Пропускане към основното съдържание

Туристическо сиво

Помните ли онези слънчеви и топли соц-лета, след които България бе обявявана за .... туристическата дестинация на света? Ако сте родени преди 1970 година, най-вероятно да. Е, какво стана с тях тогава? Всъщност България никога не е била този стожер в туризма, за който бе представяна и каквато искаме да я помним.

И така, малко актуални данни. През юли 2012 г. посещенията на чужденци в България са 1 682.9 хил., което е с 50.7% повече в сравнение с юни 2012 г. и с 4.5% над нивото от юли 2011 година. НСИ регистрира увеличение при посещенията по всички наблюдавани цели, като най-голям e ръстът при посещенията със служебна цел - 13.7%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 5.0%, и с други цели - 1.7%. Най-голям относителен дял от общия брой чужденци, посетили България, формират гражданите от Европейския съюз - 64.1%, следвани от тези от другите европейски страни - 28.3%. В сравнение със същия месец на предходната година посещенията на граждани от страните - членки на Европейския съюз, нарастват с 0.2%.

През юли 2012 г. преобладаващият дял на посещенията са с цел почивка и екскурзия - 61.1%, следвани от тези с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 31.6%, и със служебна цел - 7.3%.

През годините туристическият сектор се наложи като един от основните, съставящи БВП на страната, елементи. Делът му за миналата година бе 12.9% според световния съвет по пътувания и туризъм (WTTC). Туризмът се оказа и в основата на строителството, което се превърна в двигател на икономиката по време на годините на възход преди кризата. Изсипващите се милиони в строителството на хотели във вече утвърдилите се курорти и създаването на нови в непокътнати до този момент от човека места, лесно се забелязваха във високия прираст на ПЧИ.

След като строителният бум приключи, дойде и логичният въпрос, на който никой не отдаваше особено голямо значение преди това, а именно: кой ще напълни тези хотели. В обществото няма еднозначен отговор какви туристи иска България да привлича. Според част от заетите в туризма страната ни привлича бедни туристи, които не могат да си позволят по-луксозна почивка. Те разчитат основно на „ол инклузив” услугата и не оставят допълнителни пари извън това. Според последните данни на НСИ това твърдение не е без основания. Пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване през юни 2012 г. се увеличават с 86.2% в сравнение с май и достигат 709.5 хиляди. Относителният дял на българите е 40.6% от всички пренощували лица, като по-голямата част (72.6%) от тях са нощували в хотели с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно 2.4 нощувки. Пренощувалите чужденци са 421.5 хил., като 61.0% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Средният брой реализирани нощувки от чужди граждани е 5.8.

Въпреки че туристите, пристигащи в България не проявяват интерес към лукса, на тях реално не им се предлага продукт, за който те да дадат парите си. Ако се разходим по централната алея в някой наш черноморски курорт, ще видим, че това, което може да си купим, са основно плажни хавлии, джапанки, дрехи, бельо, очила, часовници и т.н. Все неща, които вече си имаме. Все едно да продаваш на бостана дини.

Вместо музеи, съхраняващи богатото историческо и културно минало на страната ни, курортите са претъпкани с нощни заведения, заредени с богат асортимент алкохолни напитки и слаб контрол на органите на реда. Логично при това предлагане страната ни да се открои на туристическата карта като парти-дестинация. Все повече млади момчета и момичета се насочват към България в желанието си да усетят нещо, което в тяхната страна не им е позволено. Въпреки че ни създават славата на „страна на греха”, тези млади хора идват в България с пълни джобове, които искат да изпразнят до дъно за алкохол (а може би и наркотични вещества) и едно „незабравимо” лято, за което ще си спомнят само от снимките, които са си направили. За тях не е важен луксът на хотелската стая, а часът, до който е отворен барът, което обяснява и цитираните по-горе данни на НСИ.

Как се стигна до тук?

През последните 20 години сивата икономика в страна се разви до високи нива. В средата на тази година Европейската комисия представи данни, според които делът на сивата икономика у нас е над 32 на сто от БВП, което извежда страната ни на първо място в Евросъюза. Според редица проучвания, изследващи в дълбочина явлението, сред най-сивите сектори са инфраструктурното строителство, туризмът, здравеопазването и млекопреработвателната промишленост. Сивата икономика в туризма обаче не се изчерпва с липсата на трудови договори между работодателите и работниците, с което се спестяват данъци за хазната. Слабият контрол върху развлекателните заведения по Черноморието изкушава все повече съдържатели да прекрачат закона и да продават алкохол без бандерол. Когато към високия процент печалба от този вид дейност се прибави и неотчитане на реалните приходи, нощните заведения се превръщат в златни мини, които възвръщат вложените в тях инвестиции в рамките само на няколко месеца.

Какъвто туризмът, такива и туристите

Но все пак какви туристи искаме да посещават нашата страна и как да ги привлечем? Възгледите на туристическия бранш и на обществото се пресичат в две точки: те да бъдат платежоспособни и да се интересуват от културен туризъм. Проблемът обаче е, че българските курорти не са устроени да предлагат културен туризъм. Паметниците на културата и историческото наследство на страната са потънали незнайни и забравени в бурени. От друга страна посещенията в един музей водят след себе си много по-малко приходи, отколкото алкохолните приключения и голата плът, които предлагат нощните заведения. А и регулациите са по-сериозни. Разбира се можем да увеличим стойността на посещенията в музеите до нивата в европейските държави, но тогава българските туристи масово няма да могат да си позволят да стъпят в тях, а измерването с „двоен аршин” (по-ниски цени за българи и по-високи за чужденци) би отблъснало туристите. В съвременното глобалното общество на никой не би му харесало да се чувства чужд. Колкото и да не ни харесват гледките по Черноморието, те няма как да се променят ако няма ясни регулации, които да се спазват. А докато нощните заведения по морето трупат бързи печалби, работещи необезпокоявани в сивия сектор, то и предлагането на алкохолни забавления на по-ниска цена и в по-голямо количество от културните, ще обуславят и профила на туристите, насочващи се към България.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Град в полуразпад

Анализ на Христо Христов
И докато София се стяга с ремонти по булевардите за десетки милиони левове, за председателството на ЕС, в другия си край България се руши.

Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.
Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преми…

Blizoo шантажира клиентите си

Анализ на Христо Христов


Преди няколко дни всички абонати на кабелният оператор Blizoo бях изненадани неприятно със странни SMS-и. На кратко от 1 март Blizoo добави към програмните схеми на своите абонати няколко спортни канал под шапката Мтел Спорт. Това стана автоматично без потребителите да са го желали или някой да се е допитвал до тяхното мнение. С текстовите съобщения, от компанията уведомиха всички свои клиенти, че въпросните спортни канали ще бъдат безплатни за тях до края на месец март. След това всеки ще трябва да заплаща допълнително по 1.99 лв. на месец за удоволствието, че каналите му стоят в телевизионния пакет. Ако обаче клиентът не желае да ги гледа и респективно да си плаща за това удоволствие той трябва да отговори на получения SMS като изпрати своето ЕГН.

Този подход отприщи лавина от недоволство сред клиентите. От една страна те бяха ужасени от това, че получават от анонимен номер призив да си изпращат лични данни. Blizoo е регистрирана като администратор на лични да…

Парите за с. Хитрино вече се разпределят по „едни фирми”

Миналата седмица стана ясно, че за възстановяването на разрушеното с. Хитрино ще бъдат дадени 10 млн. лв. от държавата и 20 млн. лв. от Европа ще бъдат насочени към селото. Общо 30 млн. лв. ще бъдат изсипани в с. Хитрино, за да бъде възстановено то. Щетите обаче са за далеч по-малка сума. Според Владислав Горанов, жп щетите са за 1,5 млн. лв., а по актуална пазарна оценка пострадалите 26 къщи са на стойност около 500 хил. лв. Дори и да трябва те да бъдат изградени на ново то пак разходите няма да надхвърлят 2-3 млн. лв. В тази проста сметка се пита, какво ще се случва с останалите 25 млн. лв.?
Тази събота на сайта на Община Хитрино се появява директна покана към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Поканата е подписана от зам. кмета на община Хитрино Ахмед Ахмед е със следния предмет: Демонтаж на съществуваща дограма, изработка, доставка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, за сгради-собственост на община Хитрино, увредени в резултат на настъпилата катастр…