Пропускане към основното съдържание

За АЕЦ-а и Блеене-то

Беше ранна зимна сутрин. От онези, в които не стига, че ти е трудно ставането от леглото, но и навън е все още тъмно и това допълнително тежи на клепачите. От години докато си правя сутрешното кафе обичам да пускам телевизора. Не защото следя конкретен сутрешен блок, а просто нещо да създава шум и да ми пречи да заспя отново докато кафеварката не започне да свири. Така беше и тази сутрин. Старият ми JVC телевизор издаде онзи характерен звук, все едно някой електроуред дава на късо, и започна да повтаря една думичка – Белене. Първоначално, както обикновено не обръщах внимание, но след около 25-тото повторение в рамките на 2 минути любопитството се надигна в мен и очите ми потърсиха екрана. Двама господа облечени с черни костюми като папагали повтаряха – Белене, Белене, Белене. След още 15 минути успях да разбера, че правителството е решило да възобнови един замразен проект, датиращ от 20 март 1981 г. и да построи нова атомна електроцентрала на име Белене. „Супер! Ще се строи нещо все пак в тази държава. До сега само се разваляше“, помислих си аз. Веднага след това обаче в съзнанието ми възникна въпросът „А защо ни е тази електроцентрала!?!“. Обърнах отново жаден за информация поглед към папагалите в костюми, а те продължаваха: Белене, Белене, Белене ... И така вече почти 10 години думата Белене се превърна в най-честа компания на сутрешното ми кафе.

В следващите редове няма да говоря за икономически ползи, да давам цифри и сравнения или да обсъждам политически пристрастия. Всичко това го направиха редица знайни и незнайни политици, експерти и общественици. Реших да напиша този текст просто защото толкова много хора вече се изказаха за АЕЦ Белене, че ми се струва, че само аз не съм казал своето мнение или поне това, което разбрах за проекта през последните 10 години.

Наблюдавайки поредните свади от изминалите дни покрай проекта, не мога да разбера как политици, имащи претенциите, че притежават качества да бъдат ръководители на цяла държава, не могат да се справят с един проект. Пък било то и за няколко милиарда евро. Пишеш обосновка на проекта – защо се налага той да се осъществи, поставяш целите и задачите, които трябва да постигнеш с него, разписваш подробна методология как да се реализира всичко, правиш график, бюджетираш всичко и ... имаш готов отговор на всяка критика, която някой се опита да отправи към теб. След 10 години работа – не планове, а работа по този проект нещата са стигнали до подписване на обвързващ договор с многократно анексирани срокове и суми и без конкретен отговор на първа точка – каква е обосновката за проекта. Не спира и да ме гложди въпросът след като няма ясен отговор за нуждата от тази нова АЕЦ, как сме прескочили останалите стъпки в проекта и сме го оценили финансово. От самото му начало проектът Белене получава най-широкото медийно присъствие и е подложен на най-голямото публично обсъждане, случващо се някога в страната. В крайна сметка след всичкото това говорене в главите вместо добре структурирана информация и подредени аргументи се оказва, че има някаква каша от безсмислени и взаимно оборими данни и факти.

Гледайки поредния политически диспут по темата, АЕЦ Белене все повече и повече ми заприличва на българската река Клондайк. Онази, от която през 1896 г. започва „Златната треска“. Вярвайки, че по поречието на реката са скрити огромни залежи на злато, десетки хиляди зарязват нормалното си ежедневие и дават последните си пари, за да започнат търсенето на несметни богатства. Забогатели от „Златната треска” е имало не един или двама, но противно на очакванията, голяма част от тях не са били златотърсачите, а търговците. Тези, които са снабдявали с динамит, кирки, лопати, оборудване и дрехи жадните за бързо богатство. По същия начин мега проектът АЕЦ Белене разпалва с огромни суми въображението на политици и експерти. През годините, в които „се строи“, бяха назначени редица експертизи; след това трябваше да се направят и експертизи на самите експертизи; да се създадат комисии в парламента; след това нови, които да проверят старите и така нататък, и така нататък. Да не забравяме и колко широко място заема Белене в медийното пространство и предизборните платформи. Ако се заемем да остойностим всичките тези активности, то сумата може да се окаже много по-голяма дори и от платената до момента по проекта. Е, след всичката тази работа как все още няма еднозначен отговор има ли смисъл от проекта или няма? След като редица експерти, тесни специалисти в областта, не успяха да дадат ясна команда за курса на проекта как така с тежкото решение бяха натоварени хората с най-слаби познания в областта на атомната енергия и функционирането на АЕЦ – обикновените избиратели?

Е, аз като такъв, изслушал не малка част от информационната какафония, с която бях залян, бих разсъждавал по следния начин:

  • След като толкова години не можа да се докаже необходимостта от построяването на тази централа, то явно проектът не е изцяло добре обмислен. Все пак ако всичко бе просто, ясно и разбираемо щеше да се постигне политически консенсус. Такъв какъвто има например за Валутния борд;

  • Ако целта ни да построим АЕЦ Белене е, за да се предотврати бъдещ дефицит на електроенергия в страната, то от къде ще дойде той? Има два места: по-високо потребление на домакинствата и по-високо потребление на бизнеса. За да има по-високо потребление от страна на домакинствата, то техният брой трябва да се увеличи. Данните на НСИ от последното преброяване показаха , че населението на страната всъщност не се увеличава, а е намаляло с над половин милион през последните 10 години в следствие на висока емиграция. С други думи трябва нещо да накара емигрантите да се върнат в страната и да задържи останалите в нея. Тук обаче правителствата, управлявали страната през последните 22 години, вдигат дружно рамене и остават безидейни. Въпреки че бизнесът в момента работи на ниски обороти поради икономическата криза, то дори и в апогея си преди нея страната не е изпитвала недостиг на електроенергия. Към това можем да прибавим и още две неща. България не е спирала и към момента да изнася електроенергия. 5 млрд.156 млн. кВтч е количеството на изнесената електроенергия от България за страните в региона до 13 август тази година. Политиките на ЕС са чрез финансиране по различни програми да насърчи бизнеса и домакинствата да повишат енергийната си ефективност. В сравнение със страните от Европейския съюз България консумира седем пъти повече електроенергия за единица БВП, което разкрива потенциал за допълнително освобождаване на използвана електроенергия.
  • Все повече и повече страни гледат на ядрената енергетика като на отживял процес. Дългосрочната политика на ЕС предвижда преминаване към енергия произведена от възобновяеми енергийни източници, като поетапно е разпределила във времето този преход. България също трябва да следва този план и създава електроцентрали, използващи природни източници на енергия. По този начин в страната се разкриват нови допълнителни мощности. Само преди броени дни една от водещите страни в света – Япония, дръпна шалтера на своята ядрена енергетика и обяви, че страната ще разчита именно на възобновяеми източници на енергия. Така тя става третата страна след Германия и Швейцария. Имайки това предвид изглежда много нелогично във времето, когато развитите икономики започват да затварят една по една своите атомни електроцентрали, ние тепърва да започваме да строим нова. Ако направите аналогията с израза: „Ти където отиваш, аз от там се връщам.“ едва ли ще сгрешите.
    Въпреки че според мен само тези три аргумента са достатъчни, за да се спре с безсмисленото папагалско повтаряне на Белене, Белене, Белене ... по медиите, то за обладаните от златната треска на Клондайк смисъл винаги ще има. Разбира се ЕС може и да се разпадне преди да е постигнал целите, които си е поставил и тогава няма кой да налага какви енергийни източници да използва страната, но все пак и календарът на Майте може да се окаже верен и още този декември всичко да изгуби смисъл.

    Коментари

    Популярни публикации от този блог

    Град в полуразпад

    Анализ на Христо Христов
    И докато София се стяга с ремонти по булевардите за десетки милиони левове, за председателството на ЕС, в другия си край България се руши.

    Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.
    Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преми…

    Blizoo шантажира клиентите си

    Анализ на Христо Христов


    Преди няколко дни всички абонати на кабелният оператор Blizoo бях изненадани неприятно със странни SMS-и. На кратко от 1 март Blizoo добави към програмните схеми на своите абонати няколко спортни канал под шапката Мтел Спорт. Това стана автоматично без потребителите да са го желали или някой да се е допитвал до тяхното мнение. С текстовите съобщения, от компанията уведомиха всички свои клиенти, че въпросните спортни канали ще бъдат безплатни за тях до края на месец март. След това всеки ще трябва да заплаща допълнително по 1.99 лв. на месец за удоволствието, че каналите му стоят в телевизионния пакет. Ако обаче клиентът не желае да ги гледа и респективно да си плаща за това удоволствие той трябва да отговори на получения SMS като изпрати своето ЕГН.

    Този подход отприщи лавина от недоволство сред клиентите. От една страна те бяха ужасени от това, че получават от анонимен номер призив да си изпращат лични данни. Blizoo е регистрирана като администратор на лични да…

    Парите за с. Хитрино вече се разпределят по „едни фирми”

    Миналата седмица стана ясно, че за възстановяването на разрушеното с. Хитрино ще бъдат дадени 10 млн. лв. от държавата и 20 млн. лв. от Европа ще бъдат насочени към селото. Общо 30 млн. лв. ще бъдат изсипани в с. Хитрино, за да бъде възстановено то. Щетите обаче са за далеч по-малка сума. Според Владислав Горанов, жп щетите са за 1,5 млн. лв., а по актуална пазарна оценка пострадалите 26 къщи са на стойност около 500 хил. лв. Дори и да трябва те да бъдат изградени на ново то пак разходите няма да надхвърлят 2-3 млн. лв. В тази проста сметка се пита, какво ще се случва с останалите 25 млн. лв.?
    Тази събота на сайта на Община Хитрино се появява директна покана към фирма "К. M. C. БЪЛГАРИЯ" ООД от град Карнобат. Поканата е подписана от зам. кмета на община Хитрино Ахмед Ахмед е със следния предмет: Демонтаж на съществуваща дограма, изработка, доставка и монтаж на нова ПВЦ и алуминиева дограма, за сгради-собственост на община Хитрино, увредени в резултат на настъпилата катастр…