сряда, 27 юни 2012 г.

Парите са най-лесната, но не винаги разумна инвестиция за устойчива икономика


Във вторник президентът Росен Плевнелиев откри в Университета за национално и световно стопанство конференция на тема „Предпоставки и перспективи за устойчив икономически растеж в България и Европа”. По време на конференцията държавният глава изложи своите решенията за постигането на устойчив икономически растеж като се фокусира върху инвестициите в образование, подкрепата за малките и средните предприятия и създаването на работещи публични институции като платформа за развитие на бизнеса.

Всъщност от всичко това може да се каже, че президентът е прав, но само наполовина. Инвестиции в образованието наистина са необходими, но те не са в посоката на проекта на държавния глава за създаване на Хайтек парк на 4-ти километър, защото той реално няма да окаже почти никакво влияние върху икономиката на страната. Проблемът е, че липсват специалисти, които да работят в него. Това обаче е не защото липсват инвестициите в образованието, а защото образователната система произвежда безработни висшисти на килограм.

Близо 40% от студентите в България са безработни, а общо 70% от завършилите висше образование не работят по специалността си. Тези данни представи през месец март зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев на седмото заседание на Съвета за обществени консултации към Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Младежката безработица в България се е увеличила двойно през последните две години. За 2011 г. тя е стигнала 26%.

Защо всъщност се получава така?

Има няма през няколко години се провеждат кръгли маси или проучвания сред бизнеса, които открояват съдраната връзка между него и образователните институции. Все по-често се оказва, че разкриваните специалности и изготвяните учебни планове изобщо не са съобразени с реалната бизнес среда. Съвременният бизнес днес е динамично развиващ се, докато дебрите на науката са бавни и потънали в безвремието. Липсата на адекватна комуникация между бизнеса и образователните институции води до там, че университетите ни и профилираните гимназии, произвеждат много повече „квалифицирани кадри“, отколкото икономиката на страната може да поеме. Слагаме термина „квалифицирани кадри” в кавички, защото бизнесът все по-често отправя критики към качеството на излизащите от образователните институции млади хора. Преди малко повече от 12 г. титлата за най-предпочитана специалност бе окупирана от правото и правистите се срещаха над път и под път. През последните години най-предпочитаните специалности от кандидат-студентите са икономическите. Така в страната ни се произвеждат икономисти на килограм. Високите доходи на IT специалистите са привлекателни за младите хора в една бедна страна и апетитът към тези профилирани специалности нараства постоянно, в резултат на което в рамките на следващите няколко години се очаква армия от IT специалисти да залее българския пазар на труда. Едва ли обаче той ще бъде готов за нея и много от тях или ще бъдат безработни в очакване да се освободи позиция за тях, или ще трябва да работят нещо различно.

Нищо ново под слънцето

Един от първите сигнали за все по-голямото отдалечаване между образованието и бизнеса бе даден през 2004 г. с проект на Министерството на икономиката: „Изследване и анализ на състоянието на процеса по възпитание, обучение и образование в предприемачество в средните професионални училища в България и Пакет от мерки за повишаване нивото на образование, обучение и възпитаване в дух на предприемачество”.
Изследването констатира, че на национално ниво отсъства цялостна политика, съгласувана с бизнеса и ориентирана към съобразяване с възможностите и изискванията на пазара на труда. Липсва създаден работещ социален механизъм за съчетаване на интересите на бизнеса и трудовия пазар с капацитета на професионалните училища и демографското развитие на страната, областите и общините. Не съществуват методика и индикатори, въз основа на които да се оптимизира училищната мрежа от професионални училища и да се оцени нейната ефективност.

Контактите и ангажираността на бизнеса с професионалното образование и обучението по предприемачество са силно ограничени. Връзката на професионалните училища с бизнеса е до голяма степен формална и декларативна, защото все още не се основава на взаимен интерес. Особено ограничени са контактите на професионалните училища с малките и средните предприятия, които не се разглеждат като желан и търсен партньор. Предпочита се сътрудничеството с големи фирми, финансови институции и държавни ведомства.

Подготовката, познанията и уменията, които учениците получават, не са достатъчни да задоволят потребностите на бизнеса. Тази констатация се отнася особено за средното професионално образование и се споделя от мнозинството интервюирани бизнесмени.

(Пълният текст на анализа, изводите, до които достига проектът, и препоръките, които са дадени, са свободно да бъдат достъпни в интернет.)

За съжаление тези изводи (и редица други), до които достига проектът, надживяват последните 8 години и звучат така, сякаш е съвременно и актуално проучване, реализирано само преди дни, а инвестициите в образование през последните години надхвърлят милиони левове. Бяха разкрити един куп ИКТ центрове в цялата страна, с което се целеше да се повишат уменията на гражданите да работят във виртуална среда, но останаха празни. А помните ли, че най-мощният компютър на Балканите бе приютен от България? Едва ли, защото никой не е видял как неговата страховита мощ произвежда стойност за икономиката.

Да, има нужда

Определено има крещяща нужда от инвестиции в образованието, но не намерените милиони левове за създаване на пустеещи сгради ще реализират добавена стойност в икономиката. Истинският ръст ще бъде резултат от инвестираните усилия за създаване на работещ диалог между бизнеса и образованието.

Именно доброто сработване между тях е ключът към създаването на една прогресираща икономика. Диалогът между двете страни би осигурил на бизнеса кадри, от които той наистина се нуждае и не му се налага да инвестира в преобучаване и преквалифициране на такива. Постигането на консенсус за необходимите познания и умения, които трябва да притежават специалистите, за да се впишат в съвременния бизнес модел, би облекчило фирмите и би дало възможност на младите хора да бъдат по-конкурентни със своите познания и умения на пазара на труда. Изграждането на визия за професиите, които умират, за тези, които се раждат, и тези, които тепърва ще се родят, ще спомогне не само за развитието на икономиката, но и ще позволи младите да се реализират в собствената си страна.

Именно тук президентската институция може да инвестира усилията си, защото за толкова години и правителства именно това се оказа най-скъпоструващо, за да бъде направено.

Няма коментари:

Публикуване на коментар