31 май 2012 г.

Решения на решенията



„Гърция е само началото.“ Така редица анализатори обрисуваха миналата година дълговата криза. И се оказаха прави. Страните, чиито дългове бяха прекрачили границите на разумното попаднаха в капана на плаващите пясъци, които паниката на международните пазари създаде. Съществуването на Евро зоната бе поставено под въпрос при неприемане или несработване на спасителните механизми, които бяха конструирани от финансовите министри на съюза. Въпреки че пазарите показваха искрици доверие, подкрепящи желанието за икономическа стабилност на лидерите на 27-те, те предпочетоха да видят първо денят на истинското възстановяване преди да заживеят на сляпо в него. Реално обаче бяха малко хората, които допускаха разпадане на валутния съюз просто защото всички разбраха, че този развой на събитията няма да бъде от полза за никого. Днес нещата се промениха. Въпреки че бяха постигнати необходимите компромиси от всички страни в Евро зоната и целия съюз, на масата вече не лежи разумната икономическа логика, а просто политика.

Невъзможността на Гърция да състави правителство след изборите доведоха до нови такива през юни, а поетите от страната по-рано ангажименти към ЕС и МВФ, под въпрос. Ясно е обаче, че пъстротата в гръцкия вот дава реална причина за съмнение в желанието страната да се изправи на крака с помощта на международни заеми. На другия бряг германският канцлер Ангела Меркел усеща все по-близо наближаващата дилема, дали да остане прагматик и страната й да подкрепи Гърция при възстановяването й, или политик. Голяма част от външния дълг на Гърция се държи от Германия и евентуално обявяване на мораториум върху дълга ще доведе до икономически поражения и в нейната страна. Фалитът на Гърция може да доведе до разпад на валутния съюз, от което Германия отново ще загуби, защото силната марка ще оскъпи вноса от Германия и ще срине нейния износ. От друга страна немските гласоподаватели не желаят да плащат дълга на Гърция и очакват страната да си понесе последиците за недисциплинираността си. За да запази поста си, Меркел трябва да направи тежък избор, защото избори се печелят с гласоподаватели, а да насочиш страната си към фалит е безсмислено.

Гърция от своя страна има интерес от обявяване на мораториум на дълга си до толкова, че ще отпаднат всички ограничения във фискалната й политика, налагани й отвън. Последствията от това обаче ще бъдат катастрофални за гръцката икономика, защото ще поставят страната в изолация и тя ще трябва да разчита единствено на вътрешните си ресурси, за да функционира. Поддръжниците на двата пътя, които има пред себе си страната, не липсват нито сред политическия елит, нито сред гласоподавателите. Отново политиката ще реши накъде отива страната. 

Евентуален изход от сложната политико-икономическа ситуация би имало въвеждането на паричния съвет в Гърция и препускащите към нея страни. Системата на Паричен съвет се въвежда по инициатива на МВФ в страни, в които управлението на икономиката среща трудности, предизвикани от икономическа криза, лоша финансова дисциплина и нестабилна банкова система. Той фиксира паричния курс на националната валута към голяма световна (резервна) валута или кошница от такива. Въвежда пълна конвертируемост на паричната база, съставена от наличните пари в обръщение (банкноти и монети) и резервите на банките в централната банка - тази конвертируемост може да се отнася и само за наличните пари. Поддържа се валутен резерв най-малко 100% от паричната база като е препоръчително той да не надхвърля значително 100%, защото това би дало възможност за провеждане на парична политика и нарушаване на автоматичния механизъм на паричния съвет.

Ако Гърция приеме въвеждане на паричен съвет и обвърже валутата си с Еврото това би решило редица проблеми, пред които са изправени и тепърва ще се изправят всички страни от Евро зоната. На практика, страната технически ще върне старата си валута, но това ще стане само за да бъде фиксиран курсът й. Тук може да бъде използвана разновидността на паричния съвет – доларизация (в нашия случай евровизация). По своята същност тя представлява приемане на чужда валута за законно платежно средство на територията на страната. Така гърците ще могат да запазят евро банкнотите в портфейлите си. Страната ще има валутата, в която се разплаща и ще си спести разходите по ново напечатване на собствени банкноти. Разпадът на Евро зоната ще бъде избегнат, защото Гърция ще остане като част от нея, но в по-мека форма и ще подкрепи стабилността на валутата.

Паричният съвет ще бъде един постоянен и продължителен ангажимент на страната по отношение, както на вътрешната икономическата и парична политика,така и на външните партньори и международните финансови организации. Това е един процес на стабилизация и финансова дисциплина, а не определен във времето акт с начална и крайна дата. Моментното споразумение между Гърция и МВФ много наподобява ограниченията, налагани върху страната, но за да спечели отново доверието на инвеститорите, Гърция няма да е достатъчно да покаже, че може да се възстанови от икономическите поражения, но и да демонстрира желание в последствие да запази стабилността си. Това може да стане единствено с поемане на ангажимент, който не изпада под съмнение при всеки политически избор на ново правителство. А това може да бъде само началото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар