18 май 2012 г.

Икономика на неволята

 Едва ли има някой, който да не знае приказката за „неволята“. Всички сме я чували още в ранна детска възраст като пример за това, че трябва сами да постигаме целите си и да не чакаме нещата да се случат някак от само себе си. През последните години тя все по-отчетливо се вплете в провежданите икономически политики като издигна на пиедестал чуждестранните инвестиции направени в страната. Те се превърнаха в необходимо условие за развитие, без което това сякаш изглежда немислимо. Политическата логика е проста - с реформи в администрацията и законодателството се създават условия чужди фирми да преместят производствените си мощности в България и да създадат нови работни места и така да се повишат доходите на хората. Избирателите са доволни, защото ще могат не само да избират къде да работят, но и ще получават „европейски заплати“.


Всъщност нещата стоят по малко по-различен начин. Основното конкурентно предимство, което отличаваше България, бе ниското заплащане на труда в сравнение с развитите страни. Именно в това е и противоречието с внушаваните очаквания. Никой инвеститор не идва в страната ни, за да дава високи заплати на българските си работници, а защото няма да го прави. Ако наемането на работник в неговата страна му струва скъпо поради високия стандарт на живот, то в България ниският такъв му дава възможност дори в пъти да намали разхода си за заплати и по този начин крайната цена на продукцията си. Ниското заплащане на труда може да привлича инвеститори и да създава заетост, но не и качество на живот. 

Икономическата криза пренареди живота в много развити страни и даде своето негативно отражение върху работните заплати в тях, което направи евтината работна ръка на българите не толкова конкурентно предимство. Притокът на инвестиции от вън спря. Милиардите евро се превърнаха в милиони и то с отрицателен знак. Последните данни на БНБ за месец март 2012 г. отчетоха рязко увеличение на ПЧИ с 237 млн. евро при минус 42 млн. евро 12 месеца по-рано. Впечатление тук прави факта, че при публикуваните данни се сравнява ревизирана стойност за 2011 г. с неревизирана за 2012 г. Друг интересен момент ерязко увеличение на приходите от еврофондове 437 млн. евро, което дава моментен ефект на ръст. Така вече се оказва, че това, което отчита статистиката, всъщност може и да не описва реалната ситуация и годишният темп на ръст отново да обърне посоката си или просто да се задържи на ниските нива, на които е в момента.

А сега на къде?

Затегнатата фискална политика, която води страната през годините на кризата я откроява от останалите страни членки на ЕС, но само тя не е достатъчна, за да се развива. Първоначално тази икономическа политика трябваше да направи България привлекателна за чуждите инвеститори, които бягаха от засегнатите от кризата страни. Но … те не дойдоха у нас. Обяснение се намери в това, че стагниращите икономики не оставят свободни пари, които да бъдат инвестирани. След развитието на дълговата криза в Гърция, отново се очакваха тълпи инвеститори, които да прекосят границата и да се установят в стабилната България, но и тук ударихме на камък. Обяснението бе още по-просто – покрай сухото гори и мокрото. С други думи докато Гърция има проблеми това ще отблъсква инвестициите в целия регион. Всъщност като разгледаме данните се оказва, че ги отблъсква само от нас. Редица чужди фирми, установи ли се в България, започнаха да затварят заводите си и да се преместват в Румъния. Холандско-британската компания "Юниливър" спиря производството на маргарин "Калиакра" и го премести в Румъния. Германското дружество за мляко "Мегле" спря да произвежда продукцията си в България и се върна на пазара с внос от Словакия, Хърватия и Германия. След като станаха собственост на полската хранителна компания "Маспекс", по-голямата част от асортимента на соковете "Куинс" започна да се произвежда в Румъния. Във фабриката в Ловеч останаха соковете в стъкло. Причината за тези размествания е в не малка степен и поради високата цена на горивата, която оскъпи износа им за големите пазари, а Българският е прекалено малък за техните производства. 

Именно и тук се крие обяснението за липсата на инвестиции в българската икономика – тя е малка като пазар. Икономията от мащаба е водеща за международните компании. Когато само 10% от производството на една фирма е за местния пазар, а останалите 90% за някой друг, то оскъпения разход за транспорт прави страната с голям пазар по-икономически изгодна въпреки по-високите разходи за труд. Малката икономика, която е България, не може абсорбира инвеститорските намерения, тъй като те не се свеждат до няколко милиона, а до милиарди. Може да прозвучи парадоксално за обикновените хора, но разполагайки с толкова много пари, на практика те не могат да ги инвестират тук. Редица хедж-фондове разполагат за инвестиране със средства по-големи от БВП на страната. Реално малките суми (в сравнение с техните възможности) инвестирани тук биха им стрували много повече разходи от гледна точка на тяхното управление. Ето защо колкото и да затягаме коланите, трудно ще се появим на картата на инвеститорите, а колкото повече продължи чакането на неволята (чуждите инвестиции), обикалянето ни в кръг ще продължи. За сравнение Румъния прибягна до взимане на заем от МВФ, за да спаси икономиката си преди няколко години, а днес наблюдаваме изтегляне на фирми от стабилната българска икономика към нея.

В процесa на правене на бизнес, за да инвестира едната страна средства, то другата трябва да има какво да й предложи. Плоското мислене, че България притежава купища природни богатства, всъщност по-скоро граничи с комплексирана патриотичност, отколкото с реална оценка за възможностите на страната. Единственото бъдеще, което има България, за да се развива, е в това да започне да създава продукти, които са уникални за пазарите. Да предложи нещо, което не само другите нямат, но и се търси на пазара. А това може да стане единствено и само чрез силен акцент в качеството на образованието и развитието на научноизследователската и развойна дейност. В противен случай, дори и след кризата ще наблюдаваме как в почти фалиралите Гърция, Испания или Италия ще се развива активно бизнес, а България ще се е задушила в затегнатия си фискален колан. Простата истина е, че ако искаме да създаваме бизнес, трябва да направим най-важната инвестиция – тази в себе си. Все пак няма хора, забогатели от трупане на спестявания.

3 коментара:

  1. Хората са други !
    Милиони българи нямат представа от Пазар и конкуренция.
    Ако члелинчо ти е кмет на градчето "Х" кой ще те надбЕга ?

    ОтговорИзтриване
  2. Значи сме малка страна в кофти регион и за това не растем? Сериозно?

    А може би по-скоро не растем защото политиката е грешна. Съвкупното търсене се е свило и политиката на правителството го свива още повече.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами в периода 2006 - 2008 политиката не беше кой знае колко по-различна, но ПЧИ достигнаха 5 млрд. евро, защото влязохме в ЕС и бяхме привлекателна дестинация за инвестиране, защото от тук се осигуряваше безпроблемен достъп до пазарите в другите страни на съюза. Именно защото сме малки няма как да сме интересни на големите фондове, които могат за 1 година да преобърнат икономиката с инвестициите си. Трябват ни инвеститори с ясна визия какво искат и как да го постигнат, а не спекулативните пари :)

      Изтриване