щетите са за 1,5 млн. лв., а по актуална пазарна оценка пострадалите 26 къщи са на стойност около 500 хил. лв. Дори и да трябва те да бъдат изградени на ново то пак разходите няма да надхвърлят 2-3 млн. лв. В тази проста сметка се пита, какво ще се случва с останалите 25 млн. лв.?
Тази събота на сайта на Община Хитрино се появява директна покана към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Поканата е подписана от зам. кмета на община Хитрино Ахмед Ахмед е със следния предмет: Демонтаж на съществуваща дограма, изработка, доставка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, за сгради-собственост на община Хитрино, увредени в резултат на настъпилата катастр…