Пропускане към основното съдържание

Парите са най-лесната, но не винаги разумна инвестиция за устойчива икономика


Във вторник президентът Росен Плевнелиев откри в Университета за национално и световно стопанство конференция на тема „Предпоставки и перспективи за устойчив икономически растеж в България и Европа”. По време на конференцията държавният глава изложи своите решенията за постигането на устойчив икономически растеж като се фокусира върху инвестициите в образование, подкрепата за малките и средните предприятия и създаването на работещи публични институции като платформа за развитие на бизнеса.

Всъщност от всичко това може да се каже, че президентът е прав, но само наполовина. Инвестиции в образованието наистина са необходими, но те не са в посоката на проекта на държавния глава за създаване на Хайтек парк на 4-ти километър, защото той реално няма да окаже почти никакво влияние върху икономиката на страната. Проблемът е, че липсват специалисти, които да работят в него. Това обаче е не защото липсват инвестициите в образованието, а защото образователната система произвежда безработни висшисти на килограм.

Близо 40% от студентите в България са безработни, а общо 70% от завършилите висше образование не работят по специалността си. Тези данни представи през месец март зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев на седмото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Младежката безработица в България се е увеличила двойно през последните две години. За 2011 г. тя е стигнала 26%.

Защо всъщност се получава така?

Има няма през няколко години се провеждат кръгли маси или проучвания сред бизнеса, които открояват съдраната връзка между него и образователните институции. Все по-често се оказва, че разкриваните специалности и изготвяните учебни планове изобщо не са съобразени с реалната бизнес среда. Съвременният бизнес днес е динамично развиващ се, докато дебрите на науката са бавни и потънали в безвремието. Липсата на адекватна комуникация между бизнеса и образователните институции води до там, че университетите ни и профилираните гимназии, произвеждат много повече „квалифицирани кадри“, отколкото икономиката на страната може да поеме. Слагаме термина „квалифицирани кадри” в кавички, защото бизнесът все по-често отправя критики към качеството на излизащите от образователните институции млади хора. Преди малко повече от 12 г. титлата за най-предпочитана специалност бе окупирана от правото и правистите се срещаха над път и под път. През последните години най-предпочитаните специалности от кандидат-студентите са икономическите. Така в страната ни се произвеждат икономисти на килограм. Високите доходи на IT специалистите са привлекателни за младите хора в една бедна страна и апетитът към тези профилирани специалности нараства постоянно, в резултат на което в рамките на следващите няколко години се очаква армия от IT специалисти да залее българския пазар на труда. Едва ли обаче той ще бъде готов за нея и много от тях или ще бъдат безработни в очакване да се освободи позиция за тях, или ще трябва да работят нещо различно.

Нищо ново под слънцето

Един от първите сигнали за все по-голямото отдалечаване между образованието и бизнеса бе даден през 2004 г. с проект на Министерството на икономиката: „Изследване и анализ на състоянието на процеса по възпитание, обучение и образование в предприемачество в средните професионални училища в България и Пакет от мерки за повишаване нивото на образование, обучение и възпитаване в дух на предприемачество”.
Изследването констатира, че на национално ниво отсъства цялостна политика, съгласувана с бизнеса и ориентирана към съобразяване с възможностите и изискванията на пазара на труда. Липсва създаден работещ социален механизъм за съчетаване на интересите на бизнеса и трудовия пазар с капацитета на професионалните училища и демографското развитие на страната, областите и общините. Не съществуват методика и индикатори, въз основа на които да се оптимизира училищната мрежа от професионални училища и да се оцени нейната ефективност.

Контактите и ангажираността на бизнеса с професионалното образование и обучението по предприемачество са силно ограничени. Връзката на професионалните училища с бизнеса е до голяма степен формална и декларативна, защото все още не се основава на взаимен интерес. Особено ограничени са контактите на професионалните училища с малките и средните предприятия, които не се разглеждат като желан и търсен партньор. Предпочита се сътрудничеството с големи фирми, финансови институции и държавни ведомства.

Подготовката, познанията и уменията, които учениците получават, не са достатъчни да задоволят потребностите на бизнеса. Тази констатация се отнася особено за средното професионално образование и се споделя от мнозинството интервюирани бизнесмени.

(Пълният текст на анализа, изводите, до които достига проектът, и препоръките, които са дадени, са свободно да бъдат достъпни в интернет.)

За съжаление тези изводи (и редица други), до които достига проектът, надживяват последните 8 години и звучат така, сякаш е съвременно и актуално проучване, реализирано само преди дни, а инвестициите в образование през последните години надхвърлят милиони левове. Бяха разкрити един куп ИКТ центрове в цялата страна, с което се целеше да се повишат уменията на гражданите да работят във виртуална среда, но останаха празни. А помните ли, че най-мощният компютър на Балканите бе приютен от България? Едва ли, защото никой не е видял как неговата страховита мощ произвежда стойност за икономиката.

Да, има нужда

Определено има крещяща нужда от инвестиции в образованието, но не намерените милиони левове за създаване на пустеещи сгради ще реализират добавена стойност в икономиката. Истинският ръст ще бъде резултат от инвестираните усилия за създаване на работещ диалог между бизнеса и образованието.

Именно доброто сработване между тях е ключът към създаването на една прогресираща икономика. Диалогът между двете страни би осигурил на бизнеса кадри, от които той наистина се нуждае и не му се налага да инвестира в преобучаване и преквалифициране на такива. Постигането на консенсус за необходимите познания и умения, които трябва да притежават специалистите, за да се впишат в съвременния бизнес модел, би облекчило фирмите и би дало възможност на младите хора да бъдат по-конкурентни със своите познания и умения на пазара на труда. Изграждането на визия за професиите, които умират, за тези, които се раждат, и тези, които тепърва ще се родят, ще спомогне не само за развитието на икономиката, но и ще позволи младите да се реализират в собствената си страна.

Именно тук президентската институция може да инвестира усилията си, защото за толкова години и правителства именно това се оказа най-скъпоструващо, за да бъде направено.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Град в полуразпад

Анализ на Христо Христов
И докато София се стяга с ремонти по булевардите за десетки милиони левове, за председателството на ЕС, в другия си край България се руши.

Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.
Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преми…

Blizoo шантажира клиентите си

Анализ на Христо Христов


Преди няколко дни всички абонати на кабелният оператор Blizoo бях изненадани неприятно със странни SMS-и. На кратко от 1 март Blizoo добави към програмните схеми на своите абонати няколко спортни канал под шапката Мтел Спорт. Това стана автоматично без потребителите да са го желали или някой да се е допитвал до тяхното мнение. С текстовите съобщения, от компанията уведомиха всички свои клиенти, че въпросните спортни канали ще бъдат безплатни за тях до края на месец март. След това всеки ще трябва да заплаща допълнително по 1.99 лв. на месец за удоволствието, че каналите му стоят в телевизионния пакет. Ако обаче клиентът не желае да ги гледа и респективно да си плаща за това удоволствие той трябва да отговори на получения SMS като изпрати своето ЕГН.

Този подход отприщи лавина от недоволство сред клиентите. От една страна те бяха ужасени от това, че получават от анонимен номер призив да си изпращат лични данни. Blizoo е регистрирана като администратор на лични да…

Парите за с. Хитрино вече се разпределят по „едни фирми”

Миналата седмица стана ясно, че за възстановяването на разрушеното с. Хитрино ще бъдат дадени 10 млн. лв. от държавата и 20 млн. лв. от Европа ще бъдат насочени към селото. Общо 30 млн. лв. ще бъдат изсипани в с. Хитрино, за да бъде възстановено то. Щетите обаче са за далеч по-малка сума. Според Владислав Горанов, жп щетите са за 1,5 млн. лв., а по актуална пазарна оценка пострадалите 26 къщи са на стойност около 500 хил. лв. Дори и да трябва те да бъдат изградени на ново то пак разходите няма да надхвърлят 2-3 млн. лв. В тази проста сметка се пита, какво ще се случва с останалите 25 млн. лв.?
Тази събота на сайта на Община Хитрино се появява директна покана към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Поканата е подписана от зам. кмета на община Хитрино Ахмед Ахмед е със следния предмет: Демонтаж на съществуваща дограма, изработка, доставка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, за сгради-собственост на община Хитрино, увредени в резултат на настъпилата катастр…