сряда, 27 юни 2012 г.

Парите са най-лесната, но не винаги разумна инвестиция за устойчива икономика


Във вторник президентът Росен Плевнелиев откри в Университета за национално и световно стопанство конференция на тема „Предпоставки и перспективи за устойчив икономически растеж в България и Европа”. По време на конференцията държавният глава изложи своите решенията за постигането на устойчив икономически растеж като се фокусира върху инвестициите в образование, подкрепата за малките и средните предприятия и създаването на работещи публични институции като платформа за развитие на бизнеса.

Всъщност от всичко това може да се каже, че президентът е прав, но само наполовина. Инвестиции в образованието наистина са необходими, но те не са в посоката на проекта на държавния глава за създаване на Хайтек парк на 4-ти километър, защото той реално няма да окаже почти никакво влияние върху икономиката на страната. Проблемът е, че липсват специалисти, които да работят в него. Това обаче е не защото липсват инвестициите в образованието, а защото образователната система произвежда безработни висшисти на килограм.

Близо 40% от студентите в България са безработни, а общо 70% от завършилите висше образование не работят по специалността си. Тези данни представи през месец март зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев на седмото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Младежката безработица в България се е увеличила двойно през последните две години. За 2011 г. тя е стигнала 26%.

Защо всъщност се получава така?

Има няма през няколко години се провеждат кръгли маси или проучвания сред бизнеса, които открояват съдраната връзка между него и образователните институции. Все по-често се оказва, че разкриваните специалности и изготвяните учебни планове изобщо не са съобразени с реалната бизнес среда. Съвременният бизнес днес е динамично развиващ се, докато дебрите на науката са бавни и потънали в безвремието. Липсата на адекватна комуникация между бизнеса и образователните институции води до там, че университетите ни и профилираните гимназии, произвеждат много повече „квалифицирани кадри“, отколкото икономиката на страната може да поеме. Слагаме термина „квалифицирани кадри” в кавички, защото бизнесът все по-често отправя критики към качеството на излизащите от образователните институции млади хора. Преди малко повече от 12 г. титлата за най-предпочитана специалност бе окупирана от правото и правистите се срещаха над път и под път. През последните години най-предпочитаните специалности от кандидат-студентите са икономическите. Така в страната ни се произвеждат икономисти на килограм. Високите доходи на IT специалистите са привлекателни за младите хора в една бедна страна и апетитът към тези профилирани специалности нараства постоянно, в резултат на което в рамките на следващите няколко години се очаква армия от IT специалисти да залее българския пазар на труда. Едва ли обаче той ще бъде готов за нея и много от тях или ще бъдат безработни в очакване да се освободи позиция за тях, или ще трябва да работят нещо различно.

Нищо ново под слънцето

Един от първите сигнали за все по-голямото отдалечаване между образованието и бизнеса бе даден през 2004 г. с проект на Министерството на икономиката: „Изследване и анализ на състоянието на процеса по възпитание, обучение и образование в предприемачество в средните професионални училища в България и Пакет от мерки за повишаване нивото на образование, обучение и възпитаване в дух на предприемачество”.
Изследването констатира, че на национално ниво отсъства цялостна политика, съгласувана с бизнеса и ориентирана към съобразяване с възможностите и изискванията на пазара на труда. Липсва създаден работещ социален механизъм за съчетаване на интересите на бизнеса и трудовия пазар с капацитета на професионалните училища и демографското развитие на страната, областите и общините. Не съществуват методика и индикатори, въз основа на които да се оптимизира училищната мрежа от професионални училища и да се оцени нейната ефективност.

Контактите и ангажираността на бизнеса с професионалното образование и обучението по предприемачество са силно ограничени. Връзката на професионалните училища с бизнеса е до голяма степен формална и декларативна, защото все още не се основава на взаимен интерес. Особено ограничени са контактите на професионалните училища с малките и средните предприятия, които не се разглеждат като желан и търсен партньор. Предпочита се сътрудничеството с големи фирми, финансови институции и държавни ведомства.

Подготовката, познанията и уменията, които учениците получават, не са достатъчни да задоволят потребностите на бизнеса. Тази констатация се отнася особено за средното професионално образование и се споделя от мнозинството интервюирани бизнесмени.

(Пълният текст на анализа, изводите, до които достига проектът, и препоръките, които са дадени, са свободно да бъдат достъпни в интернет.)

За съжаление тези изводи (и редица други), до които достига проектът, надживяват последните 8 години и звучат така, сякаш е съвременно и актуално проучване, реализирано само преди дни, а инвестициите в образование през последните години надхвърлят милиони левове. Бяха разкрити един куп ИКТ центрове в цялата страна, с което се целеше да се повишат уменията на гражданите да работят във виртуална среда, но останаха празни. А помните ли, че най-мощният компютър на Балканите бе приютен от България? Едва ли, защото никой не е видял как неговата страховита мощ произвежда стойност за икономиката.

Да, има нужда

Определено има крещяща нужда от инвестиции в образованието, но не намерените милиони левове за създаване на пустеещи сгради ще реализират добавена стойност в икономиката. Истинският ръст ще бъде резултат от инвестираните усилия за създаване на работещ диалог между бизнеса и образованието.

Именно доброто сработване между тях е ключът към създаването на една прогресираща икономика. Диалогът между двете страни би осигурил на бизнеса кадри, от които той наистина се нуждае и не му се налага да инвестира в преобучаване и преквалифициране на такива. Постигането на консенсус за необходимите познания и умения, които трябва да притежават специалистите, за да се впишат в съвременния бизнес модел, би облекчило фирмите и би дало възможност на младите хора да бъдат по-конкурентни със своите познания и умения на пазара на труда. Изграждането на визия за професиите, които умират, за тези, които се раждат, и тези, които тепърва ще се родят, ще спомогне не само за развитието на икономиката, но и ще позволи младите да се реализират в собствената си страна.

Именно тук президентската институция може да инвестира усилията си, защото за толкова години и правителства именно това се оказа най-скъпоструващо, за да бъде направено.

понеделник, 18 юни 2012 г.

Едно напред и две назад в привличането на чужди инвестиции

През миналия месец НСИ и БНБ изнесоха редица положителни данни за възстановяване на икономиката на страната. Според правителствените политики, точно те са и в основата на повишаване на чуждите инвестиции в страната. По предварителни данни преките инвестиции в страната за периода януари – април 2012 г. възлизат на 407.2 млн. евро (1.0% от БВП), при 63.2 млн. евро (0.2% от БВП) за януари – април 2011 г. Основен тласък в обема ПЧИ бе даден през месец март, когато се регистрира увеличение на приходите от еврофондове с 437 млн. евро. Отбелязвайки тази малка подробност картината на увеличаване на инвестициите отвън се променя от положителна в отрицателна.

Основен индикатор за интереса на чуждестранни инвеститори към икономиката на една страна е свободният пазара на нейната борсова търговия. Желанието на всеки инвеститор е свързано с увеличаване на неговото състояние. С други думи инвестирайки в една страна, той очаква да получи по-висока възвращаемост от вложените от него средства, която да надвишава колкото е възможно повече размера на инфлацията. Инвестирането в бизнес може да се извърши най-общо по два начина. Първият е традиционното основаване на компании в страни, които са с перспективен пазар или стратегически добре разположени за конкретен бизнес. Другият начин започна да се налага все повече и повече като предпочитан от инвеститорите. Закупуване на акции от компании, които имат силен потенциал за развитие. Предимствата за чуждите инвеститори са много. На първо място така те лесно могат да се сдобият с бизнес в определена страна, без да е необходимо да минават през скъпо струващата им бюрократична машина на местните правителства. Не е необходимо да чакат с години, за да построят собствена фабрика или компания, а я придобиват за един банков превод време. И най-важното, акциите са ликвиден актив, който те могат лесно да препродадат и напуснат бизнеса ако решат или им се налага. С други думи, борсата осигурява бърз вход и изход към една икономика. Дори инвеститорите, които са решили да инвестират в собствен бизнес в конкретна страна, първо „опипват почвата“ като придобиват малки пакети акции в интересни за тях компании, за да наблюдават какви са условията за бизнес и да могат да направят правилна преценка, дали, в какво и колко да инвестират в конкретната страна.

От казаното тук може да се види, че преди да бъде регистриран ръст в ПЧИ в България, той ще бъде индикиран месеци преди това от нарастване на борсовите индекси. Една кратка справка на моментното състояние на БФБ обаче ни кара да бъдем по-скоро песимисти в очакването на скорошно възстановяване на потока ПЧИ в България.

Графика: Ръст / спад от началото на годината

Източник: http://www.bespokeinvest.com/

На графиката ясно се вижда, че българският капиталов пазар се е понижил от началото на годината с (10,1%). Това ни отрежда място сред най-зле предствящите се пазари в света. В тази група компания ни правят технически фалиралата Гърция и бързо настигащите я Италия и Испания. Всъщност тези данни показват подобрение, тъй като месец преди това пазарът ни е бил на по-лоши позиции. През последните 4 години средно дневните обороти на БФБ спаднаха с над две трети, а ликвидността на пазара бе почти изцяло задушена. Апатията, с която гледат инвеститорите на българския пазар не потвърждава очакванията на правителството, че само със стабилна макроикономическа рамка ще бъде реализиран ръст в ПЧИ. Въпреки че страната премина през икономическата криза с леки ожулвания и е една от малкото страни в ЕС със стабилни фискални показатели, инвеститорите я оценяват като също толкова неперспективна, колкото високорисковите и почти фалирали икономики на други страни.

Новините от последните 2 седмици ясно показват защо само изпълнението на определени норми за стабилност не едостатъчно за чуждите инвеститори, за да извадят икономиката на България от кошчето на техните провалиени проекти. На първо място съдебната система избълва редица спорни решения: оневини бизнесмена Христо Ковачки за окриване на ДДС в особено големи размери, невинен получиха и магистратите облагодетелства ли се с държавна собсвеност на безценица чрез измама, невинен се оказа и лобистът, който можеше да назначава и уволнява кадри в съдебната система – Красьо черния, обвиненията за злоупотреба и присвояване на служебни средста на Вальо топлото също се оказаха не състоятелни и т.н. Съмненията в качеството на съдебната система са достатъчно основателна причина, за да бъде отблъснат всеки чужд инвеститор от страната. Все пак никой не инвестира в страна, в която може да се окаже ограбен и след това виновният да бъде постановен за невинен и всичко това да стане по поръчка законно.

Протестите блокирали столицата разкриха друга слабост. От една страна или правителството предприема прибързано гласуване на закони, които не е обмислило добре как ще повлияят в бъдеще или се огъва в решенията си при всяко събиране на повече хора на едно място. Тук отново идва въпросът, кой би инвестирал в страна, чиито закони се променят често, не обмислено и под нечий натиск.

Третата случка бе изявлението на собствениците на торовия завод Агрополихим, че ще преместят производството си извън страната и ще освободят 1 100 заети. Причината е, че за да продължи работата си заводът трябва да построи депо за отпадъци, но държавата бави вече 8 години разрешението за това. След като се стигна до медийното отразяване на случая необходимите документи, за които предприятието чака с години, бяха разписани още на следващия ден от министъра на земеделието Мирослав Найденов. Административните чиновнически спънки, породени от незнание и нехайство (или просто опит за натиск и прокарване на интереси) не са привлекателни за никой, който иска да развива бизнес в страната.

Само тези три фрапиращи нарушения са в състояние да обезсмислят всички усилия за постигане на макроикономическа стаболност на страната и я изпращат в графата junk на инвеститорите. Ако правителството, както казва само, иска да повиши притокът на чужди инвестиции в страната, трябва да обърне повече внимание не само на цифрите, а и на качеството на правене на бизнес, което предлага.

сряда, 13 юни 2012 г.

Дом за нашите яйца

По своята същност яйцето е дом. Докато протича процесът на развитие на зародиша и оформяне в пиле, черупката го предпазва от света, за който все още не са готови. Най-черният ден за яйцата обаче настъпи, когато човекът счупи черупката и опита съдържанието. Оттогава те присъстват под различна форма в неговото меню. За българите те са заемали централно място през годините на натуралното стопанство поради вкусовите си качества и лесното им отглеждане. Ежедневието на съвременния българин вече е далеч от самостоятелното отглеждане на кокошки, които да снасят яйца. Промишленият свят го е научил, че в магазина може да открие колкото иска яйца, които да заплати с част от дневната си надница.

Традицията да се боядисват яйца на Великден често се използва за злоупотреба и спекулиране с цените от страна на търговците на пазара. С наближаването на празника цената се покачва на равно с нуждата – ако искаш да празнуваш, както традицията повелява, трябва и да си готов да заплатиш по-висока цена за това. На това масово се разчита от страна на търговците, за да превърнат дните преди празника в едни от най-доходоносните в годината. От друга страна спекулативното изкуствено покачване на цените без то да бъде пазарно обосновано е престъпно деяние според законите на страната и Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва да следят за това потребителите да не бъдат изнудвани спекулативно в търсене на по-големи печалби, реализирани не на пазарен принцип, а под формата на изнудване.

Всяка година с наближаването на Христовото възкресение държавата, медиите и потребителите започват закани срещу спекулативно вдигане на цените. Играта на непрестанно дебнене на търговците и производителите започва. Политиците започват да успокояват обществото с масирани проверки, след които би трябвало да се налагат санкции. И така докато не премине празника и всички се успокоят, а животът започва да тече нормално.

И тази година фиаското с цената на яйцата не подмина празника. В началото земеделският министър Мирослав Найденов се подведе под натиска на производителите и без да прецени ситуацията спря вноса на яйца от Полша, които са на по-ниска цена от родното производство. След липсата на евтини яйца и алтернатива на доставяне на пазара цената започна да расте. Към оправданието за по-високо търсене и ограничено предлагане се калкулира и европейската директива, според която яйцата в ЕС трябва да бъдат снесени само от хуманно отглеждани и щастливи кокошки. Това от своя страна оскъпява разходите за производството. С тази теза редица експерти, производители и търговци се опитаха да докажат, че цената на яйцата не нараства поради спекулации, а е реално обоснована. Освен министър Найденов, в успокояването на нацията се включиха вицепремиерът Симеон Дянков и дори самият премиер Бойко Борисов, които преговаряха с производителите и ходиха лично да проверяват стойностите на цените в магазините.
Какво обаче всъщност се случи? Сред създадената суматоха трудно можеше да се открие пробойна във версиите, оправдаващи поскъпването. Няколко месеца след това обаче цените говорят сами за себе си. Според представените от НСИ данни за месечното поскъпване на основните хранителни стоки се забелязват интересни аномалии.

Графика: Динамика на цената на яйцата по месеци през последните 4 години*
*Показаните изменения са процентен ръст/спад в цената на месечна база
**Липсват данни за месеците октомври и ноември 2011 г.
Източник: НСИ.

Движението на цената на яйцата за последните 4 години показва, че през 2009 г., 2010 г. и 2011 г. цените са нараствали с минимални темпове почти всеки месец, с което се избягва шоковото поскъпване преди великденските празници. Малко след тях през май и юни цените претърпяват дълбока корекция, с което пазарът стига до равновесна цена. Високият скок в цената на яйцата през 2012 г. бе мотивиран от производителите с необходимостта от допълнителни инвестиции, с които да се спазят нормите на европейското законодателство за хуманно отглеждане на кокошки. Всъщност преустройството на новите домове на кокошките не е начинание, което може да бъде извършено за ден или два преди влизане на закона в сила, а изисква повече време. Именно затова трудно може да бъде фактор, пораждащ рязък скок в цените в деня след влизане в сила на закона. Производителите от друга страна са информирани за новите изисквания месеци преди това, за да им се даде време да ги изпълнят. Графиката с динамиката на цените показва, че пазарната стойност на едно яйце е започнала да се увеличава от края на миналата година. Без да има определени фактори, пораждащи началото на ръста тогава, той може да се възприеме просто като калкулация в цената на налаганите преустройства. Казано с други думи, налице са основателни съмнения, които ни карат да смятаме, че новите домове на кокошките са били вече платени от потребителите преди рязкото повишаване на цените и то самото все повече заприличва на спекулация на пазара.

Друга причина, поради която може да се допусне това, е че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) през 2008 г. направи анализ за периода 2002 – 2007 г., в който разгледа два основни пазара: производство на яйца и производство на пилешко месо. На база на него КЗК наложи санкции от общо 293 000 лв. на производители на яйца и пилешко месо за забранени споразумения. С други думи предишните провинения на производителите дават също основателни съмнения за проверка на пазара. Тук можете да прочетете пълния текст на постановлението.

Странно, но нито КЗК, нито КЗП реагираха на подскочилите цени. Техните ръководни органи повярваха на производителите и търговците, че цената на яйцата е справедлива. Не бе изготвен и технически анализ, който да докаже обосновано поскъпване. Както виждаме от графиката, те се оказват заблудени, както и всички ние. След огромния ръст на цената през март последваха месеци на дълбоки спадове, което реално води до цени по-ниски дори и от тези през месец декември 2011 г. (от когато имаме данни за поскъпване).

Едно от възможните обяснения на това странно мълчание от страна на компетентните органи, съблюдаващи за развитието на свободния пазар и бранещи интересите на потребителите е подхлъзването на правителството. Производителите и лобитата във властта около тях успяха да прокарат и наложат своите виждания за това колко трябва да струват яйцата. След намесата на самия министър председател в конфликта, комисиите вместо да си свършат работата, предпочетоха да замълчат, за да не се окажат в конфликт с властта. По-страшното в случая обаче не е цената на едно яйце. Опити за спекулация винаги ще има. Опасното е, когато властта се окаже подвластна на лобита, защитаващи определени икономически интереси. А това не само я злепоставя, но и й пречи да върши това, за което е избрана – да работи в интерес на народа. Ако тези действия не се прекратят, потребителите ще продължават да живеят затворени в изкуствена черупка, издигаща преграда между тях и принципите за свобода и конкуренция на пазара.

понеделник, 4 юни 2012 г.

Калинка на черни точки и правосъдие с бели петна


Така най-просто бихме могли да коментираме сагата завъртяла се около една диплома, няколко стотин милиона лева, един министър и една ... Калинка. Тази сага вчера получи своята литературна поанта. Казвам литературна, защото едва ли случаят може да бъде възприет по нормален начин от наблюдаващите - гласоподаватели.

Пред историята

Калина Илиева фалшифицира собственоръчно дипломата си за висше образование от висшия институт по техника и икономика в Берлин и с това покрива всички законови изисквания да заеме един от ключовите ръководни постове – изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. Интересен щрих около назначаването й на поста е, че Илиева е дъщеря на тогавашния началник на Софийската противопожарна служба комисар Иван Илиев. Въпреки всичко обаче, тя не успява да се задържи на него за дълго време (август 2009 г. - октомври 2010 г.). Под ударите на опозицията и една фалшифицирана бременност, българската поговорка, че на лъжата краката са къси показа, че е актуална и днес.

В настоящето

Вчера всичко приключи (, но само за някой). Калина Илиева получи условна присъда. Състав на Софийски районен съд одобри за няколко часа споразумението с Прокуратурата, което Илиева пожела да сключи. Повече заседания по делото няма да има. Илиева поиска споразумението, с мотиви, че престъплението, което е извършила, не е довело до имуществени вреди. Съдът взе предвид факта, че Илиева не е осъждана досега, майка е на малко дете и това, че когато е извършила престъпленията, е била на малка възраст. Решението на съда не подлежи на обжалване или протест. Съдът отмени мярката за неотклонение – подписка, и задължи Илиева да заплати разноските по делото, които са в размер на 1408 лв.

Наказанието, което получи Калина Илиева, отговаря на закона и на морала, каза пред журналисти прокурорът по делото Виктор Тарчев. „Решението на съда е законово обосновано. Налице са предпоставките за сключване на споразумение в този размер, в който сме го сключили”, каза той. „Ако подсъдимата се беше признала за виновна по-рано, и беше поискала провеждане на съкратено съдебно следствие, тя щеше да получи наказание пробация. По-близко по вид наказание е това, което е определено в момента”, посочи още прокурорът. Калина Илиева отказа да коментира пред журналисти съдебното решение.

Зад историята

Около правосъдието в България от доста вече години витае призракът на икономическите, политическите и личните интереси. През изминалата седмица съдът произнесе ударно няколко решения, които бетонираха това подозрение у редица гласоподаватели: оправдателна присъда за лобиста Красьо Черния, за бизнесмена Христо Ковачки и за магистратите представили себе си и близките за социално слаби, за да получат на безценица апетитни държавни земи по черноморието. Вчерашната присъда също не ухае на справедливост, а смърди на ферментирало в мазата правосъдие.

Според съда престъплението може да се класифицира, като маловажно защото:
  • Калина Илиева си е признала вината. Ако всеки, който признае вината си при извършване на престъпление получава условна присъда, то прокуратурата ни автоматично става излишна. Тук следва въпросът, толкова ли е безсилна тя, за да не може да докаже вина, ако сам не си признае престъпникът? По тази схема, редица нарко-босове натрупаха значителни суми и в последствие изпраха всичко в легален бизнес и си признаха. Сега имат чисти досиета, много пари и ... могат всичко да си позволят;
  • Престъплението няма имуществени вреди. Всъщност, докато Калина Илиева е заемала поста на Изпълнителен директор на ДФЗ е поставила подписа си върху заповеди за изплащане на 721 594 725 лева средства на ЕС. Дали един некомпетентен за заеманата от него позиция човек, не може да разпише изплащането на някой милион на ... „свои хора“ (или на други при поискване)? Кое гарантира това? Кое се гарантира, че проектите са правилно оценени? Да припомним, че в края на месец март 2011 г. ДФЗ публикува списък с 5 800 бенефициенти, получили субсидии за площи, недопустими за подпомагане, за кампания 2009 по линия на директните плащания. Тези, на които тогава вече бяха изплатени средствата за 2010 г., бяха поканени да върнат средствата, а останалите бяха предупредени, че парите ще им се удържат от субсидиите за 2010 г. При очертаване на площите през 2009 г. спорните в момента земи са били в допустимия за подпомагане слой към 20 ноември 2010 г. (след извършването на проверките за годината). По неясен за производителите начин обаче през декември 2010 г. тези земи са изключени при поредната актуализация на допустимия слой за 2009 година. Това е станало без проверки на място и без да бъдат известени земеделските производители, допълниха стопаните;
  • Калина Илиева е майка. Дали автоматично това означава, че всяка майка може да извършва престъпление и е освободена от законови последствия? Отговорът на съда на този въпрос би бил доста интересен имайки предвид, че редица български майки получават "жълти стотинки" като надбавки, с които държавата подпомага отглеждането на децата им. Подобно решение би им позволило без проблем да влязат във всеки магазин и да вземат всичко, от което децата им се нуждаят, напълно безплатно и без последици;
  • Обвиняемата е била в сравнително ранна възраст, когато е извършила престъплението. Според българските закони, след навършването на 18-та си годишнина всеки гражданин на страната може да се възползва от пълните си права като такъв, но и пряко отговаря и носи всички последствия при нарушаване на законите на страната. Към момента на извършване на престъплението Калина Илиева е била на 28 години. С други думи 10 години след като е навършила пълнолетие. Достатъчно голяма, за да гласува и избира управляващи. Достатъчно голяма, за да управлява сама. Достатъчно голяма, за да й бъде поверена отговорността за правилното разпределение на милионите левове идващи от джоба на европейския данъкоплатец. Но явно не и за да бъде осъдена.
Според закона на република България за "Документни престъпления“:

Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години" и "(4) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 26 от 2004 г.) В маловажни случаи наказанието е: 1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) по ал. 1 - лишаване от свобода до шест месеца или пробация; 2. по ал. 2 - лишаване от свобода до две години; 3. по ал. 3 - лишаване от свобода до три години. ...

Всеки, който се е сблъсквал с юристи много добре е разбрал, че е мит твърдението, че законът е рамка, която се съблюдава и спазва. Всичко е въпрос на тълкуване. Така съдът вчера разтълкува, че престъплението на г-жа Калина Илиева е маловажно. Всъщност дали престъпление, разтърсило цялото правителство, може да се определи като маловажно? И ако подобно престъпление се определя като маловажно според българското правораздаване, как се очаква, че България ще убеди, когото и да било, че може да защитава принципите и устоите на Шенгенското пространство, за да бъде допусната като равноправен член в него?

Справедливостта ли?

Тя по-скоро ни води натам, че ефективната присъда на Калина Илиева би означавала търсене на отговорност от назначилите я. Според устройственият правилник на ДФЗ, принципал на фонда е министърът на земеделието. Той лично предлага на министър-председателя кой да бъде назначен на този пост. Министър Мирослав Найденов си спечели отрицателна слава с хаотичните си и необмислени действия през мандата на управляващите. А да му бъде търсена отговорност точно преди изборите, няма да бъде плюс в битката за втори мандат поради простата причина, че или показва правителството в светлината на некомпетентността, или не може да се справи с нея. Със сигурност обаче това грубо погазване на правилата няма да остане незабелязано и през август ще се върне като бумеранг в мониторинговия доклад на ЕС за България. Но какво пък, нали вече си имаме калинки на бели петна. От лична гледна точка на всички нас - гласоподавателите, ще ни бъде интересно да узнаем дали някой от произнеслите присъдата, ще бъде щастлив утре да легне под скалпела на хирург с фалшифицирана диплома и да приеме, че това не е ощетило никого и няма вреди.

неделя, 3 юни 2012 г.

(Без)работна сила

Идеалът на всяко общество е реалния БВП да расте с устойчиви темпове, цените да са относително стабилни, а инфлацията и безработицата да са незначителни. В действителност обаче икономическото развитие е циклично и появата на инфлацията и безработицата е неизбежно. Въпреки че по време на криза намаленото търсене и изострената конкуренция между пазарните субекти оказват натиск върху потребителските цени и може да се появи дефлация, ръстът на енергийните суровини през последните години оказа силна подкрепа на инфлацията. За първото тримесечие на годината по данни на НСИ тя е 12,9 %.

Забавените темпове на икономиката оказаха влияние и върху заетостта. Намалените поръчки на фирмите и търговски договори, принудиха редица работодатели да освободят част от персонала, за който вече не могат да осигурят заетост. През първото тримесечие на 2012 г. безработните лица в страната са 421,4 хил., от които 252,3 хил. са мъже и 169 хил. - жени. В сравнение с първото тримесечие на 2011 г. броят на безработните се увеличава с 4,8%. Коефициентът на безработица се увеличава с 0,7 процентни пункта и през първото тримесечие на 2012 г. е 12,9%, като при мъжете нараства с 1,3 процентни пункта, а при жените - с 0,1 процентни пункта, и достига съответно 14,5 и 11%.