29 август 2012 г.

Туристическо сиво

Помните ли онези слънчеви и топли соц-лета, след които България бе обявявана за .... туристическата дестинация на света? Ако сте родени преди 1970 година, най-вероятно да. Е, какво стана с тях тогава? Всъщност България никога не е била този стожер в туризма, за който бе представяна и каквато искаме да я помним.

И така, малко актуални данни. През юли 2012 г. посещенията на чужденци в България са 1 682.9 хил., което е с 50.7% повече в сравнение с юни 2012 г. и с 4.5% над нивото от юли 2011 година. НСИ регистрира увеличение при посещенията по всички наблюдавани цели, като най-голям e ръстът при посещенията със служебна цел - 13.7%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 5.0%, и с други цели - 1.7%. Най-голям относителен дял от общия брой чужденци, посетили България, формират гражданите от Европейския съюз - 64.1%, следвани от тези от другите европейски страни - 28.3%. В сравнение със същия месец на предходната година посещенията на граждани от страните - членки на Европейския съюз, нарастват с 0.2%.

През юли 2012 г. преобладаващият дял на посещенията са с цел почивка и екскурзия - 61.1%, следвани от тези с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 31.6%, и със служебна цел - 7.3%.

През годините туристическият сектор се наложи като един от основните, съставящи БВП на страната, елементи. Делът му за миналата година бе 12.9% според световния съвет по пътувания и туризъм (WTTC). Туризмът се оказа и в основата на строителството, което се превърна в двигател на икономиката по време на годините на възход преди кризата. Изсипващите се милиони в строителството на хотели във вече утвърдилите се курорти и създаването на нови в непокътнати до този момент от човека места, лесно се забелязваха във високия прираст на ПЧИ.

След като строителният бум приключи, дойде и логичният въпрос, на който никой не отдаваше особено голямо значение преди това, а именно: кой ще напълни тези хотели. В обществото няма еднозначен отговор какви туристи иска България да привлича. Според част от заетите в туризма страната ни привлича бедни туристи, които не могат да си позволят по-луксозна почивка. Те разчитат основно на „ол инклузив” услугата и не оставят допълнителни пари извън това. Според последните данни на НСИ това твърдение не е без основания. Пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване през юни 2012 г. се увеличават с 86.2% в сравнение с май и достигат 709.5 хиляди. Относителният дял на българите е 40.6% от всички пренощували лица, като по-голямата част (72.6%) от тях са нощували в хотели с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно 2.4 нощувки. Пренощувалите чужденци са 421.5 хил., като 61.0% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Средният брой реализирани нощувки от чужди граждани е 5.8.

Въпреки че туристите, пристигащи в България не проявяват интерес към лукса, на тях реално не им се предлага продукт, за който те да дадат парите си. Ако се разходим по централната алея в някой наш черноморски курорт, ще видим, че това, което може да си купим, са основно плажни хавлии, джапанки, дрехи, бельо, очила, часовници и т.н. Все неща, които вече си имаме. Все едно да продаваш на бостана дини.

Вместо музеи, съхраняващи богатото историческо и културно минало на страната ни, курортите са претъпкани с нощни заведения, заредени с богат асортимент алкохолни напитки и слаб контрол на органите на реда. Логично при това предлагане страната ни да се открои на туристическата карта като парти-дестинация. Все повече млади момчета и момичета се насочват към България в желанието си да усетят нещо, което в тяхната страна не им е позволено. Въпреки че ни създават славата на „страна на греха”, тези млади хора идват в България с пълни джобове, които искат да изпразнят до дъно за алкохол (а може би и наркотични вещества) и едно „незабравимо” лято, за което ще си спомнят само от снимките, които са си направили. За тях не е важен луксът на хотелската стая, а часът, до който е отворен барът, което обяснява и цитираните по-горе данни на НСИ.

Как се стигна до тук?

През последните 20 години сивата икономика в страна се разви до високи нива. В средата на тази година Европейската комисия представи данни, според които делът на сивата икономика у нас е над 32 на сто от БВП, което извежда страната ни на първо място в Евросъюза. Според редица проучвания, изследващи в дълбочина явлението, сред най-сивите сектори са инфраструктурното строителство, туризмът, здравеопазването и млекопреработвателната промишленост. Сивата икономика в туризма обаче не се изчерпва с липсата на трудови договори между работодателите и работниците, с което се спестяват данъци за хазната. Слабият контрол върху развлекателните заведения по Черноморието изкушава все повече съдържатели да прекрачат закона и да продават алкохол без бандерол. Когато към високия процент печалба от този вид дейност се прибави и неотчитане на реалните приходи, нощните заведения се превръщат в златни мини, които възвръщат вложените в тях инвестиции в рамките само на няколко месеца.

Какъвто туризмът, такива и туристите

Но все пак какви туристи искаме да посещават нашата страна и как да ги привлечем? Възгледите на туристическия бранш и на обществото се пресичат в две точки: те да бъдат платежоспособни и да се интересуват от културен туризъм. Проблемът обаче е, че българските курорти не са устроени да предлагат културен туризъм. Паметниците на културата и историческото наследство на страната са потънали незнайни и забравени в бурени. От друга страна посещенията в един музей водят след себе си много по-малко приходи, отколкото алкохолните приключения и голата плът, които предлагат нощните заведения. А и регулациите са по-сериозни. Разбира се можем да увеличим стойността на посещенията в музеите до нивата в европейските държави, но тогава българските туристи масово няма да могат да си позволят да стъпят в тях, а измерването с „двоен аршин” (по-ниски цени за българи и по-високи за чужденци) би отблъснало туристите. В съвременното глобалното общество на никой не би му харесало да се чувства чужд. Колкото и да не ни харесват гледките по Черноморието, те няма как да се променят ако няма ясни регулации, които да се спазват. А докато нощните заведения по морето трупат бързи печалби, работещи необезпокоявани в сивия сектор, то и предлагането на алкохолни забавления на по-ниска цена и в по-голямо количество от културните, ще обуславят и профила на туристите, насочващи се към България.

22 август 2012 г.

Социолози се бият, брат

Не, спокойно. Не става дума за ожесточен научен спор прераснал в ръкопашен бой между научни сътрудници от института по социология при БАН. В текста ще разгледаме свадата между социолозите Боряна Димитрова и Мира Радева.

На кратко това, което се случи започна преди месец в едно телевизионно студио. Боряна Димитрова обвини колежката си Мира Радева, в съзнателно манипулиране на представяни от нея данни, поради което неправомерно е спечелила конкурс за обществена поръчка. През последните няколко дни скандалът продължи своето развитие. Според г-жа Димитрова, комисията от Министерството на образованието отговаряща за поръчката неправомерно дисквалифицира нейната агенция и по този начин възлага поръчка на фирмата на конкурентката й.

През последните години масова част от фирмите оптимизираха бюджетите си и перата за проучвания се оказаха едни от първите отскубнати. В известна степен това се дължеше не само на затягане на разходите на бизнеса поради тежката икономическа среда, но и на факта, че не са много и фирмите в страната умеещи правилно да интегрират получаваната обратна връзка от проучвания в маркетинговата си стратегия. Така основният бизнес в сегмента, в който работят двете дами, започна да се фокусира върху обявяваните обществени поръчки. За ожесточената конкуренция в сектора ясно говори и факта, че в конкретната поръчка превърнала се в ябълката на раздора между г-жа Димитрова и г-жа Радева, от 7 участвали в конкурса фирми, до три е отправено искане за обосновка на цената, тъй като тя е с повече от 20 на сто по-благоприятна от средната. С други думи, изразени са съмнения за половината от участниците за представяне на дъмпинг с цел ценова дискриминация на и елиминиране на конкуренцията.

Неможем да подминем с лека ръка и факта, че вместо ищцата да потърси законния механизъм, чрез който да сезира компетентните органи за злоупотребата, справедливостта започва да се търси от директни обвинения в медиите. Имайки предвид, че първите искри между двете дами пламнаха през миналата година, когато Боряна Димитрова публично се учуди на завишени в полза на правителството резултати от проучване проведено от агенцията на Мира Радева, спорът започва да придобива и характер на лична вендета между двете.

В дискусията между двете дами се намеси и друг социолог Кольо Колев ръководител на агенция Медиана. Той зае страната на ощетената г-жа Боряна Димитрова и се осъмни в качественото изпълнение на проекта според обещаните от г-жа Радева срок и бюджет. Въпреки че позицията му показва жажда за справедливост и защита на качеството на работа в сектора, малцина си спомнят днес, че три дни преди евроизборите Кольо Колев коментира пред БТВ, че разликите на евроизборите между ГЕРБ и БСП ще бъдат твърде близки (от порядъка на 2 пр. п.), а е възможно и БСП да стигне до обрат. Към конкретния момент всички агенции поднесли публично информация показваха разлики между двете партии от 7 – 10 пр.п. Именно и Агенция Алфарисърч бе публикувала ден преди това проучване, от което се виждаше, че разликата между ГЕРБ и БСП е в рамките на 7 пр.п. Разбира се прогнозите на г-н Колев не се оказаха верни и ГЕРБ получиха 24,36%, а Коалиция за България 18,5% - разлика от 6 пр.п. Останаха обаче нотките на съмнения дали грешната му прогноза бе продиктувана от пропуски при провеждането на проучването му или от съзнателна защита на определени интереси. Все пак всеки политически ПР и политолог знае, че подобни прогнози в последния момент могат да активизират тази част от електората, която не смята да гласува, защото мисли, че шансовете на неговата партия да е победител, са малки.

И ето тук започват да изплуват проблеми, които засягат целия сектор, в който работят двете дами. Кой и как следи за качеството на получаваната от проучвания информация и начина, по който тя се интерпретира в публично пространство? Също както недобросъвестните граждани или фирми се възползват от вратичнките оставени в законите за тяхното заобикаляне, така и възможността за грешно получаване или разчитане на емпирични резултати, може да се превърне в инструмент за умишлени манипулации, с цел икономически облаги, вината за което не се носи от никого. Просто въпрос на думи.

Естествено, че злоупотребата с публични средства, каквато описва г-жа Димитрова в отворено писмо до Сметната палата и държавната финансова инспекция, трябва да бъде прекършена, а виновниците наказани. Но все пак, намесата на медиите с цел, да се произведе скандал без компетентните органи да са проучили случая и взели решение, едва ли би помогнало на истината да излезе на яве. По-вероятният ефект е да бъде нагнетено допълнително напрежение и недоверие в обществото към всички колеги на двете дами.

Социолозите често са били обвинявани в обществото, че не могат да разчетат правилно неговите нагласи. Особено що се отнася до политическите. Усещането за манипулиране на резултатите от емпирични проучвания витае в съзнанието му при всяко обявено число. Но все пак едно е публични фигури да обвинява социолози в пристрастие на база икономически интереси, защото данните не потвърждават тяхната гледна точка, съвсем друго е те сами да го правят по между си. Имайки предвид малките мащаби на сектора и факта, че наложилите се в публичното пространство агенции могат да се преброят на пръсти, разтърсващите го скандали разкриват тъжната реалност, че явно интересните в него надскачат размерите му и не му позволяват да се саморегулира, за да произвежда качество имунизирано срещу съмнения и критики. Няколко месеца преди местните избори през 2011 г. Българската социологическа асоциация (БАС), в която членуват повечето водещи социолози и агенции, се събра на семинар, за да обсъди проблемите си. Случващото се днес обаче показва, че проблемите все още са си там, а следващите парламентарни избори вече чукат на вратата ни.

3 август 2012 г.

Цени или ценности


Безспорно управлението на ГЕРБ ще се запомни освен със строителството на магистралите и със своите разбирания за това що е то пазарна икономика и имали почва тя у нас. Както правителството строи пътища със завидно постоянство, така и със същия устрем е амбицирано да покаже, че за него пазарните закони и икономическата логика не са възпиращ фактор. През годините на управлението си, правителството се опита да запуши дупката в пенсионната система взимайки насилствено пари от гражданите. Така влезе в ролята на Робин Худ като национализира от богатите, тези които си плащат пенсионните вноски, за да даде на бедните – тези които не смятат за необходимо да го правят. Последваха лични договорки за замразяване на цените на горивата за няколко месеца, защото гражданите трябва да карат коли все пак. Да припомним, че това се случи не поради логиката, че по-скъпите горива могат да окажат влияние и върху потребителските цени, а защото шофьори протестираха, че няма да могат да се движат по новите магистрали. Това потуши социалното недоволство за няколко месеца, но не реши нито един проблем и днес цените на горивата са на рекордни нива. Субсидиите на тютюнопроизводителите не секнаха и продължиха да бъдат раздавани в разрез с изискванията на ЕС, но това отново не реши проблема, защото този сектор отмира и заетите в него трябва да се насочат към други производства. Последваха и погазващи конституцията предложения да не могат гражданите да сключват сделки с имущество си, ако не са си платили здравните осигуровки и т. н.

Вчера един то най-слабите министри в правителството, Мирослав Найденов забърка ново скандално споразумение, което добави поредната щриха към авторитарният стил на икономическа логика, който управляващите налагат на свободния пазар. След като преди дни беше убеден, че няма обстоятелства да се покачва цената на хляба, му бе необходима само една среща с производители, за да си промени мнението. Толкова го промени, че се втурна да намалява цените с голи ръце. На пресконференция вчера министър Найденов заяви, че се е договорил с две търговски вериги - "Кауфланд" и "Метро", които са поели ангажимент да не увеличават в продължение на три месеца цените на кошница от основни храни.


Колко нарушения виждате тук?

1) Ден преди въпросната договорка търговските вериги бяха на мнение, че няма да има увеличение на цените. Защо се сключва тогава подобна договорка? Към това като добавим и, че през миналата седмица Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) откри картелно споразумение между търговските вериги, става все по-логично, да си помислим, че министър Найденов е изтъргувал правдата. С други думи дали не им е обещал амнистия за нарушенията в знак на замразяване на цените? Съмнително;

2) Според разписаните и приети закони от народното събрание, на база на които КЗК следи и санкционира нелоялните търговски практики, то КЗК трябва да глоби правителството и да поиска оставката на министър Найденов.

чл. 29 от ЗЗК Забранява се всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите.

В прав текст изказването му от вчера казва, че само в Метро и Кауфланд потребителите могат да намерят стоки на по-ниска цена от останалите търговски вериги, което уврежда интересите на конкурентите на двете вериги и може да се класифицира като нелоялна търговска практика, за която министърът трябва да бъде подведен под съдебна отговорност. В другите страни с действаща пазарна икономика, подобни сделки и обявления се наричат „лобизъм”;

3) Друга информация, която носи изказването на министър Найденов е, че след три месеца цените ще поскъпнат, така че потребителите имат толкова време, за да се запасят с най-необходимото на евтина цена. Това поражда пазарно неравенство и катализира по-голямо търсене, от което не печелят потребителите, а търговските вериги, които ще отчетат рязко покачване на оборотите;

4) На пресконференцията от четвъртък, министър Найденов изрази и своите очаквания, че след три месеца цените няма да бъда увеличени, а дори ще паднат. Това няма как да не породи логичния въпрос, ако се очаква спад на цените, защо тогава изкуствено ще се задържат на моментните, по-високи нива?

5) Ако примерно загубите на търговските вериги станат прекалено големи, поради по-бързото повишаване на цените е възможно, за да ги ограничат те биха намалили обемите, в които зареждат определените стоки. Това логично ще доведе до дефицит в търговската мрежа на стоките от първа необходимост;

6) Минути преди срещата си с търговските вериги, министър Найденов заяви в свое публично изказване по БНТ, че е възможно да има по-лоша реколта за фуражите и от това да пострадат животновъдите, но … на есен. На пресконференцията си министърът вече говореше, че това не са очаквания, а вече се е случило и животновъдите изнемогват. (Да споменем и, че в телевизионното си интервю г-н Найденов изказа намерението си да раздава субсидии, с които да подпомогне животновъдите преди да дойдат тези тежки месеци за тях.) Та след като търговските вериги ще замразят крайната цена за потребителите, какво всъщност ще попречи производителите да вдигнат цените? Министър Найденов показа през годините на поста си, че е подвластен на всякакви политически лобита и прокарване на интереси. Най-пресен пример бе от началото на годината, когато след среща с производители, той реши да спре вносът на яйца от Полша, за да защити патриотично родното производство. След неговата намеса, последва мигновено шоково поскъпване на яйцата;

7) Правителството полага усилия да привлича чужди инвестиции в страната, които да създават работни места и да повишават стандарта на живот. Подобни актове на само разправа с икономическата логика обаче едва ли правят страната ни привлекателна дестинация за инвеститорите. Поне не и за тези залагащи на бизнес логиката и работещи с визия за бъдещето. Подобни сигнали привличат спекулативни инвеститори, които търсят бързи печалби основани на различни пропуски в законодателството и правораздаването. А от това не печели никой.

Историята не веднъж е показвала, че изкуственото нарушаване на икономическата логика никога не е водило до ползи за потребителите. Явно обаче, когато ветеринарите се занимават с икономика и пращат икономистите да преглеждат кравите на село, всичко е наред. Иронично, но само преди седмица премиерът Борисов даде интервю, в което гордо заяви, че правителството мисли за увеличаване на доходите на населението. Актът на договаряне на цени под масата не повишава доходите на никого обаче и показва поредното желание на поредните политици да се справят с дългосрочни проблеми, чрез краткосрочни решения. Все пак края на краищата не цените в България са високи, а доходите на населението просто са ниски. Но последното няма как да се промени без ясна визия и последователна политика, а още по-малко с овластяване на некомпетентни лица.