неделя, 22 юли 2012 г.

Победа над здравия разум


Първоначално нямах намерение да коментирам случая на летище Сарафово. Не, не за да си затворя очите и да си представя, че това не се е случило, а защото смятам, че е по-добре да оставя хората станали жертва на тази трагедия да изживеят мъката си на спокойствие. За съжаление обаче се оказа, че само аз и неколцина други журналисти и блогъри мислим така.

След взрива редица външни наблюдатели заявиха, че България е станала жертва на чужда война. И докато те съчувстваха на страната ни за случилото се, то хиените в тук не спяха. Надушили кръвта на човешката трагедия, политиците започнаха да се появяват по медиите, за да обяздят страха на хората и да го насочат към управляващите. Започнаха да валят безпочвени и безсмислени обвинения с искания да се линчува виновникът за това нещастие. Естествено виновникът бе припознаван в лицето на най-големия им враг – управляващите. И всичко само, за да се дестабилизира властта и да се вземе надмощие от опозицията.

Мненията във форумите и социалните мрежи бяха в известна степен поляризирани. Част от хората искрено съчувстваха на пострадалите и на Израел, за друга част обаче това не бе техен проблем. Разбира се в информационния хаос, който традиционно се създава, коментиращи онлайн даваха „компетентни мнения“ и отправяха обвинения към всички и за всичко. Как е възможно да няма детектори за експлозиви? Как е възможно да няма охрана вървяща зад всеки, който може да бъде подозрителен? Как може да не се извършват щателни проверки на всеки един пътник? Как може контра разузнаването да не е разбрало предварително за инцидента и да го предотврати и т.н. Разбира се не се мина и без дежурното обвинение и проклинане на държавата като единствен виновник за всички нещастия. Най-честите обяснения бяха, че няма как да не се случват такива неща в „скапана страна“. Умело коментиращи използваха трагедията и болката на пострадалите, за да изложат възгледите си за корупцията, престъпността, пенсионната система, здравеопазването и каквото може да се сетите там, което не им харесва в България. Дори се стигна до риторични въпроси заслужавали бедният български народ да му се случват такива неща.

Медиите в страната за пореден път се показаха като хиени хранещи се традиционно с мършата на човешките трагедии. Нека да оставим на страна липсата на познания по аритметика и засипването на обществото с информационна какафония, от която в крайна сметка не става ясно 2-ма, 3-ма, 5, 10 колко са всъщност загиналите, къде се е случил взривът и т.н. Масово националните ежедневници разхвърляха откъснати човешки части по първите си страници, при това без дори някой да се замисли, че стоейки на сергията техният вестник се вижда от малки деца. Какво ли е въздействието върху крехкото съзнание на едно 5 или 10 годишно дете откъснатият човешки крак плуващ в кръв? Странно, но всички си замълчаха. Никой не потърси отговорност за това от печатните медии. До толкова ли насилието е проникнало и станало част от нашето ежедневие и съзнание, че не ни прави впечатление това? Жалко е, че продаваме съня на децата си за няколко стотинки купувайки си вестници приличащи повече на илюстриран роман от ранните години на Стивън Кинг, от колкото на информационен източник.

Човешките останки по първите страници на вестниците всъщност не са първият път, в който „високо професионалната журналистика“ в страната достига до нови и нови висоти в некадърността и глупостта си. Едва ли някой ще забрави онази централна емисия новини излъчена преди малко повече от 10 години по БНТ. Онази емисия, в която редакторите на новините намериха за нормално и редно без каквото и да било предупреждение да покажат екзекуция, в която талибанин отрязва главата на пленен невинен човек. След това я вдига над безжизненото тяло, от което струи кръв и камерата запечатва перверзното му удовлетворение на акта да отнеме човешки живот с голи ръце. Тогава съветът за електронни медии реагира бързо и наказа телевизията за това. Редица психолози в последствие бяха потърсени за мнение, как този репортаж се е отразил на нищо неподозиращите какво ще видят деца. Явно изминалите години са достатъчни, за да забравят всички за ужасът, който са изпитали в онази лятна вечер. 

Гледайки как се възприе, отрази и коментира от обществеността в страната трагедията, започвам все повече да си мисля, че в онази сряда не бяха взривени човешки същества, а здравият разум. За нещастие на всички коментиращи обаче истината е, че независимо колко уредена една страна е, няма имунизирана срещу международния тероризъм. Дори и най-добрите и ефективни служби за сигурност не могат да гарантират на 100% сигурността на хората. Това, че България е оставала до този момент извън картата на световния тероризъм, не е нито повод да не бъдем подготвени за най-лошото нито да смятаме, че когато то се случи ще бъде част от заговор срещу българите. А дали трябва да бъде плашено населението с натуралния ужас на взрива, няма смисъл да се коментира. Само можем да споменем, че авторитетното в цял свят списание „Тайм”, преди да сложи на корицата си младо момиче с отрязан нос, за да разтърси обществеността и насочи вниманието й към насилието над жени, проведе серия консултации с психолози, за това какво въздействие би имала тази корица над читателите и евентуално над деца, които ще я видят на павилиона за вестници.

Толкова за професионализма на едни и некадърността на други. Човешки трагедии се случват всеки ден по света и ако не се научим как да полагаме усилия, за да ги предотвратяваме и преживяваме, те ще ни пронизват всеки пък все по - дълбоко. Ето защо вместо да продължаваме да си чешем езиците върху догадки и да използваме скръбта и болката на пострадалите като оръжие за собствените си дребни ежедневни войни, които водим със самите себе си, можем просто да помълчим една минута в памет на загиналите. Да помълчим и да се помолим това да не се повтаря отново, защото пред стойността на човешкия живот всичко е евтино.

4 коментара:

  1. Браво, чудесна статия!

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен24 юли 2012 г., 7:54

    "Редица психолози в последствие бяха потърсени за мнение, как този репортаж се е отразил на нищо неподозиращите какво ще видят деца."

    Децата специално, няма да се ужасят от каквито и да било кадри, защото са деца и за тях всичко е игра. Може да се каже, че нямат изградени граници на търпимост, а може просто да се даде пример с детските анимационни филми, където добрите весело убиват лошите, а и с компютърните игри, където детето само преследва, коли и гърми "лошите".

    Не съм против замисъла на автора, но не приемам този сълзлив "бабешки" похват да се печелят съмишленици. Съгласен съм, че вестниците гонят единствено тиражи, на всяка цена. Но трябва да ги упрекнем за кухостта, а не за дързостта.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами, то едното произтича от другото. Снимките на откъснатите крака казаха ли нещо повече на читателите или просто прикриха с тях безсмислено наредените думи в статиите си. :) Не съм съгласен за децата. Все пак едно е да наблюдаваш рисувано филмче, друго е да го видиш на живо. Те не са чак толкова не разбиращи света, който ги заобикаля. Подобни гледки се запечатват в съзнанията им.

      Изтриване
  3. Не се плаши авторе, те ДЮНЕРИТЕ и ТИКВИТЕ ни пазят.

    ОтговорИзтриване