Пропускане към основното съдържание

В очакване на бъдещето

За повечето хора терминът „дефлационна спирала“ звучи като излязъл изпод кориците на някой научнофантастичен роман. За да разясним термина и неговото влияние, първо трябва да отговорим на въпроса какво е дефлация. Най-общо тя се определя като спад в равнището на потребителските цени. Причините за това според икономическите закони могат да бъдат търсени основно в две посоки. Увеличено предлагане на блага в следствие на свръх производство и завишени спестявания, които са в следствие от песимистични очаквания за бъдещето, което води до намалено търсене на пазара.

Въпреки че за масовия потребител намалението на потребителските цени се приема като добра новина, защото с моментните си доходи е в състояние да си позволи да потребява повече блага, то при запазване във времето на този отрицателен прираст на цените, ефектът ще бъде отрицателен и за самия него. Със спада на цените „дефлационната спирала” се завърта. Вследствие на това се смаляват приходите и печалбите на бизнеса. Техният спад се пренася върху инвестициите и доходите на населението като цяло, тъй като фирмите нямат възможност да плащат заплати на служителите си. Поради факта, че доходите са намалели, се намалява и търсенето на стоки и услуги, тъй като потребителите ограничават възможностите, с които разполагат, а от тук се снижават и цените. Продължителното действие на дефлацията води и до ръст в безработицата. Влизането в този самоподхранващ се процес може да доведе всяка икономика до депресия и за това правителствата се опитват да използват всички лостове и контролни механизми, с които разполагат, за да не позволяват появата на това явление.

Както обаче всички вече много добре знаем, между теорията и практиката обикновено съществуват разминавания, а в България понякога и пропасти. Въпреки че инфлацията поражда по-висока стойност, която се пренася в доходите на населението, пътят на дефлацията се оказва политически удобен. Обещанието: „Ще намаля цената на тока, на водата, на горивата, на хляба ...“, печели повече симпатии у избирателите, които не са имали щастието да учат икономика в гимназията или университета. Разбира се никой избирател не е и длъжен и затова се доверява на хора, които са учили и знаят какво правят.

Наскоро министърът на земеделието Мирослав Найденов се опита да запази изкуствено цените на хранителните продукти без промяна въпреки пазарните условия. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) оказва натиск върху цените на енергията, като по този начин забавя ръста им и не им позволява да се абсорбират плавно в икономиката като се пренесат в повишени доходи. Така се стига до моменти като това лято, в които административният натиск не можа повече да удържа цените и те шоково отскочиха. Един от дефектите е, че през годините, в които увеличението е било минимално, потребителите са правили планове за бъдещето си на база именно доходите и разходите. Например при поемане на задължения, които са разсрочени във времето, предизвиканото шоково поскъпване на енергията може да доведе до несъстоятелност не само на потребителите, но и на икономиката.

Защо обаче се получава това разминаване между ефектите на дефлацията и инфлацията в политическия език?

Отговорът е прост – ниски доходи.

Защо доходите са ниски при положение, че по-високата стойност на цените ще доведе и до увеличаване на доходите?

Отговорът е, че всъщност малка част от населението на страната получава доходи на база логиката на действаща пазарна икономика. Администрацията например получава законово определени доходи, в които не се предвижда намаление. За това и докато икономиката на страната растеше в годините преди кризата и заплащането на труда също, заплатите на чиновниците се увеличаваха с непривлекателно малки, но стабилни темпове. Днес обаче те могат да разчитат на продължаващо увеличаващи се доходи и на сигурни работни места. Основната причина, обуславяща дефлационната политика, не са обаче само административните чиновници. Към тях се причисляват и близо 2 милиона пенсионери, които не са на пазара на труда. Те не могат да се възползват от увеличени работни заплати при възход на икономиката, а получават правителствено определяни доходи. Тъй като обаче държавата не може да осигури високи доходи на всички, политиците често се опитват да пригодят потребителските цени според тях. Тези две групи притежават нещо, от което политиците се нуждаят – право на глас.

Разбира се в увеличението на доходите на най-уязвимата част от българското население няма нищо лошо или спъващо икономическото развитие на страната. Проблемът е, че политиките за увеличение на стандарта на живот се базират именно на комбинация между правителствено увеличени пенсии и правителствено намалени потребителски цени. За да се увеличат приходите на държавата, а оттам и тя да разполага с ресурс за увеличение на пенсиите, трябва да се разчита на комбинация от добре изградена и методично следвана пенсионна система и увеличение на доходите на работещите. Реализацията на двете цели обаче изисква не само дългосрочна визия, но и изпълнението на стратегии с над 4-годишен времеви хоризонт. Именно това се оказва най-големият страх в политиката – да се предприеме ход, който да не донесе моментни дивиденти.

Лутайки се между опитите икономиката да се ползва за политика и политиката за икономика, страната продължава да изпада все повече от картата на инвеститорите. Управлението на пазарна икономика с непазарни методи няма как да доведе до увеличение на доходите на работещите, а ресурсът за увеличаване тези на пенсионерите се изчерпва. Така шансовете в предизборните кампании през следващата година отново да чуем обещания, че ще се намали цената на това или онова, се запазват високи.

Коментари

  1. С две думи - България си е България. Не можеш логично да откриеш къде какво става в тази държава. И така....до кога?

    ОтговорИзтриване
  2. Пазарната икономика е неустойчива система. Причината са некомпенсирани положителни обратни връзки от изхода към входа на системата. Странното е , че това не се анализира задълбочено в теорията и не срещнах формално описание на връзките. Още по-странно е , че най-силната обратна връзка през пазара на труда и доходите се нарича по различен начин при растеж и при рецесия. Основният пазарлък при пазарната икономика е между труда и капитала и от изхода на този пазарлък се определя фундаменталното съотношение между натрупване и потребление. Дефлационна спирала се получава, когато капиталът е в по-изгодна позиция. Ситуацията в глобалната икономика в момента е точно такава, но благодарение на войната на валутите , вливането на ликвидност, вместо дефлация ще се получи стагфлация. Делът на труда в БВП в развитите страни намалява, а от там и потреблението. У нас офшорният капитализъм и банковата система източват БВП и го изнасят навън без да реинвестират защото вътрешното потребление не расте, а износът не върви.Ние сме само част от пъзела със своята специфика, но картинката е безрадостна. Все още някои икономики имат растеж, но и те започват да забавят, а диспропорциите растат.Дивият капитализъм и дивата алчност ни вкарват в депресия, но вместо дефлация ще имаме инфлация, която ще стопи още по-вече доходите и търсенето.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Град в полуразпад

Анализ на Христо Христов
И докато София се стяга с ремонти по булевардите за десетки милиони левове, за председателството на ЕС, в другия си край България се руши.

Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.
Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преми…

Blizoo шантажира клиентите си

Анализ на Христо Христов


Преди няколко дни всички абонати на кабелният оператор Blizoo бях изненадани неприятно със странни SMS-и. На кратко от 1 март Blizoo добави към програмните схеми на своите абонати няколко спортни канал под шапката Мтел Спорт. Това стана автоматично без потребителите да са го желали или някой да се е допитвал до тяхното мнение. С текстовите съобщения, от компанията уведомиха всички свои клиенти, че въпросните спортни канали ще бъдат безплатни за тях до края на месец март. След това всеки ще трябва да заплаща допълнително по 1.99 лв. на месец за удоволствието, че каналите му стоят в телевизионния пакет. Ако обаче клиентът не желае да ги гледа и респективно да си плаща за това удоволствие той трябва да отговори на получения SMS като изпрати своето ЕГН.

Този подход отприщи лавина от недоволство сред клиентите. От една страна те бяха ужасени от това, че получават от анонимен номер призив да си изпращат лични данни. Blizoo е регистрирана като администратор на лични да…

Парите за с. Хитрино вече се разпределят по „едни фирми”

Миналата седмица стана ясно, че за възстановяването на разрушеното с. Хитрино ще бъдат дадени 10 млн. лв. от държавата и 20 млн. лв. от Европа ще бъдат насочени към селото. Общо 30 млн. лв. ще бъдат изсипани в с. Хитрино, за да бъде възстановено то. Щетите обаче са за далеч по-малка сума. Според Владислав Горанов, жп щетите са за 1,5 млн. лв., а по актуална пазарна оценка пострадалите 26 къщи са на стойност около 500 хил. лв. Дори и да трябва те да бъдат изградени на ново то пак разходите няма да надхвърлят 2-3 млн. лв. В тази проста сметка се пита, какво ще се случва с останалите 25 млн. лв.?
Тази събота на сайта на Община Хитрино се появява директна покана към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Поканата е подписана от зам. кмета на община Хитрино Ахмед Ахмед е със следния предмет: Демонтаж на съществуваща дограма, изработка, доставка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, за сгради-собственост на община Хитрино, увредени в резултат на настъпилата катастр…