сряда, 29 август 2012 г.

Туристическо сиво

Помните ли онези слънчеви и топли соц-лета, след които България бе обявявана за .... туристическата дестинация на света? Ако сте родени преди 1970 година, най-вероятно да. Е, какво стана с тях тогава? Всъщност България никога не е била този стожер в туризма, за който бе представяна и каквато искаме да я помним.

И така, малко актуални данни. През юли 2012 г. посещенията на чужденци в България са 1 682.9 хил., което е с 50.7% повече в сравнение с юни 2012 г. и с 4.5% над нивото от юли 2011 година. НСИ регистрира увеличение при посещенията по всички наблюдавани цели, като най-голям e ръстът при посещенията със служебна цел - 13.7%, следвани от тези с цел почивка и екскурзия - 5.0%, и с други цели - 1.7%. Най-голям относителен дял от общия брой чужденци, посетили България, формират гражданите от Европейския съюз - 64.1%, следвани от тези от другите европейски страни - 28.3%. В сравнение със същия месец на предходната година посещенията на граждани от страните - членки на Европейския съюз, нарастват с 0.2%.

През юли 2012 г. преобладаващият дял на посещенията са с цел почивка и екскурзия - 61.1%, следвани от тези с други цели (вкл. гостуванията и транзитните преминавания) - 31.6%, и със служебна цел - 7.3%.

През годините туристическият сектор се наложи като един от основните, съставящи БВП на страната, елементи. Делът му за миналата година бе 12.9% според световния съвет по пътувания и туризъм (WTTC). Туризмът се оказа и в основата на строителството, което се превърна в двигател на икономиката по време на годините на възход преди кризата. Изсипващите се милиони в строителството на хотели във вече утвърдилите се курорти и създаването на нови в непокътнати до този момент от човека места, лесно се забелязваха във високия прираст на ПЧИ.

След като строителният бум приключи, дойде и логичният въпрос, на който никой не отдаваше особено голямо значение преди това, а именно: кой ще напълни тези хотели. В обществото няма еднозначен отговор какви туристи иска България да привлича. Според част от заетите в туризма страната ни привлича бедни туристи, които не могат да си позволят по-луксозна почивка. Те разчитат основно на „ол инклузив” услугата и не оставят допълнителни пари извън това. Според последните данни на НСИ това твърдение не е без основания. Пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване през юни 2012 г. се увеличават с 86.2% в сравнение с май и достигат 709.5 хиляди. Относителният дял на българите е 40.6% от всички пренощували лица, като по-голямата част (72.6%) от тях са нощували в хотели с 1 и 2 или 3 звезди и са реализирали средно 2.4 нощувки. Пренощувалите чужденци са 421.5 хил., като 61.0% от тях са нощували в хотели с 4 и 5 звезди. Средният брой реализирани нощувки от чужди граждани е 5.8.

Въпреки че туристите, пристигащи в България не проявяват интерес към лукса, на тях реално не им се предлага продукт, за който те да дадат парите си. Ако се разходим по централната алея в някой наш черноморски курорт, ще видим, че това, което може да си купим, са основно плажни хавлии, джапанки, дрехи, бельо, очила, часовници и т.н. Все неща, които вече си имаме. Все едно да продаваш на бостана дини.

Вместо музеи, съхраняващи богатото историческо и културно минало на страната ни, курортите са претъпкани с нощни заведения, заредени с богат асортимент алкохолни напитки и слаб контрол на органите на реда. Логично при това предлагане страната ни да се открои на туристическата карта като парти-дестинация. Все повече млади момчета и момичета се насочват към България в желанието си да усетят нещо, което в тяхната страна не им е позволено. Въпреки че ни създават славата на „страна на греха”, тези млади хора идват в България с пълни джобове, които искат да изпразнят до дъно за алкохол (а може би и наркотични вещества) и едно „незабравимо” лято, за което ще си спомнят само от снимките, които са си направили. За тях не е важен луксът на хотелската стая, а часът, до който е отворен барът, което обяснява и цитираните по-горе данни на НСИ.

Как се стигна до тук?

През последните 20 години сивата икономика в страна се разви до високи нива. В средата на тази година Европейската комисия представи данни, според които делът на сивата икономика у нас е над 32 на сто от БВП, което извежда страната ни на първо място в Евросъюза. Според редица проучвания, изследващи в дълбочина явлението, сред най-сивите сектори са инфраструктурното строителство, туризмът, здравеопазването и млекопреработвателната промишленост. Сивата икономика в туризма обаче не се изчерпва с липсата на трудови договори между работодателите и работниците, с което се спестяват данъци за хазната. Слабият контрол върху развлекателните заведения по Черноморието изкушава все повече съдържатели да прекрачат закона и да продават алкохол без бандерол. Когато към високия процент печалба от този вид дейност се прибави и неотчитане на реалните приходи, нощните заведения се превръщат в златни мини, които възвръщат вложените в тях инвестиции в рамките само на няколко месеца.

Какъвто туризмът, такива и туристите

Но все пак какви туристи искаме да посещават нашата страна и как да ги привлечем? Възгледите на туристическия бранш и на обществото се пресичат в две точки: те да бъдат платежоспособни и да се интересуват от културен туризъм. Проблемът обаче е, че българските курорти не са устроени да предлагат културен туризъм. Паметниците на културата и историческото наследство на страната са потънали незнайни и забравени в бурени. От друга страна посещенията в един музей водят след себе си много по-малко приходи, отколкото алкохолните приключения и голата плът, които предлагат нощните заведения. А и регулациите са по-сериозни. Разбира се можем да увеличим стойността на посещенията в музеите до нивата в европейските държави, но тогава българските туристи масово няма да могат да си позволят да стъпят в тях, а измерването с „двоен аршин” (по-ниски цени за българи и по-високи за чужденци) би отблъснало туристите. В съвременното глобалното общество на никой не би му харесало да се чувства чужд. Колкото и да не ни харесват гледките по Черноморието, те няма как да се променят ако няма ясни регулации, които да се спазват. А докато нощните заведения по морето трупат бързи печалби, работещи необезпокоявани в сивия сектор, то и предлагането на алкохолни забавления на по-ниска цена и в по-голямо количество от културните, ще обуславят и профила на туристите, насочващи се към България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар